Р Е Ш
Е Н И
Е
№141
гр.Добрич
25.06.2018 год.
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
Добричкият
окръжен съд гражданско
отделение
На
двадесет и пети юни 2018 год.
В
закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДЕСИСЛАВА НИКОЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:ГАЛИНА
ЖЕЧЕВА
ЕЛИЦА СТОЯНОВА
Секретар:……………………….
Прокурор:………………………
като
разгледа докладваното от съдия ГАЛИНА ЖЕЧЕВА
въззивно гражданско дело №244 по описа за 2018 год.,
за да се произнесе,съобрази следното:
Производството е по реда на чл.435 и сл. от ГПК.Подадена е жалба от К.Д.П. *** в качеството му на длъжник срещу
постановление за възлагане на недвижим имот от 11.01.2018 г. по изп.д.№*** по
описа на ЧСИ ***с район на действие ДОС.Изложени са доводи за
незаконосъобразност на горното постановление по причина,че имотът не подлежал
на принудително изпълнение,тъй като бил единствено жилище на длъжника и
семейството му,т.е. се твърди несеквестируемост на същия;учредената върху него
в полза на взискателя ипотека била нищожна и следвало да се обяви за такава,тъй
като договорът бил сключен от длъжника П. чрез лице без представителна власт-участвалият
при сключването пълномощник на длъжника бил с оттеглени преди датата на
сделката пълномощия;оценката на имота била силно занижена и продажбата била
извършена на по-ниска от действителната пазарна цена.Настоява се за отмяна на
обжалваното постановление за възлагане.
Първоначалният взискател по изпълнението „***” ООД-гр.В.Т.изразява
становище за неоснователност на жалбата.
Като постави на разглеждане депозираната
жалба,Добричкият окръжен съд установи следното:
Жалбата изхожда от длъжник по изпълнението и е
насочена срещу постановление за възлагане на недвижим имот,т.е. срещу акт на
съдебния изпълнител,подлежащ на обжалване по съдебен ред от длъжника по смисъла
на разпоредбата на чл.435 ал.3 от ГПК.Според предл.3 на цитираната разпоредба
длъжникът може да атакува постановлението за възлагане само на две лимитивно
посочени основания-при ненадлежно извършено наддаване при публичната продан и
при възлагане на имуществото не на най-високата предложена цена.В случая
жалбоподателят не се е позовал на нито едно от двете посочени основания.Оспорването
на размера на оценката на имота не подлежи на разглеждане в производството по
жалба срещу постановлението за възлагане,защото изготвянето на оценката е
действие,подготвящо публичната продан и наддаването по нея,но не е част от
самото наддаване,и поради това възражението не е относимо към допустимите
основания по чл.435 ал.3 предл.3 от ГПК,на които законът позволява да се
обжалва постановлението за възлагане от длъжника /в тази насока мотивите към
т.8 от Тълкувателно решение №2/2013 от 26.06.2015 г. по тълк.д.№2/2013 г. на
ОСГТК на ВКС/.В този смисъл горното наведено основание за незаконосъобразност
не е допустимо в настоящото производство и не следва да се разглежда.
Допустимо е обаче позоваването и в жалба срещу
постановление за възлагане на несеквестируемост на имота-предмет на проведената
публична продан.Според т.1 от Тълкувателно решение №2/2013 от 26.06.2015 г. по
тълк.д.№2/2013 г. на ОСГТК на ВКС правото на жалба поради насочване на изпълнението
върху несеквестируема вещ може да бъде упражнено в едноседмичен срок от
получаване на съобщението за насрочване на проданта.В кориците на процесното
изпълнително дело съдът не откри съобщение до длъжника К. Д.П. за насрочване на
публичната продан,което да му е връчено надлежно.В този смисъл следва да се
приеме,че позоваването на несеквестируемост не е просрочено,доколкото е
осъществено в едноседмичен срок от връчване съобщение на горния длъжник за
изготвяне на крайния акт на проданта-постановлението за възлагане.За
атакуваното постановление длъжникът П. е уведомен с нарочно съобщение,връчено
му на 07.02.2018 г. /лист 258 от изп.д./.Жалбата срещу постановлението е
депозирана на 14.02.2018 г.,т.е. в рамките на срока по чл.436 ал.1 от ГПК,изтекъл за жалбоподателя на 14.02.2018 г.Предвид горното жалбата е
процесуално допустима на посоченото основание.Разгледана по същество,същата е
неоснователна.
Изп.д.№*** по описа на ЧСИ ***е образувано по повод
изпълнителен лист,издаден по ч.гр.д.№*** на РС-Б. в полза на „***” ООД-гр.В.Т.срещу
длъжника К.Д.П. ***,като предмет на изпълнителното производство са парични
притезания на взискателя.За събиране на вземанията е проведено принудително
изпълнение по отношение на недвижим имот в гр.Д.,представляващ самостоятелен
обект в сграда с идентификатор ***/стар идентификатор ***-виж схемата от
СГКК-Добрич на лист 77 от изп.д./ по кадастралната карта на града.
Възражението за несеквестируемост на недвижимия
имот-предмет на публичната продан е неоснователно.Имотът е служел като
обезпечение на вземанията,подлежащи на принудително събиране по изпълнителното
дело.Върху същия е учредена от длъжника договорна ипотека-така нотариален акт №**,т..**,рег.№11677,д.№1321/2011
г. на нотариусаЮ.Д. /лист 13 от изп.д./.Съобразно разпоредбата на чл.445 ал.1
от ГПК от забраните по чл.444 от ГПК не могат да се ползват длъжниците относно
вещи,върху които е учредена ипотека,когато взискател е ипотекарният
кредитор.Хипотезата е именно такава.При учредена от длъжника ипотека върху
имота в полза на взискателя „***” ООД-гр.В.Т.същият не може да се ползва от
привилегията на несеквестируемостта.Възраженията относно валидността на
договора за ипотека не са допустими в рамките на настоящото производство и не
подлежат на разглеждане.В производството по жалба срещу действия на съдебния изпълнител
длъжникът може да се обоснове само с допуснати от последния процесуални
нарушения при провеждане на изпълнението и този спор е от процесуален
характер.Той не може да се позовава на липса на материалноправни предпоставки
за принудителното изпълнение и на пороци на изпълнителното основание.Въпросът
за липсата или наличието на материалноправни условия за законност на
изпълнителния процес следва да се реши в исково производство,тъй като е спор за
гражданско право-в случая длъжникът може да предяви иск за обявяване
недействителността на договора за ипотека и за заличаване на ипотеката.В
рамките на настоящото производство доводите му в горната насока са недопустими
и не подлежат на разглеждане по същество /така решение №2106/28.12.1998 г. по
гр.д.№1571/1998 г. на V г.о. на ВКС/.
Предвид изложеното жалбата се явява неоснователна,а
атакуваното постановление за възлагане е законосъобразно и не подлежи на
отмяна.
Страните в производството не са отправили искания за
присъждане на сторени в същото разноски,поради което отговорност за разноски не
следва да бъде разпределяна.
Водим от гореизложеното,Добричкият окръжен съд
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на К.Д.П. с ЕГН ********** *** в
качеството му на длъжник срещу постановление за възлагане на недвижим имот от
11.01.2018 г. по изп.д.№*** по описа на ЧСИ ***с район на действие ДОС.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.