Р Е
Ш Е Н
И Е
№……….
гр.София, 22,07,2019год.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, І 14 състав в открито
заседание на двадесет и втори април през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
СЪДИЯ:
МАРГАРИТА АПОСТОЛОВА
При
участието на секретаря Красимира Георгиева като разгледа докладваното от съдия
М.Апостолова, гр.дело №504 по описа за 2018год, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на Дял Първи, Глава Дванадесет от ГПК.
Образувано е по предявени от „И.“
АД обективно и субективно съединени искове с правна квалификация чл. 422 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД вр.
чл. 430, ал. 1 и ал.2 от ТЗ и чл. 92 от ЗЗД, с които се иска установяване
по отношение на ищеца, че ответникът М.П.С. дължи заплащане на следните суми по
Договор за кредит № ФЦ-1268/2014-В от 01,04,2014 г.: 352880,00 евро – главница,
от които 68400,00 евро – просрочена
главница и 284480,00евро –
предсрочно изискуема главница, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 01,06,2017 г. до окончателното изплащане на вземането; 33737,36 евро – договорна лихва, за
периода от 24,04,2016 г. до 15,05,2017
г.; 10236,37 евро – лихва за
забава, за периода от 26,05,2016 г. до
31,05,2017г.; 1764,40 евро –
задължение за заплащане на комисионна за управление на кредита, възникнало на
01,04,2017 г.; 68,48 евро такса за
обслужване на разплащателна сметка; 158,40
лв. – разноски за връчване на нотариална покана; 1105,59 лв. – задължение за
застрахователна премия, възникнало на 02,09,2016 г., за сключена за
застрахова със срок на валидност 04,09,2016 г. до 03,09,2017 г., за които е
издадена заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д. № 35943/2017 г. по описа на
СРС, 29-ти състав.
Излагат се съображения, че между
„И.“ АД, в качеството му на кредитодател от една страна и „Т.Б.“ ООД в
качеството му кредитополучател, както и Н.В.А.и М.П.С., в качеството им на
солидарни длъжници от друга е сключен Договор за кредит № ФЦ-1268/2014-В от
01,04,2014 г., по силата на който банката се е задължила да предостави на
кредитополучателя сума в размер на 463280,00 евро. Поддържа се, че страните са уговорили
годишна възнаградителна лихва в размер на 10 %. Твърди се, че при допуснато
просрочие на задължението за заплащане на главница е предвидена лихва за забава
в размер на 10 % годишно върху просрочената сума, а при просрочие на задължение
за заплащане на възнаградителна лихва – 0,05 % на ден върху просрочената сума.
Посочва се, че уговореният срок за издължаване на кредита е 26,04,2019г.
Начинът за издължаване на сумите по кредита бил предвиден в чл.2 от Анекс № 2
към договора. В чл. 19 от договора сочи да е предвидено, че банката има право
да обяви кредита за предсрочно изискуем в случай, че кредитополучателят или
солидарните длъжници са пропуснали да изпълнят в срок, което и да е свое
задължение за плащане към Кредитора. На 12,09,2014 г. се поддържа да е усвоен
целият размер на кредита от 463280,00 евро. На 26,05,2016 г. настъпило първо
просрочие на задължения по договора, след което последвало неплащане на 12
вноски по уговорения погасителен план. По тази причина, банката обявила кредита
за предсрочно изискуем по отношение на ответника чрез нотариална покана на В.И.–
нотариус, рег. № 271 на НК, връчена му на 16,05,2017г. по реда на чл. 47, ал. 1
от ГПК.
От страна на ищеца е депозирано
заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК, въз
основан което са издадени заповед за изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д.
№ 35934/2017 г. на СРС, 29 с-в. В срока по чл.414 от ГПК длъжникът е упражнил
правото си на възражение, обстоятелство обуславящо правен интерес от установителната
искова претенция. Същата е депозирана в срока по чл. 415 от ГПК, поради което е
процесуално допустима./ при извършена служебна справка по гр.д.№35934/2017год.,
СРС, 29 състав се установява съобщението с указания по чл.415 от ГПК да е
връчено на заявителя на 13,12,2017год./.
Съобразно изложеното моли
исковата претенция да бъде уважена. Претендира разноски.
Ответникът-М.П. С. в указания законоустановен срок по чл. 372
от ГПК излага становище за неоснователност на предявените искове. Поддържа, че
той има качеството на поръчител, а не на солидарен длъжник по договора за
кредит. В тази връзка излага, че е изтекъл преклузивният срок по чл. 147 от ЗЗД. Посочва, че ищецът не е представил достатъчно доказателства, от които да
се направи извод за основателност на предявената претенция. Твърди, че
предсрочната изискуемост на задълженията по договора не е надлежно обявена. Релевира
възражение за недължимост поради извършено плащане и изтекла погасителна давност.
Оспорва автентичност на всички приложени по делото документи които сочи да не
са подписани от кредитополучателя, Н.А.и М.С..
Съобразно
изложеното е заявено становище за отхвърляне на исковата претенция. Претендира
разноски.
С допълнителна искова молба ищецът излага доводи, че ЗЗП не намира приложение.
Ответникът- М.С. в указания
законоустановен срок в допълнителен отговор по реда на чл.373 от ГПК поддържа
становището за неоснователност на исковата претенция.
При така
изложеното след като обсъди доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Безспорно
между страните, а и с оглед приложените доказателства се установява наличието
на сключен договор за банков инвестиционен кредит в евро с №ФЦ-1268/2014-В, по силата на който „И."
АД, в качеството на кредитодател предоставя на Т.Б. ООД, в качеството на кредитополучател, кредит в размер на 463280,00евро. с цел рефинансиране на
задължения по репо-сделки посочени в т.1
до т.4 от чл.1, ал.1 от договора.
Съгласно чл.8 от
Договора, годишната лихва върху усвоената част от кредита е в размер на 10% и
се начислява от датата на първо усвояване на суми по кредита.
Съобразно
договореното в чл.10, ал.1 от договора при допуснато от кредитополучателя
просрочие на главницата, освен лихвата по чл.8, върху просрочената сума се
начислява и лихва за просрочие в размер на 10% годишно.
В ал.1 е предвидено при
допуснато просрочие по лихвата, върху просрочената сума, до пълното й
издължаване, се начислява лихва за просрочие / неустойка / в размер на 0.05% на
ден. Всички лихви се начисляват за реален брой дни в периода / 360 дни. Лихвите
се начисляват и заплащат ежемесечно на 26-то число на съответния месец-чл.10,
ал.4 от договора.
При неизпълнение на
задължения, извън тези за главница и лихви, считано от датата на неизпълнението
до датата на изпълнението, лихвата за редовен дълг по кредита се завишава
автоматично с 2 /два/ пункта.
Съгласно чл.11 от
Договора, кредитополучателят заплаща комисионна за управление на кредита в
размер на 0.5% върху разрешения размер на кредита за първата година и 0.5%
върху размера на главницата на кредита в началото на всяка следваща година от
срока му. Комисионната е платима на 11 равни месечни вноски и една последна
изравнителна вноски, дължими на 26-то число.
Съгласно
чл.15./1/ от договора, крайния срок за издължаване на кредита е 26.04.2019г., с
гратисен период до 25.05.2014г., при следния погасителен план:
= от 26.05.2014г. до 26.04.2015г. - 12 броя равни
вноски по главница в размер на 4 500.00 евро, всяка;
= от 26.05.2015г. до 26.04,2016г. - 12 броя равни
вноски по главница в размер на 5 200.00 евро всяка;
= от 26.05.2016г. до 26.04.2017г. - 12 броя равни
вноски по главница в размер на 5 700.00 евро всяка;
= от 26.05.2017г. до 26.04.2018г. - 12 броя равни
вноски по главница в размер на 6 300.00 евро всяка;
= от 26.05.2018г. до 26.04.2019г. - 11 броя равни
вноски по главница в размер на 16 900.00 евро всяка и последна изравнителна
вноска в размер на 16 980.00 евро.
В чл.5, ал.3 от договора е предвидено задължение
на кредитополучателя да сключи и поддържа за своя сметка и за целия срок на
договора застраховка на имуществото предоставено като обезпечение, като посочи
Банката за получател на застрахователните суми. При неизпълнение на
задължението на осн.чл.5, ал.4 от договора банката има право да застрахова
обезпечението и да събира платените във
връзка с това суми.
На 23.05.2014г. между страните е подписан
Анекс № 1, съгласно който се променя срока за усвояване на суми от кредита от
25.05.2014г. на 25.08.2014г. Крайният срок за издължаване на кредита не се
променя, но е договорен нов гратисен период до 25.08.2014г., при спазване на
нов погасителен план за първата година: от
26.08.2014г. до 26.04.2015г. - 9 броя равни вноски по главница в размер на 6
000.00 евро всяка като за периода след 26.04.2015г., погасителния план
не е променен.
На 25.08.2014г. между страните е подписан
Анекс № 2, съгласно който се променя срока за усвояване на суми от кредита от
25.08.2014г. на 25.09.2014г.
Крайният
срок за издължаване на кредита не се променя, но е договорен нов гратисен
период до 25.09.2014г., при спазване на нов погасителен план за първата година:
от 26.09,2014г. до 26.04,2015г. - 8
броя равни вноски по главница в размер на 6 000.00 евро всяка като за периода
след 26.04.2015г., погасителния план не е променен, с изключение на последната
вноска, която от 16 980 евро се променя на 22 980 лв.
На 31.10.2014г. между страните е сключен
Анекс № 3, с който се променя разпоредбата на чл. 5./1/, т.2 от Договора
относно обезпечението по кредита.
На 11.09.2014г. от „Т.Б.” ООД до „И.” АД е
отправено Искане № 1 за ползване на суми от Кредит. Поисканата сума е в размер
на 463 280 евро. В частта Други условия от искането е посочено: Да се
превалутира сумата по курс на Банката по сметка в лева и да се погасят задълженията
по договори за репо-сделки, описани в Договора за кредит.
На
основание посоченото искане на 12.09.2014г.
е изготвено Нареждане до счетоводството на ФЦ София-Централен на Инвестбанк за
задължаване на сметка 1814207112978006 със сума в размер на 463280евро и заверяване
с равностойността й в лева на сметка 1713207112007. Превалутирането е извършено
по курс за операцията е 1.9545 лева/евро.
Банковата
сметка на кредитополучателят - „Т.Б.” ООД на 12.09.2014г. е заверена със сумата 463 280 евро.
На същата дата, 12.09.2014г., сметката е
задължена със сумата 463 280 евро като е отразена операция покупка на 463
280,00 Евро х 1,9545 договорен курс съгласно нареждане на корпоративно
банкиране. Заверена е сметка в лева със сумата 905 480.76 лв.
Условията за обявяване на кредита за предсрочно
изискуем са уредени в чл.19 от договора. Съгласно цитираната разпоредба,
страните са уговорили право на кредитополучателя да преустанови предоставянето
на суми и да обяви усвоения кредит за изцяло или частично предсрочно изискуем
при неизпълнението на което и да е условие за ползване на кредита и/или при
неизпълнение на което и да е задължение на кредитополучателя и или солидарните
длъжници.
От изслушаното по делото заключение на Съдебно-счетоводна експертиза, неоспорено от страните и прието от съда, което като компетентно изготвено следва да бъде кредитирано се установява, че към датата на заявлението по чл.417 от ГПК- 01,06,2017год. от месечните вноски по погасителен план в цялост са погасени 20 броя месечни вноски - от вноска № 1 с дата на падеж 26.09.2014г. до вноска № 20 с дата на падеж 26.04.2016г. или общо погасена е главница в размер на 110400,00евро. Непогасената главница е 352880,00евро, в това число вноски с настъпил падеж 68400,00евро и предсрочно изискуема главница -284480,00евро.
Начислената за периода от 26,09,2014год. до 16,05,2017год. договорна лихва съгласно погасителен план е в размер на 101178,04евро, от която платена е 67440,68евро или дължимата лихва е 33737,36евро.
Наказателната лихва върху
просрочена главница е в размер на 10236,37евро.
Наказателната лихва върху просрочена
лихва е в размер на 62,06евро., която е платена.
Комисионната
изчислена по чл.11 от договора в размер на 0,50% възлиза на
1764,40евро към 01,04,2017год.
Дължимите
такси за управление на кредита за периода от 26,04,2016год. до 26,05,2017год.
са в размер на 68,48евро.
Разноските за нотариална покана по фактура
№66518/17,03,2017год. на нотариус Ивчева
платена на 24,03,2017год. са в размер на 158,40лв., а за платена
застрахователна премия в размер 1105,59лв.-платена на 01,09,2016год. по
застрахователна полица 162030001549/01,09,2016год.
Съгласно заключението, просрочие по кредита е налице от
27,05,2016год. като към датата на заявлението е в размер на 371дни, а към
датата на исковата молба 596дни. Лихвеният
процент не е изменен по време на действие на договора. Констатирано е извършено
в хода на образуваното изпълнително дело
във връзка с издадения изпълнителен лист плащане на сума общо в размер на
16062,09лв. в периода от 04,12,2017год. до 03,04,2019год.
Приложена е нотариална
покана до ответника с рег.№ 4426 от 17,03,2017год. от Банката, в която е
предоставен срок за доброволно изпълнение на изискуеми задължения по процесния
договор за кредит.
От приложената разписка от от 16,05,2017год. се установява, че същата
е връчена на посочената дата на ответника, при условията на чл.47, ал.6 от ГПК, чрез залепване на уведомление на 19,04,32017год. и след удостоверено
посещение на адреса на 07,03,2017год., 21,03,2017год. и 19,04,2017год.
При така изложената фактическа
обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Предявени са искове с правно основание
чл.422, ал.1 от ГПК, вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр.чл.430, ал.1, ал.2 от ТЗ и чл.92, ал.1 от ЗЗД.
Безспорно е между И.
АД *** ООД да е възникнало правоотношение за предоставяне на инвестиционен
кредит, по който Банката е изпълнила задължението си да предаде на кредитополучателя
договорената сума, чрез превод по банкова сметка, ***.
Неоснователни са възраженията на ответника да не е възникнало договорно правоотношение с ищеца, предвид
оспорване автентичност на всички документи. Въпреки дадената възможност
ответникът не е конкретизирал кои конкретно документи оспорва. Ако се приеме
оспорването да касае договор за кредит и анекси към него, то при условията на
чл.154 от ГПК не са ангажирани доказателства в този смисъл.
Спорно по делото е
какво качество притежава ответникът М. С.
по сключения договор, с оглед релевираното възражение същият да е подписал
договора в качеството на поръчител, а не „солидарен длъжник“. В този смисъл и
доколкото солидарността не съществува принципно, съдът следва да извърши
преценка на правоотношението основание за възникване на солидарната отговорност
по отношение на М.С. и с оглед приложението на относимата материална уредба на
чл.121 и сл. ЗЗД или 138 от ЗЗД, в случай да се установи качеството на
поръчител. В конкретната хипотеза в чл.22, ал.1 от договора е посочено солидарните длъжници да отговарят солидарно
с кредитополучателя за изпълнение на всички задължения произтичащи от
договора, съгласно договорените в него условия
в срок до окончателно погасяване на
всички дължими суми по договора и на осн.чл.101 от ЗЗД, вр.чл.121-127 от ЗЗД. Посочването на ответника като солидарен длъжник не е меродавно за определяне
на характера на възникналото задължение, което подлежи на установяване по делото. В конкретния случай е
видно задължението на ответника да е възникнало на основание встъпване в дълг
съобразно чл.101 от ЗЗД, в който случай третото
лице по съглашение с кредитора се е съгласило да поеме
съществуващото задължение като солидарен
длъжник, като встъпилият в дълг е отговорен на същото правно основание, на
което дължи и първоначалния длъжник
солидарно с него. Отговорността на встъпилия
в дълг възниква при наличие на
главно задължение, но не е акцесорна
на главното задължение. /В този смисъл съдът съобрази разясненията
дадени с Решение №213/06,01,2017год. по
гр.д.№5864/2015год., по описа на ВКС, ІV ГО/.
В този смисъл възраженията на ответната страна относно
неспазване на преклузивния срок за ангажиране на отговорността му, в качеството на поръчител срока по
смисъла на чл.147 от ЗЗД са неоснователни,
доколкото солидарната му отговорност не е обоснована от качеството на
поръчител.
С оглед Решение № 23/07,07,2016год. постановено по
реда на чл.290 от ГПК, по т.д. №3686/2014год. на ВКС, ТК, І ТО съдът служебно
следи за наличието на фактически и/или правни обстоятелства обуславящи
неравноправност на клауза в потребителски договор. В конкретната хипотеза не се установи по делото да е накърнен потребителски интерес, с оглед предмета на
сключения договор за банков
кредит-„инвестиционен договор за кредит с цел рефинансиране на репо сделки“,
поради което същия няма потребителски характер по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП.
По изискуемостта:
По заявление на кредитора от 01,06,2017год. е инициирано
производство за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.417 от ГПК,
постановено е незабавно изпълнение и издаден изпълнителен лист на 09,06,2017год.за
процесните суми.
Относно обстоятелството досежно
настъпването на предсрочната изискуемост на вземането по договора за банков
кредит е налице задължителна съдебна практика по ТР № 4/18,06,2014 г. на ОСГТК
и конкретно указанията по т. 18 от същото. Предсрочната изискуемост на
вземането има действие от получаване от длъжника на изявлението на банката, че
прави кредита предсрочно изискуем, ако към този момент са настъпили уговорените
в договора за банков кредит предпоставки, обуславящи настъпването й.
Съобразно изложеното по предявения иск по чл. 422 ГПК
за установяване на вземане по договор за банков кредит, съдът следва да
изследва настъпване на изискуемостта на претендираното вземане, като отчете
извършени ли са от кредитора действия по упражняване на правото му да обяви
кредита за предсрочно изискуем.
В исковата молба
се сочи на предсрочна изискуемост на основание условията по договор за кредит
съгласно чл. 19, ал.1 от договора. С представената по делото нотариална покана, банката е
направила изявление за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита. Видно от
представените по делото разписка
уведомлението до длъжника е връчено по реда на чл.47 от ГПК, вр.чл.50 от ЗННД,
но съдът приема с оглед датата на залепване на уведомлението датата на връчване
да е 17,05,2017год., а не 16,05,2017год.
От назначената по делото експертиза
се установява, че последната погасена вноска по кредита е тази от 26,04,2016год. Видно от таблица №1 на
заключението на ССчЕ от 26,04,2016год.
до датата на връчване на поканата за предсрочна изискуемост са непогасени
вноски от 21 до 33 по погасителен план. В този смисъл, към деня на връчване на
съобщението за обявяване на предсрочната изискуемост на договора е налице
неизпълнение на задължение по смисъла на чл.19, ал.1, б.“а“ от договора. По
този начин е налице обективният факт на забавата, обуславящ част от елементите
от фактическия състав на предсрочната изискуемост.
Видно от представеното по делото отбелязване за връчване на нотариалната покана, ответникът е редовно уведомен относно изявлението на банката за обявяване
на предсрочната изискуемост на кредита на 17,05,2017г.
По определяне размера на
задължението:
Съгласно задължителните указания в т. 9 на
Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по Тълкувателно дело № 4/2013 на
ОСГТК, ВКС, съществуването на вземането по издадена заповед за изпълнение се
установява към момента на приключване на съдебното дирене в исковия процес,
като в това производство нормата на чл. 235, ал. 3 ГПК намира приложение по
отношение на фактите, настъпили след подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение, с изключение на факта на удовлетворяване на вземането
чрез осъществено принудително събиране на сумите по издадения изпълнителен лист
въз основа на разпореждането за незабавно изпълнение в образувания изпълнителен
процес. Преценката на съда за основателността на иска следва да бъде направена
с оглед материалноправното положение в деня на приключване на съдебното дирене
в съответната инстанция, а не в деня на предявяване на иска. Поради това съдът
следва да вземе предвид и фактите, настъпили след предявяването на иска. В конкретния
случай дори да се приеме да не е обявена предсрочната изискуемост на
задължението, то към датата на приключване на съдебното дирене в настоящата
инстанция не е настъпил падежът само на
последната изравнителна вноска дължима в срок до 26,04,2019год.
Размерът на дължимата главница е общо 352880,00евро., отчитайки извършените погашения до
26,04,2016год.
Върху присъдената
главница се дължи законна лихва за забава от датата на заявлението до изплащане
на вземането.
На осн.чл.430, ал.2 от ТЗ се дължи договорна лихва за
ползване на паричния ресурс.
Ищецът претендира заплащането на възнаградителна лихва
за периода от 26,04,2016год. до 15,05,2017год. в размер на 33737,36евро. Същата е дължима
само до датата на обявяване на предсрочната изискуемост. Възнаградителната
лихва представлява „цената“ по договора за кредит, заплащана срещу престацията
на банката – да предостави за ползване кредитните суми за определен период то
време. При обявяване на предсрочната изискуемост, банката се освобождава от
задължението си да предоставя за ползване заемните средства и може да иска
връщането им незабавно и в цялост. След този момент отпада и основанието банката
да получава тази „цена“. Възнаградителната лихва няма санкционен характер и се
дължи единствено при нормалното развитие на отношенията между страните, като за
периода след обявяване на предсрочната изискуемост, кредиторът би могъл да
претендира законна лихва или мораторна неустойка, ако такава е уговорена.
Качеството на цена на вземането за възнаградителна лихва, предопределя и
периодичния му характер. По този начин, лихвата се начислява за всеки уговорен
от страните отчетен период и се дължи, доколкото длъжникът може да ползва
кредитните средства, тя не е изначално определена и по отношение на вземането
за нея не може да бъде обявена предсрочна изискуемост.
Предвид изложеното, ответникът дължи възнаградителна
лихва за периода от 26,04,2016г. до 15,05,2017г., чиито размер съгласно ССчЕ е 33737,36евро, предвид което
исковата претенция е изцяло основателна.
По претенцията за неустойка по чл.10,
ал.1 от договора:
Изпълнението на длъжника след настъпване на падежа на
безсрочното задължение е забавено и за периода от настъпване на изискуемостта
до плащането вредите на кредитора от неизпълнението подлежат на обезщетяване.
По правилото на чл.86, ал.1 ЗЗД на кредитора се дължи обезщетение в размер на
законната лихва или уговореното в договора мораторно обезщетение, освен ако в
специален закон не е предвидено друго. В този смисъл т.2 от ТР 3/2017год. от
27,03,2019год. на ОСГТК на ВКС.
Ответникът дължи неустойка за забава на основание чл.10,
ал.1 от договора върху просрочената
главница за периода от 26,05,2016год. до 31,05,2017год. /до обявяването на
предсрочната изискуемост на кредита – 17,06,2017г., и до релевирания период 31,05,2017год./ чиито размер съгласно заключение на
ССчЕ таблица 3, колона 4, е
10236,37евро., поради което исковата претенция е основателна.
По претенцията за заплащането на заемни такси и
застраховки:
Комисионна за управление е дължима съгласно чл.11 от договора. Същата е в размер на
1764,40евро.
Дължимата
съгласно заключението на Съдебно икономическата експертиза заплатена от банката
премия по договор за застраховка е в размер на 1105,59лв.
Дължимата такса
за обслужване на разплащателна сметка на осн.чл.1, ал.3 от договора е 68,48лв.
за периода от 26,04,2016год. до 26,05,2017год.
Разноските за
връчване на НП са дължими в размер на
158,40лв.-платени от ищеца на 24,03,2017год.
Неоснователно е релевираното
възражение за недължимост на сумите поради извършено погасяване, чрез плащане.
Видно от заключението на ССчЕ процесните суми са установени след съобразяване
на извършените плащания, а съгласно т.9
от ТР №4/2013год. на ОСГТК на ВКС съдът не следва да съобразява факта на
удовлетворяване на вземането чрез осъществено принудително събиране на сумите по
издадения изпълнителен лист въз основа на разпореждането за незабавно
изпълнение в образувания изпълнителен процес.
С оглед основателността на
исковата претенция подлежи на разглеждане релевираното по реда на чл. 120 от ЗЗД възражение за погасителна давност. Същото съдът намира за неоснователно, с
оглед принципа за течение на давността, считано от изискуемостта на вземането
съгласно чл.114 ЗЗД. Относно задължението за главница приложима е общата пет
годишна давност съобразно чл. 110 от ЗЗД. По отношение обявяване на предсрочна
изискуемост на 17,05,2017год. погасителната давност относно предсрочно
изискуемата главница не е изтекла. Относно просрочената главница и доколкото
задължението е с конкретно посочени падежи, то давността тече от настъпване на
падежа на всяка от тях. В конкретния случай се сочи на просрочени вноски за
главница, считано от 26,04,2016год., а погасена би била вноска с падеж преди 01,06,2012год.,
поради което до датата на предявяване на исковата молба/ в случаят заявление, с
оглед предявяване на иск по чл.422 ГПК/ на 01,06,2017 г. отново не е изтекъл срокът по
чл. 110 от ЗЗД.
Приложимата относно вземането за
договорна лихва и неустойка тригодишна давност съгласно чл. 111,
б."в" ЗЗД също не е изтекла, тъй като релевирания срок на
задължението за договорна лихва и неустойка е 26,04,2016 г.-за лихва и
съответно 26,05,2016 г. за неустойка, поради което до 01,06,2017 г. -дата на заявлението
срокът по чл. 111, б."в" не е изтекъл и вземанията не са погасени по
давност.
Не
е изтекла приложимата обща пет годишна давност относно вземането за комисионна,
такса управление, разноски за връчване на НП и застрахователна премия.
По
разноските:
Предвид изхода от спора, на
основание чл.78, ал.1 от ГПК, на ищеца се дължат разноски, които съдът намира
за доказани в размер на 16311,69лв. от които 15620,54лв.-д.т., 11,15лв.-д.т., 480,00лв.-в.л. и 200,00лв.-юрк.възнаграждение.
С
оглед изхода от спора на осн.чл.78, ал.3 от ГПК на ответника не се дължат
разноски.
Съобразно
т.12 от ТР №4/2013 на ОСГТК на ВКС съдът следва да установи и разноските в
заповедното производство, които с оглед изхода от спора, са в размер на 15770,54лв.,
от които 15620,54-д.т. и 150,00лв.-юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран
от изложеното, Софийски градски съд
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на
„И.“ АД, с ЕИК *******, със седалище *** и адрес на управление:***, по
предявените искове с пр.кв. чл. 422, ал.1
от ГПК, във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл. 430, ал.1 и ал.2 от ТЗ и чл.92 ЗЗД срещу М.П. С., с ЕГН **********, с адрес ***, че М.П.
С. дължи сума в размер на 352800,00евро, представляваща главница
по договор за
кредит № ФЦ-1268/2014-В от 01,04,2014год. и анекс №1/23,05,2014год., анекс
№2/25,08,2014год. и анекс №3/31,10,214год., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от 01,06,2017г. до окончателното изплащане на вземането; 33737,36евро – договорна лихва, за периода от 26,04,2016 г. до 15,05,2017г.; 10236,37
евро – неустойка за забава, за периода от 26,05,2016 г. до 31,05,2017г.; 1764,40
евро – задължение за заплащане на комисионна за управление на кредита,
възникнало на 01,04,2017г.; 68,48евро-
такса за обслужване на разплащателна сметка, за периода 2016год.-2017год.; 158,40 лв. – разноски за връчване на
нотариална покана; 1105,59лв. – задължение
за застрахователна премия за сключена
застрахова със срок на валидност 04,09,2016г. до 03,09,2017г., за които е
издадена заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д. № 35943/2017 г. по описа на
СРС, 29-ти състав.
ОСЪЖДА М.П. С., с ЕГН **********,
с адрес *** да заплати на „И.“ АД, с ЕИК *******,
със седалище *** и адрес на управление:***, на осн.чл.78, ал.1 от ГПК сума в размер на 16311,69лв.- разноски.
ОСЪЖДА М.П. С., с ЕГН **********,
с адрес *** да заплати на „И.“ АД, с ЕИК *******,
със седалище *** и адрес на управление:***, на осн.т.12 от ТР №4/2014год. на ОСГТК на ВКС, вр.чл.78, ал.1 от ГПК
сума в размер на 15770,54лв. -
разноски по ч.гр.д. №
35943/2017 г. по описа на СРС, 29-ти състав.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред САС в 2 седмичен срок от връчването
на страните.
СЪДИЯ: