№ 491
гр. Варна, 28.07.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и осми юли през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Радослав Кр. Славов
Членове:Дарина Ст. Маркова
Даниела Д. Томова
като разгледа докладваното от Радослав Кр. Славов Въззивно търговско дело
№ 20213001000609 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.248 ГПК.
Производството е по направено искане от адв. П.Р. и адв.К.Р. от АК-
Шумен, като пълномощници на С.Е. Г., С. М. С. и Р. С. Р. –въззиваеми по
в.т.д. № 609/2021год. по описа на ВАпС, за изменение на постановеното
решение по делото с №80/14.03.22год. в частта за разноските. Твърдят че
пълномощникът на въззиваемите на основание чл.78 ал. ГПК е направил
възражение за прекомерност на претендираното от ЗАД“ОЗК-
Застраховане“АД адвокатско възнаграждение, което надхвърля повече от два
пъти минималния размер съгласно Наредба №1 от 09.07.2004год. Считат, че
делото не се отличава с фактическа и правна сложност, а и действията на
процесуалния представител на въззивника се ограничават до изготвяне на
въззивна жалба и писмено становище по делото, без лично явяване на същия.
Предвид изложеното, искат да бъде изменено решението в частта за
разноските, като се определи възнаграждениие в минимален размер,
съобразно уважената част от въззивната жалба.
Насрещната по молбата страна-ЗАД „ОЗК-Застраховане“АД гр.София,
чрез писмено становище на процесуалния си представител адв.Т.Т. от САК,
счита същата за неоснователна, по изложени съображения. В евентуалност,
при уважаване на молбата, счита че възнаграждението следва да се присъди с
ДДС.
Относно направеното с молбата искане, съдът съобрази следното:
1
Съгласно чл. 248, ал. 1 от ГПК в срока за обжалване, а ако решението е
необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане
на страните може да допълни, или да измени постановеното решение в частта
му за разноските. Следователно молбата се явява допустима. При
разглеждане на молбата по същество, съдът съобрази следното:
С постановеното решение с №80 от 14.03.2022год. съдът частично е
отменил обжалваното решение, а именно:
ОТХВЪРЛИЛ е иска на С.Е. Г., срещу ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД,
ЕИК ********* за заплащане на сумата представляваща разликата над 80 000
до 140 000.00 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
21.03.2018 г. до окончателното й заплащане, като
неоснвателен:
ОТХВЪРЛИЛ е иска на С. М. С., действаща чрез законния си представител –
майка й С.Е. Г. за заплащане на сумата представляваща разликата над
80 000лв. до 130 000.00 лв., ОТХВЪРЛИЛ е иска на Р. С. Р., за заплащане на
сумата представляваща разликата над 35000 до 50 000.00 лв., като
неоснователен. Потвърдил е решението в останалите части: Осъдил е С.Е. Г.,
С. М. С., действаща чрез законния си представител – майка й С.Е. Г. и Р. С. Р.,
да заплатят на ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД, сумата от 10 649,32лв.,
представляваща съответната част от деловодните разноски направени пред
въззивната инстанция, съразмерно с отхвърлената част от исковете.
По възражението за прекомерност на присъдения адвокатски хонорар за
въззивното производство в размер на 10 649,32лв., съдът съобрази следното:
Минималният размер на адвокатското възнаграждение следва да се определи
съобразно предмета на въззивно обжалване и степента на уважаване на
исковете с постановеното решение. На основание въззивната жалба, искът на
С Г. е отхвърлен за сумата от 60 000лв. Според чл.7 ал.2 т.4 от Наредба №
1/9.07.2004год. минималния размер на адв. възнаграждение по тази отменена
част е 2330лв. Иска на С. М. С., действаща чрез законния си представител –
майка й С.Е. Г. е отхвърлен за сумата от 50 000лв. Минималния размер
съобразно посочената разпоредба на Наредба № 1 е 2030лв. Иска на Р. С. Р., е
отхвърлен за сумата от 15000лв., като застрахователя е обжалвал решението
над 5000лв. При това положение, дължимото адвокатско възнаграждение е
418лв. –съобразно уважената с жалбата с част от обжалваемия интерес от
45 000лв. Сбора от минималните възнаграждения по отхвърлените части от
исковете е сумата от 4 778лв.
При разглеждане на възражение по чл.78 ал.5 ГПК, поставените критерии са
действителната правна и фактическа сложност на делото.
При преценка на посочените критерии, съдът съобрази следното: Делото не е
2
от категорията дела усложнени от правна страна. Предявените искове са с
правна квалификация чл.432 ал.1 КЗ, като същата не е спорна в процеса.
Съдът счита, че делото не е усложнено и от фактическа страна. Претенциите
на ищците се основават на един общ правопораждащ факт-смъртта на
Мустафа Севимов Р.ов-наследодател и родственик на ищците. Спорните
факти по делото, пренесени и пред въззивната инстанция са наличието на
особена близост между починалия и ищците С. Г. и Р. Р.ов и размера на
дължимото обезщетение за неимуществени вреди, съобразно разпоредбата на
чл.52 ЗЗД. Предвид изложеното, съдът счита, че делото не е сложно от
фактическа и правна страна, поради което дължимото адвокатско
възнаграждение следва да бъде присъдено в определените минимални
размери посочени в Наредба № 1/2004год. за МРАВ. За това,
възнаграждението за осъществена адвокатска защита на въззивника следва да
се определи в размер на 4 778лв. На осн. пар.2а ДР на Наредба №1 от
9.07.2004 г., в случая възнаграждението следва да бъде присъдено с ДДС. За
това на въззивника се дължи възнаграждение в размер на 5733,60лв. с
начислено ДДС.
С оглед на изложеното, присъденото с решението по делото възнаграждение
за адвокатска защита на въззивното дружество в размер на 10 649,32лв.
следва да се редуцира до възнаграждение в размер на 5 733,60лв.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ решение №80 от 14.03.2022год. по т.д. № 609/2021год. по
описа на ВАпС, в частта за разноските, като го отменява в частта с която
Осъжда С.Е. Г., С. М. С., действаща чрез законния си представител – майка й
С.Е. Г. и Р. С. Р., да заплатят на ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД, ЕИК *********
със седалище и адрес на управление гр. София 1301, ул. „Света София“, № 7,
представлявано заедно от А.П.Л. и Р.К.Д. за разликата над сумата от
5 733,60лв. с ДДС, до присъдените 10 649,32лв. представляваща съответната
част от деловодните разноски направени пред въззивната инстанция,
съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен
касационен съд, в 1-седмичен срок от получаване на съобщението до
страните, при условията на чл.280 ал.1 и 2 ГПК.
3
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4