Решение по дело №1201/2019 на Районен съд - Сливен

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 23 декември 2019 г. (в сила от 22 януари 2020 г.)
Съдия: Никола Георгиев Маринов
Дело: 20192230201201
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 19 август 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е №585

 

Гр. С., 23.12.2019 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

С.ският районен съд, наказателна колегия, в публично заседание на осемнадесети декември през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА М.

 

при секретаря ХРИСТИНА ПАНАЙОТОВА като разгледа докладваното от съдията  АНД №1201 по описа за 2019 год., за да се произнесе, съобрази:

Производството е образувано по жалба на П.А.П. против НП №19- 0804- 001490/27.06.2019г. на Началника на група в сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР- С., с което на основание чл.179, ал.2, вр. ал.1, т.5, предл.5 от ЗДвП е наложено наказание „Глоба” в размер на 200 лева за нарушение на чл.42, ал.1, т.1 от същия закон. Моли да бъде отменено обжалваното наказателно постановление като незаконосъобразно.

Жалбоподателят, редовно призован се явява в съдебно заседание лично и с упълномощен процесуален представител, който счита наказателното постановление за незаконосъобразно и моли същото да бъде отменено.

Органът, издал обжалваното наказателно постановление, редовно и своевременно призован за съдебно заседание не изпраща свой представител и не изразява становище по жалбата.

След преценка на събраните по делото доказателства съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

На 09.06.2019г. след обяд по главен път І- 6 са се движили четири автомобила. Най- отпред се е движел лек автомобил „Сеат Ибиса”, управляван от св. А. А.. Зад него се движел св. Д.Г., управлявайки лек автомобил „БМВ” с рег. №…... Трети са движел св. Г.М., а последен в колоната се движел жалбоподателят П., управлявайки лек автомобил „Фолксваген Поло” с рег. №…... Автомобилът на св. Д.Г. бил изпреварен от св. Г.М., а впоследствие и от жалбоподателя. Св. Г. увеличил скоростта, изпреварил жалбоподателя, притиснал го вдясно, при което е настъпил сблъсък между двете моторни превозни средства. Жалбоподателят задействал спирачната система, но въпреки това изгубил контрол над моторното превозно средство и се ударил в крайпътно дърво, вдясно от пътя по посока с. Калояново. Св. А. видял в огледалото за обратно виждане, че е настъпило пътно транспортно произшествие, намалил скоростта и спрял. Св. М. също намалил скоростта и за да не се блъсне в автомобила на св. А. минал покрай него, но св. Г. не можал да спре и се блъснал в спрелия автомобил на св. А. отзад. Това се случило около 17,30 часа  на главен път І- 6, на км. 405 в посока гр. Б.. На място бил изпратен екип от сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР- С., сред които бил св. Д.Г.. Имало три автомобила, които са участвали в инцидента и той съставил на всеки от водачите им акт за установяване на административно нарушение. На жалбоподателя П. съставил акт за установяване на административно нарушение за извършено нарушение на разпоредбата на чл.42, ал.1, т.1 от ЗДвП. Приел, че той е предприел маневра изпреварване на лек автомобил „БМВ” с рег. №…. и вследствие тази маневра е настъпило пътно транспортното произшествие. Въз основа на съставения акт за установяване на административно нарушение, впоследствие началникът на група в сектор  „Пътна полиция” при ОД на МВР- С. възприел същата фактическа обстановка и на основание чл.179, ал.2, вр. ал.1, т.5, предл.5 от ЗДвП наложил на жалбоподателя наказание „Глоба” в размер на 200 лева за нарушение на чл.42, ал.1, т.1 от ЗДвП.

Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е допустима, подадена в седемдневния преклузивен срок от лице, имащо правен интерес от обжалването и разгледана по същество е основателна. При съставянето на акта за установяване на административно нарушение св. Г. неправилно е описал нарушение по чл.42, ал.1, т.1 от ЗДвП. От събраните по делото доказателства се установи по несъмнен начин, че жалбоподателят П. не е извършил описаното нарушение на разпоредбата на чл.42, ал.1, т.1 от ЗДвП. Той наистина се е движел по главен път І- 6 и е изпреварил св. Д.Г., но вследствие на тази маневра не е настъпило пътно транспортното произшествие. Впоследствие такава маневра изпреварване е предприел св. Г.. Именно при тази маневра е настъпило пътно транспортното произшествие, тъй като той е завил на дясно още докато е бил изравнен с автомобила на жалбоподателя П.. Вследствие на това преждевременно завиване надясно се е стигнало до сблъсък между двете моторни превозни средства и макар жалбоподателят П. да е задействал спирачната система е напуснал пътното платно и се е ударил челно в крайпътно дърво. Доказа се по несъмнен начин, че след този сблъсък между двете превозни средства св. Г. не е успял да спре и се е блъснал в спрелия автомобил на св. А. А.. Доказа се безспорно, че на пътното платно е имало оставени спирачни следи от автомобила на жалбоподателя П.. Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите Г.М. и Алекси А., тъй като същите са последователни, логични и взаимно допълващи се. Не кредитира показанията на св. Д.Г. в пълен обем. Те противоречат в по- голямата си част на останалия събран по делото доказателствен материал. С показанията си той цели да докаже, че жалбоподателят е блъснал него, а не както се е случило в действителност. Съдът счита, че той има мотив за това, а именно факта че синът на жалбоподателя, св. Алекси А. е бил виновен за настъпване на пътно транспортно произшествие със смъртен случай, в който е загинал неговия син. Това се вижда и от действията му преди и по време на инцидента.  Показанията на св. Г. следва да се кредитират дотолкова, доколкото от тях става ясно, че е посетил местопроизшествието и е установил между кои автомобили е настъпило то. В останалата част показанията му не кореспондират с показанията на останалите свидетели.

Същото е възприел в наказателното постановление и наказващия орган. Той също е изписал, че маневра изпреварване е била предприета от жалбоподателя, което не е вярно. Доказа се по несъмнен начин, че св. Г. е предприел такава маневра, вследствие на която се е стигнало до настъпването на пътно транспортното произшествие. Ето защо съдът следва да приеме, че жалбоподателят не е извършил нарушението, което му е вменено и не следва да носи отговорност за него.

Съдът счита, че издаденото наказателно постановление е незаконосъобразно и като такова следва да се отмени.

Ръководен от изложените съображения, съдът

 

Р Е Ш И:

 

          ОТМЕНЯ НП №19- 0804- 001490/27.06.2019г. на Началника на група в сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР- С., с което на П.А.П. с ЕГН ********** *** на основание чл.179, ал.2, вр. чл.179, ал.1, т.5, предл.5 от ЗДвП  е наложено административно наказание „Глоба” в размер на ДВЕСТА лева за нарушение на чл.42, ал.1, т.1 от същия закон като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

            Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд- гр. С. в 14- дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: