№ 21051
гр. *************, 20.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА
ТОШЕВА
при участието на секретаря ИВАНА ЛЮДМ. СТОЕВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА
Гражданско дело № 20231110153651 по описа за 2023 година
Делото е образувано по искова молба на ********************* ЕАД срещу Г. Д. Л.
и Л. К. Л., с която са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК искове за
признаване за установено, че ответниците дължат на ищеца при условията на разделна
отговорност – всеки ответник по 1/2, следните суми за топлоснабден имот, находящ се в гр.
********************, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 66022/2022 г. по описа на СРС, 85 състав, а именно: 2 878.73
лв. – цена на доставена топлинна енергия през периода от м. 05.2019 г. до м. 04.2021 г., ведно
със законната лихва от 01.12.2022 г. до окончателното плащане; 486.27 лв. – мораторна лихва
за периода от 15.06.2020 г. до 27.10.2022 г.; 31.48 лв. – цена на извършена услуга дялово
разпределение през периода от м. 10.2019 г. до м. 04.2021 г., ведно със законната лихва от
01.12.2022 г. до окончателното плащане; 6.88 лв. – мораторна лихва за периода от 01.12.2019
г. до 27.10.2022 г. Претендират се разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение за продажба на топлинна
енергия за битови нужди с ответниците в качеството им на собственици на процесния имот,
към което са приложими общите условия на ищцовото дружество, без да е необходимо
изричното им приемане. Поддържа, че е доставил за процесния период топлинна енергия за
имота, като ответниците не са заплатили дължимата цена. Излага, че ответниците са
изпаднали в забава. Твърди, че дяловото разпределение в сградата, където се намира имотът,
е извършвано от ***************** ООД.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата Г. Д. Л. чрез особения представител адв. К.
е подала отговор на исковата молба, с който оспорва исковете по основание и размер.
1
Оспорва наличието на договорно правоотношение с ищеца за доставка на топлинна енергия.
Оспорва наличието на договор между ищеца и фирмата за дялово разпределение, както и
наличието на договор между етажната собственост и фирмата за дялово разпределение.
Намира за недоказано количеството на реално доставената топлинна енергия в имота през
исковия период, както и неговата стойност, като в тази връзка възразява, че общият
топломер в абонатната станция не е годно средство за търговско измерване, и изтъква, че
претенцията се основава на частни документи, които удостоверяват изгодни за ищеца факти,
поради което не се ползват с материална доказателствена сила, като оспорва ищецът да е
водил редовно счетоводството си. Оспорва претенцията за лихва за забава поради
неоснователност на главните претенции, както и поради липса на получена покана за
изпълнение. Релевира възражение за изтекла погасителна давност. Моли за отхвърляне на
исковете.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът Л. К. Л. чрез особения представител адв. Д.
е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове. Оспорва наличието
на валиден писмен договор между него и ищеца. Оспорва влизането в сила на общите
условия на ищеца. Намира за недоказана реалната доставка на топлинна енергия в имота
през исковия период, както и наличието на радиатори в имота и извършването на отчет на
топломерите в имота. Релевира възражение за изтекла погасителна давност.
Третото лице – помагач на страната на ищеца **************** ООД /с предишни
наименования ************* ООД и ***************** ООД/ не изразява становище по
делото.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира от фактическа и правна
страна следното:
Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК искове за установяване
дължимост на суми, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 66022/2022 г. по описа на СРС, 85 състав. Исковете са допустими
като предявени в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, при наличие на предпоставката по чл. 415, ал.
1, т. 2 ГПК и в предметните и субективни предели на заявлението и издадената заповед по
чл. 410 ГПК.
С оглед очертаното в исковата молба основание на предявените искове съдът намира,
че те са с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
За основателността на исковата претенция за цената на доставената топлинна енергия е
необходимо ищецът да докаже пълно и главно следните обстоятелства: наличието на
облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия между
страните; количеството на реално доставената по договора топлинна енергия за процесния
период и нейната стойност; изискуемост на вземането; настъпването на обстоятелства,
водещи до спиране и/или прекъсване на погасителната давност.
По правило източник на облигационно договорно правоотношение е договорът. Този
2
начин на облигационно обвързване е приложим и в областта на продажбата на топлинна
енергия предвид разпоредбата на чл. 149, ал. 1, т. 6 ЗЕ. Същевременно законът предвижда
хипотеза на договорно обвързване и без наличието на изричен писмен договор, а именно –
когато се касае за топлоснабдена сграда – етажна собственост, всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване върху самостоятелен обект в етажната собственост са
клиенти на топлинна енергия, т.е. те са страни по договорното правоотношение с доставчика
/чл. 153, ал. 1 ЗЕ/. В коментираната хипотеза законът приравнява придобиването на право на
собственост или вещно право на ползване върху топлоснабдения имот със сключването на
договор с топлопреносното предприятие.
В случая се доказва от Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 79,
том І, рег. № 1305, дело № 62/2010 г. на нотариус *******************, че на 09.04.2010 г.
Л. К. Л. и Г. Д. Л. по време на брака си са закупили апартамент № 41, находящ се в
**************************. Доколкото ответниците не твърдят и не доказват да са
избрали режим на имуществените си отношения, съдът приема, че за тях на основание чл.
18, ал. 2 СК се прилага законовият режим на общност, поради което имотът е станал
съпружеска имуществена общност съгласно чл. 21, ал. 1 СК. Следователно по силата на чл.
153, ал. 1 ЗЕ на 09.04.2010 г. всеки от тях е станал страна по договорното правоотношение с
ищеца за доставка на топлинна енергия в имота. От доказателствата по делото е видно, че
ответниците са били собственици на имота през целия исков период, като собствеността е
придобита от трето лице едва след това.
Фактът, че съпругата – ответницата Л., на 21.09.2010 г. е подала заявление –
декларация за откриване на партида на свое име и такава е открита, не обуславя извод за
възникване на облигационно правоотношение само между нея и топлопреносното
предпирятие, респ. че само тя дължи цената за доставената топлинна енергия. През целия
исков период топлоснабденият имот е бил в режим на съпружеска имуществена общност,
поради което по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие клиенти на
топлинна енергия са и двамата съпрузи като собственици на имота, като по силата на закона
/чл. 32, ал. 2 СК/ те дължат цената на доставената енергия солидарно, независимо че в
случая ищецът претендира задълженията от тях при условията на разделна отговорност.
Същевременно по делото липсват твърдения и доказателства съпружеската имуществена
общност върху имота да е била прекратена, поради което задължителните разяснения в т. 1
от ТР № 2/17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, са неприложими.
Договорът между ищеца и ответниците съобразно разпоредбите на чл. 150 ЗЕ се
регулира от Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от
********************* ЕАД на клиенти в град *************, одобрени с Решение № ОУ-
1/27.06.2016 г. на КЕВР, по отношение на които с Определение № 37018/16.09.2024 г. е
съобщено на страните, че е служебно известно на съда обстоятелството, че те са
публикувани в един централен и един местен всекидневник. Договорът касае доставка на
топлинна енергия до следния обект: апартамент № 41, находящ се в
**************************, вх. 1, с абон. № 423968. Имотът е топлофициран и се намира
3
в сграда в режим на етажна собственост, която е присъединена към топлопреносната мрежа,
което не е спорно по делото, а и се установява от заключението на съдебно-техническата
експертиза.
За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия и нейната стойност са
представени по делото съобщения към фактури, писмени доказателства от третото лице –
помагач на ищеца и е прието заключението на съдебно-техническата експертиза.
За формиране на извод за осъществена от ищеца реална доставка на топлинна енергия
в имота през исковия период и за нейното количество и стойност е без значение наличието
или липсата на действащ договор с дружеството, извършващо дяловото разпределение на
топлинна енергия, поради което изложените в тази връзка възражения от ответницата Л. са
неоснователни.
От заключението на вещото лице Т., което съдът кредитира като обективно,
компетентно и обосновано, се изяснява следното: За процесния период редовно са
отчислявани за сметка на ищеца технологичните разходи на абонатната станция, като по
този начин е формирана топлинната енергия за разпределение в сградата – етажна
собственост. Топломерът в абонатната станция през исковия период е бил изправен, тъй като
е преминавал проверки, които макар и понякога да са извършвани след законоустановения
срок, винаги са приключвали със заключение за съответствие. Задълженията за топлинна
енергия са начислявани на абоната на равни месечни вноски с годишно изравняване /т.е. по
реда на чл. 155, ал. 1, т. 1 ЗЕ/. През периода в имота е имало 1 бр. апартаментен топломер,
чрез който е отчитана топлинната енергия за отопление, а топлинната енергия за битово
горещо водоснабдяване е начислявана по показанията на 1 бр. водомер за топла вода в
имота, като за отчетния период 2019 г. – 2020 г. е отчетен само топломерът, защото абонатът
не е осигурил достъп за отчет на водомера, поради което за този период топлинната енергия
за битово горещо водоснабдяване е начислена служебно по преценка на фирмата за дялово
разпределение /нито на брой потребители, нито по показанията на водомер, а при
съобразяване на разходите от предходните периоди/, а за отчетния период 2020 г. – 2021 г. е
осигурен пълен достъп за отчет, поради което топлинната енергия за битово горещо
водоснабдяване е начислена по показанията на водомера за топла вода в имота. Видно е, че е
начислявана и топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, която е била изчислена
по нормативно установена формула и е разпределена между всички абонати
пропорционално на пълните отопляеми обеми на имотите им по проект, като изчисленията
са правилно извършени. Вещото лице Т. посочва, че дяловото разпределение е извършвано в
съответствие с нормативните разпоредби.
Доверявайки се изцяло на заключението на съдебно-техническата експертиза,
намиращо опора и в документите за извършено дялово разпределение, представени от
третото лице – помагач на ищеца, съдът намира, че в случая е доказана реалната доставка на
топлинна енергия в процесния имот.
След като по делото е установено наличието на валидно договорно правоотношение
между страните с предмет доставка на топлинна енергия в процесния имот, както и
4
действителното доставяне на такава, то исковете срещу ответниците за нейната цена се
явяват доказани по основание. Обстоятелството какво количество топлинна енергия е
доставено в имота на ответниците е от значение единствено за доказването на размера на
исковете, като евентуалната недоказаност на този размер не може да доведе до отхвърлянето
им предвид разпоредбата на чл. 162 ГПК.
На ищеца се дължи цената на реално доставената топлинна енергия през исковия
период, поради което при определянето й следва да се вземат предвид не стойностите на
прогнозния дял /по фактури/, а тези, които се формират в резултат от изравняване. При това
положение стойността на издадените фактури не е от съществено значение за определяне на
размера на ищцовото вземане, респ. възраженията на ответницата Л. срещу представените
по делото фактури и извлечение от сметка и срещу редовното водене на счетоводството на
ищеца са ирелевантни.
При определяне размера на дължимата цена за доставената от *********************
ЕАД топлинна енергия в имота през процесния период съдът възприема напълно посочената
в заключението на съдебно – техническата експертиза сума от 2 743.95 лв., съответстваща и
на сбора от сумите по изравнителните сметки. Макар от заключението да е видно, че е
допуснато нарушение по отношение на начислената сума за топлинна енергия за битово
горещо водоснабдяване за първия отчетен период, включен в исковия период – при
неосигурен достъп за отчитане вместо по реда на чл. 69, ал. 2, т. 2 от Наредба № 16-
334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването /отм./, т.е. при норма за разход на потребление на
гореща вода от 140 л на обитател за едно денонощие, тя е определена по преценка на
фирмата за дялово разпределение, не се установява по делото това да е ощетило клиентите,
вместо което вещото лице сочи, че дяловото разпределение е извършено правилно.
Следователно дължимата на ищеца цена за топлинната енергия възлиза общо на 2 743.95 лв.
От заключението на съдебно-счетоводната експертиза е видно, че липсват данни за
постъпили при ищеца суми за покриване на задълженията за процесния период, от което
следва, че задълженията на ответниците към ********************* ЕАД не са погасени
чрез плащане.
Независимо от обстоятелството, че по закон ответниците в качеството си на съпрузи
отговарят солидарно за задължението си към ********************* ЕАД, с оглед
принципа на диспозитивното начало и доколкото с исковата молба се претендира тяхна
разделна отговорност, следва да се приеме, че всеки от тях дължи по 1/2 от цената на
доставената топлинна енергия, а именно сумата от по 1 371.96 лв.
По възражението на двамата ответници за погасяване по давност на вземането съдът
намира следното:
Според чл. 33, ал. 1 от приложимите общи условия клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят, от което следва извод, че се касае за срочно задължение. Съгласно чл. 114,
ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на вземането, като при
5
срочните задължения давността тече от деня на падежа. Следователно за всяко едно от
претендираните от ищцовото дружество месечни задължения, включени в процесния
период, давностният срок тече от момента, в който изтече срокът за тяхното заплащане.
Съгласно ТР № 3/18.05.2012 г. по тълк. д. № 3/2011 г. на ОСГК на ВКС вземанията за
доставена топлинна енергия се погасяват с изтичане на тригодишна давност, тъй като се
касае за „периодични плащания“ по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД.
От друга страна обаче, съгласно чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време
на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г., и за
преодоляване на последиците, за срока от 13.03.2020 г. до отмяната на извънредното
положение спират да текат давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или
придобиват права от частноправните субекти. Съгласно § 13 от Преходните и
заключителните разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за здравето
/ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г./ сроковете, спрели да текат по време на
извънредното положение по Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г., и за преодоляване на
последиците, продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон
в „Държавен вестник“, като обнародването му е извършено на 13.05.2020 г. Следователно за
времето от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. включително погасителната давност е била спряна
по силата на закона и този факт трябва да се отчете от съда при определяне на крайния
момент, когато давността изтича. По тази причина към 3-годишния давностен срок следва да
се прибави и периодът на спиране на давностния срок, чиято продължителност е 69 дни /от
13.03.2020 г. до 20.05.2020 г./.
Всичко изложено означава, че с оглед датата на подаване на заявлението по чл. 410
ГПК – 01.12.2022 г., погасени по давност са вземанията за стойността на доставената
топлинна енергия, чиято изискуемост е настъпила преди 23.09.2019 г., т.е. тези за периода от
м. 05.2019 г. до м. 07.2019 г. включително.
Размера на задължението за стойността на доставената топлинна енергия за периода, за
който не е изтекла погасителната давност – от м. 08.2019 г. до м. 04.2021 г., се установява от
заключението на съдебно – техническата експертиза и възлиза на сумата от 2 573.74 лв.
Всеки ответник дължи по 1/2 от нея, т.е. дължи по 1 286.87 лв.
Предвид изложеното исковете с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ
следва да бъдат уважени срещу всеки ответник за сумата от по 1 286.87 лв. за периода от м.
08.2019 г. до м. 04.2021 г., като върху тази сума те дължат и законната лихва, считано от
01.12.2022 г. до окончателното плащане, респ. исковете подлежат на отхвърляне за разликата
над посочения размер до пълния предявен размер, както и за периода от м. 05.2019 г. до м.
07.2019 г., който е обхванат от погасителната давност.
Основателността на иска за мораторна лихва предпоставя наличие на главен дълг и
забава в плащането му.
В случая е установено наличието на главен дълг на всеки ответник в размер на по
6
1 286.87 лв. за част от исковия период.
Съгласно чл. 84, ал. 1, изр. 1 ЗЗД, когато денят за изпълнение на задължението е
определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му. Именно тази разпоредба следва
да намери приложение в случая предвид клаузите в приложимите общи условия. Съгласно
чл. 33, ал. 1 от общите условия клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми
за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Чл. 32,
ал. 3 гласи, че след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на
изравнителните сметки от търговеца продавачът издава за отчетния период кредитни
известия за стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното количество топлинна
енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки. В чл. 33, ал. 2 е
предвидено, че клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и
ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Съгласно чл. 33, ал. 4 продавачът начислява
обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и
ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2. Следователно обезщетение за забава се дължи
само за изравнителните сметки, ако не бъдат заплатени в 45-дневен срок. Предвид
изложеното изпадането в забава в случая не е обвързано с получаването от ответниците на
покана. Началото на забавата е 15.09.2020 г. по отношение на главницата за периода от м.
08.2019 г. до м. 04.2020 г. и 15.09.2021 г. – за главницата периода от м. 05.2020 г. до м.
04.2021 г., тъй като общите фактури /л. 23 – 26/ са от 31.07.2020 г. и от 31.07.2021 г.
Размера на дължимата мораторна лихва за периода от 15.09.2020 г. до 27.10.2022 г.
върху непогасената по давност главница в общ размер на 2 573.74 лв. съдът определи по
реда на чл. 162 ГПК с помощта на интернет калкулатор на законната лихва и приема, че
възлиза на сумата от 422.48 лв., респ. всеки ответник дължи по 1/2 от нея, т.е. сумата от по
211.24 лв.
Следователно исковете за мораторна лихва върху цената на доставената топлинна
енергия са частично основателни – за сумата от по 211.24 лв. срещу всеки ответник за
период на забава от 15.09.2020 г. до 27.10.2022 г., а за разликата до пълните предявени
размери и за период на забава от 15.06.2020 г. до 14.09.2020 г. подлежат на отхвърляне.
Съгласно чл. 22, ал. 1 от приложимите общи условия дяловото разпределение на
топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по реда на чл. 61 и сл. от НТ или чрез
възлагане на търговец, избран от клиентите. По делото се изяснява, че през исковия период
дяловото разпределение на топлинна енергия в сградата, в която се намира процесният имот,
е извършвано от **************** ООД. Следователно за ответниците е възникнало
задължение за заплащане на цената на извършената по отношение на имота им услуга.
Таксата се дължи именно на ищцовото дружество по силата на чл. 22, ал. 2 от общите
условия. Поради това съдът намира исковете за цената на услугата дялово разпределение за
доказани по основание. Ответниците не оспорват размера на това задължение, поради което
съдът приема, че дължимата от всеки от тях стойност на услугата дялово разпределение за
исковия период е 15.74 лв., както е посочено в исковата молба, като върху нея се дължи и
7
законната лихва, считано от 01.12.2022 г. до окончателното плащане.
Що се отнася до исковете за мораторна лихва върху горепосочената главница, следва да
се посочи, че не са представени доказателства по делото нито за уговорен срок за заплащане
на задължението за услугата дялово разпределение, нито за изпратена до ответниците
покана за заплащането й. От това следва извод, че те не са изпаднали в забава по отношение
на тази главница, респ. исковете срещу тях за мораторна лихва върху стойността на услугата
дялово разпределение са неоснователни.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК ответниците дължат
на ищеца разноски за исковото и заповедното производства съразмерно на уважените
искове. Всеки от тях дължи половината от полагащите се на ищеца разноски за държавна
такса, депозити за вещи лица и юрисконсултско възнаграждение, и изцяло полагащите се на
ищеца разноски за депозит за негов особен представител. На ищеца се дължат следните
разноски за исковото производство: 60.57 лв. – държавна такса, 489.50 лв. – депозити за
вещи лица, 418.45 лв. – депозит за особен представител на ответницата Л., 356 лв. – депозит
за особен представител на ответника Л., и 89 лв. – юрисконсултско възнаграждение. Дължат
му се и разноски за заповедното производство в общ размер на 105.08 лв., включващи 60.58
лв. – държавна такса, и 44.50 лв. – юрисконсултско възнаграждение. Следователно
ответницата Л. дължи на ********************* ЕАД разноски за исковото производство в
размер на 737.98 лв. и разноски за заповедното производство в размер на 52.54 лв., а
ответникът Л. – разноски за исковото производство в размер на 675.54 лв. и разноски за
заповедното производство в размер на 52.54 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, че
Г. Д. Л., ЕГН **********, с адрес: гр. ********************, и Л. К.а Л., ЕГН **********,
с адрес: гр. ********************, дължат на ********************* ЕАД, ЕИК
****************, със седалище и адрес на управление: гр. *************, ул.
*****************, при условията на разделна отговорност – по 1/2 за всеки ответник,
задължения за топлоснабден имот, находящ се в гр. ********************, с абон. №
423968, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
по ч. гр. д. № 66022/2022 г. по описа на СРС, 85 състав, а именно, че всеки ответник дължи
на ищеца следните суми: на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ сумата от по 1
286.87 лв. – цена на доставена топлинна енергия през периода от м. 08.2019 г. до м. 04.2021
г., ведно със законната лихва от 01.12.2022 г. до окончателното плащане; на основание чл. 86,
ал. 1 ЗЗД сумата от по 211.24 лв. – мораторна лихва за периода от 15.09.2020 г. до 27.10.2022
г.; сумата от по 15.74 лв. – цена на извършена услуга дялово разпределение през периода от
м. 10.2019 г. до м. 04.2021 г., ведно със законната лихва от 01.12.2022 г. до окончателното
8
плащане, като ОТХВЪРЛЯ по отношение на всеки ответник, както следва: частично иска за
цената на доставена топлинна енергия – за разликата над 1 286.87 лв. до пълния предявен
размер от 1 439.36 лв. и за периода от м. 05.2019 г. до м. 07.2019 г.; частично иска за
мораторна лихва върху цената на доставената топлинна енергия – за разликата над 211.24 лв.
до пълния предявен размер от 243.13 лв. и за периода от 15.06.2020 г. до 14.09.2020 г.; изцяло
иска за сумата от по 3.44 лв. – мораторна лихва за периода от 01.12.2019 г. до 27.10.2022 г.
върху главницата за цената на услугата дялово разпределение.
ОСЪЖДА Г. Д. Л., ЕГН **********, с адрес: гр. ********************, да заплати на
********************* ЕАД, ЕИК ****************, със седалище и адрес на управление:
гр. *************, ул. *****************, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК сумата от
737.98 лв. – разноски за исковото производство, и сумата от 52.54 лв. – разноски за
заповедното производство.
ОСЪЖДА Л. К.а Л., ЕГН **********, с адрес: гр. ********************, да заплати
на ********************* ЕАД, ЕИК ****************, със седалище и адрес на
управление: гр. *************, ул. *****************, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8
ГПК сумата от 675.54 лв. – разноски за исковото производство, и сумата от 52.54 лв. –
разноски за заповедното производство.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на
ищеца **************** ООД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9