Р Е Ш Е Н И Е

                                                                

гр.София, 17.10.2017г.

 

    В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І г.о., 8 с-в в открито заседание на двадесет и втори юни, през две хиляди и седемнадесета година, в състав :

 

                                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН КЮРКЧИЕВ

при участието на секретаря Кирилка Илиева,

като изслуша докладваното от съдията  гр.д. № 6798 по описа на състава за 2015г., за  да се произнесе взе предвид следното:

            Предявен е иск с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ /отм./

Ищцата Т.М.Г. поддържа твърдение, че претърпяла значителни неимуществени вреди, в резултат на травматичните увреждания, които й били причинени в следствие на пътно- транспортно произшествие, настъпило на 27.09.2014г. на пътен участък от главен път І-9 в района на гр. Варна, но с посока за движение към КК „Златни пясъци“. Настъпването на произшествието и произтичащите от него телесни увреждания, били в резултат от виновното противоправно поведение на водача на товарния автомобил „Мерцедес Спринтер”, с рег. №  ********, който нарушил правилата за движение и след като поради превишена скорост изгубил контрол върху автомобила, последния излязъл извън пътното платно и се ударил в дърво, намиращо се в дясната част от пътя по посока на движение на същото това МПС. Пострадалата пътувала на предна дясна седалка на товарния автомобил „Мерцедес Спринтер” и в резултат на удара получила: отворено многофрагментно счупване на лявото рамо на долната челюст, разкъсно- контузна рана в същата област, счупване на горната челюст в ляво, счупване на зъби, контузия на мозъка, травматичен кръвоизлив под меките мозъчни обвивки, счупване на дясната ключица, счупване на левите срамна и седалищна кости на таза, дълбоко ожулване в областта на седалищната половина, разкъсно- контузна рана на лявата пета, травматичен шок.                          В следствие на травмите, пострадалата получила и обезобразяване на лицето, което дълбоко я травмирало психологически, предвид младата й възраст. С оглед обстоятелството, че причинителят на вредите – водача на споменатия автомобил, имал сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” с  ответното дружество – ищцата бил легитимирана да получи от ответника застрахователно обезщетение, съразмерно на обема и характера на действително претърпените вреди. При изложените фактически твърдения и доколкото твърди значителен обем на вредите, ищцата претендира за осъждане на ответника, да й заплати застрахователно обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на сумата от 200 000 лева (след определение от 16.06.2016г. за допускане увеличение на размера на иска), заедно със законната лихва, считано от деня на причиняването на вредите до деня на окончателното плащане на присъденото обезщетение. С оглед очаквания изход на спора, ищцата претендира за осъждане на ответника да й заплати и  направените съдебни разноски за настоящото производство.

  Исковата претенция е оспорена от ответника З. „Б.и.“ АД, по съображения, подробно изложени в подадения отговор на исковата молба. Ответникът не оспорва изрично наличието на валидно застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” за посочения от ищцата причинител на вредите, но оспорва основанието и размера на претендираните обезщетения. Оспорва твърдението, че е налице неправомерно поведение на лицето, което е посочено като причинител на вредите, а при условията на евентуалност - навежда доводи за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата, която в нарушение на изискванията на ЗДвП не използвала предпазен колан. Ответникът оспорва също твърденията за характера и обема на вредите, а също и твърденията за наличие на  пряка причинно – следствена връзка, между настъпването на процесното ПТП и част от релевираните телесни увреждания.  При условията на евентуалност, ответникът навежда доводи за прекомерност на претендирания размер на обезщетението. Моли за отхвърляне на иска и претендира за осъждане на ответника да заплати направените съдебни разноски.

Съдът, като прецени доводите и възраженията на страните, взети предвид съобразно събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Приетият като доказателство препис от Констативен протокол за ПТП с рег. № 3087/27.09.2014г. на ОД на ОД на МВР Варна, Протокол за оглед на местопроизшествие установява, че на 27.09.2014г. на 27.09.2014г. на пътен участък от главен път І-9 в района на гр. Варна, но с посока за движение към КК „Златни пясъци“ е настъпило ПТП с участието на товарния автомобил „Мерцедес Спринтер”, с рег. №  ******** управляван от водача Д.Е.Д.. В протокола се съдържа отбелязване, че пострадалата  Т.М.Г. е бил пътник на предната дясна седалка до водача на товарния автомобил „Мерцедес Спринтер”. Като доказателства по делото са приети още преписи от Протокол за оглед на местопроизшествие, Фотоалбум на местопроизшествието и Скица на местопроизшествието, чието съдържание  е обект на анализ от заключението на допуснатата съдебна авто- техническа експертиза.

Заключението на изслушаната и приета /без оспорване/ съдебна авто-техническа експертиза, изготвена от вещото лице М.Ф. (транспортна техника и технологии) обосновава следните изводи за  правно значимите факти:

·         От техническа гледна механизмът на процесното ПТП сочи, че товарният автомобил, в който е пътувала пострадалата се е движил по главен път 1-9 в посока от гр. Варна към к.к. „Златни пясъци“ в условията на нормална видимост, мокра пътна настилка и в светлата част на денонощието. Водачът Д.Е.Д. току що е завършил маневра изпреварване на по- бавно движещ се автомобил и се е престроявал в дясната пътна лента на двулентовото еднопосочно пътно платно, когато е забелязал пред себе си спряло превозно средство в дясната лента за движение. Той е предприел рязка маневра за заобикалянето му отляво. В следствие на инерционните сили, породени от тази маневра, управляваният от него автомобил е загубил сцепление на колелата с пътя в напречното направление, задната част е поднесла наляво по посока на движението, автомобилът се е завъртял надясно и е напуснал платното за движение през десния му бордюр, преминавайки в затревения участък до пътя. Там е реализирал силен удар в крайпътно дърво е предната си лява част.

·         Съгласно закона за запазване на кинетичната енергия при удар между две тела, предната лява част на автомобила се е деформирала силно, поглъщайки част от енергията на движението (съгласно приложените снимки от фотоалбума), задната част се е завъртяла наляво, а предната надясно предизвиквайки завъртане надясно (около вертикалната ос) и преобръщане (завъртане около хоризонталната ос) на автомобила, последвана от постъпателно движение, връщащо МПС отново на пътното платно, където то се е установило в покой обърнато на лявата си страна. Самият удар е настъпил извън платното за движение, в дясната затревена част на пътя, разположена след пешеходния тротоар.

·         Причината за настъпване на ПТП от техническа гледна точка е свързана със субективните действия и решения на водача на автомобила, в който е пътувала пострадалата. Загуба на управление на процесното МПС от водача Д.Е.Д., която е в следствие на предприетата рязка маневра. Тази маневра, която предшества непосредствено момента на загуба на контрол над управлението, не е била съобразена със скоростта на движение на автомобила, както и със силата на сцепление на колелата с пътя - намалена поради мократа настилка. Обективните данни мотивират извод, че водачът на автомобила е управлявал процесното МПС със скорост, която е била по-висока от тази, при която колелата на автомобила не биха загубили сцепление е пътя, а именно: мокра пътна настилка, състояние на гумите на МПС, по-високо разположен център на тежестта на МПС (наличие на хладилен агрегат върху покрива на автомобила).

Като доказателство по делото са приети медицински документи (приложени на стр. 224-480 от делото), представляващи: Епикризи и резултати от проведени след настъпването на ПТП разнообразни медицински изследвания, които съдържат данни за здравословното състояние на ищцата непосредствено след настъпването на процесното ПТП и са обект на анализ от допуснатата съдебно- медицинска експертиза.

Заключението на изслушаната и приета съдебно- медицинска експертиза, изготвена от д-р Н.А.С. (съдебна медицина) анализира съдържанието на приетите медицински документи и обосновава следните изводи за  правно значимите факти:

·         Пострадалата е получила в резултат от настъпването на процесното пътно- транспортно произшествие следните наранявания с травматичен характер: отворено многофрагментно счупване на лявото рамо на долната челюст, с разкъсно контузна рана в същата област;  счупване на горната челюст в ляво, счупване на короните на 4 горен десен зъб/ отсъства цялата корона/; на 5, 6 десни горни зъби /отсъства около короните/; счупване на короните на 4, 5 леви долни зъби /отсъстват целите корони/; контузия на мозъка, травматичен кръвоизлив под меките мозъчни обвивки,  счупване на дясната ключица, счупване на левите срамна и седалищна кости на таза, дълбоко ожулване в областта на лявата седалищна половина; дълбоко ожулване и разкъсно контузна рана в областта на лявата пета, без значително разместване на фрагментите, травматичен шок.

·         Установените чрез медицински преглед травматични увреждания п тялото на пострадалата са резултат на удари с или върху твърди тъпи предмети, реализирани в лявата лицева половина, областта на дясната ключица, горната част на гръдния кош отдясно и лявата тазово- седалищна област;

·         Непосредствено след ПТП Т.Г. е приета в много тежко състояние в Центъра за спешна медицинска помощ при МБАЛ „Света Анна” - Варна. При постъпването си тя е била интубирана, поставена на апаратна вентилация, защото е била без самостоятелно дишане. При удара е получила травматична субарахноидна хеморагия, и най-често придружава мозъчната контузия. В резултат на получения травматичния САХ, ищцата е изпаднала в състояние на кома, което е продължило до 05.10.2014 г. Контузията на мозъка и кръвоизливите под меките мозъчни обвивки са обусловили разстройство на здравето временно опасно за живота;

·         На 09.10.2014г. Т.Г. е постъпила за лечение в клиника по лицево-челюстна хирургия, където е претърпяла оперативна интервенция - репозиция и остеосинтеза на долна челюст, поставяне на шини на горна и долна челюст, два броя титаниеви плаки, а един от фрагментите е фиксиран чрез серклаж.

·         Уврежданията са с травматичен характер и имат негативни последици за З.равето на пострадалата: Травматичните увреждания в областта на лицето - отворено счупване на лявото рамо на долна челюст, разкъсно контузна рана в същата област са определили асиметрия в нормалния човешки образ и в този смисъл и обезобразяване. Счупването на горната и долна челюст, на короните на описаните зъби или отсъствието на такива части от короните са обусловили трайно затруднение във. функцията на дъвченето за продължителен период от време, продължава и към настоящия момент. Счупването на дясна ключица е обусловило трайно затруднение в движенията на десния горен крайник от около 5-6 седмици. Счупването на левите срамна и седалищна кости е определило трайно затруднение в движенията на левия долен крайник за период от около 2 месеца.

·         Лечението на пострадалата е обусловило необходимост от постоянен прием на лекарства, посещаване на рехабилитации и пластични операции. Аналитично обобщените данни мотивират извода на вещото лице, че в резултат от настъпването на процесното ПТП ищцата е получила: лицева /масивна/ травма, изразяваща се в счупване на долната челюст отляво /многофрагментно, в областта на лявото рамо на челюстта/, с разкъсно-контузна рана в същата област, счупване на горната челюст вляво и на лявата скулова кост на лицето, счупване на короните: на 4 горен десен зъб /отсъства цялата корона/; на 5, 6 десни горни зъби /отсъства около 1/2-ра от короните/; на 4, 5 леви долни зъби /отсъстват целите корони/, черепно-мозъчна травма, придружена и обуславяща контузия на мозъка и травматичен кръвоизлив под меките мозъчни обвивки, счупване на дясната ключица, счупване на 2-ро дясно ребро; спукване /фисура/ на 1-во ляво ребро, счупване на таза отляво /левите лонна и седалищна кости на таза/, дълбоко ожулване в областта на лявата седалищна половина, дълбоко ожулване и разкъсно-контузна рана в областта на лявата пета, травматичен шок;

·         След провеждане на първоначалното лечение, ищцата е получила следните усложнения: травматичен остеомиелит на долната челюст, цикатрициални състояния и фиброза на кожата на лицето - лекувани оперативно и посттравматично стресово разстройство - лекувано амбулаторно и стационарно от психиатър.

·         Налага се извършване на допълнителни хирургични интервенции по отношение на ищцата - пластични операции за корекция на кожните цикатрикси /ръбци/. На настоящия етап от лечението на Г., не е възможно да се направи обективна прогноза за пълно излекуване.

Заключението на изслушаната и приета без оспорване комплексна съдебно- медицинска и авто- техническа експертиза, изготвена от д-р Н.А.С. (съдебна медицина) и вещо лице М.Г.Ф. (транспортна техника и технология) анализира съдържанието на приетите медицински документи и документите в преписката по Констативен протокол за ПТП с рег. № 3087/27.09.2014г. на ОД на ОД на МВР Варна и обосновава следните изводи които са относими към подлежащите на установяване юридически факти.

·         Сравнителният анализ на данните, относно механизма на настъпване на процесното ПТП от една страна и естеството на получените травматични увреди на пострадалата от друга страна, мотивира извода, че при настъпване на удара между товарния автомобил „Мерцедес Спринтер” и крайпътното дърво, пострадалата не е използвала предпазен колан. В изводите си, вещите лица изразяват ясно и категорично становище, че травматичните увреди в областта на двете челюсти и скуловата кост, с голяма рана на лицето, черепно-мозъчната травма и счупването на дясната ключица, както и на второто дясно ребро, могат да се обяснят само с факта, че пострадалата не е използвала обезопасителен колан. Този факт е позволил под въздействието на инерционните сили, действащи върху тялото й по време да сблъсъка – тялото да се е придвижило рязко напред и да изпадне от кабината на автомобила.

·         Товарния автомобил „Мерцедес Спринтер”, с рег. №  ******** е фабрично снабден с предпазни колани за мястото на водача и за двете пътнически места на двойната дясна седалка, на която по време на удара е пътувала пострадалата.

В дадените пред делегирания съд показания (стр. 171-177 от делото), свидетелката Е.Е.В.заявява, че е майка на ищцата и с оглед непосредствения социален контакт помежду им - по време на процеса на възстановяване - тя придобила преки впечатления от здравословното и емоционалното състояние на Т.Г.. Свидетелката възприела, че пострадалата претърпяла множество медицински интервенции, не могла да се движи, изпитвала силни болки, имала нужда от чужда помощ за да задоволява своите основни битовите и хигиенни  потребности, а това обстоятелство наложило свидетелката да оказва лично помощ. Лошото здравословно състояние на ищцата и интензивните болки и страдания, както и обезобразяването на лицето на пострадалата предизвикали влошаване на общото й психическо състояние. Според впечатленията на свидетелката, които не били непосредствени състоянието на пострадалата не било възстановено, а този факт оказвал сериозно негативно влияние върху социалния статус и емоционалното й състояние.

В дадените пред делегирания съд показания (стр. 171-177 от делото), свидетелят Диан Енчев Д. заявява, че е управлявал товарния автомобил „Мерцедес Спринтер”, в който е пътувала пострадалата, но не си спомня собственото си поведение нито пътната обстановка непосредствено преди настъпването на пътния инцидент.

Приетата като доказателство справка от ИЦ на Гаранционен фонд (стр. 181-182 от делото) посочва, че към датата на настъпване на процесното ПТП, гражданската отговорност на собственика и водача на товарния автомобил „Мерцедес Спринтер” била застрахована по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, при ответното дружество.

При така установената фактическа обстановка, настоящият състав на съда достигна до следните правни изводи:

Предявената искова претенция за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, се основава на твърдението, че при наличие на предпоставките по чл. 226, ал.1 от КЗ /отм./ - ответникът дължи да заплати на увреденото лице (ищцата) застрахователно обезщетение за причинените от застрахования при него водач неимуществени вреди. 

В резултат от анализа на събраните в хода на съдебното дирене доказателства, съдът  намира за установени всички предвидени в закона предпоставки за ангажиране на ответника - да изплати на ищцата застрахователно обезщетение, в качеството му на застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” на процесния лек автомобил „Мерцедес Спринтер”, с рег. №  ********.  За да достигне до този извод, съдът съобрази следните доказателства:

Заключението на приетата без оспорване съдебна авто- техническа експертиза способства за приемане на мотивиран извод за противоправния характер на поведението на водача на товарния автомобил „Мерцедес Спринтер”, с рег. №  ********, както и за причинно- следствената връзка между това противоправно поведение и настъпването на произшествието, което е източник на вредите.

Експертизата, която бе изготвена от вещото лице Ф. (със специалност транспортна техника и технологии) изясни механизма на удара, като посочи, че преди настъпването му, микробусът е предприел такова движение по мокрото пътно платно, носещо характеристиките на маневра, а загубата на устойчивост и последвалия удар на микробуса в крайпътно дърво са резултат от движението на товарния автомобил „Мерцедес Спринтер”, с рег. №  ******** с несъобразена с конкретните пътни условия скорост – чл. 20, ал.2 от ЗДвП и загубата на контрол от страна на водача – чл. 20 ал.1 от ЗДвП.

Настоящият състав на съда не споделя релевираното от процесуалния представител на ответника обстоятелство, че вещото лице не било подкрепило експертните си изводи с конкретни математически изчисления, поради което и експертното заключение било необосновано. В тази насока заслужава да се отбележи, че съдът не контролила процеса на формиране на изводите на вещите лица, които автономно и по собствена преценка определят приложимия метод за експертен анализ. В конкретния случай обаче, вещото лице Ф. е преценил, че не се нуждае от математически изчисления, а оценявайки експертните изводи наред с другите събрани доказателства относно механизма на настъпване на ПТП, на основание чл. 202 от ГПК настоящият състав на съда е категоричен в оценката си за обосноваността на експертното заключение и кредитира изводите на тази експертиза.

С поведението си, водачът на товарния автомобил „Мерцедес Спринтер”, с рег. №  ********, чиято гражданска отговорност е била застрахована от ЗД „Б.и.“ АД, е осъществил граждански деликт и на плоскостта на застрахователното правоотношение е настъпил покрит застрахователен риск по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” за лек автомобил „Мерцедес Спринтер”, с рег. №  ********.

Приетите като доказателства и посочени в настоящото решение медицински документи, заключението на приетата без оспорване съдебно- медицинска експертиза и показанията на разпитания свидетел способстват за установяване на характера и обема на претърпените телесни увреждания и на произтичащите от тях неимуществени вреди.

Наведените от ответника доводи за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата /чл. 51, ал.2 от ЗЗД/, бяха подкрепени с необходимите убедителни доказателства, поради което следва да бъдат възприети.

Заключението на изслушаната и приета без оспорване комплексна съдебно- медицинска и авто-техническа експертиза, което съдът кредитира изцяло, мотивира извода, че  при настъпването на процесното ПТП ищцата е пътувал без да изпълни задължението си по чл. 137а от З.вП и да използва предпазен колан.

Според експертното заключение, неизползването на предпазен колан е в пряка причинно- следствена връзка с настъпването на всяко едно от получените телесни увреждания, за които се претендира обезщетение. Това е така, доколкото, ако е бил поставен правилно - предпазният колан по дефиниция ограничава движението на тялото напред в хипотеза на въЗ.ействието на инерционни сили след удара на автомобила в преграда. В частност, предпазният колан категорично би предотвратил изпадането на тялото на пострадалата от кабината на микробуса, под въЗ.ействието на инерционните сили, въЗ.ействащи при сблъсъка.

Споменатите изводи, които са посочени в експертното заключение, налагат да бъде възприето категорично становището, че ако бе изпълнила вмененото й от чл. 137а от З.вП задължение да използва предпазен колан, пострадалата не би понесла точно посочените по- горе контузии в бордното табло на автомобила. Възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата е напълно основателно и при споменатите по- горе експертни изводи, съдът приема, че приносът на пострадалата за настъпването на общия вредоносен резултат е оценим на не по- малко от 1/2 (една втора).     В конкретния случай, обемът на приноса следва да се прецени като значителен, доколкото е категорично ясно, че при механизма на получаване на всяка една от релевираните в исковата молба контузии могла да бъде предотвратена, както и всички контузии биха могли да бъдат търпени в много по- лека степен, ако тялото на пострадалата не би изпаднало от купето на автомобила, а за това би способствал именно правилно поставен предпазен колан.

При изложените по- горе изводи, разрешаването на спора се концентрира върху размера на платимото застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, който следва да бъде определен по справедливост, след анализ на събраните доказателства за характера, обема и интензивността на неимуществените вреди.

Като кредитира събраните доказателства, съдът приема, че получените в следствие на процесното ПТП травматични увреждания са довели до значителни болки, страдания и неудобства за пострадалата в период по- дълъг от една година (в този смисъл са заключението на съдебно –медицинската експертиза и свидетелските показания).

При преценката на обема на вредите, не може да бъде пренебрегнат и факта, че понесените от ищцата вреди са с умерено висока тежест, възстановителният период не е приключил и са налице обективни медицински данни за настъпили усложнения в здравословното състояние на пострадалата, в периода от настъпването на ПТП, до приключването на съдебното дирене в настоящата първа инстанция.

В тази насока, показанията на разпитания свидетел Е.В.съвпадат с изводите на съдебно медицинската експертиза, но съдът намери за уместно да кредитира преимуществено медицинската документация и изводите на вещото лице д-р С., пред показанията на разпитаната свидетелка, като отчита възможната нейна заинтересованост от изхода на делото.

Разгледаните от вещото лице детайли, рефлектиращи върху физическото и психическо състояние на пострадалата определят значителен обем на вредните последици.

Като взе предвид характера и обема на претърпените вреди, съобразно установения от чл. 52 ЗЗД принцип на справедливостта, в контекста на социално икономическите условия в страната, към момента на настъпването на вредите 2014г. и следващите до приключване на съдебното дерене, (вкл. данните за жизнения стандарт, определен от размера на минималната и на средната работна заплата за страната по данни на НСИ за този период и нивата на застрахователно покритие на задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“) - съдът приема че компенсирането на значителните вредните последици от травматичното увреждане, в периода, в който е доказано тяхното проявление е справедливо оценимо глобално на сумата от 100 000 лева.

Основателен е релевирания от ответника довод за прекомерност на общата сума на претендираното обезщетение, в размер на 200 000 лева, като се отчита обема на доказаните неимуществени вреди от една страна и от друга- установения жизнен стандарт в страната, към момента на настъпването на вредите.

На основание чл. 51, ал.2 от ЗЗД,  размерът на обезщетението, който бе определен като справедлив, следва да бъде редуциран с 1/2 част - до размер на сумата от 50 000 лева на основание чл. 51, ал.2 от ЗЗД. 

В обобщение на изложените мотиви, следва да се посочи, че искът за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди следва да бъде уважен до размер на сумата от 50 000 лева, а за разликата над посочената сума и до пълния предявен размер за 200 000 лева - претенцията на ищцата следва да бъде отхвърлена, като неоснователна.

На основание чл. 223, ал. 2 от КЗ, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата и законната лихва върху присъдената сума на обезщетението, за периода, считано от датата на причиняването на вредите до окончателното изплащане на сумата.

По предявените претенции на страните за присъждане на съдебни разноски:

Ищцата е претендирала, с оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, да получи от ответника направените съдебни разноски, вкл. за процесуално представителство, съразмерно с уважената част от иска.  Ищцата е представил списък на разноските по чл. 80 от ГПК и доказателства, че е извършила такива разноски в общ размер от 1800 лева, включително 560 лева за събиране на доказателства и 1240 лева за държавна такса. Следователно, съразмерно с уважената част от иска, ответникът трябва да бъде осъден да заплати на ищцата част от споменатата по- горе сума, а именно – сумата от 450 лева.

Процесуалният представител на ищцата е заявил, че претендира възнаграждение за процесуално представителство, в размера, който е определен от 38 на Закона за адвокатурата. Съразмерно с уважената част от иска, това възнаграждение възлиза общо на 2 830 лева, според установените в чл.7, ал.2, т.3 от НМРАВ размери и съразмерно с уважената част от иска. Дали върху този адвокатски хонорар следва да се начислява ДДС,  както претендира процесуалния представител на ищеца, настоящият състав на съда не следва да преценява, тъй като той не е нито би могъл да бъде „доставчик“ на услугата и задължено да начислява данъка лице, по смисъла на ЗДДС.

Ответното дружество също има право да получи претендираните съдебни разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска – на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК. В случая, размерът на разноските, които е направил ответника, според представените списъци по чл. 80 от ГПК (на стр. 63 и стр. 114 от делото) възлиза общо на 12 290 лева, тъй като включва сумата от 12 000 лева, представляващи разноски за процесуално представителство и сумата от 290 лева, представляваща направени разноски за събиране на доказателства. Извършването на претендираните разноски бе надлежно доказано, поради което и съразмерно с отхвърлената част от иска и представените списъци на разноските, съдът намира, че ищцата следва да бъде осъден да заплати на ответника общо сумата 9 217 лева.

В контекста на обсъждания размер на сумата на дължимите разноски на ответника,  съдът обсъди и наведения от ответната страна довод за прекомерност на разноските за процесуално представителство на ответника и достигна до извода за неговата неоснователност. Възнаграждението за процесуално представителство е прекомерно, ако не просто превишава минималните размери, установени от НМРАВ, но и ако значително и многократно превишава разумните размери, които биха били заплатени в подобни случаи.  

В конкретния случай и в абсолютна стойност, размерът на разноските, които ищцата дължи на ответника не е нисък, но е определен не толкова от тяхната прекомерност, а по- скоро от значителния и необосновано значителен размер на иска, който ищцата е предявила.

Напротив, възнаграждението, заплатено от ответника не е прекомерно, защото ангажирания от ответника адвокат е осъществил всяка една процесуална възможност да защити интересите на своя доверител при претенция в сравнително висок размер, по която са проведени три отделни открити съдебни заседания, събирани са различни доказателства, а във всеки момент, позицията на ответника е била ясно определена и изразена.

Общоизвестен факт е, че освен в хипотезата на чл. 38 от ЗА, актуалните размери на адвокатските възнаграждения са значително по- високи от установените в НМРАВ минимуми.

На основание чл. 78, ал.6 от ГПК – ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметката на съда сумата, представляваща аритметична разлика между дължимата държавна такса, съразмерно с уважената част от иска и онази част от същата такса, която ищцата е внесла (поради това, че ищцата е била освободена само за част от дължимата държавна такса). По изчисление на съда, тази сума възлиза на 760 лева, представляваща аритметична разлика между сумата от 2 000 лева, което се дължи и сумата от 1240 лева, която е била внесена като държавна такса от ищцата.

Така мотивиран, съдът

Р Е Ш И  :

 

ОСЪЖДА ЗД „Б.и.” АД, с ЕИК ******* и със седалище и адрес на управление ***, да заплати на Т.М.Г. с ЕГН **********, чрез съдебен адреса***, офис №302, на основание чл. 226, ал.1 от КЗ /отм./ – сумата от  50 000 лева (петдесет хиляди лева), представляваща обезщетение за неимуществените вреди, претърпяни в следствие телесни увреждания, при ПТП от 27.09.2014г., причинено от водача на лек автомобил „Мерцедес Спринтер” с рег. №  ********, заедно със законната лихва върху присъдената сума, считано от настъпването на вредите на 27.09.2014г. до деня на окончателното плащане на това задължение, като отхвърля иска за присъждане на застрахователно обезщетение в частта за разликата - над присъдената сума и до пълния предявен размер на претенция за 200 000 лева, както и претенцията за присъждане на законна лихва за отхвърлената част от иска.

 

ОСЪЖДА ЗД „Б.и.” АД с ЕИК ******* да заплати на Т.М.Г. с ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК- сумата от 450 лева (четиристотин и петдесет лева) за съдебни разноски, които са направени пред Софийски градски съд.

 

ОСЪЖДА ЗД „Б.и.” АД с ЕИК ******* да заплати на адв. М.Д.Я. ***, със служебен адрес - гр. Д., Б*******, офис № 9, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК,  вр. с чл. 38 от ЗА - сумата от 2830 лева (две хиляди осемстотин и тридесет лева) без включен ДДС, представляващи възнаграждение за процесуално представителство на ищцата Т.М.Г. пред Софийски градски съд.

 

ОСЪЖДА Т.М.Г. с ЕГН **********, да заплати на ЗД „Б.и.” АД с ЕИК *******, на основание чл. 78, ал. 3 и от ГПК - сумата от 9 217 лева (девет хиляди двеста и седемнадесет лева) за съдебни разноски пред Софийски градски съд.

ОСЪЖДА ЗД „Б.и.” АД с ЕИК ******* да заплати по сметката на Софийски градски съд, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК - сумата от 760 лева (седемстотин и шестдесет лева) за държавна такса, от чието заплащане ищцата е била освободена.

 

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд София, чрез въззивна жалба, която може да бъде подадена в двуседмичен срок от връчване на препис от него на всяка от страните.

                                                                                                                    

СЪДИЯ: