РЕШЕНИЕ
№ 203
гр. ХАСКОВО, 21.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА
Членове:ГЕОРГИ Г. Г.
ГЕОРГИ К. МИЛКОТЕВ
при участието на секретаря Р. З. Т.
като разгледа докладваното от ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА Въззивно
гражданско дело № 20245600500236 по описа за 2024 година
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК .
С решение № 429 от 27.06.2023 г., постановено по гр.д. № 1057 по описа за 2022 г.
РС Хасково е приел за установено по отношение на А. Г. А. с ЕГН:********** от ***, че в
качеството си на поръчител дължи на „Фронери България“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.София 1220, район „Връбница“, бул.“Ломско шосе“
№261, представляван от управителя Ж. Д. К., сумата от 20 000 лева, за която въз основа на
Запис на заповед без разноски и без протест от 23.04.2021г. с падеж на предявяване е
издадена Заповед за незабавно изпълнение № 976 от 23.12.2021 г. и изпълнителен лист от
04.01.2022 г. по ч.гр.д.№2835/2021г по описа на РС-Хасково, ведно със законната лихва от
06.12.2021г. до окончателното изплащане на вземането.
Със същото решение съдът е отхвърлил предявения от „Фронери България“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София 1220, район „Връбница“,
бул.“Ломско шосе“ №261, представляван от управителя Ж. Д. К., против Р. Д. А., действаща
като ЕТ "Д.- Р. А.", ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, иск с правно
основание чл.422 вр.чл.415 ал.1 от ГПК : да се приеме за установено дължимост на сумата от
20 000 лева, за която въз основа на Запис на заповед без разноски и без протест от
23.04.2021г. с падеж на предявяване е издадена Заповед за незабавно изпълнение № 976 от
23.12.2021 г. и изпълнителен лист от 04.01.2022 г. по ч.гр.д.№2835/2021г по описа на РС-
1
Хасково, ведно със законната лихва от 06.12.2021г. до окончателното изплащане на
вземането, като неоснователен.
Съдът е осъдил А. Г. А. да заплати на „Фронери България“ ЕООД, гр.София
направените в исковото и в заповедното производство разноски в размер общо на 5522,96лв.
Съдът е осъдил „Фронери България“ гр.София да заплати на Р. Д. А., действаща като
ЕТ "Д.-Р. А.", ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, направените в
производство разноски в размер на 2000лв
Недоволен от постановеното решение, в частта, в която съдът е приел за установено,
че А. Г. А. в качеството си на поръчител дължи на „Фронери България“ ЕООД сумата от 20
000 лева, е останал въззивникът А. Г. А., който обжалва в срок. Твърди,че постановеното от
първоинстанционния съд решение е недопустимо ,т.като съдът не конституирал като
необходим другар в производството Р. Д. А., която била посочена като поръчител в
процесния Запис на Заповед от 23.04.2021 г. На следващо място навежда доводи за
неправилност на решението в обжалваната част, поради неговата необоснованост и
неправилно приложение на материалния закон. Съдът незаконосъобразно кредитирал
наличие на менителнично задължение по търговско правоотношение между търговци по ТЗ,
а игнорирал относимостта на Договор за търговско представителство от 23.04.2021г. между
страните и наличието на положителна предпоставка по чл.26 ал.2 от ЗЗД –липса на
основание за издаване, липса на съгласие и липса на предписаната от закона форма. Моли
въззивния съд да постанови решение, с което да отмени атакуваното решение на РС
Хасково като недопустимо, респ. като неправилно и да отхвърли изцяло предявения иск с
правно основание чл.422 от ГПК. Моли да бъдат присъдени направените по делото
разноски.
В срок е постъпил писмен отговор от адв. А., пълномощник на въззиваемия
„Фронери България“ ЕООД, с който оспорва подадената въззивна жалба. Счита,че
постановеното от първоинстанционния съд решение в обжалваната част е правилно и моли
то да бъде потвърдено. Моли да бъдат присъдени направените по делото, пред въззивната
инстанция разноски.
В срок е постъпила въззивна жалба подадена от „Фронери България“ ЕООД против
постановеното от РС Хасково решение в частта, в която отхвърлил предявения от „Фронери
България“ ЕООД против Р. Д. А., действаща като ЕТ "Д.- Р. А.", ***, иск с правно
основание чл.422 вр.чл.415 ал.1 от ГПК. навежда доводи за неправилност на постановеното
решение в атакуваната част поради неговата необоснованост, неправилно приложение на
материалния закон и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Неправилен бил изводът на съда,че доколкото процесният Запис на Заповед не е подписан
от Р. Д. А., действаща като ЕТ "Д.-Р. А.", то той не е породил задължение за нея. Съдът
неоснователно отказал да допусне събирането на гласни доказателства, с които да се
установи,че А. А. е действал като представител на едноличния търговец. Съгласно чл.301 от
ТЗ , когато едно лице действало от името на търговец без представителна власт, се
2
смятало,че търговецът потвърждава действията, ако не се противопостави веднага след
узнаването. Неправилно съдът приел,че е налице противопоставяне от страна на търговеца
след узнаването, поради което и достигнал до неправилния извод,че подписването на записа
на Заповед от страна на А. А. не можело да породи задължение за търговеца. Моли съда да
постанови решение, с което да отмени решението на РС Хасково в обжалваната част и
постанови друго по същество, с което да уважи изцяло предявения иск. Моли да бъдат
присъдени направените по делото разноски.
В срок не е постъпил писмен отговор.
В съдебно заседание въззивникът „Фронери България“ ЕООД , чрез пълномощника
си адв. А. поддържа подадената въззивна жалба. Оспорва подадената от А. А. въззивна
жалба.
В съдебно заседание въззивникът А. А. не се явява, не изпраща представител.
Хасковският окръжен съд като провери основателността на оплакванията във
въззивните жалби и при съобразяване с разпоредбата на чл.269 от ГПК, констатира
следното:
Жалбите са подадени в срок и са процесуално допустими. Преценени по същество и
двете подадени въззивни жалби са неоснователни. Постановеното от първоинстанционния
съд решение е правилно и следва да бъде потвърдено. С оглед изхода на спора сторените от
страните разноски във въззивното производство следва да останат за всяка една от страните,
така, както са направени.
Районен съд Хасково е сезиран с иск с правно основание чл. 422 от ГПК, предявен от
„Фронери България“ гр.София против Р. Д. А., действаща като ЕТ "Д.- Р. А.", *** и А. Г.
А. от ***.
При разглеждането на спора първоинстанционният съд е събрал всички съотносими
към спора и сочени от страните доказателства. Въз основа на тях е достигнал до правилния и
законосъобразен извод, че предявеният иск е основателен и доказан в частта на предявения
против А. Г. А. иск с правно основание чл.422 от ГПК, в която част го е уважил. Правилни
са изводите на съда,че предявеният против Р. Д. А., действаща като ЕТ "Д.- Р. А.", *** иск е
неоснователен и недоказан, поради което и го е отхвърлил. Съдът е обсъдил всички доводи
и възражения на страните. Изложените от първоинстанционният съд мотиви на основание
чл.272 от ГПК се споделят от настоящата инстанция. Пред въззивния съд не се представиха
нови доказателства, които да обосновават изводи, различни от направените от решаващия
съд.
Неоснователни са наведените от въззивника А. А. възражения за недопустимост на
постановеното решение, поради това,че в производството не е участвал поръчителят Р. А.,
която била необходим другар. Поръчителите не са необходими другари в производството.
Поръчителят е задължен солидарно с главния длъжник. Ако няколко лица са
поръчителствали за един и същи длъжник и за едно и също задължение, всеки от тях
отговаря за цялото задължение, освен ако няма договореност за разделянето му / чл.141 ал.2
3
от ЗЗД/. Право на кредитора е да насочи вземането си срещу длъжника и поръчителите или
само срещу някой от тях. Ето защо предявеният иск само срещу един от поръчителите не е
недопустим.
Неоснователни са наведените доводи за неправилност на постановеното решение,
поради неговата необоснованост и неправилно приложение на материалния закон. Както по-
горе се посочи, съдът е обсъдил всички събрани по делото доказателства и наведените от
страните доводи и възражения. По делото не се установява,че Записът на заповед обезпечава
изпълнението на сключен между страните договор. Не се установява и това дали
действително е сключен на 23.04.2021 г. Договор за търговско представителство между
ищеца и ответника Р. Д. А., действаща като ЕТ "Д.- Р. А.", ***, доколкото ответната страна
е навеждала доводи и в тази насока, а именно,че този договор също не е подписан от
едноличния търговец, доказателства за което обаче не са ангажирани. По същественото
обаче е,че не се установява от страна на ответника, чието задължение е,че издаденият ЗЗ има
гаранционно обезпечителна функция.
Правилни са изводите на съда,че ответникът А., в качеството си на поръчител
отговаря дори и да е дадено недействително задължение. Безспорно по делото е
установено,че положените подписи в процесния Запис на Заповед за издател и за поръчител
са положени от А. А.. А това, съобразено и с разпоредбата на чл.485 ал.2 от ТЗ води до
извода, до който е достигнал и решаващият съд,че ответникът А. А. е бил наясно,че се
задължава като поръчител по запис на заповед, който не е подписан от сочения като негов
издател. Задължението на ответника А. по процесния Запис на заповед е валидно и
действително и поражда задължения за него.
Неоснователни са и доводите на въззивника „ Фронери България“ ЕООД за
неправилност на постановеното от РС Хасково решение,в частта, в която съдът е отхвърлил
предявения от „ Фронери България“ ЕООД против Р. Д. А., действаща като ЕТ "Д.- Р. А.",
*** иск с правно основание чл.422 от ГПК. По делото, както е приел и решаващият съд, не
се установява ответникът А. А. да е бил надлежно упълномощен да представлява
едноличния търговец. Не могат да бъдат споделени и доводите на ищеца, поддържани и във
въззивната жалба, че съгласно чл.301 от ТЗ, когато едно лице е действало от името на
търговец без представителна власт, се смятало,че търговецът потвърждава действията, ако
не се противопостави веднага след узнаването. Не се установява по делото друг по-ранен
момент на узнаване на издадената Запис на Заповед от момента на връчването на издадената
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК на 09.11.2021 г., при което
търговеца е възразил с подаденото от него възражение. Не се установява дали е налице
изпълнение на договора и извършване на действия по него, които могат да обосновават
извод за узнаването от страна на търговеца в по-ранен момент на сключения договор и
издадената Запис на Заповед от датата 09.11.2021 г..
Правилно съдът не е допуснал събирането на гласни доказателства, което искане бе
оставено без уважение и във въззивната инстанция, за установяване на това,че в търговските
си отношения с едноличния търговец ищецът е поддържал контакт единствено с А. А.,
4
който е представлявал едноличния търговец и е бил единствения, който е подписвал
документи от името и за сметка на едноличния търговец. Дори да бъде установено това, то
по- скоро потвърждава тезата на ответниците,че А. А. не е бил надлежно упълномощен и
едноличния търговец не е бил надлежно представляван. Ищецът е следвало да се убеди в
представителната власт на лицето, с което договаря, след като това лице е различно от
търговеца, което той не е сторил. Ищецът не ангажира и доказателства за изпълнение на
този договор и за извършване на действия от страна на търговеца, които действия могат да
бъдат приети като такива потвърждаващи действията на лицето, действало от името и за
сметка на търговеца без представителна власт. Към момента на подписването на договора и
в частност на процесната Запис на Заповед ищецът също е бил наясно,че подписът не е
положен от търговеца и не е разполагал с категорични доказателства,че това лице е
надлежно упълномощено. Безспорно е установено,че подписът положен за издател е
положен от А. А., а не от лицето, сочено като издател. Ето защо следва да се приеме, че
подписвайки процесния Запис на Заповед от ответника А. А. той по никакъв начин не е
задължил едноличния търговец, т.като не е разполагал с представителна власт за това. С
оглед на това предявения против Р. Д. А., действаща като ЕТ "Д.- Р. А.", *** иск с правно
основание чл.422 от ГПК е неоснователен и следва да бъде отхвърлен, извод до който е
достигнал и решаващият съд.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 429 от 27.06.2023 г.на РС Хасково, постановено по
гр.д. № 1057 по описа на съда за 2022 г.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на Р България в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5