№ 5627
гр. София, 17.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Ваня Н. Иванова
Диана Василева
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело
№ 20241100506875 по описа за 2024 година
Производството е по чл.258 – чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №6875/2024 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на К. П. И. ЕГН
********** и С. С. И. ЕГН ********** със съдебен адрес в гр.София срещу решение №4983
от 20.03.2024 г постановено по гр.д.№62322/2021 г на СРС , 182 състав ; в частта , с която е
признато за установено по искове с правно основание чл.422 ГПК във вр.чл.150 ал.1 ЗЕ ,
чл.79 ал.1 ГПК и чл.86 ЗЗД на “Топлофикация София” ЕАД ЕИК ******* от гр. София , че
всеки от К. П. И. и С. С. И. дължи по 663,02 лв незаплатена цена на топлинна енергия за
периода от м.01.2017 г. до м.04.2019 г за топлоснабден имот в гр.София, ул.******* , аб.
№******* , ведно със законната лихва от 10.03.2020 г до окончателното заплащане на сумата
; по 19,96 лв., представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода от
м.02.2017 г до м.04.2019 г ; и по 117,20 лева лихви за забава върху посочената главница за
топлинна енергия за периода 15.09.2017 г – 25.02.2020 г ; за които суми е издадена
/частично/ заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 28.05.2020 г по
ч.гр.д.№12983/2020 г на СРС, 148 състав ; както и К. П. И. и С. С. И. са осъдени да заплатят
на “Топлофикация София” ЕАД на основание чл.78 ал.1 и ал.8 ГПК сумата от 73,23 лева
разноски за заповедното производство и сумата от 446,26 лева разноски пред СРС .
Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС в обжалваната част. Не е
съобразено изискването да се фактурира само действително потребената топлинна енергия ,
а е начислена „служебна енергия“ като българското право противоречи на европейското
1
право . Следва да се допусне допълнителна СТЕ и да се установи реално потребената
топлинна енергия . Констативните протоколи за неосигурен достъп са оспорени , както и
други представени от ищеца документи . Не е установено от ищеца , че не е осигурен достъп
до имота , като по делото не е представен документ от Етажната собственост .
Въззиваемата страна е подала писмен отговор , в който оспорва въззивната жалба и изразява
съгласие с мотивите на СРС .
Третото лице “Топлоконтрол” ЕООД не взема становише по въззивната жалба .
Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивниците на 29.03.2024
г, поради което въззивната жалба от 12.04.2024 г /по пощата/ е подадена в срок .
Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на посочената част от решението на
СРС.
След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото , въззивният съд приема
за установено следното от фактическа и правна страна :
В мотивите на СРС е възпроизведена фактическата обстановка . Във връзка с чл.269 ГПК
настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и за недопустимост на
съдебното решение в обжалваната част , като такива основания не се констатират . Относно
доводите за неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични
доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно
решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .
Решението на СРС е правилно в обжалваната част .
Не могат да се споделят доводите на въззивниците , че начисляване на топлинна енергия в
хипотеза на неосигурен достъп за отчитане /чл.70 ал.4 от Наредба №16-334 от 2007 г за
топлоснабдяването /отм./ противоречи на европейското право , защото не е фактурирана
действително потребената топлинна енергия. Никой не може да се позове на собственото
си противоправно поведение . В случаите на неосигурен достъп и липса на подадени
възражения в законоустановените срокове топлофикационното дружество не разполага с
друга възможност да установи потребената топлинна енергия в Етажната собственост и да я
разпредели между етажните собственици .
В случая по делото са налични протоколи за неосигурен достъп подписани от представители
на етажната собственост съобразно чл.13 ал.1 т.2 от ОУ /2016 г / . Действително
въззивниците са оспорили заверените копия от въпросните протоколи като част от
процесуалното си поведение да оспорват всички представени от ищеца или третото лице
доказателства , включително такива , които са ирелевантни . От друга страна , дори да не се
вземат предвид въпросните протоколи , наличието на неосигурен достъп за отчитане е
установено по делото с други доказателства . Въззивниците още в отговора признават , че
никога не са живели в процесния имот , а в чужбина , като така се опитват да обосноват
твърденията си , че не дължат процесните суми . Щом въззивниците не живеят в имота ,
то е логично наистина да не са осигурили достъп за отчитане за отоплителните сезони
посочени в СТЕ . Няма данни въззивниците да са уведомили третото лице или ищеца за
2
упълномощено лице , което ще осигури достъп до имота или да са поискали допълнително
отчитане извън датите определени от третото лице .
Показанията на св.Т. не само , че не опровергават наличието на отчитане в ЕС и липсата на
достъп от въззивниците , но всъщност ги потвърждават . Общите твърдения на свидетеля ,
че посещавала имота „веднъж месечно“ и се „интересувала“ за отчитане на топлинната
енергия , нямат никаква доказателствена стойност . Св.Т. признава , че не е била във връзка с
домоуправителя , нито с друг етажен собственик , който да й съобщи за бъдещо отчитано .
От друга страна ако беше вярно , че Т. се е интересувала постоянно от имота , тя би могла да
направи искане и за извънредно отчитане , което не е сторено . Като не са се интересували
достатъчно от имота си , въззивниците сами са се поставили в положение да не осигурят
достът за отчитане на топлинната енергия .
В противоречие с твърденията на въззивниците представените писмени доказателства от
ищеца и третото лице , както и СТЕ установяват , че в Етажната собственост е
извършвано дялово разпределение и са изготвяни индивидуални справки за използвана
топлинна енергия . Според СТЕ отчитането и начисляването на топлинна енергия е
извършено при спазване на ЗЕ и Наредба №16-334 от 2007 г за топлоснабдяването /отм./ .
Правилно СРС е отказал допускане на СТЕ по задачите поставени от въззивниците ,
доколкото подобни изчисления противоречат на цялостната логика на ЗЕ , Наредба №16-
334 от 2007 г за топлоснабдяването /отм./ и ОУ /2016 г /. Не може цялостния процес на
отчитане и начисляване на топлинната енергия в Етажната собственост да е поставен в
зависимост от лицата , което не изпълняват законовите си задължения и предпочитат да не
ползват и да не управляват добросъвестно имотите си .
Налага се изводът , че решението на СРС трябва да бъде потвърдено в обжалваната част . С
оглед изхода на делото в тежест на въззивника са разноските на въззиваемата страна за
юрисконсултско възнаграждение .
По изложените съображения , СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №4983 от 20.03.2024 г постановено по гр.д.№62322/2021 г на
СРС , 182 състав ; в частта , с която е признато за установено по искове с правно основание
чл.422 ГПК във вр.чл.150 ал.1 ЗЕ , чл.79 ал.1 ГПК и чл.86 ЗЗД на “Топлофикация София”
ЕАД ЕИК ******* от гр. София , че всеки от К. П. И. ЕГН ********** и С. С. И. ЕГН
********** със съдебен адрес в гр.София дължи по 663,02 лв незаплатена цена на топлинна
енергия за периода от м.01.2017 г. до м.04.2019 г за топлоснабден имот в гр.София,
ул.******* , аб. №******* , ведно със законната лихва от 10.03.2020 г до окончателното
заплащане на сумата ; по 19,96 лв., представляваща цена на услугата дялово разпределение
за периода от м.02.2017 г до м.04.2019 г ; и по 117,20 лева лихви за забава върху посочената
главница за топлинна енергия за периода 15.09.2017 г – 25.02.2020 г ; за които суми е
3
издадена /частично/ заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от
28.05.2020 г по ч.гр.д.№12983/2020 г на СРС, 148 състав ; както и К. П. И. и С. С. И. са
осъдени да заплатят на “Топлофикация София” ЕАД на основание чл.78 ал.1 и ал.8 ГПК
сумата от 73,23 лева разноски за заповедното производство и сумата от 446,26 лева разноски
пред СРС .
ОСЪЖДА всеки от К. П. И. ЕГН ********** и С. С. И. ЕГН ********** със съдебен адрес
в гр.София да заплати на “Топлофикация София” ЕАД ЕИК ******* , гр.София сума от по
100 лева разноски пред СГС .
Решението е постановено при участието на “Топлоконтрол” ЕООД гр.София като трето лице
помагач на “Топлофикация София” ЕАД ЕИК ******* .
Решението не подлежи на обжалване , поради материален интерес под 5000 лева по всеки от
исковете / чл.280 ал.3 т.1 ГПК/ .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4