№ 42237
гр. София, 24.11.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Калина В. Станчева
като разгледа докладваното от Калина В. Станчева Гражданско дело №
20221110130300 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Подадена е молба от ответника Прокуратура на Република България (инкорпорирана
във въззивната жалба на страната), с която се иска изменение на Решение № 13717 от
29.11.2022 г., постановено по гр. д. № 30300/2022 г. по описа на СРС, 35 състав, в частта, с
която Прокуратура на Република България е осъдена да заплати на ищеца М. С. И., на осн.
чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ, съразмерно с уважената част на исковата претенция, сумата от 10 лева
– разноски по делото за държавна такса, както и в частта, с която Прокуратура на Република
България е осъдена да заплати на адв. Е. М. К., на основание чл. 38 ЗА, сумата от 660 лева –
разноски за адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на ищеца.
Молителят обръща внимание, че адвокатският хонорар е неправилно определен от съда,
като следва да е в значително по-нисък размер от оспорения. Същевременно възразява
срещу заплащането на държавна такса в размер на 10 лева за производството от страна на
ответника, предвид че в този смисъл са постановките на ТР № 7 от 06.11.2015 г. по т.д. №
7/2014 г. на ОСГК на ВКС.
В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК за отговор на постъпилата молба М. С. И. не се
възползва от правото си да изрази становище по молбата за изменение на решението в
частта за разноските.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и материалите по делото,
намира следното:
Молбата по чл. 248 ГПК от Прокуратура на Република България е подадена е от
процесуално легитимирано лице в срока съгласно процесуалния закон. По мнение на съда
молбата за изменение на решението в частта за разноските е допустима, макар страната да
не е депозирала списък за разноски по чл. 80 от ГПК, при съображения, както следва:
Съгласно правилото, установено в разпоредбата на чл. 80 от ГПК страната, която е
поискала присъждане на разноски, представя на съда списък на разноските най-късно до
1
приключване на последното заседание в съответната инстанция. В противен случай тази
страна няма право да иска изменение на решението в частта му за разноските.
При служебна проверка за допустимостта на молбата по чл. 248 от ГПК, съдът
констатира, че молителят и ответник в производството Прокуратура на Република България,
макар още в отговора на исковата молба по чл. 131, ал. 1 ГПК, да е инвокирал възражение за
прекомерен размер на адвокатския хонорар на другата страна по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК,
не е представил списък на своите разноски по чл. 80 ГПК, сторени в хода на производството
по гр.д. № 30300/№ 2022 г. по описа на Софийски районен съд, 35 състав. Същевременно
обаче съдът приема, че такава молба по чл. 80 ГПК в случая не се явява и необходима, с
оглед предмета на делото и спецификата на същото, след като така или иначе Прокуратура
на Република България не е реализирала реално разходи от съдебно-деловоден характер.
Съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК възнаграждение в полза на юридическите лица се присъжда само
ако те са били защитавани от юрисконсулт, но не и от други служители с юридическо
образование по смисъла на чл. 32, т. 3 ГПК, поради което и съдът счита, че конкретиката на
настоящото производство не разкрива характер, оправдаващ присъждането на разноски в
полза на ответника, респ. не може да изисква от тази страна да депозира списък, съдържащ
претенция за недължими разноски.
С оглед изложеното и в светлината на т. 9 от ТР № 6 от 06.11.2013 г. по т.д. № 6/2012
г. по описа на ОСГТК на ВКС молителят Прокуратура на Република България е
легитимиран да иска изменение на решението в частта за разноските, с оглед което
предявената от него молба по чл. 248 от ГПК се явява допустима и като такава следва да
бъде разгледана по същество от съда.
На първо място, касателно щенията на молителя нему да не се възлагат разноски за
държавна такса в размер на 10 лева, съдът намира следното. Действително Прокуратурата
на Република България като ответник по делата по искове за обезщетение на вреди по
ЗОДОВ е освободена от заплащането на държавна такса, а изключението на чл. 84, т. 1 ГПК
не се прилага, съгласно постановките, възприети от върховните съдии в ТР № 7 от
16.11.2015 г. по т.д. № 7/2014 г. на ВКС. Последното обаче важи тогава, когато се касае за
заплащане на държавна такса за пренасяне на делото за ревизия пред горната инстанция,
тоест при реализиране на деволутивния ефект на жалбата, ала не засяга случаите, при които,
ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските
по производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса /арг. чл. 10, ал. 3
ГПК/. Тоест, тълкувателният акт, на който се позовава молителя, сочи само, че
Прокуратурата на Република България не дължи държавна такса при обжалване на всеки
съдебен акт по тези дела, включително при въззивно и касационно обжалване на съдебните
решения, както и при подадена молба за отмяна по извънредния способ в глава ХХIV ГПК.
Ето защо в тази част искането на молителя за изменение на постановеното по делото
решение се явява неоснователно.
На второ място, досежно претенцията на молителя срещу присъденото в полза на
адв. Е. К. възнаграждение в размер на 660 лева, съдът намира следното. Разпоредбата на чл.
2
10, ал. 3 от ЗОДОВ, която се явява специална по отношение на общата норма на чл. 78, ал. 1
ГПК, повелява, че ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника да
заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна
такса. Съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и възнаграждение за един адвокат или
юрисконсулт, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска. В настоящия случай с
постановеното от съда Решение № 13717 от 29.11.2022 г., постановено по гр. д. №
30300/2022 г. по описа на СРС, 35 състав, искът с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от
ЗОДОВ на ищеца М. С. И. е уважен частично до размера от 6 000 лева, представляващи
неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 15.01.2022 г. до окончателното
изплащане на сумата, като за разликата над 6 000 лева до пълния предявен размер от 20 000
лева – искът е отхвърлен като неоснователен и недоказан. Адвокат К. е представлявала и
подпомагала правно ищеца И. безплатно по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА, като в този смисъл
е и приложеният по делото договор за правна защита и съдействие от 25.02.2022 г. (л. 53 по
делото). Съдът счита, че в случая адвокатският хонорар, дължим на адв. К. за сторените от
нея усилия в хода на производството, следва да бъде изчислен по реда на чл. 36, ал. 1, вр. с
чл. 38, ал. 2 ЗА. Меродавен за определяне размера на възнаграждението по чл. 38 ал.2 ЗА
при съобразяване с нормативно предвидения минимален размер, е принципът за
възмездност на адвокатския труд. В Определение № 60388 от 09.11.2021г. по ч.т.д. №
338/2021г. на 1-во т.о. на ВКС, се извежда, че в хипотезата на чл.38, ал.1, т.2 ЗА адвокатът
или адвокатът от Европейския съюз може да оказва безплатно адвокатска помощ и
съдействие на материално затруднени лица. Съгласно чл. 38, ал. 2 ЗА, в случай, че в
съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на
адвокатско възнаграждение. Съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от
предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗА и осъжда другата страна да го заплати.
Разпоредбата на чл. 38, ал. 2 от ЗА регламентира заплащане на възнаграждение при успешен
резултат от осъществената от адвоката безплатна правна защита по чл. 38, ал. 1 ЗА, като
съдът определя размера на възнаграждението, който не може да бъде по-нисък от
предвидения в наредбата по чл. 36 ал. 2 ЗА. При оказана безплатна адвокатска помощ
присъденото възнаграждение цели да възмезди положения труд от адвоката, а не
представлява присъждане на разноски (по своята правна същност обезщетение) на
спечелилата делото страна по чл. 78 ГПК (в този смисъл и Определение № 7 от 17.01.2022 г.
по ч.т.д. № 339/2021 г. на 1-во т.о. на ВКС).
Ето защо и доколкото успешният резултат от реализираната професионална помощ и
съдействие от страна на адв. К. в полза на ищеца И. възлиза екзактно на сумата от 6 000
лева, то и съобразно същата следва да бъде изчислен дължимият на адв. К. адвокатски
хонорар. С оглед приложимостта на разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 2 от НМРАВ, според
съда минималният размер на адвокатското възнаграждение на адв. К. възлиза на сумата от
900 лева, предвид което и присъдената й сума от 660 лева не се явява прекомерно
определена и не следва да се намалява. В този смисъл и в тази част молбата за изменение на
първоинстанционното решение се явява неоснователна.
3
Така мотивиран съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с правно основание чл. 248 ГПК, подадена от ответника
в производството Прокуратура на Република България (инкорпорирана във въззивната
жалба на страната с вх. № 278314/14.12.2022 г.), с която се иска изменение на Решение №
13717 от 29.11.2022 г., постановено по гр. д. № 30300/2022 г. по описа на СРС, 35 състав, в
частта на разноските.
Определението може да се обжалва пред Софийски градски съд в 2 – седмичен срок
от връчването му на страните.
След влизане в сила на настоящото определение, делото да се изпрати на СГС за
произнасяне по депозираната въззивна жалба.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4