Решение по дело №4232/2025 на Софийски градски съд

Номер на акта: 3738
Дата: 13 юни 2025 г.
Съдия: Темислав Малинов Димитров
Дело: 20251100504232
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 11 април 2025 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 3738
гр. София, 13.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Калина Анастасова
Членове:Темислав М. Димитров

Ина Бр. Маринова
при участието на секретаря Мария Б. Тошева
като разгледа докладваното от Темислав М. Димитров Въззивно гражданско
дело № 20251100504232 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК).
Образувано е по въззивни жалби на ответника ЗК „Уника“ АД и на ищеца М. Л.
Х. срещу решение № 143/06.01.2025 г. по гр.д. № 5468/2024 г. по описа на СРС, 161
състав.
Ответникът ЗК „Уника“ АД обжалва решение на СРС в частта, с която на
основание чл. 432, ал. 1 КЗ е осъден да заплати в полза на ищеца сумата в размер на
3500 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат
на ПТП на 12.07.2021 г. в село Белчински бани, причинено по вина на водач на лек
автомобил „Ситроен“ с рег. № ****, гражданската отговорност на който е била
застрахована от ЗК „Уника“ АД.
Ищецът М. Л. Х. обжалва решение на СРС в частта, с която посоченият по-горе
иск е отхвърлен за разликата над 3500 лв. до сумата в размер на 8000 лв.
Жалбоподателят – ЗК „Уника“ АД, твърди, че решението в частта, с която искът
е уважен, е неправилно. Счита, че по делото не е доказан ищецът да е претърпял
твърдените увреждания на здравето в резултат на процесното ПТП. Оспорва също така
и размера на присъденото обезщетение като несъответен на претърпените увреждания.
1
Ето защо, моли решението да бъде отменено и искът да бъде отхвърлен. Претендира
разноски.
Жалбоподателят – М. Л. Х., твърди, че решението в частта, с която искът е
отхвърлен за разликата над 3500 лв. до 8000 лв., е неправилно, като счита, че има
право на обезщетение за неимуществени вреди в обжалвания размер, предвид
претърпените от нея болки и страдания в резултат на увреждането. Ето защо, моли
решението в частта, с която искът е отхвърлен, да бъде отменено и искът да бъде
уважен за разликата над 3500 лв. до 8000 лв.. Претендира разноски.
ЗК „Уника“ АД е подало отговор на въззивната жалба на М. Л. Х., като оспорва
същата и счита, че решението в частта, с която искът е отхвърлен, е правилно.
Претендира разноските.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, въз
основа на закона и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт, достигна до следните фактически и правни изводи:
Първоинстанционният съд е бил сезиран от М. Л. Х. с иск с правно основание
чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховане КЗ) за осъждането на ответника да заплати в
полза на ищеца сумата в размер на 10000 лв. (след допуснато изменение на иска чрез
увеличаване на размера на иска), представляваща дължимо застрахователно
обезщетение за причинени неимуществени вреди по вина на водач на лек автомобил
„Ситроен“ с рег. № ****, гражданската отговорност на който е застрахована от
ответника по силата на договор за застраховка „Гражданска отговорност“, вследствие
настъпило на 12.07.2021 г. застрахователно събитие, ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на исковата молба – 30.01.2024 г., до погасяването.
Ищецът – М. Л. Х., твърди, че на 12.07.2021 г. в село Белчински бани е
реализирано ПТП между управлявания от нея лек автомобил „Рено Каптюр“ с рег. №
**** и лек автомобил „Ситроен“ с рег. № ****, виновен за което е бил водачът на лек
автомобил „Ситроен“, гражданската отговорност на който е била застрахована от
ответника ЗК „Уника“ АД. В резултат на посоченото ПТП сочи, че са причинени
неимуществени вреди (болки и страдания), вследствие на следните увреждания –
травма на мускули и сухожилия на ниво шия, както и психическа травма. Ответникът
не е заплатил на ищеца застрахователно обезщетение за причинените му вреди,
въпреки отправената извънсъдебна претенция. Ето защо, и на основание чл. 432 КЗ
предявява пряк иск срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на
причинителя на вредата за осъждането на застрахователя да заплати в полза на ищеца
сумата в размер на 10000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
вследствие настъпило на 12.07.2021 г. застрахователно събитие, причинено по вина на
водач на лек автомобил „Ситроен“ с рег. № ****, гражданската отговорност на който
към датата на ПТП е била застрахована от ответника по силата на договор за
2
застраховка „Гражданска отговорност“, ведно със законната лихва за забава, считано от
датата на подаване на исковата молба до погасяването.
С обжалваното решение искът е уважен частично до сумата в размер на 3500
лв., като е отхвърлен за пълния предявен размер от 10000 лв. Решението е обжалвано
от ответника в частта, с която искът е уважен, както и от ищеца в частта, с която е
отхвърлен за разликата над 3500 лв. до 8000 лв.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е
валидно и допустимо в обжалваната част.
За основателността на прекия иск в тежест на ищеца е да докаже, че в причинна
връзка с виновно и противоправно поведение на лице, чиято гражданска отговорност
към датата на деянието е застрахована при ответника, е претърпял неимуществени
вреди в претендирания размер.
Спорни пред настоящата инстанция са въпросите относно причинната връзка
между процесното ПТП и твърдените увреждания на здравето на ищеца, както и
относно размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди.
Съгласно двустранен протокол за ПТП от 12.07.2021 г., показанията на
разпитаните по делото свидетели – Г.Г.Г. и Л.Х. Х. – преки свидетели на ПТП, както и
от заключението на приетата в рамките на първоинстанционното производство
съдебно-автотехническа експертиза, се установява следният механизъм на ПТП – на
12.07.2021 г., около 12,30 часа лек автомобил „Рено Каптюр“ с рег. № ****,
управляван от ищцата М. Л. Х., се е движил в село Белчински бани по път 6205, като
на кръстовището с път 627 и при наличие на пътен знак - „Път с предимство“, водачът
е преминал направо. По същото време лек автомобил „Ситроен Ксара“ с рег. № ****
се е движил по път 627 и на кръстовището с път 6205 и при наличието на пътен знак -
„Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство“, водачът не е спрял и не е
пропуснал движещия се по пътя с предимство лек автомобил „Рено Каптюр“ с рег. №
****, в резултат на което е реализирано ПТП между двете МПС.
При посочения механизъм на ПТП виновен за настъпването му е водачът на лек
автомобил „Ауди А6“ с рег. № ****, тъй като е нарушил чл. 50, ал. 1 ЗДвП, съгласно
който законов текст на кръстовище, на което единият от пътищата е сигнализиран като
път с предимство, водачите на пътни превозни средства от другите пътища са длъжни
да пропуснат пътните превозни средства, които се движат по пътя с предимство.
Не се спори между страните, че към датата на ПТП между виновния водач и
ответника е съществувало валидно правоотношение по застраховка „Гражданска
отговорност“, поради което и на основание чл. 432, ал. 1 КЗ ответникът отговаря за
всички преки и непосредствени вреди, причинени от виновния водач на лек автомобил
„Ситроен Ксара“ с рег. № **** – А.Х.-М.Г..
3
Следва да се установи, дали ищецът е претърпял твърдените в исковата молба
неимуществени вреди вследствие противоправно поведение, осъщественото от
застрахованото по застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника лице.
Съгласно представените по делото медицински документи и заключението на
приетата по делото съдебно-медицинска експертиза, в причинна връзка с процесното
ПТП ищцата е получила контузия на шийните прешлени, изтръпване на лявата ръка и
болки в гърба. Вследствие на уврежданията ищцата е претърпяла продължителни
болки и страдания в областта на шията, лявата ръка и гърба, като е била в болничен
отпуск за период от 59 дни. Преди инцидента е била оперирана двукратно за шийни
хернии през 2013 г. и 2018 г., поради което болките и страданията от уврежданията от
процесното ПТП са били за по-дълъг период от време и се е наложило по-
продължително лечение. Налице е причинна връзка между механизма на ПТП и
получените от ищцата травми, тъй като при ПТП е осъществен т.нар. „камшичен удар“
за шията и за лявата раменна област. Контузията на ищцата е причинила временно
разстройство на здравето, неопасно за живота.
Следователно, установява се по делото, че в причинна връзка с процесното ПТП
ищцата е претърпяла твърдените увреждания на здравето.
Съгласно показанията на свидетеля Л.Х. Х. – майка на ищцата, която е била в
управлявания от нея автомобил при настъпване на ПТП, след настъпване на ПТП
както тя, така и ищцата Х., са били стресирани. Инцидентът се е отразил негативно на
ищцата, тъй като същата е имала предходни операции в увредената част на тялото,
като постоянно изпитва болки във врата, трудно спи през нощта, което е било особено
силно изразено в първите дни след инцидента. Притесненията за ищцата са
продължили няколко месеца след ПТП, като и към настоящия момент го преживява.
Във връзка с изложеното съдът намира, че по делото се установява по безспорен
начин от обсъдените по-горе свидетелски показания и приетата съдебно-медицинска
експертиза, че в резултат на противоправното поведение на застрахованото при
ответника лице ищецът е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания. Съгласно чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от
съда по справедливост. Критериите за определяне на този размер са вида и обема на
причинените неимуществени вреди, интензивността и продължителността на
претърпените болки и страдания и битови неудобства. При определяне размера на
обезщетението при телесните увреждания следва да се имат предвид обективни
обстоятелства като характера на увреждането, начина на извършването му,
обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на
здравето, причинените морални страдания, осаК.вания, загрозявания и др. (така
Постановление № 4 от 23.XII.1968 г., Пленум на ВС).
При определяне на обезщетението за претърпени неимуществени вреди,
4
вследствие на увреждането на ищцата, следва да се отчете обстоятелството, че
периодът на възстановяване от претърпяното от ищцата увреждане не е дълъг, тъй
като се касае за временно разстройство на здравето, неопасно за живота, съдейки от
заключението на приетата по делото съдебно-медицинска експертиза, като към
настоящия момент оздравителният процес е приключил. Ищцата е претърпяла
интензивни болки и страдания само в началния момент на увреждането с постепенно
затихващ характер, но, предвид предходни здравословни проблеми, свързани с
претърпени операции за шийни хернии през 2013 г. и 2018 г., болките и страданията от
уврежданията от процесното ПТП са били за по-дълъг период от време и се е
наложило по-продължително лечение от обичайното за такава травма. Следва да се
отчете обстоятелството, че процесното ПТП е предизвикало психическа травма на
пострадалата, съдейки от показанията на свидетеля Х..
Отчитайки всички тези критерии с оглед на общовъзприетото понятие за
справедливост и общото икономическо състояние на обществото, което е от значение
за номиналния размер на обезщетението, съдът намира, че общото обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, вследствие на нанесената телесна повреда и
психическа травма от процесното ПТП, следва да бъде определено в размер на 5000
лв.
Ето защо, обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, с която искът
е отхвърлен за разликата над 3500 лв. до 5000 лв. В останалата обжалвана част
решението на СРС следва бъде потвърдено.
Предвид изхода от обжалването решението на СРС следва да бъде отменено и в
частта, с която в полза на ответника ЗК „Уника“ АД са присъдени разноски за първата
инстанция над сумата в размер на 175 лв. до сумата в размер на 292,50 лв.
По разноските:
При този изход на спора в полза на ищцата М. Л. Х. следва да се присъди
сумата в размер на 315 лв., представляваща допълнителни разноски за първата
инстанция съобразно уважената част от иска, както и сумата в размер на 363,33 лв.,
представляваща разноски за въззивното производство съобразно уважената част от
жалбата.
В полза на ответника ЗК „Уника“ АД следва да се присъди сумата в размер на
66,67 лв., представляваща разноски за въззивното производство съобразно
отхвърлената част на жалбата на М. Л. Х..
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
5

ОТМЕНЯ решение № 143/06.01.2025 г. по гр.д. № 5468/2024 г. по описа на СРС,
161 състав, в частта, с която е отхвърлен искът с правно основание чл. 432 ГПК,
предявен от М. Л. Х. срещу ЗК „Уника“ АД, за осъждането на ответника да заплати в
полза на ищеца сумата над 3500 лв. до 5000 лв., ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба – 30.01.2024 г., до погасяването, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на ПТП на 12.07.2021 г.
в село Белчински бани, причинено по вина на водач на лек автомобил „Ситроен“ с рег.
№ ****, гражданската отговорност на който е била застрахована от ЗК „Уника“ АД,
както и в частта, с която в полза на ЗК „Уника“ АД са присъдени разноски за първата
инстанция над сумата в размер на 175 лв. до сумата в размер на 292,50 лв., и вместо
това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗК „Уника“ АД, ЕИК *********, да заплати в полза на М. Л. Х., ЕГН
**********, на основание чл. 432 ГПК сумата над 3500 лв. до 5000 лв. (т.е. още 1500
лв.), ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 30.01.2024 г.,
до погасяването, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в
резултат на ПТП на 12.07.2021 г. в село Белчински бани, причинено по вина на водач
на лек автомобил „Ситроен“ с рег. № ****, гражданската отговорност на който е била
застрахована от ЗК „Уника“ АД.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 143/06.01.2025 г. по гр.д. № 5468/2024 г. по описа
на СРС, 161 състав, в частта, с която на основание чл. 432, ал. 1 КЗ ответникът ЗК
„Уника“ АД е осъден да заплати в полза на ищеца М. Л. Х. сумата в размер на 3500
лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 30.01.2024 г.,
до погасяването, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в
резултат на ПТП на 12.07.2021 г. в село Белчински бани, причинено по вина на водач
на лек автомобил „Ситроен“ с рег. № ****, гражданската отговорност на който е била
застрахована от ЗК „Уника“ АД, както и в частта, с която посоченият иск е отхвърлен
за разликата над 5000 лв. до 8000 лв.
ОСЪЖДА ЗК „Уника“ АД, ЕИК *********, да заплати в полза на М. Л. Х., ЕГН
**********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 315 лв.,
представляваща допълнителни разноски за първата инстанция съобразно уважената
част от иска, както и сумата в размер на 363,33 лв., представляваща разноски за
въззивното производство съобразно уважената част от жалбата .
ОСЪЖДА Ми. Л. Х., ЕГН ********** да заплати в полза на ЗК „Уника“ АД,
ЕИК *********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер на 66,67 лв.,
представляваща разноски за въззивното производство съобразно отхвърлената част на
жалбата на М. Л. Х..
6
Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщението пред
Върховния касационен съд.
Препис от решението да се връчи на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7