Решение по дело №441/2019 на Окръжен съд - Варна

 

                                   Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

                                    №           /              2019 г.   

                       

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД – ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІV състав, в  публично съдебно заседание на  22.04.2019 г. в състав: 

 

                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ :   ИВЕЛИНА СЪБЕВА

                                   ЧЛЕНОВЕ :             КОНСТАНТИН ИВАНОВ

МАЯ НЕДКОВА

 

секретар : ПЕТЯ ПЕТРОВА

разгледа докладваното от председателя на състава

в.гр.д.№ 441 по описа за  2019г.

 

            Производството е по въззивна жалба от „АССЕМ“ ООД , със седалище и адрес на управление- ****, представлявано от управителя А.Ш., предявена чрез адвокат Е.К., срещу  решение № 5326/ 21.12.2018г. по гр.д.№19261/2017г. на  Варненски районен съд, XXI състав, с което е отхвърлен иска на „АССЕМ“ ООД срещу „АССЕМ 9“ EООД, за осъждане на ответника да заплати сумата 3355.10лв., съставляваща заплатени от ищеца разходи за поддръжка и ремонт на общи части на жилищна сграда ,с адрес- гр.Варна, с.о. „Ален мак“ ,ул. „Фернандес де Кирос“ №3, за периода 21.12.2014г.- 21.12.2017г., на основание чл. 61, ал.2 от ЗЗД..

            Мотивирани са възражения за неправилност и незаконосъобразност на решението, постановено при непълнота и в противоречие на събраните доказателства. Искането по същество е за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което исковата претенция да бъде уважена в пълен размер на посочените суми, и да се присъдят сторените по делото разноски за две инстанции.

            Въззиваемата страна- „АССЕМ 9“ ЕООД,  представлявано от Н.В.К., граждани на Руска Федерация, чрез адвокат Т.Т., оспорват въззивната жалба като неоснователна по изложените в писмен отговор съображения. Претендират се разноските за въззивна инстанция.

             Съдът, при  съобразяване на изразените становища и приложените към делото доказателства,  на основание чл. 269 ГПК и чл. 235, ал.1 ГПК, констатира :

Предмет на разглеждане са предявените от  „АССЕМ „ ООД срещу „АССЕМ 9“  ЕООД искови претенции за сумата 3355.10лв. , дължими и неплатени от ответника средства за разходи по поддръжка, съобразно притежаваните идеални части от общите части на сградата по периоди, както следва :

1/ В размер на 817.35лв. за периода  21.12.2014г.-21.05.2015г.

2/ В размер на 1879.60лв. за периода  21.05.2015г.- 21.05.2016г.;

3/ В размер на 1715.52 лв. за периода 21.06.2016г.-21.05.2017г. ;

4/ В размер на 1000.72лв., за периода  21.06.2017г.- 21.12.2017г.

При условията на чл.129, ал.1 ГПК  исковата претенция е уточнявана с молба вх.№ 1725/ 09.01.2018г., молба вх.№ 5671/ 25.01.2018г. и окончателно с  молба вх.№ 22935/ 03.04.2018г. ,  в която са посочени по вид и размер общо направените разходи по вид / пера/ и по периоди, които са заплатени от ищеца, с изключение на месеците август –декември 2017г., в които не са правени плащания за сметка на ответника.

Съгласно молбата от  03.04.2018г., сумите включват месечните такси за:  домоуправител, техническа поддръжка,  чистачка, охрана, градинар, препарати/ за басейн, омекотяване на вода/, консумативи, вноски задължителен фонд резерва, вноски за осигуровки,  административни разходи, ток, вода, изтривалки, наем машини, за дребни ремонтни разходи, поддръжка банкова сметка,  ***, такса асансьори, телефон и интернет,  за портиер и управител, възнаграждения за техническо и икономическо обслужване, и други. Твърди се, че извършените за поддръжка на общите части са необходими разходи и се дължат от ответника, на основание чл. 41 от Закона за собствеността.

Становище за неоснователност е изразено от насрещната страна в срока за писмен отговор и с молба вх.№ 27673/ 25.04.2018г.. Оспорва предявените искове изцяло по основание и размер.С конкретни възражения оспорва твърденията на ищеца за заплатени от него разходи по подробно изброените услуги, и че същите са направени за общите части. Посочва, че няма решение на съсобствениците за наемане на портиер, охрана, чистачка, градинар,управител, хигиенист и други / мобилен телефон на супервайзер, такси банкова сметка ./, ***а ищеца. На същото основание оспорва наличието на възникнали валидни договори и взаимоотношения, от които възникват задължения за останалите етажни собственици.

По релевантните за спора факти и обстоятелства:

Страните са собственици на самостоятелни  обекти в жилищна сграда с посочен административен адрес- ******, в режим на етажна собственост. Не е спорно, че „АССЕМ 9“ ООД притежава два обекта-  апартамент № 9 в сградата, гараж №1.

От съдържанието на протоколи с №№ 08/ 20.08.2014г. и 15/16.10.2017г. от проведените извънредни събрания на „АССЕМ“ ООД  следва, че дружеството изпитва затруднения в заплащането на разходи за поддръжка на комплекс „ Роял Бийч Плаза“ с адрес –*****,  в ситуация, която изисква собствениците на отделни апартаменти  да заплащат дължимата от тях такса за управление и поддръжка. На 28.08.2014г. с участието на всички съдружници е взето решение неплатените  такси в края на всеки месец да се поемат от дружеството за   покриване на разходите по поддръжка на комплекса. На 16.10.2017г. са отчетени общо заплатените суми – покриващите неплатени такси от останалите собственици, за периода от 01.08.2014г. до 31.07.2017г.

В разглеждания период няма валидно решение на Общото събрание на ЕС за дължима такса управление и поддръжка. Съгласно решение № 383/ 02.02.2017г. по гр.д.№ 11166/ 2015г. ВРС, потвърдено с решение по в.гр.д.№ 667/ 2017г. ВОС, на основание чл. 40 от ЗУЕС са отменени по иска на „АССЕМ 25“ ООД срещу Етажната собственост на к-кс“ Роял Бийч Плаза“, решения на ОС на ЕС  по протокол от 05.08.2015г., част от които се отнасят до приемане на бюджет и разпределение на разходите за управление и поддържане на общите части, поради допуснати нарушения на императивната норма на чл.51  ЗУЕС.

По правилото на чл. 41 от Закона за собствеността, всеки съсобственик участва в разноските за поддържането и възстановяването на общите части на сградата, до размер на притежаваните идеални части. Участва на същия принцип и в полезните разноски, когато за извършването им е взето решение от общото събрание.             Неизпълнението е предпоставка за събиране на вземанията по съдебен ред. 

Съобразно изложеното, исковите претенции за разноските, направени от един етажен собственик за друг, намират правното си основание в уредбата на  обезщетенията при  гестия в интерес на доминуса, в интерес на гестора и при противопоставяне от страна на доминуса, според уредените  хипотези в чл.61, ал.-3 и чл.62 от Закона за задълженията и договорите.

В условията на  разпределена доказателствена тежест  ищецът установява пълно и главно , в кумулативна връзка, всички елементи от фактическия състав на приложимата норма на чл.61, ал.2 от ЗЗД : отношенията на съсобственост; предприетите действия в интерес на заинтересования и в собствен интерес; конкретно извършени разходи за общите части и за целия исков период; предназначението на вложените средства-  за поддръжка и ремонт; знанието и непротивопоставянето на ответника.

Събраните данни, включително с показанията на разпитаните свидетели и  чрез допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, не могат да обосноват непротиворечиви и безспорни изводи за релевантните факти и обстоятелства. На първо място, няма данни за обектите, които са предоставени на съсобствениците за общо ползване, намиращи се в сградата, съответно в целия комплекс „ Роял Бийч Плаза“. Във връзка с това не се доказват по вид и размер дейностите за поддържане на общите части- помещения, устройства, съоръжения  и подобрения, и съответните за тях необходими разходи, които  обобщено са посочени като „такса управление и поддръжка“. Наред с това, остава неизяснено кои от претендираните разходи са предприети в собствен и на ответника интерес. В този аспект съдът преценява и заключението на ССЕ, което не е оспорено от страните.

Съгласно заключението на ССЕ от 31.08.2018г. съставено по констатации от счетоводната отчетност на етажната собственост на сградата на ул.“ Фернандес де Кирос“ №3, разходите са осчетоводени за целия имот, а не по  отделни апартаменти. Разпределяни са по видове- за външни услуги по сметка 602 ; за заплати по сметка 6094, за банкови такси в  сметка 609- други разходи.  В разходите за външни услуги са включени разходи за консумативи, почистващи препарати, асансьор , вода и електричество, абонаментно обслужване и поддръжка на „Промотех Варна“ ЕООД по фактури до м.08.2015г., по фактури за наем на машини, за градинар и др. По ведомости за заплати разходите са за двама души охрана, чистачка и управител.Други разходи- за такса по банкова сметка ***. В обобщение, счетоводството на етажната собственост е водено за  целия обект, за всеки отделен период по видове разходи.

Осчетоводените разходи са за  период: 01.08.2014г.- 31.07.2017г., т.е. не покриват целия исков период 21.12.2014г.- 21.12.2017г. На с.5 от заключението в табличен вид са представени общо заплатените разходи по вид и периоди.  Посочените стойности се отнасят за застроената площ – апартаменти и тавански помещения, които по ценообразуване на л.42 от делото са описани за всеки отделен обект, съпоставимо на неговата площ.

Съдът не кредитира заключението в последната му част / дължима сума/ , предвид липсата на доказателства за релевантните факти по изложените съображения. Съобразно устните обяснения на вещото лице в съдебно заседание, че разходите са осчетоводявани общо , въвеждани са всички извършени за етажната собственост, без да се отделят конкретните за общите части.  Разходите се отнасят до поддръжка на басейн със сауни, масажни стаи, градини, за всички съоръжения- соларни батерии, асансьор. По вписванията са извършени от Етажната собственост, а не от ищеца. ЕС не е заплащала разходи отнасящи се до ап.9, и осчетоводени плащания за погасяване на задължения от „Ассем 9“,ЕООД..

По същество, съобразно всички установени по делото факти и обстоятелства, се налагат изводите за неоснователност и недоказаност на предявения иск- по основанието и размера на отделните претенции.

Решението, обусловено от идентични констатации и правни заключения, следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.Обсъдени са всички твърдения и възражения на страните по отношение на дължими и платени суми , съставляващи разходи за поддръжка и ремонт на общите части на сградата, съпоставимо на констатациите на ССЕ и показанията на разпитаните свидетели. Обосновано съдът е приел, че дори ищецът, в качеството му на съсобственик, да е осъществил плащания на посочено основание, те са насочени към Етажната собственост, т.е. при различни обстоятелства от посочените в исковата молба.

 На основание чл.78, ал. 3 ГПК в полза на въззиваемата страна следва да се присъдят разноските, направени пред въззивния съд, поискани и доказани в размер на 800лв.-заплатено адвокатско възнаграждение.

На основание чл. 271 , ал.1 ГПК съдът

 

                        Р    Е    Ш    И   :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 5326/ 21.12.2018г. по гр.д.№19261/2017г. на  Варненски районен съд, XXI състав.

ОСЪЖДА „ Ассем“ ООД, ЕИК *********, за заплати на „Ассем 9“ ЕООД, ЕИК *********,  сумата 800/ осемстотин / лева- съдебни разноски, на основание чл.78, ал. 3 ГПК.

РЕШЕНИЕТО  не подлежи на касационно обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                            ЧЛЕНОВЕ : 1.                          2.