Р Е Ш
Е Н И Е № 501
09.05.2019 г., гр. Сливен
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СЛИВЕНСКИ РАЙОНЕН
СЪД VІ-ти
ГРАЖДАНСКИ състав
в публично заседание на дванадесети април
2018г., в следния състав:
председател: МИНЧО МИНЕВ
секретар: ТАНЯ ИВАНОВА
прокурор:
като разгледа докладваното от СЪДИЯ МИНЧО МИНЕВ
гр. дело № 6718 по описа за 2018
година.
В исковата молба на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ- Сливен”
ООД /ВиК/ със седалище гр. Сливен се твърди, че при него е открита партида за недвижим имот, намиращ
се в гр.С., кв.”К.“ бл…., вх…., ап…., който е свързан към водопреносната мрежа
и до който то ежемесечно доставя питейна вода, а изразходваното количество се
фактурира. С това пък за титуляра на партидата, в случая ответника А.Н.Р.,
възниквало задължение, на основание Общите условия на дружеството /ОУ/, в
тридесетдневен срок от датата на фактурата, да заплати стойността на изразходваното
количество.
Ищецът твърди, че ответницата не изпълнила задължението си
за периода 01.08.2015 г.- 31.05.2018 г. С това не само станала негов длъжник,
но и изпаднала в забава- на осн.чл.42 от цитираните ОУ. За сумите за главница и
лихва за забава дружеството депозирало пред Сливенски районен съд /СлРС/ заявление по чл.410 от ГПК, въз основа на
което било образувано ч.гр.д. № 4284/ 2018г.
и издадена заповед за изпълнение.
Срещу последната обаче Р. депозирала възражение, което мотивирало процесуалния
представител на търговското дружество да предяви иск по чл. 415 ал.1 и чл. 422
ал. 1 от ГПК и да претендира съда с решението си да приеме за установено, че тя му дължи сумата 87.22 лева, представляваща
стойността на доставена й и консумирана вода за цитирания по-горе период,
заедно със законната лихва, считано от датата на заявлението до окончателното й
изплащане, както и лихва за забава, натрупана върху нея към 02.08.2016 г. в
размер на 19.52 лв.
Търговското дружество търси направените от него разноски -
както в заповедното производство - 26 лв., така и в установителното исково.
На ответницата бе връчен препис от исковата молба- чрез
назначения й от съда, в условията на чл.47 от ГПК особен процесуален
представител- адвокат, който именно депозира писмен отговор. Намира исковете за
допустими, но неоснователни, вкл. и защото част от задължението е погасено по
давност- кратката, тригодишна.
В съдебно заседание за страните се явиха процесуални
представители, чрез които се поддържат исковете, съотв. възраженията против
тях.
След като обсъди събраните по делото
доказателства съда намери за установено следното от фактическа страна:
Не е спорно по делото обстоятелството, а то се установява и
от представения от ищеца карнет, че през процесния период от време А.Н.Р. е
била титуляр на откритата при „ВиК-Сливен“ООД партида за имот в гр.С., кв.“К.“
бл…., вх.“…“, ап…., до който от ищеца е доставяна питейна вода.
Приложенията на исковата молба са фактури, издадени от
ищцовото дружество. Видно от съдържанието им, те не са за всеки от месеците,
попадащи в процесния период от време, а само за някои от тях:
ф №********** е за консумация през
м.08.2015г. за 7 куб.м. за 14.28лв.
Ф №********** е за консумация през м.09.2015г. за 7 куб.м.
за 14.28лв.
Ф №********** е за консумация през м.10.2015г. за 7 куб.м.
за 14.28лв.
Ф №********** е за консумация през м.03.2016г. за 3 куб.м.
за 6.42лв.
Ф №********** е за консумация през м.05.2016г. за 14 куб.м.
за 28.56лв.
/всъщност, видно от карнета, тя обхваща и м.04.2016г./
Ф №********** е за консумация през м.11.2017г. за 2 куб.м.
за 4.90лв.
Ф №********** е за консумация през
м.05.2018г. за 1 куб.м. за 4.50лв.
От съдържанието на карнетите- страници от тетрадата на
инкасатора за района, в която той записва показанията на отчетените от него
водомери, е видно, че за първите три и последните два от месеците, посочени
по-горе, не е полаган подпис на клиента на ВиК дружеството или негов
представител, присъствал на отчета.
От материалите по ч.гр.д.№ 4284/2018 г.
по описа СлРС е видно, че в развилото се
в него заповедно производство, на „ВиК- Сливен“ е издадена заповед за
изпълнение- № 2359/ 22.08.2018 г., с която на Р. е разпоредено да му заплати
сума в размер на 87.22 лева- главница за доставена питейна вода за периода
01.08.2015г.- 31.05.2018 год., лихва за забавеното й плащане, изтекла към
02.08.2018 г., в размер 19.52 лева; законна лихва върху главницата, считано от
21.08.2018 год. до окончателното й изплащане, както и разноски от 26,00 лв.
Р. обаче не е открита от съда, за да й бъде връчена
заповедта и по тази причина заповедния съд е дал указания на заявителя да
предяви иск за установяване на вземанията.
Така установената
фактическа обстановка налага следните правни изводи:
Съдът е сезиран с положителен установителен иск, с правно
основание чл.415 ал.1 и чл.422 ал.1 във вр. с чл. 124 ал. 1 от ГПК. Той е
допустим - както защото е предявен в изпълнение указания на съда, дадени на
основание първата от тези разпоредби, така и защото това е сторено в срок- в
едномесечния от връчването на съобщението с указанията. Искът е допустим и тъй
като безспорно са налице както активната- на ищеца, така и пасивната- на
ответника, процесуална легитимация, защото двамата именно са вписани като
кредитор, респ. длъжник, в издадена от Сливенски районен съд заповед за
изпълнение.
Разгледан по същество иска е частично основателен, защото:
Установи се, че ответницата е потребител на доставяната от
ищцовото дружество услуга на адрес в гр.С., кв.К., бл…., вх…., ап…., за който е
титуляр на разкритата при него партида.
Ищецът основава главното си вземане на твърдението си, че е
доставял до този обект, през процесния период от време, питейна вода, но
ответницата не е заплатила стойността й. Последната възлиза на 87.22лв., като е
формирана от начислени суми за консумация не през всички месеци от него, а само
през някои от тях: 08-ми, 09-ти и 10-ти от 2015г.; 03-ти и 05-ти от 2016г.;
11-ти 2017г. и 05-ти 2018г. Как обаче е натрупано задължението, респ.
количеството консумирана вода, с изключение на 03-ти и 05-ти месец на 2016г.,
не стана ясно - защото срещу никой от останалите не е полаган подпис на клиента
на ВиК дружеството или негов представител, който е присъствал на отчета през
съответния месец, а от ищеца не се изясни как е извършван и въобще извършван ли
е отчет, а в издаваните от ВиК Сливен фактури е отразено, че водомера е бил изправен.
Ето защо според съда вземането на
ВиК Сливен за процесния период от време се формира от задълженията, начислени
само за онези месеци, за които е поставян подпис срещу отчета- 03-ти и 05-ти
2016г. Т.е., за общо 34.98лв.: 6.42лв. с вкл. ДДС по фактура №**********/ 31.03.2016г.
и 28.56лв. с вкл. ДДС по фактура №**********/ 31.05.2016г. До този размер
установителния иск касателно главницата е основателен, а за горницата над него
ще бъде отхвърлен.
От особения процесуален представителна
ответницата е наведено и възражение за изтекла в полза на Р. погасителна
давност- за задължението в периода 01.08.-22.08.2015г. Предвид становището на
съда, изложено в горните два абзаца, не е нужно то да се коментира- така или
иначе, според съда иска за него не е основателен. Все пак, за пълнота на
изложението съда ще посочи, че то и въобще вземането за м.08.2015г., не е
погасено по давност, макар да е вярно твърдението, че този вид вземания на ВиК
дружеството се погасяват с кратката, тригодишна давност.
Касателно лихвата за забава- този иск
също е частично основателен. Съгласно чл.86 от ЗЗД, а и текст от ОУ на ВиК
Сливен, ако длъжника изпадне в забава в плащането на парично задължение, той
дължи на кредитора си обезщетение. То е равно на законната лихва за периода на
забавата. В случая съда прие, че ответницата дължи сумите по фактурите от м.11-ти
2017г. и м.05-ти 2018г. От табличната справка в заявлението по чл.410 от ГПК
/ч.гр.д.№ 4284/2018г./ е видно, че за тях е начислена лихва за забава съотв. от
0.29лв. и 0.04лв. Ето защо ще уважи иска за сумата 0.33лв., а за разликата над
нея до пълния претендиран размер ще го отхвърли като неоснователен- той като
акцесорен на главния следва неговата съдба.
В края следва да се отбележи, че
становището на съда е такова, тъй като в тежест на ищеца в производства като
настоящото, е да установи иска си в условията на главно, а по-важно- пълно,
доказване. Т.е. , по несъмнен начин. Това в случая не бе сторено, а вземането е
оспорено от ответника.
По въпроса за разноските: такива се търсят само от ищеца, а
съгл.ал.1 на чл.78 от ГПК му се следват съразмерно уважената част от исковете.
В случая разноските на „ВиК Сливен“ в исковото производство са общо 585лв., от
тях: 75лв.- довнесена д.т. за образуване на делото; 360лв.- възнаграждение за
пълномощника-адвокат и 150лв.- възнаграждение за особения процесуален
представител на ответника, който му бе назначен в условията на чл.47 от ГПК.
Ето защо, на това основание на „ВиК Сливен”ООД се следват 193.52лв.
По същата логика се разпределят и разноските,
направени от дружеството в заповедното производство- тъй като са 26лв., му се
следват 8.60лв.
При горните съображения, Сливенски районен съд
Р Е
Ш И :
На осн.чл.415 ал.1 във вр. с чл.422 ал.1 от ГПК ПРИЕМА ЗА
УЕСТАНОВЕНО, че А.Н.Р. с ЕГН: **********,
с особен процесуален представител по делото по чл.47 от ГПК- адв.Г. *** дължи на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ-СЛИВЕН” ООД с ЕИК *********, със
седалище гр.Сливен и адрес на управление на дейността- ул. ”6-ти септември” № 27 следните от сумите,
за които на това дружество е издадена в заповедното производство, развило се в
ч.гр.д. № 4284/2018 по описа на СлРС, заповед за изпълнение № 2359/ 22.08.2018
год.: главница в размер на 34.98лв. /тридесет и четири лева и деветдесет
и осем стотинки/, представляваща стойността, с ДДС, на доставената от
дружеството вода до имот, за който на ответницата е разкрита партида при
търговското дружество, на адрес: С., кв.“К., бл…., вх…., ап…., за периода
01.08.2015г.- 31.05.2018г., която сума се дължи заедно със законната лихва,
считано от 21.08.2018г. до окончателното й изплащане, както и мораторна лихва в
размер 0.33лв. /тридесет и три
стотинки/,
а ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН иска: за горницата
над 34.98лв. до пълния претендиран размер – 87.22лв., касателно главницата и за
горницата над 0.33лв. до пълния претендиран размер 19.52лв.- касателно мораторната лихва.
ОСЪЖДА А.Н.Р. с ЕГН: **********
да заплати на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И
КАНАЛИЗАЦИЯ-СЛИВЕН” ООД с ЕИК ********* на осн.чл.78 ал.1 от ГПК, сторените от
последното разноски в гр.д.№ 6718/2018г. и ч.гр.д.№ 4284/2018г. на СлС,
съразмерно уважената част на установителния иск –съотв. 193.52лв./сто деветдесет и три лева и
петдесет и две стотинки/ и 8.60лв. /осем лева и шестдесет стотинки/.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
въззивно обжалване- пред Сливенски окръжен съд, в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: