Р Е Ш Е Н И Е
№ 1758
град
Пловдив, 01 август 2018 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХІV състав, в публично съдебно заседание на осемнадесети юни през две хиляди и осемнадесетата
година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА
при
секретаря ТАНЯ КОСТАДИНОВА, като разгледа докладваното от съдията
административно дело № 1374 по описа
за 2018 година, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на Дял Трети, Глава Десета, Раздел
Първи от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с 211от
Закона за Министерство на вътрешните работи /ЗМВР/.
Образувано
е по жалбата на В.А.Д., ЕГН **********,***17, чрез адв.
В.С., против заповед № 317з-1492 от 19.04.2018г. на директора на Областна
дирекция на МВР - Пловдив, с която му е наложено дисциплинарно наказание
“порицание” за срок от 6 месеца и е предупреден, че при извършване на друго
дисциплинарно нарушение в срока на наложеното наказание ще му бъде наложено
по-тежко наказание.
Претендира
се отмяна на акта поради незаконосъобразност, както и присъждане на направените
по делото разноски.
Ответникът
- директор на ***- Пловдив, чрез юрисконсулт И.П.- пълномощник, изразява
становище за неоснователност на жалбата.
Окръжна
прокуратура - Пловдив, редовно уведомена за възможността да встъпи в
производството, не се представлява и не изразява становище по жалбата.
Съдът, след
като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира,
че жалбата е подадена в законоустановения срок – заповедта е връчена лично на
жалбоподателя на 23.04.2018 г., а жалбата до съда е подадена на 03.05.2018 г.,
видно от приложения оригинал на плик с пощенско клеймо от сочената дата. Жалбата
е подадена от легитимирано лице, адресат на заповедта, поради което е
допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения:
Със
заповедта на директора на *** - Пловдив, на жалбоподателя е наложено
дисциплинарно наказание "порицание" за срок от шест месеца, считано
от датата на връчването й.
Така
посоченото дисциплинарно наказание е наложено за извършено дисциплинарно
нарушение, изразяващо се в следното:
В случая,
на жалбоподателя Д. е наложено дисциплинарно наказание “порицание” за срок от
шест месеца, представляващо наказание по смисъла на чл.197, ал.1, т.3 от ЗМВР.
Видно от
съдържанието на оспорената заповед, както и от нарочна кадрова справка №
317р-3197 от 14.03.2018г., към датата на издаване на оспорената заповед В.Д.
заема длъжността “младши разузнавач” в група 01 “Противодействие на
криминалната престъпност” на Сектор “Криминална полиция” към *** РПУ- Пловдив
при *** - Пловдив, като специфичното наименование на заеманата от жалбоподателя
длъжност е “младши експерт”.
Нормата на
чл.204, т.3 от ЗМВР предвижда наказанията по чл.197, ал.1, т.1 -3 от закона да
се налагат от ръководителите на структурите по чл.37, между които са и
Областните дирекции на МВР, за всички наказания по чл.197 за служителите на
младши изпълнителски длъжности, за стажантите за постъпване на младши
изпълнителски длъжности, а за служителите от висши ръководни, ръководни и
изпълнителски длъжности – за наказанията по чл.197, ал.1, т.1 – 3 ЗМВР.
Поради
посоченото, настоящият състав на съда намира, че оспореното дисциплинарно наказание е наложено
от компетентен орган, по отношение на което обстоятелство не се формира спор
между страните.
Установява
се, съгласно приложена справка рег№ 438р-4731 от 27.02.2018г. на ст.инспектор К.Б.,
до началника на *** РУ на при ***- Пловдив, за това, че на 27.02.2018г., около
17:20ч., след излизане от стаята на началника на управлението, Б. влиза в стая
№29, намираща се в сградата на *** РУ- Пловдив, където се намират инспектор Т.М.,
мл. експерт Л.Д. и мл. експерт В.Д.. На въпрос на Б. какво се е случило,
тримата му отговарят, че е възникнал скандал и са разменени удари между мл.
експерт В.Д. и инспектор К.У., след което последният се е прибрал в стаята си.
Според
прието по делото заверено копие на Сведение от жалбоподателя - мл. експерт В.Д.
от 27.02.2018г./л.89 по делото/, на същата дата възникнал спор между него и
инспектор У.. По-късно У. влиза в стаята, в която се намира Д.; У. спира до Д., опира челото си в челото на Д., след което
замахва и удря челото на Д. с главата си. Д. се опитва да изблъска У., при
което У. го удря с юмрук в носа. Д. получава световъртеж и от носа му потича
кръв. Присъстващите на място М. и Д. скачат и извеждат У. от стаята. По-късно,
след като се измива и излиза от тоалетната, Д. отново среща У., който излиза от
стаята. У. тръгва към Д. с явното намерение да се саморазправя. У. посяга да
удари Д., който успява да избегне удара. Намесват се инспекторите К. и Б.,
които разделят У. и Д..
Според
представеното по делото копие на Сведение от инспектор Кр.У.
от 27.02.2018г. /л.88 по делото/, възникнал е спор между него и мл. експерт В.Д..
Последният напсувал У., ударил У. с главата си, издърпал го вътре в стая №29 и
го ударил с юмрук в областта на лявото ухо. В момент на самоотбрана У. удря Д.
в лицето. М. и Д. разтървават У. и Д., след което У. напуска стаята. След
няколко минути, в коридора на сградата на *** РУ- Пловдив, Д. се нахвърля върху
У. с думите “Ще ти еба майката” и отново посяга да удари с юмрук в лицето У.. У.
и Д. са разтървани от присъстващите на място ст. инспектор В. К. и мл. експерт Л.Д..
У. изразява съжаление за случилото се, но твърди, че е крайно провокиран и
обиждан от В.Д..
Изготвена
е докладна записка с Рег.№438р-4771 / 28.02.2018г. от инспектор К.Б.,
адресирана до началника на *** РУ- Пловдив, според която на 27.02.2018г.
възниква словесен спор между В.Д. и К.У., който ескалира. На излизане от
кабинет №21, на Б. му се чува, че Д. казва на У. “лайно”. След малко Б. чува
шум по коридора и влиза в стаята на колегата си М.. Там вижда Д., който има
кръв по лицето и я попива с тоалетна хартия. Д. тръгва към тоалетната и в
коридора се среща с У.. У. и Д. се сборичкват в коридора и са разтървани от Б.
и други колеги. Б. не е видял удари между Д. и У., а е видял единствено кръвта
по лицето на Д..
Изготвена
е докладна записка с Рег.№438р/ 28.02.2018г. от мл. експерт Л.Д., адресирана до
началника на *** РУ- Пловдив, според която на 27.02.2018г. В.Д. и К.У. си
разменят реплики и думи, като У. тръгва към стая №29 и на прага на вратата
застава близо до Д.. У. накланя главата си към главата на Д. и го бута с глава.
Д. удря У. с шамар в лицето, а У. веднага започва да го удря с юмруци по
лицето, като двамата си разменят по 2-3 удара с ръце по главите си. При-състващите разделят У. и Д.. От носа на Д. тече кръв и
той се държи за носа. Д. дава на Д. салфетки, за да избърше кръвта от носа си и
го пита има ли нужда от бърза помощ. По-късно, в коридора до тоалетната, Д.
вижда, че Д. и У. отново се опитват да се сбият. Между У. и Д. застава В. К..
Пристигат колегите Г.М., К.Б. и К.Б., с чиято помощ У. и Д. са разделени.
Изготвена
е докладна записка с Рег.№438р/ 28.02.2018г. от инспектор Т.М., адресирана до
началника на *** РУ- Пловдив, според която на 27.02.2018г. чува колегата си Д.,
видимо афектиран и засегнат от поведението на колегата У., да употребява думата
или “мухльо”, или “лайно”. По-късно, пред вратата на кабинет № 29 на М. застава
У., който казва нещо на Д.. У. и Д. си разменят няколко реплики, като М. не
може да цитира какво точно си казват. След това двамата се приближават един към
друг, като допират главите си. В следващия момент М. вижда как Д. и У. си
разменят удари. М. става веднага и разделя колегите си. На М. помага колегата Б.С.,
който е застанал на другото бюро срещу М.. Случката се случва в кабинета на М.,
като в стаята са само колеги и няма външни лица или граждани.
Изготвена
е докладна записка с Рег.№438р/28.02.2018г. от инспектор Б.С., адресирана до
началника на *** РУ- Пловдив, според която на 27.02.2018г., в стая №21 С. е
заедно с колегите си Б. и У.. След малко в стаята влизат Т.М. и В.Д.. Между Д.
и У. са разменени словесни реплики по повод ключове за служебен автомобил. С.
остава с впечатление, че Д. е взел ключ за служебен автомобил от У., но не го е
върнал на У.. Вместо това е оставил ключа в дежурната стая. У. се афектира и
значително повишава тон на Д.. Д. прави забележка на У., който продължава да
говори нещо на Д.. Видимо засегнат от поведението на У., Д. използва по адрес
на У. думата или “мухльо”, или “лайно”. След това С. отива в стая №29 при
колегите Д., М. и Д., като продължават да си говорят. Няколко минути преди края
на работни ден, пред вратата на кабинета, в който се намират С. и останалите му
колеги, застава У., като си разменят някакви реплики с Д., с допрени глави една
в друга. С. е с гръб към У. и Д. и не вижда кой кого е ударил.
Изготвена
е справка с Рег.№438р-4789 от 28.02.2018г. на началник сектор КП при *** РУ
Полиция при *** – Пловдив Г.М., в качеството си на заместващ началник на *** РУ
– Пловдив при *** със заповед № 317з-737/ 2018 г. на директора на *** -
Пловдив, относно възникнал инцидент между служителите К.У. и В.Д. на
27.02.2018г., около 17:20ч. в кабинет №29. Описана е приетата за установена
фактическа обстановка и се изразява становище, че произшествието е нарушение на
дисциплината, поради което е необходимо да бъде започнато дисциплинарно
производство съгласно Инструкция №8121з-470 от 27.04.2015г. за организацията по
установяване на дисциплинарни нарушения и налагане на дисциплинарни наказания,
събирането и обработка на информация за състоянието на дисциплината и
дисциплинарната практика в МВР (Инструкция №8221з-470).
Със заповед
№317з- 834 от 01.03.2018г. на директора на *** - Пловдив /л.17 по делото/ е
назначена комисия, която да извърши проверка за изясняване на постъпилите
данни, че на 27.02.2018г. в сградата на *** РУ- Пловдив е възникнал скандал,
който впоследствие е прераснал във физическа саморазправа между инспектор К. Д.
У. и мл. експерт В.А.Д.. Комисията е в състав: Председател *** – началник
сектор ООРТПКОС към отдел ОП при *** – Пловдив и членове: главен инспектор ***
– началник сектор КП към *** РУ на МВР – Пловдив и старши инспектор *** –
началник група 07 „ИФХ“ в сектор „Противодействие на ощата престъпност и на
престъплания с висока обществена опасност“ към отдел Кп
при ***- Пловдив.
Според
нарочно отбелязване върху посочената заповед, жалбоподателят Д. е запознат
срещу подпис със същата на 07.03.2018г.
Изготвена
е покана с рег.№ 2372р-3502 от 07.03.2018г. от председателя на комисията /л.23/,
назначена със заповед №371з-834 от 01.03.2018г., адресирана до жалбоподателя, с
която Д. е поканен да се яви пред комисията в срок до 15:00ч. на 07.03.2018г. за
запознаване срещу подпис със заповед №317з-834 от 01.03.2018г. Поканата е
връчена на Д. на 07.03.2018г.
Изготвена
е Покана с Рег.№2372р-3503 от 07.03.2018г. за даване на писмени обяснения /лист
25/ от председателя на комисията, назначена със заповед №371з-834 от
01.03.2018г., адресирана до жалбоподателя, с която Д., на основание чл.206,
ал.1 от ЗМВР, е уведомен, че следва да представи писмените си обяснения по
случая в срок до 16:00ч. на 08.03.2018г. Поканата е връчена на Д. на
07.03.2018г.
Съгласно
протокол с рег.№ 2372р-3601 от 08.03.2018г. на дисциплинарната комисия в състав
председател на дисциплинарно разследващата комисия гл.инсп.К.С.
и нейния член ст.инспектор П.Ц., на 08.03.2018 г. в 15,30ч се е явил
жалбоподателят мл. експерт В.Д., като е заявил, че същият отказва да представи
писмени обяснения, изискани с поканата от 07.03.2018 г. Представя копия на
документи, които иска да бъдат приобщени към материалите по проверката –
съдебно-медицинско удостоверение №227/2018г. от 28.02.2018г.; лист за извършени
изследвания с лаб.№3366 от 28.02.2018г. и амбулаторен лист №135 от 28.02.2018г.
Мл. експертът Д. е посочил служител, подпомагащ го в защитата инспектор *** –
разузнавач в сектор КП при *** РУ Пловдив. Копие от протокола е връчен на
служителя Д. на същата дата.
Към
административната преписка са приложени още: сведение с рег.№2372р-3834 от
13.03.2018г. от *** Д., сведение с рег.№2372-3833 от 13.03.2018г. от Т. Д. М.,
сведение с рег.№2372р-3837 от 13.03.2018г. от *** С., обяснение с рег.№2372р-3835
от 13.03.2018г. от ***, сведение с рег.№2372р-3838 от 13.03.2018г. от К.Р. Б.,
сведение с рег.№2372р-3836 от 13.03.2018г. от *** Б..
В отговор
на писмо с рег.№2372р-3574 от 07.03.2018г., като приложение към писмо с рег.№317р-3250
от 15.03.2018г. по преписката са постъпили: формуляр за изготвяне на типова
длъжностна характеристика с с Рег.№3286р-19440 от 11.11.2015г., типова
длъжностна характеристика на длъжността “младши разузнавач”, каквато длъжност
заема В.Д., както и Кадрова справка с №317р-3157 от 14.03.2018г. по отношение
на жалбоподателя Д..
Всички
тези действия са били предприети и по отношение на инспектор У., както и събрани документи по
преписката.
От
комисията, назначена със заповед №317з-834 от 01.03.2018г. на директора на ***
- Пловдив, е изготвена справка с рег.№2372р-4173 от 20.03.2018г. /л.18 и сл. по
делото/, според която е прието за установено, че на 27.02.2018г. около 17,20ч.,
в кабинет № 29, находящ се в сградата на *** РУ – Пловдив младши експерт В.А.Д.,
младши разузнавач в група 01 ПКП на сектор КП към *** РУ – Пловдив при *** –
Пловдив с Л № 325332 след като е употребил думи, възприети като накърняващи
достойнството и самочувствието, нанася с ръце удари в лицето на инспеткор К. Д. У., разузнавач V
степен в група 02 ПКП на сектор КП към *** РУ – Пловдив при *** – Пловдив, като
му причинява болка или страдание, без причиняване разстройство на здравето (по смисъла на чл.130, ал.2 от НК). Деянието е осъществено в присъствието на служители на
*** РУ – Пловдив. С това си действие младши инспектор В.Д. допуска поведение,
окачествено като тормоз на работното място - деяние спрямо колеги, с които се
причинява физическа и/или психическа болка, заплаха, причиняване на уплах и/или
страдание в отношенията с държавния служител инспектор К.У., в нарушение на
буква “м” на т.13 от Етичен кодекс за поведение на държавните служители в министерството
на вътрешните работи (ЕКПДСМВР). Деянието съставлява нарушение на служебната
дисциплина по смисъла на чл.194, ал.2, т.4 от ЗМВР – неспазване на правилата на
Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР.
Комисията
предлага на Д. да бъде наложено дисциплинарно наказание “порицание”, на
основание чл.200, ал.1, т.12 от ЗМВР.
Жалбоподателят
се е запознал със справката рег.№2372р-4173 от 20.03.2018г., видно от положения
подпис на 21.03.2018 г.
Върху
Справката с рег.№2372р-4173 от 20.03.2018г. е поставена резолюция “Съгласен!”
от директора на *** - Пловдив на 26.03.2018г. Последвало е издаване на
процесната заповед.
При така
установената фактическа обстановка, съдът намира, че производството е проведено
в рамките на законоустановения срок, съгласно чл.195, ал.1 от ЗМВР, предвиждащ
дисциплинарното наказание да се наложи в двумесечен срок от откриване на
нарушението и не по-късно от една година от извършването му.
Дисциплинарното
нарушение се смята за открито, съгласно чл.196, ал.1 от ЗМВР, когато органът,
компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил извършеното
нарушение и самоличността на извършителя. Втората алинея предвижда дисциплинарното нарушение за установено,
когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при компетентния
дисциплинарно наказващ орган.
Предвид посочените
разпоредби и от данните по делото става ясно, че преписката е постъпила при
ответника на 26.03.2018г., поради което до датата на издаване на заповедта на 19.04.2018г.
не са изминали повече от два месеца, съответно от датата на извършване на нарушението-
27.02.2018г., до датата на издаване на процесната заповед не е изминал срок,
по-голям от 1 година, поради което съдът намира, че оспореното дисциплинарно наказание е наложено
в законоустановения срок.
Дадена е
възможност в хода на дисциплинарното производство преди налагане на
дисциплинарното наказание на служителя Д. да бъде изслушан или да даде писмени
обяснения, както и допълнителни обяснения на място, с покана рег.№2372р-3501 от
07.03.2018г., от която жалбоподателят не се е възползвал и не е представил
такива. Ползвал е възможността за посочи служител, подпомагащ го в защитата, и
е представил писмени доказателства. Ето защо съдът намира, че в случая е спазено
установеното от чл.206, ал.1 от ЗМВР изискване дисциплинарно наказващият орган да
изслуша държавния служител или да приеме писмените му обяснения, освен когато
по зависещи от държавния служител причини той не може да бъде изслушан или да
даде писмени обяснения. Ето защо, според
настоящия състав на съда, производството по издаване на оспорената заповед се
явява проведено при липсата на съществени нарушения на процесуалните правила и
съобразно установеното от нормите на ЗМВР и Инструкция №8121з-470.
Относно
възраженията на жалбоподателя, че не му е предоставена възможност да бъде защитаван
от адвокат в дисциплинарната процедура следва да се посочи, че нормата на
чл.205, ал.3 от ЗМВР предвижда държавният служител, срещу когото се води
дисциплинарно производство, може да участва в производството самостоятелно или
да бъде подпомаган в защитата си от посочен от него служител на МВР. Дали
служителят ще се възползва от това право или не е негова лична преценка. Също
така е лична преценка и право на всеки в подобно производство да се консултира
относно казуса с правоспособни юристи /адвокати/. За пълнота следва да се
посочи, че няма данни жалбоподателят някъде да е заявил, че иска да се ползва
от адвокат. Целта на нормата на чл.205,
ал.3 от ЗМВР е служителят да даде лично своите обяснения и да направи
възражения, както и да бъде изслушан непосредствено с цел да се установи
обективната истина. В случая по никакъв начин не е била ограничена възможността
на мл. експерт Д. да упражни правото си на защита и съответно да я организира,
от което право той дори не се е възползвал в пълнота, като не е представил поне
писмени обяснения.
На
следващо място, оспорената заповед се явява постановена в съответствие с
изискванията за форма на този вид актове, установени с нормата на чл.210, ал.1
от ЗМВР - нея са посочени извършителят, мястото, времето и обстоятелствата, при
които е извършено нарушението; разпоредбите, които са нарушени,
доказателствата, въз основа на които то е установено; правното основание и
наказанието, което се налага; срокът на наказанието; пред кой орган и в какъв
срок може да се обжалва заповедта. От фактическа страна описанието на
нарушението и обстоятелствата, при които е извършено е подробно и точно,
включително и чрез посочване на справката, част от мотивите и на издадената
заповед. В този смисъл няма пречка в мотивите си дисциплинарно наказващият
орган да посочи друг документ, който е част от преписката по дисциплинарното
производство.
Не са
налице и процесуални пропуски от категорията на изтъкнатите от процесуалния
представител на жалбоподателя относно единият от членовете на комисията по
образуваното дисциплинарно производство. Действително Гл. инспектор Г.М.на
длъжност началник сектор „Криминална полиция“ при *** РУ – Пловдив, в
качеството си на заместващ началник на *** РУ – Пловдив е сезирал директора на ***-
Пловдив относно възникнал инцидент между двама служители на *** РУ – Пловдив с
изпратената справка рег. № 438р-4789 от 28.02.2018 г., както и същият е бил
включен в състава на комисията, назначена със заповед № 317з-834/ 01.03.2018 г.
на директора на *** Пловдив. Посоченото не представлява административно нарушение
на дисциплинарно производствените правила, тъй като ЗМВР не предвижда подобна
несъместимост. Несъвместимост е налице, в случай, че член на комисията
/дисциплинарно разследващ орган/ се явява и дисциплинарно наказващ орган. В
случая, като заместващ началника на *** РУ – Пловдив, гл. инспектор *** е
посочил, че произшествието представлява нарушение на дисциплината и следва да
бъде образувано дисциплинарно производство, с което е сезирал директора на ***
– Пловдив. Правомощията за последното обаче са предоставени на директора на ***
както относно преценката изобщо да се образува такова, така и относно
налагането или не на дисциплинарни наказания на провинилите се служители.
По
материалния закон според посочената като основание за издаване на оспорената
заповед разпоредба на чл.194, ал.2, т.4 от ЗМВР, дисциплинарно нарушение е
неспазване на правилата на ЕКПДСМВР. Според разпоредбата на чл.200, ал.1, т.12
от ЗМВР, дисциплинарното наказание “порицание” се налага за нарушаване на
етичните правила за поведение на държавните служители в МВР.
В случая,
съгласно оспорената заповед, жалбоподателят е нарушил т.13, б.”м” и т.67 от
ЕКПДСМВР, според които норми, 1) Дейността на държавните служители се
осъществява при спазване на следните етични принципи за поведение: недопускане
тормоз на работното място – не допуска и не толерира деяния спрямо колеги, с
които се причинява физическа и/или психическа болка, заплаха, причиняване на
уплах и/или страдание (т.13, б.”м”); в отношенията между държавните служители
не се допуска по-ведение, окачествено като тормоз от психически, физически, сексуален
и всякакъв друг характер.
Според
настоящия състав на съда, приетите по делото доказателства несъмнено
предпоставят извод, че с действията си спрямо К. Д. У., също служител в МВР,
извършени на 27.02.2018г. на работното място в сградата на *** РУ- Пловдив при ***,
жалбоподателят Д. е причинил на У. болка. В този смисъл е посочената като
фактическо основание за издаване на оспорената заповед хипотеза на т.13, б”м”
от ЕКПДСМВР.
Съдът
намира също така за необходимо да посочи, че разпоредбата на т.13, б.”м” от
ЕКДСМВР посочва изрично какви са проявите на “тормоз на работното място” и това
са деяния спрямо колеги, с които деяния на колегите се причинява физическа
и/или психическа болка; колегите се поставят под заплаха; на колегите се
причинява уплах и/или страдание.
Съгласно
представените по делото доказателства -
съдебномедицинско удостоверение № 236/2018г. от 27.02.2018г. на К. Д. У.
е установена контузия на шията и е причинено “болка и страдание”, без
причиняване разстройство на здравето от нанесен му с юмруци удар в лява тилна. Според
доказателствата по делото, което обстоятелство не се отрича и от жалбоподателя,
болката и страданията на У. са причинени от физическото му съприкосновение с Д..
Приема се,
че за да е налице нарушение на нормата на т.13, б.”м” от ЕКПДСМВР, е достатъчно
да бъде установено наличието на деяние, с което на колега се причинява болка, а
такова по делото е установено и същото е инкриминирано от жалбоподателя. Освен това за съставомерността на
дисциплинарното нарушение по т.13, б.”м” от ЕКПДСМВР няма значение обстоятелството
за евентуална провокация от страна на друго лице да бъде извършен акт,
причиняващ болка и/или страдание, на това лице. ЕКПДСМВР забранява извършването
на деяние/я от служител на МВР спрямо друг служител на МВР, с което/които се
причинява болка и/или страдание на другия служител, нарушаването на която
забрана е установена по делото.
Поради
изложеното съдът намира, че в рамките на развилото се дисциплинарно
производство, както и в рамките на настоящето съдебно производство се установи
именно причиняването на болка и страдание от жалбоподателя на свой колега, поради
което оспорената заповед се явява издадена при наличието на фактическо
основание за целта. Останалите възражения в жалбата относно това кой, как и
колко силно ударил колегата си, не са предмет на настоящото производство,
поради което съдът не намира основание да коментира.
Правилно
дисциплинарно наказващият орган при
определяне размера на дисциплинарното наказание е отчел тежестта на нарушението
и настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено,
формата на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на
службата, поради което е наложил адекватно наказанието “порицание” за срок от 6
месеца. Това налага да се приеме, че материалният закон от страна на ответника е
приложен правилно.
В тази
връзка следва да се посочи, че дисциплинарно наказание “порицание” се налага за
нарушаване на етичните правила за поведение на държавните служители в МВР
(чл.200, ал.1, т.12 от ЗМВР), поради което настоящият състав на съда намира, че
разглежданото наказание е съобразено с целта на закона, изразяваща се в
нетърпимост към всяко отклонение от установените етични правила за полицейските
служители.
Ето защо, съдът
намира, че, като издадена от компетентен орган, при съобразяване с целта на
закона, при липсата на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила
и на изискванията за форма на акта, както и при липсата на противоречие с
материалноправни разпоредби, процесната заповед е законосъобразна, а жалбата
против заповедта е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
От
жалбоподателя се претендират разноски, които предвид изхода от делото, искането
не следва да бъде уважено.
Водим от
горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд Пловдив, ХІV
състав
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на В.А.Д., ЕГН **********,***17,
чрез адв. В.С., против заповед № 317з-1492 от
19.04.2018г. на директора на Областна дирекция на МВР – Пловдив.
Решението подлежи на обжалване с касационна
жалба пред Върховния административен съд в четиринадесетдневен срок от
съобщаването му с препис за страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: