Решение по дело №704/2022 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: 201
Дата: 16 ноември 2022 г. (в сила от 16 ноември 2022 г.)
Съдия: Илияна Стоилова
Дело: 20221200600704
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от частен характер
Дата на образуване: 29 август 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 201
гр. Благоевград, 09.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми
октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Маргарита Коцева
Членове:Илияна Стоилова

В. Пандева
при участието на секретаря Мария Миразчийска
като разгледа докладваното от Илияна Стоилова Въззивно наказателно дело
от частен характер № 20221200600704 по описа за 2022 година
Производството пред Благоевградски окръжен съд е образувано по
жалба от 06.07.2022 год., подадена от подсъдимия Д. К. В., срещу присъда №
35 от 22.06.2022 год. по н.ч.х.д. № 1651/2021 год. по описа на РС-Благоевград,
с която е признат за виновен в извършването на престъпление по чл.148, ал.2
от НК, за което е освободен от наказателна отговорност с налагането на глоба
от 1000 лв. и е осъден за заплати на К. Л. обезщетение от 1000 лева за
неимуществени вреди от непозволено увреждане.
В жалбата е напарвано само искане за оправдаване, основано на
аргументи от допълнението й :
1. разгласените факти не са неверни, защото във видеоматериала подс.В. е
посочил единствено и само такива, които изцяло кореспондират с
обективната действителност при извършената му проверка;
2. разгласените факти не са и позорящи, а представляват оценка на
поведението на частния тъжител и колегата му - двама полицаи, относно
изпълнение на задълженията им по служба и критика за демонстрирано
пристрастие при извършване на проверката в рамките на упражняване на
правото на В. на лично мнение;
3. инкриминираните с тъжбата изрази не са позиращи, защото те не са
твърдения с конкретно съдържание, които носят информация за
конкретно обстоятелство или конкретизирано явление за позорящи
честта и достойнството на тъжителя обстоятелства, а имат оценъчен,
мисловен характер;
1
4. напълно игнорирано е обстоятелството, че няколко дни след проверката
подсъдимият е подал жалба срещу тъжителя и колегата му, която
съдържа същите оплаквания, изразени и във видеозаписа и така е
упражнил конституционно гарантираното му право на жалба за защита
на законни интереси.
В допълнението се сочат и съществени процесуални нарушения, без да е
отправно искане за отмяна на присъдата и връщане на делото за повторно
разглеждане, едно от тях, свързано с правилата за събиране на гласни
доказателства, допуснато чрез разпит на тримата полицейски служители,
провели „беседи“-те с подсъдимия, а другото, изразяващо се в липсата на
мотиви.
Присъдата не е правилна дори и в частта й за гражданския иск, защото
той неоснователно е уважен поради при липсата на виновно протИ.правно
поведение, а и размерът му е определен без да се обсъдят реално понесените
вреди.
Повереникът на частния тъжител и граждански ищец възразява срещу
основателността на искането за оправдаване, защото оплакванията не са
основателни, защото: Не е вярно, че районният съд е основал доказаността на
деянието на показанията на беседвалите с подсъдимия, защото тя е базирана
на преките твърдения на очевидеца Николай Стаменов. Няма основателност и
в доводите, че подсъдимият е дал мнение относно работата на държавните
органи, доколкото той изразява неверни твърдения.
С обжалваната присъда РС-Благоевград е признал подсъдимия Д. К. В.
за виновен в извършването на престъпление по чл. 148, ал.2 вр. с ал.1, т.2 и
т.3 вр. с чл. 147, ал.1 от НК, за това, че на 06.01.2021 г. около 16.38 часа в
с.Първомай, община Петрич, на ул.“Младост“ е разгласил позорно
обстоятелство за К. Г. Л., че като е спрян за проверка като водач на МПС и
въпреки, че е носил свидетелството си за управление на МПС, контролен
талон и лична карта, е обвинен от полицай К. Л., че не е носел тези документи
и заради това ще му бъде съставен акт за установяване на административно
нарушение, като клеветата е разпространена по друг начин - чрез публикация
в личния профил на Д. К. В. в социалната мрежа "Фейсбук" и е нанесена на К.
Л. в качеството му на длъжностно лице - полицейски служител от РУ-Петрич
при изпълнение на служебните му задълженията по контрол на пътното
движение. На основание чл. 78а НК подсъдимият е освободен от наказателна
отговорност и му е наложено административно наказание глоба в размер на
1000 лева. Осъден е да плати на К. Г. Л. обезщетение за причинени от
деянието неимуществени вреди в размер на 1 000 лева.
Благоевградският окръжен съд, след като извърши цялостна проверка
на обжалваната присъда, съобразно правомощията си намери следното:
С приоритет, поради процесуалните последици, следва да се разгледа
доводът за липсата на мотиви. Няма такава, защото районният съд е изложил
съображения за оценяването на отделните доказателства, установяващи
фактическата обстановка, които оправдано е опростил поради липсата на
съществени протИ.речия между тях.Само поради това, краткостта на този
2
доказателствен анализ не представлява пропуск на проверяваната присъда,
защото възприетото в него е принципно правилно и не дава отражение върху
правилността на фактическата обстановка. Има обаче частична основателност
в упрека за мотивирането, тъй като районният съдия не е изложил
съображения за неправилност на един от защитните доводи от пледирането на
защитника, че няма клевета, а реализация на закрепено право да се подават
сигнали, с цел предизвикване и извършване на проверка от компетентен
орган. Това е пропуск, който обаче е отстраним от въззивния съд, доколкото
се касае до нежелана непълнота и то само на част от правните аргументи, а не
и до тяхната пълна липса.
Поради неоснователност на доводите, и като не намери сама допуснати
съществени процесуални нарушения по чл. 348, ал.3 от НПК, въззивната
инстанция не може да упражни правомощието да отмени присъдата и да
върне делото на първоинстанционния съд.
Не е допуснато и нарушение на материалния закон, защото правните
изводи, че подсъдимият като е изрекъл след завършване на контролната
проверка от частния тъжител конкретната реплика:„за видят за какво става
въпрос, как се заяждат, защото не си нося контролен талон и книжка“, и като
ги е показал на камерата точно тези документи, и е продължил с изричането
на: „Документите ми са изрядни, как ще стане като не ги носия, понеже не си
нося книжката сега ще ми напишат акт, а коя книжка трябва да им покажа…“,
и „…няма за какво да се заяждат, защото се забавих с книжката, докато я
немерих една минута“, които действия е записал с камерата на телефона си и
едновременно с това публикувал заснетото в профила си в „Фейсбук“ е довел
до знанието на 3-ти лица неверни и позорни за личността на проверяващия го
полицай Л. конкретни факти, които обосновават обективно съставомерност на
престъпление по чл. 147 от НК, е правилен, тъй като е основан на
доказаността на факта, че подсъдимият казва и прави точно това.
Фактът на изказване на тези обстоятелства и свързването им с
личността на Л. чрез конкретното назоваване на името му във видеозаписа е
доказан и според въззивната инстанция, от създадения от самия подсъдими
видеозапис.
Убедително доказан и фактът, че контролният талон и книжка, която
показва във видеозаписа подс.В. не е носел и не е представил на
проверяващите го Л. и Терзиев, когато те са спрели управлявания от него лек
автомобил, а че документите са му били предадени от дъщеря му след като
вече е бил съставен фиш за административно нарушение по чл. 183, ал.1 от
ЗДвП и едва след предаването им В. е започнал да излъчва записа си,
основно на преките и първични показания на св. Терзиев, който лично е видял
младо момиче да подава калъф с документи на подсъдия след отказът му да
подпише фиша, и на преките възприятия на св. Стаменов, който е случайно
оказал се друг нарушител спрян за проверка. Няма никакво основателност в
довода, че съдът недопустимо е ползвал производни гласни доказателства -
тези на беседвалите с подсъдимия, защото показанията на колегите на
тъжителя – М., А. и С. са за състоянието на Л. след процесия случай.
3
Следователно, като обобщение, въззивният състав не намери грешки в
преценката на първоинстанционния съд за достоверност на събрания
доказателствен материал и като последица от това прима за доказани същите
факти, а те са следните:
Частният тъжител К. Г. Л. е полицейски служител в РУ - Петрич. На
06.01.2021 г. той, задно с колегата му - В. Т. изпълнявали задълженията за
контрол на движението в с. Първомай. Около 16.20 ч. те спрели за проверка
лек автомобил, управляван от подсъдимия Д. К. В.. Поискали от водача да
представи за проверка свидетелство си за управление на МПС и контролен
талон към него, лична карта, свидетелство за регистрация на автомобила.
Водачът представил само последния документ, и поради това полицейските
служители съставили обяснили фиш за глоба от 10 лева за административно
нарушение по чл. 183, ал.1 от ЗДвП, който подсъдимият отказал да подпише.
Междувременно дъщерята му - св. В. В.а спряла с автомобил до подсъдимия
и му предала калъф с документи. След това В. се приближил към полицаите
и представил поисканите му документи. Полицейските служители му
обяснили, че документите не са били представени по време на проверката и
това е нарушението, за което му е съставен фиш. Тогава В. включил камерата
на мобилния си телефон и започнал да записва действията си и тези на
полицаите и едновременно да публикува видеозаписа в профила си в
социалната мрежа Facebook - D. V.. В записа заявява, че е спрян от полицията
и че ще заснеме случващото се. Той е поискал от полицаите да се представят
и заявил, че в с. Първомай те му съставят акт за това, "че не носи книжка", а
той носи и представя на полицаите "книжка и всичко". Пред камерата на
телефона В. показва, че носи и представя на полицаите свидетелство за
управление на МПС, контролен талон и лична карта, като заявява, че въпреки
това, те се "заяждат" с него и му пишат акт, че не носи тези документи, а той
не може да разбере какво искат от него - "Понеже не нося книжката сега ще
ми пишат акт, а коя книжка трябва да им покажа не знам, жълтата ли ми
търсят, не се уточнихме. Глоби нямам, нищо нямам, всичко е платено, с
колан, със светлини пуснати, няма за какво да се заядат и защото се забавих с
книжката докато я намерих една минута."
Записът продължава 09.07 минути, като в данните за създаването му е
записана датата 06.01.2021 г. и времето на началото му в 16.38ч. Експертизата
установява, че в представения по делото запис няма данни за манипулация на
видео или аудио-информацията. След публикуване на този видеозапис в
профила на В., той е станал достъпен до много хора, които са го гледали, а
много от тях, разбирайки от думите му, че той не е допуснал нарушение, но
въпреки това е санкциониран, са изказали възмущението си. Публикувания
материал е получил голям обществен отзвук - хиляди преглеждания и
споделяния от други хора в техните профили в социалната мрежа.
В последствие В. подал жалба с рег. № 457500-86/11.03.2021 г. до
Директора на ОД на МВР Благоевград. В жалбата описал обстоятелствата на
извършената проверка от служители на РУ МВР Петрич в с. Първомай на
06.01.2021 г., при която заради това, че се е забавил с 2-3 минути докато
намери и представи свидетелството си за управление на МПС, полицаите
4
решили да му напишат акт, че не носи документи. Тъй като полицаят се
"гаврел" с него, В. е записал случващото се на жИ..
Настоящият състав споделя и правните съображения на
първоинстанционния съд за съставомерност на частното обвинение.
Доведени до знанието на множество лица чрез категорично изказване, а
не чрез съмнение или намеци, са конкретни факти за личността на частния
тъжител. Те по същността си са позорящи, защото по естеството си са тиква,
които накърняват доброто име в обществото на всяко лице, тъй като се
отнасят до негови служебни прояви, влизащи в грубо нарушение на
служебните му задължения. Неоснователен е защитният довод от въззивната
жалба, че в случая няма разгласяне на позорно обстоятелство, защото в
записа се сочат неконкретизирани отрицателни оценки. Твърденията са за
конкретна прояви на засегнатия – „заяждане“ и неоснователно санкциониране
за коректно нарушение, поради което са с конкретизирано съдържание,
носещо информация за конкретен факт/ процес. Последните не са верни, тъй
като е доказано, че Л. не е нарушил служебните си задължения.
От обективна страна подсъдимият с подадените е извършил
престъплението квалифицирана клевета - по чл.148, ал.2 във вр. с ал.1, т.2 и
т.3 от НК, тъй като е разгласил конкретни факти по особен начин - чрез
публикация в личния си профил в социална мрежа „Фейсбук“ , които не са
верни и са позорни за Л., в качеството му на длъжностно лице, които са по
при изпълнение на служебните му задължения.
От субективна страна подсъдимият е извършил престъплението при
форма на вината пряк умисъл. За прекия умисъл на дееца се съди по
обективно извършените от него действия и тяхното отражение в съзнанието
на дееца. Всички доказателства по делото сочат на единствено правилния
извод, че В., в момента, в който е започнал разгласяването, е знаел, че
заснетите в записа негови думи и действия не са верни, но въпреки това го е
публикувал, за да го доведе до знанието и на трети лица. Намерението му не е
било да упражни правото си на мнение, че неоснователно са го
санкционирали за извършено от него административно нарушение, а да
отмъсти на проверяващите за това, че са предприели санкционирането му и да
им навреди чрез формирането на недоволство, че полицаят, който е заснет,
нарушава служебните си задължения. Това намерение се проявява с оглед на
времето, в която е започнал заснемането и цялостното му съдържанието,
както и на адресатите му.
Пряко относими са доводите на защитника, основани на съдебната
практика, която приема, че сигнализирането на обществеността за извършени
нередности от другиго, е израз на свободата на изразяване на мнение, както и
тези, че естеството на работата на полицейските служители ги отнася в
категорията публични обществени служители, към правата на които законът е
поставил по-тесни параметри, така като е прието в Решение от 12.06.2017 год.
на ЕСПЧ по делото на Маринова и други срещу България / на което се е
позовал защитника пряко при пледирането преди постановяване на
обжалваната присъда и във въззивната жалба/ , в което е посочено: „Освен
5
това границите на приемливата критика по отношение на длъжностни лица
може при определени обстоятелства да бъдат по-широки, отколкото по
отношение на физически лица“ /от т.88/ .
Доводите на защитника, основани на цитираната практика, обаче по
съществото си принципно изключват въобще възможността лицата,
изпълняващи публични длъжности, включително служителите на полицията,
какъвто е тъжителят, да се обект на престъпление по чл. 147 от НК, а това не е
правилно, защото това означава да се приема стеснителното тълкуване на
тази разпоредба. И правото обаче на ЕСПЧ не обосновава оправдаване,
защото в решението по делото ”Маринова срещу България”, в т.94, е прието,
„такива мерки могат да се разглеждат като необходими само при
изключителни обстоятелства, когато се докаже убедително, че въпросните
лица съзнателно се стремят да навредят на длъжностни лица, чието поведение
те критикуват, въпреки че знаят, че техните твърдения срещу тези
длъжностни лица са неверни, и когато мерките са пропорционални.” Затова и
съдът приема, че в случая тези ”изключителни обстоятелства” безспорно са
налице. Полицейският служител трябва да е в състояние да понася повече
критика от обикновените граждани, но не и да бъде злепоставян чрез
целенасочено предизвикана еднозначна отрицателна оценка на обществото за
неизвършени нарушения на служебните задължения, както е по настоящото
дело, и когато безспорно се излиза извън рамките на допустимата свобода на
свободно изразяване на мнение, а се цели пряко да се разруши доброто му
име и да се засегне честта и личното му достойнство. Решението се обсажда
само в посочените му части, защото то се отнася до възможността „частно
лице да докладва твърдяната нередност в поведението на длъжностно лице на
орган, компетентен да се справи с такъв проблем“ от / т. 89/, а в случая не
става въпрос за твърдения, направени в жалби или показания пред властите,
които не могат да се разглеждат като "разгласяване" /на клеветнически
твърдения/, тъй като техните автори не възнамеряват да накърнят
репутацията на лицата, за които се отнасят, а целят да упражнят правото си да
подават жалби, да докладват нередности или да търсят помощ, от страна на
властите.
Няма основателност и в защитния упрек за игнориране на
обстоятелството, че няколко дни след проверката подсъдимият е подал жалба
срещу тъжителя и колегата му със същите оплаквания, защото се касае до
последващо на деянието действие , което не е част от обвинението.
Прилаганото на чл. 78а от НК и определянето на глобата в минималния
й размер изключва намеса на въззивната инстанция относно наказването на
подсъдимия .
Присъдата в гражданската й част е правилна относно извода за
основателност на гражданския иск. Налице е осъществен от подсъдимия
деликт с извършеното престъпление, поради което са безспорно доказани
всички елементи на непозволеното увреждане по чл.45 ЗЗД. Налице е и
причинната връзка между виновното поведение на подсъдимия и причинения
на тъжителя с него протИ.правен резултат - засягане на честта и личното му
достойнство поради неоснователно предприетите срещу него
6
административни мерки, което се е отразило дори и на здравословното му
състояние. Принципът за справедлИ. възмездяване на причинени
неимуществени вреди налага съобразяване и с размерите на обезщетенията,
присъждани в други сходни случай, и поради това размерът на
обезщетението не може да не бъде намален.
С оглед потвърждаването на виновността на В. неоснователно е изрично
направеното искане от защитника за възстановяване на направените от
подсъдимия разноски за адвокатско възнаграждение във въззивното
производство.
Поради горното и на основание чл. 338 от НПК‚ Благоевградският
окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 35, постановена на 22.06.2022 год. по
н.ч.х.д. № 1651/2021 год. по описа на РС-Благоевград.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7