Р Е
Ш Е Н
И Е
Гр.Пазарджик,15.05.2017г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Пазарджишкият районен съд,гражданска
колегия,в публичното си заседание проведено на осемнадесети април през две
хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател:ИВАНКА
ИЛИНОВА
при секретаря С.М. като разгледа докладваното от съдията
гр.д.№4098 по описа на съда за 2016г.,за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени
са обективно съединени искове с правно основание чл.128 т.2 от КТ, и чл.86 от ЗЗД ,чл.220 от КТ и чл.222 от КТ предявени
по процесуалния ред на чл.422 от ГПК във връзка с чл.415, ал. 1 от ГПК.
В исковата си молба Г.С.М., ЕГН **********,***
твърди против "Трудово
производителна кооперация "Първи май"", ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление: гр. Септември 4490, ул. „*********“ № *, общ.
Септември, обл. Пазарджик ,че подаала Заявление за издаване на Заповед за изпълнение
по реда на чл. 410 от ГПК срещу кооперацията за сумата както следва: главница в
размер на 5 595.08 лв. , лихва за забава
в размер на 656.22 лв. за периода от
01.09.2014 г. до 03.10.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението - 04.10.2016 г. до окончателното
изплащане на сумата, както и сумата от 600.00 лева адвокатско възнаграждение.
Твърди,че вземането произтича от
следните обстоятелства: неизплатени трудови възнаграждения за периода от месец
август 2014 г. до датата на прекратяване на трудовия договор - 13.06.20016 г.,
дължимо обезщетение по чл. 220, ал. 1 от КТ в размер на брутното трудово
възнаграждение, а именно 435.00 лева, както и обезщетение по чл. 222 от КТ в
размер на брутното трудово възнаграждение, а именно 435.00 лева.
По така подаденото заявление е
образувано ч.гр.дело № 3374/2016 г. по описа на PC Пазарджик, като с
Разпореждане от 06.10.2016 г. е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по реда на чл. 410 от ГПК от 06.10.2016 г.
Срещу издадената Заповед за изпълнение Кооперацията депозирала възражение по чл. 414 от ГПК.
Твърди,че между страните по делото на
03.12.1984 г.възникнало трудово правоотношение
.
Съгласно сключените допълнителни
споразумения към трудовия договор и видно от трудовата книжка договореното
брутното трудово възнаграждение, което ищцата следвало да получава е, както следва: за 2014 г. в размер на 390
лева, за 2015 г. в размер на 400 лева и за 2016 г. в размер на 435 лева.
На 13.06.2016 г. работодателят
връчва на Г.С.М. Заповед № 22/13.06.2016 г. за прекратяване на трудовото
правоотношение на основание чл. 328, ал.1, т. 3 от КТ, считано от датата на
връчване на заповедта, а именно 13.06.2016 г.
Твърди се,че работните заплати за
периода от месец Август 2014 г. да датата на прекратяване на трудовия договор
13.06.2016 г.не са изплатени или са изплатени частично.
Върху дължимите суми за
неизплатено трудово възнаграждение Кооперацията дължи и заплащане на лихва за
забава, считано от месеца следващ месеца,за който е начислено съответното
трудово възнаграждение до подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение в съда. Дължими от страна на Кооперацията са освен това и
обезщетение по чл. 220, ал. 1 от КТ в размер на брутното и трудово
възнаграждение, а именно 435.00 лева, както и обезщетение по чл. 220, ал. 1 от КТ също в размер на брутното и трудово възнаграждение, а именно в размер на
435.00 лева.
Сумите, които длъжникът ТПК
"Първи май" дължи на Г.С.М. са подробно посочени по размер и периоди
в таблицата по-долу:
година месец за получаване
законна период
на законна лихва
лихва
2014г. 8 120,14 лв. 25,55 лв. от 01.09.2014 до 03.10.2016
2014г. 9 374,76 лв. 76,56 лв. от 01.10.2014 до 03.10.2016
2014г. 10 401,95 лв. 78,63 лв. от 01.11.2014 до 03.10.2016
2014г. 11 240,39 лв. 45,02 лв. от 01.12.2014 до 03.10.2016
2014г. 12 300,51 лв. 53,68 лв. от 01.01.2015 до 03.10.2016
2015г. 1 275,03 лв. 46,76 лв. от 01.02.2015 до 03.10.2016
2015г. 2 240,32 лв. 38,99 лв. от 01.03.2015 до 03.10.2016
2015г. 3 183,23 лв. 28,15 лв. от 01.04.2015 до 03.10.2016
2015г. 4 249,66 лв. 36,26 лв. от 01.05.2015 до 03.10.2016
2015г. 5 277,42 лв. 37,91 лв. от 01.06.2015 до 03.10.2016
2015г. 6 314,27 лв. 40,32 лв. от 01.07.2015 до 03.10.2016
2015г. 7 261,85 лв. 31,34 лв. от 01.08.2015 до 03.10.2016
2015г. 8 210,33 лв. 23,36 лв. от 01.09.2015 до 03.10.2016
2015г. 9 217,04 лв. 22,29 лв. от 01.10.2015 до 03.10.2016
2015г. 10 197,83 лв. 18,61 лв. от 01.11.2015 до 03.10.2016
2015г. 11 164,29 лв. 14,08 лв. от 01.12.2015 до 03.10.2016
2015г. 12 166,78 лв. 12,86 лв. от 01.01.2016 до 03.10.2016
2016г. 1 195,94 лв. 13,42 лв. от 01.02.2016 до 03.10.2016
2016г. 2 42,09 лв. 2,54 лв. от 01.03.2016 до 03.10.2016
2016г. 4 43,16 лв. 1,87 лв. от 01.05.2016 до 03.10.2016
2016г. 5 174,79 лв. 6,08 лв. от 01.06.2016 до 03.10.2016
2016г. 6 73,30 лв. 1,94 лв. от 01.07.2016 до 03.10.2016
Общо: 4 725,08 лв. 656,22 лв.
Твърди се,че кооперацията предвид
основанието за прекратяване на трудовото
правоотношение дължи на ищцата обезщетение по чл.220 КТ в размер на 435,00 лв.и
обезщетение по чл. 222 КТ в размер на 435,00 лв.
Твърди се,че независимо от подадена жалба в
Инспекцията по труда, както и от многобройните устни покани отправени към
председателя на ТПК "Първи май" дължимите суми не са заплатени и до
настоящия момент.
При така изложената фактическа обстановка,съда
е сезиран с искане да постанови решение,с което да приеме за установено по отношение на ответника Кооперация
"Трудово производителна кооперация "Първи май", ЕИК ********, че
ищцата има вземане, както следва: главница в размер на 5 595.08 лв. , лихва за забава в размер на 656.22 лв.за
периода от 01.09.2014 г. до 03.10.2016 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението-04.10.2016г.до
окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по частно гражданско дело №
3374/2016 г. по описа на Районен съд Пазарджик.
Претендира разноски.Представя се доказателства. Формулира
доказателствени искания.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен
отговор от законния представител на ответника, в който се оспорват изцяло
предявените срещу дружеството искови претенции, като неоснователни и се моли да
бъдат отхвърлени.
Твърди се, че в настоящия случай
приложение намира КТ ,тъй като в Устава на Кооперацията това е изрично
предвидено.Отделно от това е предвидено ,че при прекратяване на трудовия
договор Кооперацията дължи обезщетение в размер на една брутна работна заплата
,която в случая за м.2016г.възлиза на 271,86лв.Твърди,че на ищцата са изплащани
редовно и даже предсрочно трудовите възнаграждения.Наред с това тя е реализирала
приходи,които е присвоявала,от продажба на отпадъчни продукти при работата
си,които са нормативно определени на 80% от дължината на обработения проводник.
Представени са писмени доказателства:ведомости за работни заплати за
м.май и м.юни 2016г.и Устава на кооперацията.
Като обсъди поотделно и в
съвкупност събраните по делото доказателства ,за да е произнесе съблюдавайки
изискванията на ГПК съдът прие от фактическа и правна страна следното:
Предявените обективно съединени
искови претенции по реда на чл.422 от ГПК са процесуално допустими,като
предявени в законния срок по чл.415 ал.1 от ГПК след подадено от ответника
възражение по чл.414 ал.2 от ГПК против издадена по заявлението на ищцата и по
реда на чл.410 от ГПК заповед за изпълнение по гр.д.№3374 по описа на
Пазарджишкия районен съд за 2016г.
Не се
спори,а се установява и от представените по делото писмени доказателства,че страните
са били в трудово правни отношения по
силата на трудов договор ,считано от 03.12.1984г.Длъжността ,която ищцата е заемала
е работник ІІ разряд в „Бобинажен цех“.Трудовото правоотношение е било
прекратено на основание чл.328 ал.1 т.3 от КТ поради намаляване на обема на
работата считано от 13.06.2016г.със Заповед на работодателя №22/13.06.2016г.Въз
основа на последното подписано от страните допълнително трудово споразумение от 01.01.2016г.основното месечно
възнаграждение на ищцата възлиза на 435лв.и 37% клас.
От заключението на вещото лице,прието
като доказателство по делото като компетентно изготвено и неоспорено от страните
по делото –основно и допълнително,се установява,че неизплатеното от ответника нетно
трудово възнаграждение възлиза на 4888,68лв.за периода от м.август 2014г.до
датата на прекратяване на трудовия договор 13.06.2016г.,лихвата за забава
възлиза на 690,58лв.и е изчислена като сбор от дължимата лихва за всяко едно от
неплатените трудови възнаграждения от датата на падежа на задължението на
работодателя до датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда .Обезщетението за неспазен срок на предизвестие
по чл.220 от КТ вещото лице определя на
298,08лв.нето и 331,20лв.-бруто,а този
на обезщетението по чл.222 от КТ на 102,00лв.нето и 114,04лв.бруто.
При това
положение съдът приема,че предявения иск за установяване на размера на
вземането на ищцата на основание чл.128 от КТ за неизплатени трудови
възнаграждения следва да бъде уважен в пълния заявен в исковата молба размер от
4725,08лв.Увеличение на иска не е направено от ищеца в съответствие на
установеното от вещото лице за дължимост на вземането в общ размер от
4888,68лв.
Неоснователни са доводите на
ответната страна ,че трудовите възнаграждения се изплащани на ищцата напълно и
своевременно,тъй като твърденията в тази
насока са опровергаха по категоричен начин от заключението на СИЕ.Неотносими
към правния спор са другите твърдения на ответната страна,че ищцата е
реализирала приходи от продажба на отпадъчен продукт от дейността на
кооперацията.
Основателен е акцесорния по своя характер иск по чл.86 от ЗЗД.Безспорно
с неизплащането на трудовото възнаграждение до края на текущия месец,от началото на следващия месец,ответника
е изпаднал в забава и следва да бъде осъден да заплати лихва за забава в размер
на 656,22лв.представляваща сбор от лихвата върху всяко едно от вземанията на
ищеца за периода от датата на падежа до датата на предявяване на заявлението –
03.10.2016г. Увеличение на иска не е направено
от ищеца в съответствие на установеното от вещото лице за дължимост на
вземането за мораторна лихва по чл.86 от ЗЗД в общ размер от 690,58 лв.
По отношение на предявения иск по чл.220 от КТ
съдът приема,че претенцията е основателна в пълен размер.Установява се по
категоричен начин,че трудовия договор е прекратен на основание чл.328 ал.1 т.3
от КТ поради намаляване на обема на работата.При това положение работодателя
следва да отправи едномесечно предизвестие на работника,което в настоящия
случай не е сторено.Поради това и на основание чл.220 ал.1 от КТ ответника
дължи обезщетение за неспазен срок на предизвестието в размер на брутното
трудово възнаграждение за неспазения срок на предизвестието,който в случая е
едномесечен в хипотезата на чл.326 ал.2 от КТ доколкото страните на твърдят и
не установяват да е уговорен по-дълъг
срок.Обезщетението е дължимо в размер на брутната работна заплата,която
в случая съгласно допълнителното
споразумение към трудовия договор от 01.01.2016г.се формира от основаната
работна заплата в размер на 435лв.и 37% допълнително възнаграждение за
прослужено време.Ищцата претендира обезщетение в размер на 435,00лв.,поради което
съдът приема,че предявения иск е основателен в пълен размер.
По
отношение на иска по чл.222 от КТ съдът приема,че претенцията е основателна в
пълен размер.Не се спори,че след уволнението на основание чл.328 ал.1 т.3 от КТ
ищцата е останала без работа,а това се установява и от представените като
доказателство по делото копие от трудовата й книжка,в която липсва отбелязване
на възникване на друго последващо трудово правоотношение и от издадената от
Агенцията по заетостта служебна бележка изх.№355/12.07.2016г.,в която е
отразено,че към тази дата лицето е регистрирано като безработно. Обезщетението е дължимо в размер на брутната работна заплата,която в случая
съгласно допълнителното споразумение към
трудовия договор от 01.01.2016г.се формира от основаната работна заплата в
размер на 435лв.и 37% допълнително възнаграждение за прослужено време.Ищцата
претендира обезщетение в размер на 435,00лв.,поради което съдът приема,че
предявения иск е основателен в пълен размер.
С оглед изхода на делото
ответника следва да бъде осъден да заплати ДТ в размер на 339,00лв.за исковото
и заповедното производство, разноски в полза на Пазарджишкия районен съд в
размер на 100,00 лв.и деловодни разноски в полза на ищцата в размер на 1250,00лв.-изплатено адвокатско възнаграждение
за исковото и заповедното
производство.
Следва да бъде допуснато
предварително изпълнение на решението .
Водим от горното съдът
Р
Е Ш И
По иска предявен от Г.С.М., ЕГН **********,***
твърди против "Трудово
производителна кооперация "Първи май"", ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление: гр. Септември 4490, ул. „*********“ № *, общ.
Септември, обл. Пазарджик ,че ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО,че ищцата има вземане против ответника 4725,08 лв.на
основание чл.128 от КТ от неизплатени напълно или частично трудови
възнаграждения за периода от м.август 2014г.до 13.06.2016г. , лихва за забава
по чл.86 от ЗЗД в размер на 656.22 лв.за периода от 01.09.2014 г. до 03.10.2016
г.,обезщетение по чл.220 от КТ в размер на 435,00лв.за неспазен срок на
предизвестие и обезщетение по чл.222 от КТ в размер на 435,00лв.за оставането й
без работа за срок от един месец след прекратяване на трудовото правоотношение,
ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на
заявлението - 04.10.2016 г. до окончателното изплащане на сумата,за които суми
е издадена Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК гражданско дело № 3374/2016 г. по описа на
Районен съд Пазарджик.
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението.
ОСЪЖДА "Трудово производителна кооперация "Първи май"",
ЕИК ******** да
заплати ДТ в размер на 339,00лв.за исковото и заповедното производство,
разноски в полза на Пазарджишкия районен съд в размер на 100,00 лв.и деловодни
разноски в полза на ищцата в размер на
1250,00лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пазарджишкия окръжен съд в дву седмичен срок от датата на връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: