Присъда по дело №461/2024 на Окръжен съд - Русе

С Присъда № 28/21.02.2024г. на Русенския районен съд, постановена по
НЧХД № 823/23 на РРС, с която подсъдимата Н. Н. Д. е призната за виновна в
извършено престъпление по чл.132 ал.2, вр. ал.1 т.3, вр.чл.130 ал.1 от НК и на
основание чл.78а от НК е освободена от наказателна отговорност, като й е
наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 1000 лева.
Подсъдимата е осъдена да заплати на С. Б. сумата 1000 лева- направените от
тъжителката разноски по делото. Подсъдимата е осъдена да заплати и в полза
на РРС сумата 492,40 лева- разноски на съдебното следствие.
Против присъдата на РРС е подадена въззивна жалба от подсъдимата Н.
Д., чрез упълномощеният й защитник адв.В. Д. от РАК, с доводи за нарушение
на материалния закон, необоснованост, постановяване на съдебния акт при
неизяснена фактическа обстановка. В допълненията към жалбата се твърди, че
тъжбата не отговаря на изискванията на закона, свидетелите С. и Д. са
заинтересовани такива, а подсъдимата няма умисъл за извършване на
престъплението, за което е призната за виновна. Иска се отмяна на присъдата
и постановяване на изцяло оправдателна такава, по подробно изложените
съображения.
Частният тъжител С. Б., чрез упълномощеният си повереник адв. Р. Т. от
РАК в подаденият отговор на въззивната жалба, считат, че
първоинстанционният съд не е извършил пълен анализ на събраните
доказателства, не налице неизбежна отбрана, за което излагат подробни
съображения. Иска се присъдата да бъде изменена като подсъдимата бъде
призната за виновна за извършено престъпление по чл.130 ал.2 от НК, като й
бъде наложено съответно наказание.
В съдебно заседание отговорът се поддържа от частната тъжителка и от
повереникът й, по подробно изложените съображения. Претендират
направените по делото разноски.
В съдебно заседание въззивната жалба се поддържа от подсъдимата и от
нейния защитник, по подробно изложените съображения. Претендират се
направените по делото разноски.
Като прецени доводите на страните, събраните по делото доказателства
и извърши служебна проверка на правилността на присъдата, въззивният съд
приема за установено следното:
Въззивната жалба е частично основателна.
Съдът намира за нужно да отбележи, че въззивната инстанция е
сезирана само с въззивна жалба подадена от подсъдимата. Липсва подадена
жалба от страна на частната тъжителка Б., поради което доводите в отговора
на въззивната жалбата за необоснованост на присъдата и искането за
изменение на същата нямат характера на жалба и настоящата инстанция не им
дължи отговор. Съдът ще даде такъв единствено в рамките на провомощията
си свързани с извършване на цялостна проверка на правилността на
присъдата.
Основателни са оплакванията в жалбата за постановяване на
1

първоинстанционната присъда при нарушение на материалния закон и за
необоснованост на същата. В мотивите си съдът е приел, че е налице
превишаване пределите на неизбежната отбрана от страна на подсъдимата, за
което по делото няма безспорни доказателства. Тези изводи на районния съд
почиват на непълен и едностранчив анализ на събраните доказателства. Освен
това неправилно районният съд е признал подсъдимата за виновна за
причинена телесна повреда по чл.130 ал.1 от НК, въпреки че доказателствата
по делото сочат на телесна повреда по смисъла на чл.130 ал.2 от НК.
Настоящият състав намира за установена следната фактическа
обстановка:
Подсъдимата Н. Н. Д. е родена на **.**.****г. в гр. Р., български
гражданин, със средно образование, неомъжена, работи, неосъждана, ЕГН
**********.
През 2011г. подсъдимата и свид.К. С. заживели на семейни начала в с.
П., обл. Р. и през 2012г. се родило тяхно общо дете Н. К. В.. Постепенно
отношенията между подсъдимата и свидетеля се влошили, но те продължили
да живеят заедно. На 28.12.2021г. свид.С. напуснал общия им дом и заживял в
друг имот в с.П.. Появили се сериозни противоречия по повод на издръжката
на детето им и срещите на свид.С. с него.
В края на м.юли 2022г. свид.С. се запознал с тъжителката С. Б. по повод
на извършван от него ремонт на къщата й в гр.М., обл.Р.. Постепенно
отношенията им станали интимни, те заживели заедно, като впоследствие, на
30.03.2023г., сключили граждански брак.
Тъжителката знаела за родителските проблеми на С. и поради
зародилата се близост с него, възприела неговата позиция по повод на тях. Б. и
С. решили, че Д. не се грижи добре за детето си. Отношенията между
тъжителката и св.С. от една страна и подсъдимата Д. от други били крайно
обтегнати и влошени, като те подавали множество сигнали едни срещу други
в полицията.
На 31.10.2022г., около 17,00 часа, подсъдимата приключила работата си
в читалището в с.П., обл.Русе и с автомобила си, в който се намирало и детето
й, се придвижили до работното място на сестра й- свид.В., след което Д.
откарала детето и сестра си в дома на последната в с.П., тъй като следвало да
отиде на втората си работа, която била в заведение за хранене в гр.Ветово.
В гр. В. подс.Д. пазарувала в магазин на центъра на града.
По същото време вблизост до същия магазин се намирали тъжителката и
св.С., които дошли с лекия си автомобил и също смятали да пазаруват.
Подсъдимата решила, че Б. и С. я следят, тъй като преди време имала
повод да смята, че е следена от техния автомобил.
Когато подсъдимата излязла от магазина и се намирала на пешеходна
пътека на улицата пред него, към нея се приближила тъжителката. Между
двете жени възникнал конфликт, разменили си обиди, гонили се, като
2

достигнали до автомобила, в който бил св.С., след което се върнали на
тротоара до улицата, където били преди това. В хода на конфликта
тъжителката ударила с пластмасова бутилка, пълна с вода подсъдимата в
областта на челото, а подсъдимата хванала тъжителката за косата с дясната си
ръка и започнала да я дърпа, навеждайки главата й надолу, като със
свободната си лява ръка й нанасяла удари и я ритала в бедрата. Свид.С. седял
в автомобила и първоначално не се намесил в конфликта. Това продължило
няколко минути. Очевидци на случилото се станали множество хора, които по
това време се намирали вблизост. В един момент св.С. излязъл от автомобила
и се намесил, като хванал подсъдимата в опит да я накара да пусне
тъжителката. Намесил се и св. К. Г., който убедил подсъдимата да пусне
тъжителката. Конфликтът бил преустановен, като двете жени се отдалечили от
мястото му.
Както тъжителката, така и подсъдимата подали сигнали на спешен
телефон 112. На място бил изпратен полицейски екип, в който били
свидетелите Ц. Ц. и Е. Б.. Когато пристигнали конфликтът бил вече
приключил. Те разговаряни на място с тъжителката, а по-късно установили
подсъдимата на работното й място.
Вследствие на конфликна и тъжителката и подсъдимата получили
телесни увреждания, за които всяка от тях била прегледана на 01.11.2022г. от
съдебен лекар и са изготвени съответните Съдебно-медицински
удостоверения.
Назначената по делото съдебномедицинска експертиза установила, че
тъжителката С. Б. /л.94-л.95 от делото на РРС/ е получила следните
увреждания: кръвонасядания на лявата гърда и бедрата. Експертът е посочил,
че уврежданията са резултат на действието на твърди тъпи предмети и могат
да бъдат получени при инцидента на 31.10.2022г. от нанесени удари. Посочил
е, че установените травматични увреждания следва да се преценяват, по
медико-биологичния признак, като болка и страдание. Няма обективни данни
за увреждане на гръден имплант, както и не може да се приеме причинно-
следствена връзка между травматичните увреждания и установеният аборт.
Назначената по делото съдебномедицинска експертиза установила, че
подсъдимата Н. Д. /л.97-л.98 от делото на РРС/ е получила следните
увреждания: охлузване на челото, кръвонасядания на лява мишница и дясна
гривнена става, забелване на епидермиса на лява мишница. Експертът е
посочил, че уврежданията са резултат на действието на твърди тъпи и
тъпоръбести предмети и могат да бъдат получени при инцидента на
31.10.2022г. от нанесени удари и от бутилка. Посочил е, че установените
травматични увреждания следва да се преценяват, по медико-биологичния
признак, като болка и страдание. Няма медицински данни за наличието на
причинно-следствена връзка между травматичните увреждания и
установеното заболяване на Д.- бронхиална астма.
Съдът дава вяра на двете експертни заключения по неоспорените от
3

страните СМЕ-зи като обективни, компетентни и кореспондиращи със
събраните по делото доказателства, в това число и с приложените СМУ-я /за
тъжителката- на л. 7 от делото на РРС, за подсъдимата- на л.31 от делото на
РРС/.
С оглед изложеното на първо място районният съд неправилно е признал
подсъдимата за виновна, за престъпление по чл.130 ал.1 от НК, въпреки че
експертното заключение е категорично, че причинените телесни увреждания
покриват признаците на същата са болка и страдание, което безспорно е
увреждане по смисъла на чл.130 ал.2 от НК, а не по ал.1 на същия текст.
Настоящият състав намира, че деянието не е извършено при
превишаване пределите на неизбежната отбрана от страна на подсъдимата
Н. Д., по следните съображения:
По делото е безспорно установено, че между двете жени е възникнал
конфликт- на горепосочената дата и място, пред множество свидетели, при
който те са си разменили удари.
Относно конкретиката на случилото се по делото са събрани две групи
гласни доказателства. Като спорните по делото въпроси са свързани с това
кой е инициатор на конфликта, дали тъжителката първа е ударила
подсъдимата, а подсъдимата й е нанесла телесни увреждания защитавайки се
или не. Както и дали тъжителката и св.К. С. са преследвали подсъдимата с
лекия автомобил непосредствено преди инцидента, което да сочи, че те са
търсели конфликт с нея.
Относно конкретиката на случилото се и спорните по делото въпроси се
събраха две групи гласни доказателства.
В първата група са показанията на свидетелите:
Св.К. В. С. /л.103-л.105 от делото на РРС/, който е очевидец на целия
конфликт и твърди че със С. Б. са били вблизост до магазина в гр.Ветово, за да
пазаруват и не са следили подсъдимата. Подсъдимата е била агресивната, тя е
гонила тъжителката, а той впоследствие ги е разтървал. Доколкото той е
настоящ съпруг на тъжителката и във влошени отношения с подсъдимата той
се явява заинтересован от изхода на делото свидетел, поради което неговите
показания следва да бъдат кредитирани с доверие само в частите им, в които
те кореспондират с показанията на незаинтересованите от изхода на делото
свидетели и с обективните данни, съдържащи се в писмените доказателства и
СМЕ-зи.
Св.М. К. /л.105-л.106 от делото на РРС/, който е очевидец на случилото
се, но когато той е отишъл на мястото конфликта вече е бил започвал. Той е
познат на св.К. С., видял, че тъжителката наведена, а подсъдимата я държи за
косата, рита я, удря я с юмруци и отправя обиди по неин адрес. В хода на
конфликта е хвръкнал телефон и някой от намиращите се вблизост хора го
взел. Заявеното от този свидетел досежно видяното от него напълно
кореспондира с показанията на всички останали свидетели, поради което
4

съдът намира неговите показания са обективни и ги кредитирана с доверие.
Св.Д. М. Д. /л.128-л.130 от делото на РРС/, който е очевидец на
конфликта и твърди, че подсъдимата на висок глас е обиждала тъжителката,
гонила я, хванала я за косата, удряла я и я ритала, като подсъдимата се
държала агресивно, до момента в който св.К. Г. ги разтървал. Свидетелят сочи,
че към датата на инцидента за него тъжителката е била непозната, запознали
са се впоследствие и тя го питала дали ще свидетелства по делото. В същото
време изнася твърдения, че бил заплашван с искане да не свидетелства от
работодателя на подсъдимата, бил тормозен и от полицията. Последното сочи
на евентуална заинтересованост на свидетеля и необективност на неговите
показания, поради което те следва да бъдат кредитирани само в частите им, в
които кореспондират с показанията на незаинтересованите от изхода на делото
свидетели и с обективните данни, съдържащи се в писмените доказателства и
СМЕ-зи.
Св.В. С. /л.130-л.131 от делото на РРС/, очевидец на случилото се, която
твърди, че е видяла тъжителката да бяга и след нея подсъдимата да я гони и
обижда, като двете обикаляли около сива кола. Подсъдимата хванала
тъжителката за косата и я удряла, след което мъж дошъл от лекия автомобил,
намесил се и ги разтървал. Тя не познава тъжителката, познава подсъдимата от
Ветово и работата й на „******“. След като е видяла пуснатото видео от
конфликта в интернет потърсила начин- чрез св.Д. Д., да се свърже с
тъжителката, за да каже каквото е видяла. Няма данни свидетелката да е
заинтересована от изхода на делото, тъй като няма отношения със страните, а
само поради факта, че желае да свидетелства по делото, тъй като е очевидец
на случилото се, не може да се приеме, че показанията й са необективни.
Напротив последователно, логично и обективно тя пресъздава видяното от
нея, което напълно кореспондира с показанията на незаинтересованите от
изхода на делото свидетели, поради което съдът кредитира с доверие
показанията й.
Св.К. Г. / л.127-л.128 от делото на РРС/, който е очевидец на случилото
се, видял, че подсъдимата е хванала тъжителката за косата, той ги разтървал и
тогава св.К. С. също излязъл от автомобила си. Св.Г. взел ключове, телефон и
портфейл от земята и ги подал на подс.Н. Д.. Съдът дава вяра на показанията
на свидетеля като ги намира за обективни, последователни и такива на
незаинтересован от изхода на делото свидетел.
Във втората група са показанията на свидетелите:
Св.М. Б./ л.58-л.60 от делото на РРС/, очевидец на случилото се.Тя
твърди, че подсъдимата й звъннала и й казала, че тръгва за работа, защото
закъснявала, както и, че бившият й мъж и тъжителката са я чакали пред
читалището на с.П.. След това е чула отправени псувни от страна на
тъжителката по адрес на подсъдимата, след което тъжителката ударила
подсъдимата с шише с минерална вода по главата, след това я заляла,
тъжителката дърпала косата на подсъдимата, К. С. излязъл от л.а. държал
5

подсъдимата, а С. Б. я удряла. След приключването на конфликта подсъдимата
се качила в колата и двете със св. Б. потеглили. Свидетелката е колежка на
подсъдимата от местоработата й на „****** ******“ и от нея знае, че е
заплашвана от К. С. и С. Б., че те я причакват пред работата й и искат да й
вземат детето. Съдът дава вяра отчасти на показанията на свидетелката,
доколкото кореспондират с обективните данни в двете СМУ-я и двете СМЕ-зи.
Отразеното в тях опровергава показанията на свидетелката, в частта им, че
подсъдимата нищо не е правила, т.е. че подсъдимата не е нанасяла удари на
тъжителката, нито я е държала за косата. Последното е категорично
установено от показанията на св.К. Г.- един от малкото свидетели без
отношение със страните и от безспорно установеното от СМЕ за тъжителката,
от която е видно, че са й нанесени конкретни телесни увреждания и механизма
на причиняване на същите. В частта, в която свидетелката твърди, че
подсъдимата е причаквана пред работата си, показанията й имат характера на
производни доказателства, тъй като свидетелката не е очевидец на такива
факти, а пресъздава казаното й от подсъдимата. Предвид изключително
обтегнатите отношения между Д. и К. С. и настоящата му съпруга не може да
се приеме за еднозначно и безспорно твърдението за следене.
Св.Д. Ч. /л.59-л.60 от делото на РРС/- позната на подсъдимата от
работата й в О. и очевидец на случилото се. Тя твърди, че тъжителката
замахнала с нещо към подсъдимата и двете се сбили, като всяка е удряла
другата, след което К. излязъл в края на конфликта от л.а. й ги разтървал. Тя
сочи, че подсъдимата се е отбранявала, а тъжителката й нанасяла удари. Ч.
свидетелства и за предходен случай, при който подсъдимата я е молила да я
вземе, за да прибере л.а. на К. С., който случай нямо отношение към
настоящето дело. Показанията й кореспондират с установеното от СМЕ на
подсъдимата и установеното от вещото лице нараняване на челото на
подсъдимата, за което той е посочил, че може да бъде получено от бутилка.
Св.С. Ш. /л.124-л.125 от делото на РРС/- позната на подсъдимата и
очевидец на случилото се. Тя пресъздава казаното й от подсъдимата, че
тъжителката и св.К. С. са я преследвали с л.а. от с.П. от гр. В., както и че след
инцидента подсъдимата й казала, че тъжителката я е ударила с шише по
главата. Относно заявеното от свидетелката, че тъжителката и св.С. са
следили подсъдимата до гр.Ветово св. Ш. пресъздава казаното й от
подсъдимата, поради което тя не е очевидец на този факт и в това
обстоятелство не следва да бъде прието за безспорон установено, тъй като в
тази им част показанията й имат характера на производни доказателства, тъй
като свидетелката не е очевидец на такива факти, а пресъздава казаното й от
подсъдимата.
Св.А. Д.а /л.211-212 от делото на РРС/- познава подсъдимата като
сервитьорка й в ********* и е очевидец на случилото се. Сочи, че
тъжителката се насочила с викове към подсъдимата и я ударила с пластмасово
шише с вода, подсъдимата тръгнала към лекия автомобил, в който е имало
мъж /св.К. С./, после подсъдимата се нахвърлила срещу тъжителката, след
6

което подсъдимата получила астматичен пристъп и мъже ги разтървали.
Съдът намира показанията на свидетелката за обективни и кореспондиращи в
по-голямата си част с останалите доказателства по делото. Единствено тази
свидетелка твърди, че инициатор на конфликта е тъжителката, която с викове
е тръгнала срещу подсъдимата, като я е ударила с шише с вода. Съдът намира,
че не е достатъчно са въз основа показанията на тази свидетелка да се приеме,
тъжителката за инициатор на конфликта. Освен това не е логично и житейски
правдиво без никакъв конкретен повод тъжителката да започне да крещи
насред улицата, в присъствието на множество хода, срещу подсъдимата.
Безспорно тя я е ударила с шише с вода, тъй като СМЕ на подсъдимата е
установила такова нараняване на челото й. В същото време остана недоказано
по безспорен и категоричен начин кога и как точно е нанесен този удар с
шишето, поради което не може да се приеме безкритично заявеното от
свидетелката, в тази насока.
Св.М. В. /л.131-132 от делото на РРС/-сестра на подсъдимата, която
твърди, че в деня на инцидента и преди това по време на придвижването им с
автомобила на подсъдимата и нейното дете те са били следени от автомобила,
в който са били тъжителката и св.К. С.. Тя не е очевидец на конфликта, но след
това подсъдимата й казала за случилото се- че са я нападнали пред
хранителния магазин, видяла е раната й на главата и синини по тялото, като
подсъдимата е заявила, че се страхува и получава заплахи от К. С.. Съдът
намира, че показанията на св.В. са такива на изключително заинтересован от
изхода на делото свидетел роднина на подсъдимата. С оглед на това кредитира
с доверие показанията й само в частите, в които кореспондират с обективните
данни по делото и с показанията на незаинтересованите свидетели. С оглед на
това не приема за доказано, че подсъдимата е била следена от тъжителката и
мъжа й, а относно случилото се пред магазина свидетелката не е очевидец, а
само пресъздава казаното й от подсъдимата за случилото се.
Обясненията на подсъдимата /л.55-л.58 от делото на РРС/ , която
твърди, че тъжителката и бившия й приятел К. С. са в лекия си автомобил и я
следят, тъжителката я удря с бутилка с вода по челото, хваща я и я блъска,
след което тя, за да се защити е хванала тъжителката за косата Обясненията на
подсъдимата са важно доказателствено средство в процеса, но и възможност,
с която тя упражнява правото си на защита, поради което представените от
подсъдимата факти следва да са подкрепени с доказателства за твърдените
обстоятелства, както във връзка с началото на инцидента, така и за останалите
й твърдения. С оглед на това съдът кредитира с доверие обясненията на
подсъдимата само в частите им и доколкото те кореспондират с обективните
данни по делото и с показанията на незаинтересованите от изхода на делото
свидетели.
По делото са разпитани и свидетелите, чиито показания не могат да
бъдат причислени към нито една от двете групи. Това са:
Св.А. К. /л.123-124 от делото на РРС/- полицейския служител работил
7

по случая, който не е очевидец на конфликта.
Св.С. С. /л.125-126 от делото на РРС/, който не е очевидец на конфликта
между двете жени, а на случилото се преди това. Сочи, че подсъдимата излиза
от читалището с дъщеря си и се качват в лекия си автомобил. Тъжителката и
св.К. С. със сива Т. спират пред магазина, подсъдимата идва от магазина,
тъжителката тръгва в същата посока, като тя управлява л.а., а мъжът седи до
нея, но не знае къде са ходили. След това е чул „патардия“. Изнесеното от
свидетеля не доказва следене или конкретика, свързана с инцидента, тъй като
той не е очевидец на същия. Предвид мястото, където са се развили
събитията- в центъра на града, близост до магазин, където след работно време
се събират множество хора, не може да се приеме, че предвижването на л.а. на
тъжителката и мъжът й из населеното място и спирането пред магазина има
характера на следене на подсъдимата.
св.Б. Г.а /л.197-198 от делото на РРС /, която не е очевидец на случилото
се, позната на подсъдимата от години, но да свидетелства по делото й се е
обадил св.К. С. и тя счита, че подсъдимата я лъже. Съдът не дава вяра на
показанията на свидетелката, тъй като нямат пряко отношение към случилото
се и към предмета по настоящето дело, а и самата свидетелка сочи за свое
негативно отношение към подсъдимата.
Св.Ц. Ц. /л.171 от делото на РРС/ полицейския служител отзовал се на
подадения сигнал за инцидента. Той не познава страните, не е очевидец на
случилото се и когато е отишъл на място там вече е нямало никой. След това е
дошла жената, падала сигнала, която била с мъж и заявила че другата жена я е
ритала. Втората страна в конфликта не е била там. Той е извикал медицински
екип, който е прегледал жената. От приложения фиш за спешен медицински
преглед е видно, че прегледаната жена е тъжителката. Съдът кредитира с
доверие показанията на свидетеля, като ги намира за обективни и
незаинтересовани такива, въпреки че те не допринасят за изясняване на
конкретиката при инцидента.
Св.Е. Б. /л.171-л.172 от делото на РРС/, полицейския служител който се
отзовал на подадения сигнал за инцидента заедно със св.Ц.. Той не е очевидец
на случилото се и когато е отишъл на място конфликтът е бил приключил. На
място е разговарял със жената, падала сигнала, която била с мъж и заявила че
другата жена я е ритала. Втората страна в конфликта- подсъдимата са
установили на работното й място – ******. Снели са обяснения от двете
жени. Съдът кредитира с доверие показанията на свидетеля, като ги намира за
обективни и незаинтересовани такива, въпреки че те не допринасят за
изясняване на конкретиката при инцидента.
Св.В. В. /л.210 от делото на РРС/, който не е очевидец на случилото се и
не знае нищо за инцидента
По делото е приложена прокурорска преписка № 6912/22 на РРС. Към
нея са приложени СМУ на подсъдимата и на тъжителката, сигнала подаден от
С. Б., два протокала за предупреждение на подсъдимата и на тъжителката,
8

фиш за спешна медицинска помощ оказана на С. Б., протокол за доброволно
предаване от С. Б. за диск изготвен от нея на побоя и други. Преписката е
приключила с Постановление от 05.12.2022г на РРП за отказ да се образува
ДП.
По делото е приложена прокурорска преписка № 6253/22 на РРП по
подадения сигнал от подс.Н. Д. за същия случай, по която е приложено СМУ
на подсъдимата Д., справки свързани с психичното състояние на тъжителката
и притежавано от нея оръжие, които няма отношение към престъплението,
предмет на настоящето дело. Преписката е приключило с Постановление от
27.02.2023г на РРП за отказ да се образува ДП.
Повечето свидетели са в колегиални, роднински или близки отношения
със страните, поради което може да се считат за заинтересовани по някакъв
начин от изхода на делото, предвид изключително влошените отношения
между тъжителката и настоящият й съпруг от една страна и подсъдимата от
друга. Техните показание следва да бъдат анализирани внимателно и в
контекста на обективните данни по делото, съдържащи се в СМУ-я и СМЕ-зи
и с оглед показанията на незаинтересованите от изхода на делото свидетели.
Съдът дава вяра на СМУ-я на двете страни в конфликта и на
заключенията на двете СМЕ-за на Б. и на Д.. От тях се установяват
получените от всяка от тях телесни увреждания и механизма на
причиняването им. Безспорно се установява и това, че подсъдимата е
получила телесно увреждане на челото, което може да бъде получено от удар
с шише. С оглед на това съдът дава вяра на показанията на свидетелите,
посочени конкретно по-горе, които сочат на нанесен удар по подсъдимата от
страна на тъжителката с пластмасово шише с вода, както и на обясненията на
подсъдимата в частта им, в която заявява, че е била ударена от Б. с
пластмасова бутилка с вода. В същото време съдът намира, че не е безспорно
установено, че конфликтът е започнал с този удар с бутилка, което да сочи на
нападение от страна на тъжителката над подсъдимата. Има такива твърдения,
но не и достатъчно безспорни и категорични доказателства в тази насока.
Относно спорните по делото въпроси съдът дава вяра на показанията на
свидетелите: М. К., В. С., К. Г. изцяло, тъй като са обективни, последователни
и логични, такива на очевидци на случилото се и на лица нямащи никакви
отношения със страните, поради което са незаинтересовани от изхода на
делото такива. Дава вяра и на показанията на полицейските служители-
свидетелите А. К., С. С. и Е. Б., но същите не са очевидци на случилото се,
поради което техните показания не изясняват противоречията, съдържащи се в
показанията на горепосочените свидетели, които са в роднински, близки или
във влошени отношения със страните, поради което са предубедени. На
останалите свидетели съдът дава вяра в горепосочените части, в които те
кореспондират с обективните данни по делото и с показанията на
незаинтересованите свидетели.
Съдът намира, че не е доказано по безспорен начин тъжителката и
9

св.К. С. да се следили Д. с лекия си автомобил преди инцидента. В тази
насока са обясненията на подсъдимата, които имат двояк характер- те са
източник на доказателство, но и средство за нейната защита, поради което не
могат да обосноват по безспорен начин този факт. В подкрепа на нейните
твърдения за следене са и показанията на сестра й св.М. В., която предвид
близките родствени отношения с подсъдимата е заинтересована от изхода на
делото. В тази насока са и показанията на св.С. Ш., но тя не е очевидец на
такова следене, а пресъздава казаното й впоследствие от подсъдимата, поради
което нейните показания в тази им част само пресъздават заявеното от
подсъдимата и имат характера на производно доказателствено средство.
По делото не е доказано по безспорен и категоричен начин тъжителката
да е търсели конфликт с подсъдимата, първа да я е ударила, подгонила и да е
инициатор на сбиването. Незаинтересованите свидетели, на които настоящият
състав дава вяра и кредитираните показания на останалите свидетели,
подробно посочени по-горе, сочат че двете жени са се обиждали, удряли, че
подсъдимата е гонила тъжителката и я е държала за косата, както и че двете
жени са били разтървани след намесата на св.К. Г. и на св.К. С..
По делото е безспорно установено, че тъжителката е получила
гореописаните телесни увреждания. Това, че те са й причинени на посочения
ден и място, получени са по време на възникналия конфликт между нея и
подсъдимата. Безспорно е установено и че подсъдимата е получила
гореописаните телесни увреждания. Това че те са й причинени на посочения
ден и място, получени са по време на възникналия конфликт между нея и
тъжителката.
С оглед изложеното, окръжният съд приема от правна страна следното:
От обективна страна подсъдимата Н. Д. е извършила престъплението по
чл.130 ал.2 от НК, тъй като на 31.10.2022г.в гр. В., обл. Р. причинила лека
телесна повреда на С. Д. Б. от гр.Русе, изразяваща се в причиняване на болка и
страдание без разстройство на здравето й, като пострадалата веднага е
отвърнала на дееца със също такава телесна повреда, поради което и на
основание чл.130 ал.3 ,вр.чл.130 ал.2 от НК и двете следва да бъдат
освободени от наказание.
Деянието е извършено на посочената дата, тъй като съгласно СМУ и
СМЕ телесните уврежания са причиенни на тъжителката именно на тази дата.
Деянието е осъществено чрез действията извършени от подсъдимата,
изразяващи се в удари по тялото на тъжителката с ръце и крака, докато я
държи за косата. Вследствие на тези действия тъжителката е получило
посочените телесни увреждания, изразяващи се в причиняване на болка и
страдание без разстройство на здравето й- лека телесна повреда по симсълана
чл.130 ал.2 от НК.
От субективна страна подсъдимата е действала при пряк умисъл.
Съзнавала е обществената опасност на деянието, предвиждала е неговите
противоправни последици и е искала настъпването им, което се потвърждава
10

от цялостното й поведение. Знаела е, че с действията си, ще причини телесни
увреждания на тъжителката, като е целяла именно това.
В същото време тъжителката веднага е отговорила, със същите по
интензитет и характер действия и удари, като е причинила на подсъдимата
лека телесна повреда от същия вид и тежест, изразяваща се в болка и
страдание, без разстройство на здравето- лека телесна повреда по смисъла на
чл.130 ал.2 от НК. От СМУ и СМЕ на подсъдимата е видно, че на същата дата
и място и на нея са причинени телесни увреждания.
С оглед на това е налице насрещно деяние, извършено от страна на
тъжителката спрямо подсъдимата. Двете са получили еднакви по вид и степен
на тежест телесни увреждания, в хода на един и същи конфликт и бой,
възникнал между тях, с оглед на което следва да намери приложение
института на реторсията.
Въпреки че в текста на закона е посочено, че съдът може да приложи
института на реторсията, от духът на закона и логиката на законодателното
решени в чл.130 от НК се налага извода, че се касае не за правна възможност, а
за задължение за съда да приложи реторсия, при установено еднотипно
поведение на двете страни, с причинени еднакви по вид и тежест телесни
увреждания. Това е така, тъй като с приложението на реторсията ще се
преклодира възможността за отделно наказателно преследване на насрещно
престъпление.
Този институт съдържа редица отклонения от материално-правен и
процесуален характер от принципните положения в правото. Едното от тях
касае наказателната репресия. Извършването на престъпление обосновава
наказателна отговорност за дееца, чието основно съдържание се изразява в
налагане на съответно наказание. При реторсията обаче законодателят е
съобразил по-ниската степен на обществена опасност на деянието, частичното
възмездяване на моралните вреди, чрез причиняване на взаимно телесно
увреждане, както и обстоятелството, че и двете страни са се поставили в
еднакво положение пред наказателния закон. В случая е без значение коя от
тези страни първа е осъществила престъпното посегателство против
личността и коя първа е сезирала съда. В този смисъл е Решение № 244/1992г
по н.д. № 144/92 на ВКС и други/. Това е така, тъй като тъжителят не е
останал безучастен в конфликта, а е отвърнал на ударите, като неговото
поведение също е укоримо.
С оглед изложеното настоящият състав, на основание чл.130 ал.3,
вр.чл.130 ал.2 от НК ОСВОБОЖДАВА подсъдимата Н. Н. Д. и тъжителката
С. Д. Б. от наказание.
По разноските:
По делото всяка от страните е претендирала направените от нея
разноски. С оглед изхода на делото и постановената от въззивната инстанция
присъда разноските следва да останат за страните, така както са направени от
тях.
11

В същото време пред първата инстанция са направени съдебни разноски,
които следва да бъдат присъдени и заплатени.
С оглед на това подсъдимата Н. Н. Д., следва да заплати направените
пред Русенския районен съд разноски за изготвената СМЕ за получените от
нея телесни увреждания, които са в размер на 240,20 лева, като заплати тази
сума по сметката на РРС.
Тъжителката С. Д. Б., следва да заплати направените пред Русенския
районен съд разноски за изготвената СМЕ за получените от нея телесни
увреждания, които са в размер на 240,20 лева, като заплати тази сума по
сметката на РРС.
Останалите разноски, направени от страните следва да останат за тяхна
сметка, така както са направени от всяка от страните.
На основание чл.346 от НПК настоящата присъда не подлежи на
обжалване и на касационен контрол, тъй като не попада сред нито една от
посочените в текста хипотези, за които е предвидено обжалване.
Мотивиран така съдът постанови присъдата си.
12

Номер на акта:	23
Дата:	20 юни 2024 г. (в сила от 20 юни 2024 г.)
Съдия:	Милена Пейчева

Дело:	20244500600461
Тип на делото:	Въззивно наказателно дело от частен характер
Дата на образуване:	27 май 2024 г.

Присъда по дело №461/2024 на Окръжен съд - Русе

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите