ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 123
гр. Пловдив, 19.01.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Членове:Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
Дафина Н. Арабаджиева
като разгледа докладваното от Виделина Ст. Куршумова Стойчева Въззивно
частно гражданско дело № 20225300500169 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл. 274 – 279 от ГПК.
Образувано е по въззивна частна жалба от Т. Х. М. лично и като
управител на „ГЛОПАКС“ ЕООД, ЕИК: ********* със седалище и адрес на
управление: с. Ягодово, „Индустриална Зона“ 7, общ. Родопи, обл. Пловдив,
против Определение № 10882/16.12.2021 г., постановено по ч. гр. д. №
18396/2021 г. на РС Пловдив, IV бр.с., в частта му, с която е оставена без
уважение молбата с правно основание чл.420, ал.2 ГПК за спиране на
изпълнението по изп.д. № 20219080400781, по описа на ЧСИ Бойка Андреева,
рег. № 908 от КЧСИ, с район на действие – Окръжен съд - Пловдив.
В жалбата се излагат доводи, че задължението не е доказано по
основание и размер. Възразява се, че неправилно е изчислен размерът на
задължението. Моли се за уважаването на жалбата и отмяната на
обжалваното определение. Иска се спиране на изпълнението на Заповед
№9895 от 24.11.2021г., въз основа на която е образувано изп.д. №
20219080400781, по описа на ЧСИ Бойка Андреева, рег. № 908 от КЧСИ.
Ответникът по жалбата - заявителят „УниКредит Булбанк“ АД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, пл.Света Неделя
1
№ 7, район Възраждане, общ. Столична, обл. София (столица), чрез
пълномощника си по делото адвокат И., оспорва жалбата като неоснователна.
След преценка на събраните по делото доказателства във връзка със
становищата на страните, съдът намира за установено следното:
Частната жалба е предявена в срок от легитимирана да обжалва страна,
поради което е допустима и следва да се разгледа по същество.
Производството пред РС – Пловдив е образувано по заявление от
„УниКредит Булбанк“ АД, ЕИК: *********, за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 417 от ГПК въз основа на документ / извлечение от
счетоводните книги на банката/ срещу „ГЛОПАКС“ ЕООД ЕИК: ********* /
кредитополучател/ и Т. Х. М. /солидарен длъжник/, за вземания, дължими въз
основа на договор за банков инвестиционен кредит от 02.03.2017г. и анекси
към него.
Заявлението е уважено и е издадена Заповед №9895 от 24.11.2021г. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документи по чл. 417, т.2 от
ГПК, издаден е и изпълнителен лист за присъдените със заповедта вземания.
Въз основа на заповедта и изпълнителния лист е образувано изп. дело
изп.д. № 20219080400781, по описа на ЧСИ Бойка Андреева, рег. № 908 от
КЧСИ.
В срок са депозирани възражения по реда на чл. 414 от ГПК. Оспорено
е задължението и е направено искане за спиране на изпълнението, поради
недоказаност на задължението.
За да остави без уважение искането по чл.420, ал.2 ГПК, районният съд
е приел, че не са ангажирани убедителни писмени доказателства, мотивиращи
съда да спре изпълнението, както и че не е представено надлежно
обезпечение по реда на чл.180 и чл.181 от ЗЗД.
Определението е правилно.
Съгласно чл. 420 ГПК защитата срещу материалноправната
незаконосъобразност на изпълнението се осъществява посредством
възможността да се спре изпълнението й. Съгласно ал. 1 на чл. 420 ГПК,
спиране на изпълнението е допустимо при представяне на надлежно
обезпечение за кредитора. В чл. 420, ал. 2 ГПК е предвидена възможност за
длъжника да постигне спиране на изпълнението при втора хипотеза - чрез
2
представяне на убедителни писмени доказателства, че вземането не се дължи;
вземането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител; неправилно е изчислен размерът на вземането по договор,
сключен с потребител.
В случая заповедта за незабавно изпълнение е издадена въз основа на
документ по чл.417, т.1-9 ГПК, поради което за спиране на изпълнението в
хипотезата на чл.420, ал.1 ГПК следва да се представи надлежно обезпечение
за кредитора по реда на чл.180 и чл.181 ЗЗД.В случая представянето на
обезпечение не се твърди и не се установява.
Не е налице и хипотезата на чл.420, ал.2 ГПК за спиране на
изпълнението. Искането за спиране се обосновава с довода за недоказаност на
задължението, но без да се представят убедителни писмени доказателства,
съгласно чл.420, ал.2, т.1 ГПК. Излагането на възражение срещу
дължимостта на вземането не е достатъчно за спиране на изпълнението,
доколкото и не е подкрепено с убедителни писмени доказателства, а същото
ще следва да бъде предмет на проверка в производството по чл.422 ГПК.
Доколкото вземането се основава на договор за инвестиционен кредит,
предоставен от банката на „ГЛОПАКС“ ЕООД, не са налице и останалите
предпоставки по чл.420, ал.2, т.2 и 3 ГПК за спиране на изпълнението.
В аспекта на изложеното се налага извод, че липсват основания за
спиране на изпълнението по реда на чл. 420 от ГПК. Затова обжалваното
определение, с което искането е оставено без уважение, е правилно и следва
да бъде потвърдено.
По изложените съображения съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 10882/16.12.2021 г., постановено по
ч. гр. д. № 18396/2021 г. на РС Пловдив, IV бр.с., в частта му, с която е
оставена без уважение молбата с правно основание чл.420, ал.2 ГПК за
спиране на изпълнението по изп.д. № 20219080400781, по описа на ЧСИ
Бойка Андреева, рег. № 908 от КЧСИ, с район на действие – Окръжен съд -
Пловдив.
3
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4