Р Е Ш
Е Н И Е
№…………….
гр.София, 11.08.2020
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Б състав, в публично
съдебно заседание на шести юли две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР
ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА
АНАСТАСОВА
МЛ.СЪДИЯ: ЕВЕЛИНА
МАРИНОВА
при
секретаря Донка Шулева, като разгледа докладваното от
съдия Анастасова гр. дело № 13420 по описа за 2019
година и за да се произнесе, взе предвид следното:
С Решение 116725 от 16.05.2019 г. на СРС, ГО, 113 с-в по
гр.д.№ 62177/2018 г., са отхвърлени, като неоснователни предявените от Е.Д.М.,
ЕГН ********** срещу З. “Б.И.“ АД, ЕИК *****искове с правно основание чл.432,
ал.1 от КЗ за заплащане на сумата от 2 000.00 лв., представляваща дължимо
застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в
претърпени болки и страдания, и за заплащане на сумата от 44.40 лв.,
представляваща дължимо застрахователно обезщетение за претърпени имуществени
вреди, изразяващи се в сторени от ищеца разходи за проведено лечение, дължими
по силата на застрахователна полица за застраховка „Гражданска отговорност” №
BG/02/116002868389, във връзка с реализирано на 31.07.2017 г. пътно-транспортно
произшествие в гр.София по вина на Д.И.А., водач на товарен автомобил „Мерцедес
Вито 108 ЦДИ“ с рег. *****, ведно със
законната лихва върху сумата от 21.09.2018 г. до окончателното й изплащане.
С постановеното решение съобразно
изхода на спора, на основание чл.78, ал.3 ГПК е осъден Е.Д.М., ЕГН ********** да
заплати на З. “Б.И.“ АД, ЕИК *****, сумата от 600.00 лв., представляваща разноски по делото пред СРС.
Решението
е обжалвано от ищеца Е.Д.М.. Изложени са доводи за неправилност, поради
постановяването му в противоречие със събраните по делото доказателства и тяхната
преценка без отчитане установената фактическа обстановка - настъпване на ПТП по
вина на водача на застрахования при ответника автомобил и причинени травми на
ищеца, които са довели до причиняване на имуществени и неимуществени вреди на
пострадалия-ищец в производството.
Изложено
е становище, че в проведеното производство чрез събраните доказателства - протокол
за ПТП, История на заболяването издадена от лечебното заведение, в което
пострадалия е потърсил медицинска помощ и констатациите на СМЕ е установено, че
в причинно-следствена връзка с противоправното поведение на виновния водач Д.А.на
ищеца са били причинени травма на шията, изразяваща се в контузия и болки в шийната област и дясната ръка, които са съвместими с
правилно поставен предпазен колан, както по механизъм, така и по тежест. С
оглед това формираните изводи от първоинстанционния съд за недоказаност на
понесените от пострадалия неимуществени и имуществени вреди се явяват
неправилни и незаконосъобразни. Отправя искане за отмяна на решението на СРС и
уважаване на исковете в цялост. Претендира разноски.
В
законоустановения двуседмичен срок не е постъпил отговор на въззивната жалба по
чл. 263, ал. 1 ГПК от ответника З. “Б.И.“ АД.
Софийският
градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените
във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:
Съгласно
разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че
обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение
на императивни материални норми.
Във връзка с
наведените във въззивната жалба оплаквания, съдът намира постановеното решение
за неправилно. Съображения:
Предявени
са искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за заплащане на сумата 2000.00
лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и
страдания от травматично увреждане на здравето и преживян стрес от настъпило на
31.07.2017 г. в гр.София застрахователно събитие – ПТП, съставляващо
застрахователен риск, покрит съгласно договор за застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите”, страна по който е ответникът, ведно със
законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното плащане.
Предявени
са и искове по чл. 432, ал. 1 КЗ за заплащане на сума в размер на 44.40 лв.,
представляваща обезщетение за имуществени вреди за разходи за лечението на
причинените на пострадалия травми.
От
събраните пред първата инстанция писмени доказателства и заключението на
приетата по делото КСМАТЕ, която настоящият състав кредитира изцяло по реда на
чл.202 ГПК се установява наличието на фактическите обстоятелства, съставляващи
основание на предявените искови претенции по чл.432, ал.1 КЗ, а именно -
реализирано застрахователно събитие – настъпило ПТП на 31.07.2017 г. около
13.40 часа в гр.София, в района на
бул.“България“ на кръстовище с ул. „Стефан Сарафов“ по вина на водача Д.И.А. управлявал
товарен автомобил с марка „Мерцедес Вито 108 ЦДИ“ с рег. *****по бул.“България“, гр.София с посока на
движение от бул.“П.Тодоров“ към бул.“Витоша“. Установено е, чрез съставения
протокол за ПТП № 1682217/31.07.2017 г. на ОПП-СДВР, удостоверение №
433200-42448/09.05.2018 г. на СДВР, НП № 17-4332-017002/29.08.2017 г. и АУАН №
062765/31.07.2017 г., че при управление на автомобила водача А.е нарушил
правилата за движение по пътищата – чл.23, ал.1 от ЗДвП, тъй като не се е
движел на такова разстояние от движещото се пред него ППС, че да може да
избегне удряне в него, когато то намали скоростта или спре рязко. С това
поведение водачът е причинил ПТП с движещото пред него ПС – лек автомобил БМВ с
рег.№ *****управляван от Е.Д.М..
Установява
се, чрез представената пред първата инстанция История на заболяването от УМБАЛСМ
„Пирогов“ гр.София и констатациите на приетата пред първата инстанция
комплексна медико-автотехническа експертиза, че в резултат на ПТП са причинени
материални щети на управлявания от ищеца Е.Д.М. лек автомобил с марка „БМВ 318
ДИ“ с рег. *****и неимуществени вреди на водача – болки и страдания във връзка
с причинената травма на шията, изразяваща се в контузия и болки в шийната област и дясната ръка. Чрез представената пред
първата инстанция фактура № **********/31.07.2017 г. се установява, че във
връзка с лечението на травмите от ПТП пострадалия – ищец в производството е
заплатил сумата 44.40 лв.-разходи за шийна яка, т.е.
установено е причиняването и на материални щети на пострадалия във връзка с
възстановяване на здравословното състояние.
В
производството е установено, че гражданската отговорност на водача на товарния
автомобил с марка „Мерцедес В. 108 ЦДИ“ е била обезпечена от ответното
застрахователно дружество чрез сключване на договор за застраховка „Гражданска
отговорност” валидна към момента на настъпване на процесното ПТП на 31.07.2017
г.
С оглед
така установеното фактическа обстановка, настоящия състав намира предявените
искове за доказани по основание. Във връзка с претендираните неимуществени
вреди по делото е прието, както бе посочено заключение на СМЕ.
Вещото
лице, изготвило СМЕ, дава констатации, че получените от пострадалия травматични
увреждания - контузия и болки в шийната област и
дясната ръка са в пряка причинно-следствена връзка с ПТП.
Съгласно
разпоредбата на чл.52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от
съда по справедливост. Понятието „справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД
не е абстрактно. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при
определяне размера на обезщетението /т. 2 от ППВС № 4 от 23.12.1968 г./. Такива
обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат характерът на
увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е
извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални
страдания, осакатявания, загрозявания и пр. Справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетение, означава да бъде определен от съда онзи точен паричен
еквивалент на всички понесени от конкретното увредено лице болки, страдания и
неудобства - емоционални, физически и психически сътресения, които намират не
само отражение върху психиката му, но му създават и социален дискомфорт за
определен период от време, а понякога и реална възможност за неблагоприятни
бъдещи прояви в здравословното му състояние и които в своята цялост
представляват конкретните неимуществени вреди. Същевременно обезщетението за
неимуществени вреди има паричен израз, поради което всякога се явява
детерминирано и от икономическа конюнктура в страната, една от проявните форми на която са и нормативно определените
лимити за отговорността на застрахователя, независимо, че те сами по себе си не
са пряк израз на принципа за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД.
Настоящият
съдебен състав намира, че за определяне размера на обезщетението за неимуществени
вреди в конкретния случай, следва да бъдат отчетени характера, вида и тежестта
на претърпените от пострадалия телесни увреждания от пътно-транспортното
произшествие, липсата на усложнения във връзка с тях; възрастта на пострадалия,
която към датата на ПТП е 21 г., краткият период на възстановяване, както и
обществено-икономическите условия в страната към настъпване на
застрахователното събитие, намерили отражение и в нивата на застрахователните
лимити. С оглед тези обстоятелства настоящия състав, намира че справедливият
размер на обезщетението за причинените на пострадалия неимуществени вреди е 2000.00
лв., като до този размер предявения иск следва да бъде уважен като основателен
и доказан.
По
отношение претенцията за заплащане на обезщетение за имуществени вреди, съдът
намира същата за доказана в предявения размер – 44.40 лв., според представената
пред първата инстанция фактура, обсъдена по-горе, чрез която е установено
извършен разход във връзка с лечението на травмите от ПТП възлизащ на така посочения
размер.
Поради разминаване
изводите на двете инстанции постановеното от СРС решение следва да бъде отменено,
като неправилно и предявените искове по чл.432, ал.1 КЗ уважени в цялост.
По разноските:
В полза
на ищеца следва да бъдат присъдени на основание чл.78, ал.1 ГПК сторените
разноски пред СРС в размер на 460.00 лв. и сторените разноски пред СГС в размер
на 65.00 лв.
В полза
на процесуалния представител на ищеца на основание чл.78, ал.1 ГПК и чл. 38,
ал.2 от ЗА следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 804.00
лв. с ДДС за първата инстанция и в размер на 804.00 лв. с ДДС за въззивната
инстанция, съразмерно с уважената част от исковете, изчислено съобразно
заявената претенция във основа на минималното адвокатско възнаграждение по чл.
7, ал. 2, т. 1 и т.2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
По
изложените съображения, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение 116725 от 16.05.2019 г. на СРС, ГО, 113 с-в по
гр.д.№ 62177/2018 г., с което са отхвърлени, като неоснователни предявените от Е.Д.М.,
ЕГН ********** срещу З. “Б.И.“ АД, ЕИК *****искове с правно основание чл.432,
ал.1 от КЗ за заплащане на сумата от 2 000.00 лв., представляваща дължимо
застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в
претърпени болки и страдания, и за заплащане на сумата от 44.40 лв.,
представляваща дължимо застрахователно обезщетение за претърпени имуществени
вреди, изразяващи се в сторени от ищеца разходи за проведено лечение, дължими
по силата на застрахователна полица за застраховка „Гражданска отговорност” №
BG/02/116002868389, във връзка с реализирано на 31.07.2017 г. пътно-транспортно
произшествие в гр.София по вина на Д.И.А., водач на товарен автомобил „Мерцедес
Вито 108 ЦДИ“ с рег. *****, ведно със
законната лихва върху сумата от 21.09.2018 г. до окончателното й изплащане, както
и в частта, с която на основание чл.78, ал.3 ГПК е осъден Е.Д.М., ЕГН **********
да заплати на З. “Б.И.“ АД, ЕИК *****, сумата от 600.00 лв.,
представляваща разноски по делото пред
СРС, като вместо него постановява следното:
ОСЪЖДА З.
“Б.И.“ АД, ЕИК *****да заплати на Е.Д.М., ЕГН **********, на основание чл.432,
ал.1 от КЗ сумата от 2 000.00 лв., представляваща дължимо застрахователно
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки
и страдания във връзка с травматични увреждания: контузия и болки в шийната област и дясната ръка и сумата от 44.40 лв.,
представляваща дължимо застрахователно обезщетение за претърпени имуществени
вреди, изразяващи се в сторени от ищеца разходи за проведено лечение по фактура
№ **********/31.07.2017 г.-заплащане на сумата 44.40 лв.-разходи за шийна яка, които суми са дължими по силата на
застрахователна полица за застраховка „Гражданска отговорност” №
BG/02/116002868389, във връзка с реализирано на 31.07.2017 г. пътно-транспортно
произшествие в гр.София по вина на Д.И.А., водач на товарен автомобил „Мерцедес
Вито 108 ЦДИ“ с рег. *****, ведно със
законната лихва върху сумата от 21.09.2018 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА З.
“Б.И.“ АД, ЕИК *****да заплати на Е.Д.М., ЕГН **********, на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата 460.00 лв.-разноски за производството пред СРС и сумата 65.00
лв.-разноски пред СГС.
ОСЪЖДА З.
“Б.И.“ АД, ЕИК *****да заплати на адв. В.В.О. от САК на основание чл.78, ал.1 ГПК и чл. 38, ал.2 от
ЗА адвокатско възнаграждение в размер на 804.00 лв. с ДДС за СРС и в размер на
804.00 лв. с ДДС за СГС, изчислено съобразно заявената претенция във основа на
минималното адвокатско възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 1 и т.2 от Наредба №
1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Решението не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.