О П Р Е Д Е Л Е Н И Е 260195
гр.
П., 18.01.2021 г.
Пернишкият
районен съд, ІІ – ри
гр. състав, в закрито заседание в следния състав:
Районен
съдия: Адриан Янев
като разгледа гр. д. № 04412 по
описа на съда за 2020 година, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството по делото e образувано по предявени по реда
на чл. 422 ГПК искове от “Водоснабдяване и канализация” ООД срещу М.Б.Х.,
(погрешно посочено второ име - Б.) за признаване за установено, че се дължи сума
в размер на 6824,64 лева, представляваща стойността на ползвани ВиК услуги за
имот, находящ се в гр. П., ул. „***, за периода от 28.03.2016 г. до 24.09.2019
г., както и сумата от 1208,94 лева, представляваща мораторна лихва за периода
от 13.06.2016 г. до 19.12.2019 г., ведно със законната
лихва върху размера на главницата, считано от датата на предявяване на
заявлението до окончателното изплащане на задължението, за
които е издадена заповед № 774/26.02.2020 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 00927/2020 г. по описа на
Районен съд - П..
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
От приложеното
ч. гр. д. № 00927/2020 г. по описа на Районен съд П. се
установява, че в полза на ищеца срещу ответника е издадена заповед №
1338/01.06.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК на
Районен съд П..
Заповедта е
изпратена за връчване на длъжника на адрес: гр. П., ул. „***, който адрес е посочен
от заявителя и съвпада с настоящия и постоянния адрес на длъжника, видно от
приложената справка от НБДН.
Видно от
удостоверяването във върнатите по делото съобщения, че на адреса са извършени
три посещения (10.04.2020 г., 16.05.2020 г. и 27.05.2020 г.) с интервал от
повече от една седмица между всяко от тях, едно от които в неприсъствен ден, но
не е открит никой и не се отзовава на оставени съобщения. Удостоверено е, че
при посещенията на адреса длъжникът не е намерен и не се отзовава, за да получи
съобщението.
На 27.05.2020 г.
е залепено уведомление на входната врата и е пуснато в пощенска кутия на
адреса. В 14-дневен срок от залепването длъжникът не е получил съобщението си
от канцеларията на съда, поради което е извършена справка за трудови договори
на длъжника, от която се установява, че няма действащи такова, поради което
връчването на заповедта по месторабота е невъзможно. Предвид изложеното,
връчването следва да се приеме за редовно с изтичане на срока за получаване на
книжата от канцеларията на съда – 10.06.2020 г. До 12.07.2020 г. (първият
присъствен ден) по делото не е постъпило възражение от длъжника.
На 17.08.2021 г.
заявителят е подал искова молба за установяване на вземането, за което е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
При
така установената фактическа обстановка, съдът намира, че предявеният иск е
недопустим, по следните съображения:
Според
разясненията, дадени в т. 10а от ТР
№4/18.06.2014г. на ОСГТК на ВКС, съдът в установителния процес,
разглеждащ иска по чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, извършва самостоятелна
преценка за наличието специалните процесуални предпоставки и не е обвързан от
констатациите по тях на съда в заповедното производство. Допълнено е, че
преценката на съда в заповедното производство, изразяваща се в даване на
указания на заявителя по чл. 415, ал. 1 ГПК, не обвързва съда, разглеждащ
установителния иск.
Видно от
посоченото по - горе, връчителят е връчил заповедта за изпълнение на длъжника
при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, като не са събрани данни, че длъжникът
не живее на адреса, след справка от управителя на етажната собственост, от
кмета на съответното населено място или по друг начин. Слез изменение на
разпоредбата на чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, (обн. ДВ, бр. 100 от 2019 г., в
сила на 24.12.2019 г.), при наличието на горепосочените предпоставки заповедта
влиза в сила.
Правният интерес
е абсолютна положителна процесуална предпоставка за допустимост на иска, за
наличието на която съдът следи служебно в хода на цялото производство. Такъв не
се констатира, тъй като възражение за оспорване дължимостта на търсените суми
не е налице. Настоящото производство се явява недопустимо, поради което
исковата молба следва да бъде върната, а производството по делото – прекратено.
Съгласно т. 13
от ТР №4/18.06.2014г. на ВКС, ОСГТК, издадената заповед за изпълнение и
изпълнителният лист подлежат на обезсилване при прекратяване на производството
по иска, предявен по реда на чл.422 ГПК, респ. чл.415, ал.1 ГПК, с изключение
на случая на прекратяване на производството по делото при сключена съдебна
спогодба или ако исковият съд приеме, че заповедта за изпълнение е влязла в
сила. Компетентен да обезсили заповедта за изпълнение, издадена по чл. 410 при
прекратяване на производството по иска, предявен по реда на чл. 415, ал.1, вр.
с чл. 422 ГПК, е съдът в исковото производство, който е постановил
определението за прекратяване. В конкретния случай обаче, независимо, че
настоящото производство следва да се прекрати и исковата молба да се върне като
недопустима, с оглед липсата на възражение, заповедта за изпълнение не подлежи
на обезсилване, тъй като е влязла в сила.
Водим от горното и на основание чл. 130 ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ВРЪЩА исковата молба на „Топлофикация-П.“ АД.
ПРЕКРАТЯВА
производството по гр. дело № 04412 по описа за 2020 г. на Районен съд - П..
ОБЯВЯВА за
влязла в сила заповед № 774/26.02.2020 г. за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК, изададена по ч.гр.д. № 00927/2020 г. по описа на Районен съд – П..
Определението
подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд П., в едноседмичен срок от
връчването му на страните по делото.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :