Р
Е Ш Е Н И Е
№609/14.01.2020г.,гр.Разград
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД-РАЗГРАД
на двадесет и
трети декември, две хиляди и деветнадесета година ,
в публично заседание , в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ :МАРГАРИТА НОВАКОВА
секретар : Снежина Радева
прокурор :
като разгледа докладваното от съдията
гр.дело №995 по описа за 2019 г.
за да се произнесе взе пред вид следното:
Искът е за съществуване на
вземане и е предявен по реда на чл.422 от ГПК.
Ищецът-„Агенция за събиране на
вземания” АД-София, настоява съдът да
постанови решение с което да признае за установено по отношение на ответницата, че дължи заплащане
на сумата от 606,33 лева главница по договор за паричен заем №3009561, сключен
с „Изи Асет Мениджмънт“АД на 08.08.2017г., ведно със законна лихва, считано от
01.11.2018г.-датата на подаване на заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№2242/2018г. по описа на РРС-до
окончателното плащане.; както и на сумите: 62,42 лева договорна лихва за
периода 01.09.2017г. до 16.02.2018г.-падеж на последна погасителна вноска;
379,57 лева неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода от 01.09.2017г. до 16.02.2018г.; 45 лева
такса разходи и 54,04 лева обезщетение за забава за периода от 02.09.2017г. до
01.11.2018г. Претендира и разноски по делото.
Ответницата е получила препис от
исковата молба с приложенията към нея, както и разпореждане на съда по реда на
чл.131 ал.1 от ГПК. В дадения едномесечен срок не депозира писмен отговор.
Съдът прецени събраните по делото доказателства и прие за
установено следното: По реда на заповедното производство на основание чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№2242/2018г. по описа на РРС, ищецът се е снабдил със заповед за
изпълнение на парично задължение за посочените по-горе суми. Със заповедта за
изпълнение са присъди и разноските по ч.гр.дело в размер на 75 лева, от които 25
лева платена държавна такса и 50 лева юрисконсултско възнаграждение.
Заповедта за изпълнение не връчена на длъжника, заради
което в срока на чл.415 ал.4 от ГПК ищецът е предявил настоящия установителен
иск.
Видно от представения с исковата молба договор за паричен
заем №3009561 на 08.08.2017г. между „Изи Асет Мениджмънт”АД-София и ответницата
е сключен договор за заем, по силата на който ищецът е предоставил, а ответницата
получила 650 лева, като се е задължила да ги върне на 27 равни седмични
погасителни вноски в размер на 26,75
лева, включващи и договорна лихва от
72,25 лева. Така общият размер на
подлежащите на връщане пари е
станал 722,25 лева. Договорен е ГПР от 47,25%
и фиксиран годишен лихвен процент от 40,00%. В чл.4 ал.1 от договора е
предвидено представяне на обезпечение в тридневен срок от сключването му:
посочване на двама поръчители, физически лица, с осигурителен доход над 1000
лева, да работят на безсрочен трудов договор, да не са заематели или поръчители
по друг договор за заем, да нямат неплатени осигуровки за последните две
години, да нямат задължения към други банки и финансови институции, като
поръчителят подписва договор за поръчителство. При непредставяне на посоченото
обезпечение е предвидено заплащане на неустойка в размер на 416,07 лева, която
заемателят да заплаща разсрочено като към всяка погасителна вноска се добавя
сума в размер на 15,41 лева.
В исковата молба ищецът заявява, че ответницата е върнала
по заема само сума от 90 лева, с която са погасени: 36,50 лева от договорената
неустойка; 9,83 лева от договорената лихва и 43,67 лева от главницата.
Съгласно представените към исковата молба рамков договор
за прехвърляне на вземания, потвърждение за сключване на цесия и приложение №1,
посечените вземания са прехвърлени на ищеца. За извършената цесия-покупко-продажба
ответницата не е уведомена, тъй като изпратеното на адреса й уведомление е
непотърсено, съгласно представената обратна разписка- л.21 от делото.
Уведомлнието за цесията е връчено на ответницата заедно с исковата молба и
останалите към нея приложения.
Въз основа на така изложената
фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното: Пред вид
сключения между „АСВ”ЕАД и „Изи Асет Мениджмънт“АД на основание чл.99 от ЗЗД
договор за продажба и прехвърляне на вземания, настоящия ищец е новия кредитор
на ответницата, върху който е преминало цялото вземане със всичките му
принадлежности. В случая, ответницата е уведомена за извършената цесия с
връчване на исковата молба и приложенията към нея. Факт от значение за спорното
право, настъпил след предявяване на иска, който на основание чл.235 ал.3 от ГПК
не следва да се игнорира. В този смисъл са и решение №3 от 16.04.2014г. на ВКС
по т.д.№1711/2013г. на I т.о. и
решение №123 от 24.06.2009г. на ВКС по т.д.№12/2009г. на II т.о.
Сключеният,
обаче договор, между „Изи Асет Мениджмънт“АД и ответницата е потребителски,
попада под защитните клаузи на ЗПК и ЗЗП и съдът констатира, че същия съдържа
неравноправни клаузи по смисъла на чл.143 от ЗЗП.
На първо място, такава неравноправна клауза е тази по чл.4
от Договора. Предвидено е представяне на обезпечение в 3-дневен срок от
сключване на договора и неустойка от 616,07 лева при получен заем от 650 лева,
от една страна и от друга, още със сключване на договора тази неустойка е
начислена и е включена в погасителния план. Явно, е налице предвидените в т.5,
т.9 и т.13 на чл.143 от ЗЗП неравноправни клаузи.
На
второ място, с посочената клауза за заплащане на неустойка, предоставения
потребителски заем се оскъпява почти двойно и при договорен ГПР от 47,25% се заобикаля забраната на чл.19 ал.4
от ЗПК, според която ГПР не може да бъде по-висок от пет пъти размера на
законната лихва т.е. 50%. Съгласно разпоредбата на ал.5 от чл.19 от ЗПК и чл.
143 т.9 във връзка с чл.146 от ЗЗП това прави
посочената клауза за заплащане на
неустойка нищожна и търсената сума от 379,57 лева не се дължи.
На основание чл.78 ал.1 от ГПК ответника дължи заплащане
и на направените разноски и по исковото и по заповедното производство, които следва
да се изчислят съобразно уважената част от иска. В представения списък по чл.80
от ГПК-л.54 от делото сумите са погрешно посочени. Разноските по заповедното
производство са 75 лева- 25 лева държавна такса и 50 лева юрисконсултско
възнаграждение, а по настоящото исково производство разноските са: 225 лева
държавна такса + 50 лева юрисконсулстко възнаграждение, определено от съда или
общо 275 лева. Определени съразмерно уважената част от иска дължимите от
ответницата разноски са в размер на общо 234,21 лева. С оглед разпоредбата на
т.11г от ТР №4/18.06.2014г. на ВКС издадената заповед за изпълнение на парично
задължение по ч.гр.д.№2242/2018г. следва да се обезсили в частта относно
присъдените разноски.
По
изложените съображения съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЕМА за установено по отношение на Е. Н. И. с ЕГН-**********
***, че съществува вземането на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ”АД с ЕИК-*********
с адрес: гр.София, бул.”Д-р Петър Дертлиев” №25, офис-сграда „Лабиринт”, ет.2,
офис 4 по договор за паричен заем №3009561, сключен с „Изи Асет Менджмънт”АД на 08.08.2017г.
и че тя дължи заплащане на сумата от 606,33
лева-главница по договора, ведно със законна лихва, считано от 01.11.2018г.
до окончателното плащане, както и сумите: 62,42
лева договорена лихва за периода от 01.09.2017г. до 16.02.2018г.; 54,04 лева изтекла лихва за забава за
периода от 02.09.2017г. до 01.11.2018г. и 45
лева такса разходи, като ОТХВЪРЛЯ
иска като неоснователен и недоказан относно дирените 379,57 лева
неустойка за неизпълнение на договорно задължение.
ОСЪЖДА Е. Н. И. с ЕГН-********** *** да заплати на
„АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ”АД с ЕИК-********* с адрес: гр.София, бул.”Д-р
Петър Дертлиев” №25, офис-сграда „Лабиринт”, ет.2, офис 4 сумата от 234,21 лева разноски направени по
настоящото и заповедно производство и ОБЕЗСИЛВА издадената заповед за
изпълнение на парично задължение по Ч.гр.д.№2242/2018г. по описа на РРС в
частта относно присъдените разноски в размер на 75 лева.
Решението
може да се обжалва пред РОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :