Решение по дело №311/2021 на Районен съд - Варна

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

Номер                   Година 2021        Град Варна

 

 

                   В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Варненският районен съд          четвърти състав

На десети февруари        Година две хиляди двадесет и първа

 

 

В публичното съдебно заседание в следния състав :

 

                        ПРЕДСЕДАТЕЛ : АТАНАС ШКОДРОВ

 

     като разгледа докладваното от Председателя наказателно административен характер дело номер 311   по описа за две хиляди двадесет и първа година.

 

                           

                       

                        Р  Е  Ш  И:

 

        

 

ПОТВЪРЖДАВА НП №23-0001140/14.12.2020г. на Директор на РД „АА“ гр. Варна, с което на Д.  Т.К. е наложено административно наказание  ГЛОБА в размер на 500 лева на основание чл.95 ал.2 т.2 от Закона за автомобилните превози.

 

     Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че мотивите са изготвени.

 

 

 

                     РАЙОНЕН СЪДИЯ:  

 

 

 

     МОТИВИ: Производството е образувано по жалба на Д.  Т.К. против НП, с което му е наложено административно наказание глоба.

В жалбата си въззивника счита наказателното постановление за незаконно и незаконосъобразно.

В съдебно заседание въззивникът поддържа жалбата си.

По съществото на делото моли наказателното постановление да бъде отменено.

Счита, че събраните доказателства по преписката не установяват, че е извършено нарушение. На представения касов бон няма номер на автомобил нито номер на фискален апарат, а снимка всеки може да изготви  и да представи .

Представител на органа, издал наказателното постановление не се явява и не е изразил становище по основателността на жалбата.

    

След преценка на събраните по делото доказателства съдът прие за установено от фактическа страна следното:

     През месец 10.2020г.  служители на РД „АА“ Варна, сред които св. И. извършили проверка на водач на таксиметров автомобил- въззивника К..

     Повод за извършената проверка бил постъпил сигнал от потребител, че с автомобила му е извършен таксиметров превоз през месец септември 2020г. при съществени нарушения на закона.

     От превозвача „Гарант такси 2“ ЕООД била изискана информация, като видно от постъпилата Декларация от управител на дружеството, въззивникът К. е единствения водач, вписан в пътната книжка на л.а. „Мазда 6“ с рег. №В7300НА. Пътната книжка не е била представена за ежемесечна заверка за месеците юли, август и септември 2020г.

     Проверяващите възприели и постъпилия сигнал от потребителя, касов бон и снимков материал.

Въз основа на събраните писмени доказателства, служителите на РД „АА“ приели, че въззивникът е осъществил състав на административно нарушение по чл.95 ал.2 т.2 от ЗаВП   и св. И. пристъпил към съставяне на акт за установяване на административно нарушение. В съдържанието на акта описал, че на 01.10.2020г. в гр. Варна, въззивникът не е представил на превозвача издадената пътна книжка за отчитане и контрол на работата на л.а. „Мазда 6“ с рег. №В7300НА за ежемесечна заверка за месец септември 2020г. до дата 30.09.2020г.В графата за възражения въззивника вписал, че има възражения и представил такива в срок.

Впоследствие, на 14.12.2020г. било издадено НП, видно от съдържанието на което административно наказващия орган изцяло е възприел фактическата обстановка, описана в акта за установяване на административно нарушение. На описаното нарушение била дадена правна квалификация по чл.95 ал.2 т.2 от ЗАвП и въззивника бил санкциониран на основание този законов текст.

 

     Горната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по делото доказателства - показанията на разпитания в с.з. свидетел И. и приложените по административнонаказателната преписка  доказателства.

     Показанията на св. И. са такива на свидетел при установяване на нарушението и кореспондират с приложените декларация от управител на „Гарант такси 2“ ЕООД; снимков материал, сигнал  и касов бон.

     В съдебно заседание въззивникът представя разширен отчет от ЕТАФП, съобразно който за периода 01.09.20г. – 31.09.20г. няма записи.

Съдът намери, че така представения отчет не сформира извод, че въззивникът не е извършвал дейност през месец 09.2020г.

     Относно осъществения таксиметров превоз са налице категорични доказателства и това са подадения сигнал от гражданин, приложения касов бон и снимков материал.

     Лицето подало сигнала е трето лице, за което не е установено да се намира в каквито и да било отношения с въззивника, обуславящи наличието на личен интерес от подаване на сигнала.

     Приложения касов бон е бил предаден на лицето в състояние, непозволяващо идентификация на автомобила, с който е извършен превоза, поради което и е бил изготвен и снимков материал, позволяващ такава идентификация.

     Видно от декларацията на управител на дружеството, въззивникът К. е единствения водач, вписан в пътната книжка на л.а. „Мазда 6“ с рег. №В7300НА. Пътната книжка не е била представена за ежемесечна заверка за месеците юли, август и септември 2020г.

 

     Следва да се отбележи и, че задължението на водача на таксиметровия автомобил не е обвързано с извършването на конкретен превоз или превози за месеца. При това положение, щом е бил единствения водач вписан в пътната книжка на л.а. „Мазда 6“ с рег. №В7300НА, въззивникът К. е следвало да представи пътната книжка за ежемесечна заверка за месец септември 2020г.

 

     След служебна проверка на акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление констатира, че и актосъставителя и административнонаказващият орган са изпълнили задълженията си, произтичащи от ЗАНН - акта за установяване на административно нарушение е бил съставен в тримесечния срок от откриване на нарушителя; спазен и тридневния срок за възражения по АУАН; наказателното постановление е издадено в шестмесечния преклузивен срок за издаването му. И акта за установяване на административно нарушение и съставеното наказателно постановление съдържат всички реквизити, изискуеми се от чл.42 и чл.57 от ЗАНН.

     Административно наказващия орган правилно, въз основа на събраните по административно наказателната преписка доказателства, е направил извод за нарушение на чл.95 ал.2 т.2 от ЗАвП.

Съдът намери, че в санкционната част на наказателното постановление правилно е определен вида на административното наказание, което е с константно определен размер.

По отношение доводите, наведени с въззивната жалба и в съдебно заседание, съдът прецени тяхната неоснователност , предвид на следното :

 

Въззъвникът счита, че събраните доказателства по преписката не установяват, че е извършено нарушение. На представения касов бон няма номер на автомобил нито номер на фискален апарат, а снимка всеки може да изготви  и да представи.

Както вече беше отбелязано по- горе, съдът намери, че от представените доказателства се установява именно фактологията, твърдяна от наказващия орган. Анализ на доказателствата беше извършен по- горе, поради което и е ненужно да бъде преповтарян.

 

В жалбата си въззивника счита наказателното постановление за незаконно и незаконосъобразно.

 

По така наведеното общо възражение съдът намира за нужно единствено да отбележи, че при служебната проверка на НП не констатира да са допуснати съществени нарушения на ЗАНН, които да водят до отмяна на постановения краен акт.

При правилно установени факти от обвинението и прецизирана правна квалификация, правилно е била определена санкционната норма на ЗАвП. В НП се съдържа описание на всички признаци на нарушението. Посочени са и конкретни доказателства в подкрепа на обвинението, както и е налице произнасяне по наведеното възражение.

 

     След като извърши проверка на съставените АУАН и НП и прецени направените възражения от страна на въззивника, съдът намери, че следва да потвърди  наказателното постановление като правилно и законосъобразно.

 

     Водим от горното, съдът постанови решението си.

 

                          

 

    РАЙОНЕН СЪДИЯ: