№ 12534
гр. София, 14.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
при участието на секретаря НИКОЛЕТА СТ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско
дело № 20231110101837 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава осемнадесета, Раздел I ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от „Д., с която срещу "Т. са
предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове за установяване съществуването
на вземанията, за които по ч.гр.д.№ 36121/2022 г. по описа на СРС, 41 състав, е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение за следните вземания:
сумата 7 600,00 лева (седем хиляди и шестстотин лева), представляваща заплатени
от ищеца на ответника и неоснователно невъзстановени от последния суми за
потребена топлинна енергия за период от 07.04.2017 г. до 08.12.2020 г., ведно със
законна лихва за период от 04.07.2022 г. до изплащане на вземането, съгласно
решение № 15147 от 08.12.2020 г. по адм. дело № 172/2019 г. по описа на ВАС, с
което е е била прогласена нищожност на Решение № Ц[1]6/07.04.2017 г. КЕВР,
както и за сумата 2 400,00 лева (двe хиляди и четиристотин лева), представляваща
мораторна лихва върху главното вземане за период от 07.04.2017 г. до 03.07.2022
г.
Ищецът твърди, че с решение № 15147/08.12.2020 г. на ВАС по адм.д. №
172/2019 г. е отменено решение № 6511/08.11.2018 г. по адм.д. № 4607/2017 г. по
описа на АССГ и е прогласена нищожност на решение № Ц-6/07.04.2017 г. на
КЕВР, с което пък, считано от 07.04.2017 г. е било утвърдено изменение на
пределните цени на топлинната енергия и на преференциалните цени на
1
ел.енергия на 29 дружества от сектор „Топлоенергетика“ вкл. и по отношение на
ответника, който е бил страна в административното производство, образувано
пред ВАС. Поддържа, че до обявяване нищожността на посоченото решение на
КЕВР, респ. до влизане в сила на решението на ВАС, ищецът е заплащал на
ответника суми за потребена топлинна енергия /ТЕ/ съгласно приетите с
решението на КЕВР изменения и цени. Впоследствие обаче, след като решението
на КЕВР е било обявено за нищожно, за ищеца е възникнало основание да получи
обратно надвнесените за периода 07.04.2017 г. – 08.12.2020 г. суми за ТЕ,
възлизащи на процесната сума, която счита че му се дължи от ответника. Твърди,
че сумата от 7600 лева съставлява разликата, която ищецът е заплатил на
ответника по цените съобразно решението на КЕВР и действително дължимата за
периода сума за ТЕ на основание цените на ТЕ по Наредба № 5/23.01.2014 г. за
регулиране на цените за същия период. Счита, че ответникът му дължи и лихва за
забава в размер на сумата от 2400 лева за период на 07.04.2017 г. – 03.07.2022 г.
/съобразно уточнение на исковата
Постъпил е отговор на исковата молба от ответника, с която последният
навежда доводи за нередовност на същата, тъй като ищецът не бил посочил ясно
на кой източник на облигационно отношение се позовава, твърдейки че е заплатил
процесната сума за главница на ответника. Не било ясно също така каква била
общо заплатената сума за периода, нито по месеци, което пък пречело на
ответника да узнае какъв е размерът на търсената реституция за всеки месец от
периода поотделно. Ищецът освен това не бил изложил фактически твърдения за
изпадането на ответника в забава. Счита, че ищецът следва да уточни претенцията
си в тези насоки, тъй като неуточняването им препятствало правото на защита на
ответника. Отделно оспорва исковете като неоснователни. Поддържа, че
посоченото в исковата молба решение на КЕВР не е действало през целия
процесен период, а със същото се утвърждавали цените само за II тримесечие на
2017 г., по които общественият доставчик продавал природен газ на крайните
снабдители, присъединени към газопреносната мрежа. Цената на ТЕ се
определяла от КЕВР, като периодът на ценово утвърждаване е нормативно
определен с продължителност от 12 м. – от 01.07. на текущата година до 30.06. на
следващата година. Това решение засягало само периода на второто тримесечие
на 2017 г. /от момента на приемането му до 30.06.2017 г./, като след това е било
прието Решение № Ц-18/01.07.2017 г., което се отнасяло за следващ период -
01.07.2017 г. – 30.06.2018 г., което не е било отменяно. Впоследствие регулаторът
е приел и други решения за съответните следващите 12-месечни ценови периоди.
2
Счита, че главният иск е неоснователен и поради характеристиките на решението
на КЕВР на индивидуален административен акт, за който по силата на ЗЕ е било
допуснато предварително изпълнение. Не решението на КЕВР е било основание за
извършеното от ищеца плащане, а наличието на облигационно правоотношение по
договора за продажба, сключен между страните. Оспорват се твърденията на
ищеца административният акт да е бил прогласен за нищожен. Той е бил отменен
като незаконосъобразен, с оглед което и не са отпаднали с обратна сила правните
последици от същия, както се твърди с исковата молба. Счита, че ищецът се е
възползвал от доставената му ТЕ, ползвал е същата, с оглед което отрича
възможността да се иска връщане на платената цена, като платена без основание.
Заявява възражение за изтекла погасителна давност.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и
становищата на страните, намира следното от фактическа страна:
С оглед становищата на страните с доклада по делото съдът е приел, че
безспорни и ненуждаещи се от доказване в производството са следните
обстоятелства: 1/ че през процесния период страните са били обвързани от
договор за продажба на ТЕ за стопански нужди при ОУ за следния недвижим
имот: гр. София, ул. „А.; 2/ че през същия ответникът е доставял на ищеца ТЕ на
адреса на топлоснабдения имот.
Горното се потвърждава и от представените и приети в производството
доказателства, а именно договор № 44358/543 от 04.10.2019 г., сключен за срок от
5 години, считано от 01.09.2019 г., договор № 32885/543 от 13.02.2017 г., сключен
за срок от 01.10.2016 г. до 01.10.2017 г.
По делото е представено решение № 15147/08.12.2020 г. на ВАС, III
отделение по адм.дело № 172/2019 г., което е било образувано въз основа на
касационен протест срещу решение № 6511/08.11.2018 г. на АССГ по адм.д. №
4607/2017 г., с което е бил отхвърлен протест на прокурор при ВАП срещу
процесното решение на КЕВР, с което считано от 07.04.2017 г. се утвърждава
изменение на пределните цени на ТЕ и на преференциалните цени на ел.енергия за
29 дружества в т.ч. и за ответника. С посоченото решение на ВАС на основание
чл. 221, ал. 2 АПК съдът е отменил решение № Ц-6/07.04.2017 г. на КЕВР, като в
мотивите на съдебния акт е изложил съображения за липсата на основание за
изменение на цените на ел.енергия от страна на административния орган.
Изискани са и са приети следните решения на КЕВР: решение № Ц-
18/30.06.2016 г., решение № Ц-6/07.04.2017 г., решение № Ц-18/01.07.2017 г.,
3
решение № Ц-10/01.07.2018 г., решение № Ц-18/01.07.2019 г. и решение № Ц-
28/01.07.2020 г., решение № Ц-22 от 29.06.2021 г. и Решение № Ц-42 от 06.12.2021
г.
В производството пред настоящата инстанция е прието заключението на
съдебно-техническата експертиза, изготвена от вещото лице инж. Т.. Въз основа
на същото съдът приема за установено, че въз основа на сключения между
страните договор купувачът е заплащал цената на ТЕ по еднокомпонентна цена,
определена по предвидения в ЗЕ ред. С решения на КЕВР еднокомпонентната
цена е била определяна за съответните периоди, включени в процесния период.
През исковия период не е начислявана ТЕ за битова гореща вода, съответно за
периода м.04.2017 г. – 31.08.2017 г. не е начислявана никаква ТЕ , доколкото
този период попада извън активния отоплителен сезон. Стойността на доставената
ТЕ за периода възлиза на сумата от 131 853,95 лева, а при отчитане на издадените
кредитни и дебитни известия е на стойност 122 448,76 лева.
Прието е и заключението на съдебно-счетоводната експертиза с допълнение
към него, съгласно което за периода 01.04.2017 г. – 31.12.2020 г. са били
начислени суми по фактури за консумирана ТЕ в размер на 122 065,20 лева, която
е била изчислена съобразно решение № Ц-6/07.04.2017 г., решение № Ц-
18/01.07.2017 г., решение № Ц-10/01.07.2018 г., решение № Ц-18/01.07.2019 г. и
решение № Ц-28/01.07.2020 г. Между страните е било сключено споразумение за
разсрочено плащане на равни месечни вноски през цялата година, като за
задълженията са били издадени фактури на стойност общо 153 553,64 лева.
Изравняванията между годишните суми на равните месечни вноски и сумите за
реално потребление на ТЕ са извършвани редовно – след края на всеки от
годишните периода и приспаднати са били 30 669,48 лева. Издадени са били и 2
бр.кредитни известия на обща стойност 3847,46 лева. Така общият размер на
задължението за ищеца през процесния период възлиза на сумата от 119 036,70
лева. Ищецът е извършил плащания на сума в размер 119 153,44 лева или
погледнато за периода до 31.12.2020 г. надплатена се явява сумата от 116,74 лева.
Съдът приема, че с оглед предмета на делото не следва да прави изводи за
правнорелевантни за спора факти въз основа на допълнението на заключението на
вещото лице Д., доколкото с последното е изчислена каква би била дължимата
цена на ТЕ през процесния период, изчислена съобразно отмененото решение №
Ц-6/07.04.2017 г. на КЕВР. В производството е установено, че след него са приети
последващи решения, касаещи периоди, включени в процесния, като не е налице
основание съдът да приеме, че не следва да се прилагат тези решения, а да е
4
приложимо именно отмененото от ВАС решение № Ц-6/07.04.2017 г. на КЕВР.
Заключението си вещото лице е пояснило по реда на чл. 200 ГПК в
съдебното заседание, проведено на 15.06.2023 г. От направените уточнения в
става ясно, че по отношение на сумата от 116,74 лева не може с категоричност да
бъде установено, че същата се явява надплатена. В тази връзка вещото лице е
обърнало внимание на резултатът след изготвяне на изравнителната сметка за
отоплителен сезон от 2020 г. - .2021 г. с резултат сума за приспадане /за връщане/
в размер на 2 998,84 лв., която се отнася за целия отоплителен сезон, несъвпадащ с
края на процесния период. Вещото лице е обяснило, че е включила цялата тази
сума, въпреки че процесният период е до края на м. декември 2020 г. За да се
направи категоричен извод дали сумата се явява надплатена според вещото лице е
необходимо да се вземат всички данни, които са за след процесния период по
фактури до месец 4-ти 2021 г. вкл., за да може да се каже дали това е сума, която е
надплатена след края на отоплителния сезон, доколкото изравняването е за целия
отоплителен сезон след приключването му, а фактурите и процесният период са за
част от последния отоплителен сезон. По тези съображения вещото лице е
заключило, че не може да посочи дали въпросната сума се явява надплатена след
изравняването.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до
следните правни изводи:
Изложените в исковата молба твърдения и формулираният петитум дават на
съда основание да приеме, че е сезиран с иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за връщане
на сумата от 7600 лева, представляваща надплатена сума за ТЕ, явяваща се
разликата между заплатената на ответника сума по цени съобразно решение № Ц-
6/07.04.2017 г. на КЕВР и дължимата цена за ТЕ преди изменението на цената на
ТЕ с това решение, заплатена в периода от 07.04.2017 г. до 08.12.2020 г.
В тежест на ищеца по същия е да установи, че е заплатил на ответника
посочената в исковата молба сума, както и че изначално не е съществувало
основание за заплащане на същата. В тежест на ответника по този иск е да
установи, че с оглед съществуващото между страните през процесния период
облигационно правоотношение по договор за продажба на ТЕ е доставил на
ищеца ТЕ на адреса на топлоснабдения имот на стойност, която включва и
процесната сума, че същата е била определена в съответствие с действащата
нормативна уредба, предвид което не се явява заплатена от ищеца без основание.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да
5
установи наличието на главен дълг и изпадане на ответника в забава, за което
ищецът не сочи доказателства.
В тежест на ответника по този иск е да установи погасяване на
задължението си за връщане на сумата на падежа.
Въз основа на събраните в хода на производството доказателства съдът
приема, че предявеният главен иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен,
като съображенията за това са следните:
Установено е, а и не е спорно между страните, че през исковия период
страните са били обвързани от договорно правоотношение с предмет продажба на
топлинна енергия за стопански нужди при общи условия за сградата, находяща се
на ул. „.. Установено е също така, а и не се оспорва от ищеца, че през исковия
период ищецът е ползвал доставена му от ответника топлинна енергия за
отопление на процесния имот, като в имота не е ползвана топлинна енергия за
подгряване на вода. Спорният между страните въпрос е налице ли е основание
ответникът да задържи изцяло платената по сключения с ищеца договор цена на
доставената топлинна енергия, респ. явява ли се част от същата надплатена с оглед
неподлежащото на обжалване съдебно решение № 15147/08.12.2020 г. на ВАС, III
отделение по адм.дело № 172/2019 г.
Съгласно чл. 37 от приложимите към договора общи условия продавачът е
длъжен да образува цената на топлинна енергия по предвидения в ЗЕ ред, да я
представи за утвърждаване в КЕВР и да я публикува в средствата за масово
осведомяване, както и в Интернет страницата си.
Съдът приема, че е видно от съдържанието на решение № 15147/08.12.2020
г. на ВАС, III отделение по адм.дело № 172/2019 г., че същият е постановен на
08.12.2020 г., когато и е влязъл в сила. Със съдебното решение актът на КЕВР е
отменен по изложените в мотивите на състава на ВАС съображения, а не е
прогласен за нищожен, както се поддържа от ищеца в исковата молба. По
аргумент от разпоредбата на чл. 195, ал. 1 АПК, съгласно която подзаконовият
нормативен акт се смята за отменен от деня на влизането в сила на съдебното
решение, съдът приема, че и в случая не е налице основание да се приеме, че
приложимата към сключения между страните договор цена на ТЕ следва да бъде
преизчислена съобразно искането на ищеца .
На следващо място, съдът следва да посочи, че в производството е
установено, че с процесното решение № Ц-6/07.04.2017 г. са утвърдени изменения
на пределните цени на ТЕ и на преференциалните цени на ел.енергия, считано от
6
07.04.2017 г. С последващо решение № Ц-18/01.07.2017 г., считано от 01.07.2017
г. са били утвърдени други пределни цени на ТЕ и преференциални цени на
ел.енергията за периода до 30.06.2018 г., когато КЕВР е приел последващо
решение. Същевременно от заключението на СТЕ се установява, че ищецът не
ползва ТЕ за подгряване на вода в процесния имот съответно за периода м.04.2017
г. – 31.08.2017 г. не е начислявана никаква ТЕ, доколкото този период попада
извън активния отоплителен сезон. Ето защо и съдът приема, че независимо от
отмяната на решение № Ц-6/07.04.2017 г., същото е имало действие и ищецът би
бил засегнат от него само в периода 07.04.2017 г. – 30.06.2017 г., за който
ответникът обаче не е начислявал никаква ТЕ съгласно данните от СТЕ.
Както се посочи и по-напред и както ответникът основателно се позовава в
отговора на исковата молба през исковия период приложими са били няколко
решения на КЕВР, с които е утвърждавана пределната цена на ТЕ за съответните
ценови периоди, която ответникът е следвало да прилага в договорните
правоотношения със своите контрагенти. Сама по себе си отмяната по силата на
решение № 15147/08.12.2020 г. на ВАС, III отделение по адм.дело № 172/2019 г.
на решение № Ц-6/07.04.2017 г. на КЕВР, не дава основание за преизчисляване на
цената на ТЕ, приложима към процесния договор, сключен между страните, за
целия процесен период, през който са били приложими и действащи други
решения на регулатора, с които са утвърдени различни от приложимите преди
приемането на решението от 07.04.2017 г. цени.
За пълнота следва да се посочи, че не е налице основание предявеният
главен иск да бъде уважен и за сумата съгласно основното заключение на ССчЕ от
116,74 лева, като в тази връзка съдът цени направените в проведеното на
15.06.2023 г. по делото открито съдебно заседание от вещото лице Д. пояснения.
Видно е от заключението на ССчЕ, че вещото лице е посочило, че в края на
изравняването след приключване на отоплителния сезон 2020 – 2021 г. е налице
сума за приспадане в размер на 2998,84 лева. Същевременно в производството не
е изследван въпросът дали и какви непогасени задължения е имал ищецът към
ответника след това извършено изравняване. Следователно и не може да се
приеме, че сумата в размер на 116,74 лева към 31.12.2020 г. е била заплатена от
ищеца на ответника при начална липса на основание и същата подлежи на
връщане.
По изложените съображения първоинстанционният съд приема, че
предявеният главен иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен. На
отхвърляне подлежи и акцесорният иск за лихва за забава, още повече в случая не
7
се твърди и не се установява покана за плащане да е била отправена от ищеца до
ответника.
По разноските:
В резултат от изводите, до които съдът достигна, разноски на основание чл.
78, ал. 3 ГПК се следват само на ответника. Претендираните от страната разноски
са в размер на сумата 500 лева /депозити за изготвяне на допуснатите експертизи/.
Претендира се юрисконсултско възнаграждение за исковото производство, което
съдът на основание чл. 78, ал. 8, вр. Наредбата за заплащане на правната помощ
определя в размер на сумата от 150 лева. Ето защо и в тежест на ответника следва
да се възложи сумата от общо 650 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Д., БУЛСТАТ ., с адрес на управление: гр.
София, ул. „. срещу „Т., ЕИК ., с адрес на управление: гр. София, . по реда на чл.
422, ал. 1 ГПК искове с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1
ЗЗД за установяване съществуването на вземанията, за които по ч.гр.д.№
36121/2022 г. по описа на СРС, 41 състав, е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение, а именно: сумата 7 600,00 лева (седем хиляди и шестстотин
лева), представляваща заплатени от ищеца на ответника и неоснователно
невъзстановени от последния суми за потребена топлинна енергия в сградата на
адрес: гр. София, ул. „. за период от 07.04.2017 г. до 08.12.2020 г., ведно със
законна лихва за период от 04.07.2022 г. до изплащане на вземането, подлежащи
на връщане съгласно решение № 15147 от 08.12.2020 г. по адм. дело № 172/2019
г. по описа на ВАС, с което е била прогласена нищожност на Решение № Ц-
6/07.04.2017 г. на КЕВР, и сумата 2 400,00 лева (двe хиляди и четиристотин лева),
представляваща мораторна лихва върху главното вземане за период от 07.04.2017
г. до 03.07.2022 г.
ОСЪЖДА „Д., БУЛСТАТ ., с адрес на управление: гр. София, ул. „. да
заплати на основание чл. 78, ал. 3, вр. ал. 8 ГПК на „Т., ЕИК ., с адрес на
управление: гр. София, . сумата от 650,00 лева, представляваща разноски и
юрисконсултско възнаграждение за първоинстанционното производство.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчване на
препис на страните пред Софийски градски съд.
8
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9