РЕШЕНИЕ
№ 1225
гр. Бургас, 14.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:ДИАНА ИВ. АСЕНИКОВА
ЛЕФТЕРОВА
при участието на секретаря МАРИЯ АП. МИЛЕВА
като разгледа докладваното от ДИАНА ИВ. АСЕНИКОВА ЛЕФТЕРОВА
Гражданско дело № 20232120102669 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД , със
седалище и адрес на управление: гр. София, район Младост, ж.к. „Младост“ № 4, Бизнес
Парк София, сграда 6, представлявано от Д.К.К. и М.С., против И. Н. М., ЕГН: **********,
с настоящ адрес: гр. Б., ***, за ПРИЕМАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на
ответника, че дължи на ищеца следните суми, дължими по силата на Договор за мобилни
услуги от 17.11.2020 г. с предпочетен мобилен номер ************: 55, 16 лева – месечни
абонаментни такси за потребление на мобилни услуги за периода от 25.11.2020 г. до дата
24.04.2021 г., ведно със законната лихва за забава, считано от постъпване на заявлението в
съда на 16.11.2022 г. до окончателното изплащане на сумата; 145, 98 лева – неустойка за
предсрочно прекратяване, от която 49, 98 лева стойността на 3 месечни абонаментни такси и
96 лева за предоставено за ползване устройство рутер HUAWEI В311-221, за които суми е
издадена Заповед № 3734 от 06.12.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК по ч. гр. д. № 7854/2022 г. по описа на Районен съд – Бургас. Претендират се и
разноските в исковото и в заповедното производство.
В исковата молба са изложени твърдения, че страните са сключили Договор за
мобилни услуги от 17.11.2020 г. с предпочетен мобилен номер ************, с краен срок
на действие до 17.11.2022 г., с предпочетена абонаментна такса Интернет за дома 19.99лв.,
съгласно който е взел мобилно устройство HUAWEI В311-221. Твърди се, че ответникът не
е изпълнил задълженията си за заплащане на дължимите месечни абонаменти съобразно
използваните от него услуги, за които са издадени фактури. Поддържа се, че на основание т.
19б, буква в) от приложимите Общи условия за мобилния оператор е възникнало
потестативното право едностранно да прекрати договора за мобилни услуги, при това без
необходимост да волеизявява изрично пред абоната намерението си за прекратяване предвид
неколкократните напомняния чрез смс-известяване до този момент. Сочи се, че поради
1
неспазване на крайния срок за ползване на абонамента от страна на абоната мобилният
оператор е начислил в крайната издадена фактура неустойка за предсрочно прекратяване на
сключения абонамент на основание т. 11 от договора. Отбелязва се, че предоставеното
устройство- рутер HUAWEI В311-221, не е върнато на оператора при условията на т. 12 от
договора. Правният си интерес ищецът обосновава с обстоятелствата, че за процесните суми
е била издадена Заповед № 3734 от 06.12.2022 г. за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 7854/2022 г. по описа на Районен съд – Бургас, връчена на
длъжника при условията на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, поради което на заявителя били дадени
указания за предявяване на настоящите установителни искове.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника чрез
назначения му по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител. Оспорва по размер иска за
месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги поради това, че сумата не е
уточнена. Оспорва по основание иска за неустойка, тъй като ищецът не е уведомил писмено
ответника, че разваля договора преди изтичането на срока му.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени положителни установителни искове
с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК вр. чл. 229 ЗЕС и чл. 92 ЗЗД.
Видно от приложеното ч. гр. д. № 7854/2022 г. по описа на Районен съд – Бургас, за
претендираните с исковата молба суми е била издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК № 3734 от 06.12.2022 г., връчена на длъжника при условията на
чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, поради което в изпълнение на дадените от заповедния съд указания в
законовия едномесечен срок заявителят е предявил настоящите положителни установителни
искове, които се явяват процесуално допустими.
За уважаването на предявените положителни установителни искове е необходимо да
се установи наличието на следните материални предпоставки: 1) сключен между страните
действителен договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги; 2) неизпълнение на
изискуеми задължения на ответника по договора; 3) действителна неустоечна клауза и
наличието на предпоставките за заплащане на уговорената неустойка.
По делото е представен сключен между страните Договор за услуга интернет за дома
от 17.11.2020 г. за срок от 24 месеца, по силата на който ищецът се е задължил да
предостави на ответника услуга „интернет за дома“ срещу заплащането на стандартна
месечна абонаментна такса в размер на 19, 99 лева. Съгласно т. 8 от договора на
потребителя е било предоставено за ползване устройство – рутер с марка HUAWEI, модел
В311-221. За предаването на устройството е съставен приемо-предавателен протокол от
17.11.2020 г. Не се твърди, а и при извършена служебна проверка не се установява
договорът да страда от пороци, които да обосноват извод за неговата недействителност.
По делото липсва надлежно наведено от ответника възражение за неизпълнен
договор, поради което изпълнението на задълженията на ищеца по сключения договор не е
станало част от предмета на настоящото производство.
Приложени по делото са следните фактури: фактура № **********/25.12.2020 г. за
отчетния период 25.11.2020г. – 24.12.2020г. на стойност 19, 99 лева за месечна такса;
фактура № **********/25.01.2021г. за отчетния период 25.12.2020г. - 24.01.2021г. на
стойност 20.89 лв. за месечна такса; фактура № **********/25.02.2021г. за отчетния период
от 25.01.2021г. до 24.02.2021г. на стойност 19.99 лева за месечна такса; фактура №
**********/25.03.2021 г. за отчетен период от 25.02.2021 г. до 24.03.2021 г. на отрицателна
стойност „- 5, 71 лева“ за месечна такса (авансово заплатена от абоната при сключване на
договора); фактура № **********/25.04.2021 г. с отчетен периода от 25.03.2021 г. до
24.04.2021 г. на обща стойност 201, 14 лева, от които 96 лева – „други начисления и
2
компенсации“, 49, 98 лева – „неустойки предсрочно прекратяване на договори за услуги“ и
55, 16 лева – „задължения от предходен период“. Съгласно т. 27 от приложимите Общи
условия на „Йеттел България“ ЕАД за взаимоотношения с потребителите на електронни
съобщителни услуги плащането на посочената във фактурата сума се извършва в срока,
указан на фактурата, но не по-късно от 18 дни след датата на издаването й. По делото не се
твърди и не се установява ответникът да е изпълнил в срок изискуемите си задължения по
сключения договор, за които са издадени процесните фактури за месечни абонаментни
такси. Следователно искът за заплащане на дължимите месечни абонаментни такси е
доказан по основание. Претендираната сума от 55, 16 лева е формирана като сбор от размера
на три месечни абонаментни такси от 19, 99 лева след приспадане на сумата от 5, 71 лева
(авансово заплатена от абоната при сключване на договора), т. е. претендираната сума не
надвишава размера на уговорената месечна абонаментна такса за процесния тримесечен
отчетен период. Поради това съдът приема, че искът за сумата от 55, 16 лева за месечни
абонаментни такси е доказан по основание и размер, поради което следва да бъде изцяло
уважен.
Процесният Договор за услуга интернет за дома от 17.11.2020 г. е със срок от 24
месеца. Предвидено е, че в случай на прекратяването му преди изтичане на уговорения
срок по вина или по инициатива на потребителя или при нарушаване на задълженията му,
последният дължи за всяка СИМ карта, по отношения на която е налице прекратяване: (а)
неустойка в размер на всички месечни абонаменти за периода от прекратяване на договора
до изтичане на уговорения срок, като максималният размер на неустойката не може да
надвишава трикратния размер на месечните абонаменти – месечният абонамент, приложим
за нуждите на начисляване на неустойката, е най-високият според условията на плана. В
допълнение към неустойката по предходното изречение потребителят дължи и
възстановяване на част, съответстваща на оставащия срок на договора, от разликата между
най-ниския и най-високия месечен абонамент според условията на плана в случай, че са
били налице отстъпки и/или различна стойност на месечни абонаменти; и (б) в случаите, в
които потребителят не върне WiFi рутера или рутерът е счупен или повреден, то
потребителят дължи неустойка в размер на 96 лева с ДДС.
Съгласно т. 19б, б. „в“ от приложимите Общи условия доставчикът има право
едностранно да прекрати индивидуален договор, срочен или безсрочен, в случай че
потребителят не е платил дължими суми след изтичането на сроковете за плащане по
индивидуалния договор, съответно по Общите условия. На основание т. 75 от приложимите
Общи условия при неизпълнение на задълженията на потребителя доставчикът има право
незабавно да ограничи предоставянето на услугите или при условията на т. 19б да прекрати
едностранно индивидуалния договор на потребителя. Ищецът се позовава още и на клаузата
на т. 31а от Общите условия, която гласи, че доставчикът се задължава предварително и по
подходящ начин (чрез кратко текстово съобщение – SMS, писмо с обратна разписка,
записващ се телефонен разговор, писмо до електронната поща на посочен от абоната
електронен адрес за контакти, чрез писмо, доставено от куриер и др.) да информира абоната,
че ще предприеме действия по извънсъдебно събиране на негови неплатени парични
задължения, включително и когато се целта се използва услугите на трети лица (кредитни
бюра, агенции за събиране на вземания и други), като тази информация задължително
следва да съдържа и данни за точния размер на претендираните парични задължения, за
основанието, от което произтичат, както и за третото лице, което ще събира вземането.
От тълкуването на посочената клауза от индивидуалния договор, предвиждаща
виновно неизпълнение от страна на длъжника, в съответствие с правилата на чл. 20 ЗЗД и
чл. 87 ЗЗД може да се направи извод, че действителната воля на страните е била да уговорят
неустойка за разваляне на договора, която поначало е допустима (вж. Тълкувателно
решение № 7 от 13.11.2014 г. по тълк. д. № 7/2013 г., ОСГTК на ВКС). Неустойката за
разваляне има за цел да обезщети вредите, които кредиторът търпи от неизпълнението на
3
един двустранен договор, чието действие е отпаднало поради развалянето му с обратна сила
или занапред. Следователно задължението за заплащане на този вид неустойка възниква с
осъществяването на уговорения между страните правопораждащ юридически факт, а в
процесния случай това е развалянето на договора, настъпило преди изтичането на
уговорения 24-месечен срок от сключването му. Съгласно разпоредбата на чл. 87, ал. 1 ЗЗД,
когато длъжникът по един двустранен договор не изпълни задължението си поради причина,
за която той отговаря, кредиторът може да развали договора, като даде на длъжника
подходящ срок за изпълнение с предупреждение, че след изтичането на срока ще смята
договора за развален, като предупреждението трябва да се направи писмено, когато
договорът е сключен в писмена форма. Така законът предвижда, че за да породи своето
конститутивно правно действие, волеизявлението на кредитора за разваляне на един писмен
договор следва да бъде обективирано в писмена форма (за действителност, а не за
доказване) и да достигне до своя адресат – длъжника. Следва да се име предвид, че
разпоредбата на чл. 87 ал. 1 ЗЗД е диспозитивна, поради което намира приложение само
доколкото в особената част на ЗЗД или в друг специален закон не са предвидени
императивни правила за разваляне на конкретния вид договор или страните не са уговорили
други условия и начин за разваляне на сключения между тях договор (Решение № 113 от
31.07.2015 г. по т. д. № 929/2014 г., I т. о. на ВКС, Решение № 229 от 28.01.2015 г. по гр. д.
№ 4936/2013 г. на ВКС). Свободата на договаряне и диспозитивният характер на чл. 87, ал. 1
ЗЗД не изключват възможността страните да уговарят т. нар. комисорна клауза, като
постигнат съгласие, че развалянето на договора може да стане без даване на нов срок за
изпълнение или дори автоматично – без отправяне на изявление (в този смисъл Решение №
1181 от 12.10.1999 г. по гр. д. № 511/1999 г. на ВКС, Решение № 131 от 13.11.2009 г. по т. д.
№ 661/2008 г., II т. о. на ВКС, Решение № 251 от 07.01.2013 г. по т. д. № 1002/2011 г., II т. о.
на ВКС). По делото обаче не се твърди и не се установява страните да са постигнали такова
съгласие, доколкото горепосочената неустоечна клауза от договора урежда последиците от
настъпилото разваляне, а клаузите на т. 19б, б. „в“ и т. 75 от приложимите Общи условия
само прогласяват потестативното право на кредитора да развали договора, но не уреждат ред
за упражняването му, различен от предвидения в общото правило на чл. 87, ал. 1 ЗЗД.
Правото на доставчика незабавно да ограничи предоставянето на услугите на основание т.
75 от Общите условия представлява извънсъдебно възражение за неизпълнен договор,
освобождаващо доставчика от отговорност за неизпълнение на задължението му да
предостави на потребителя услугата, която е предмет на договора, но не може да се
квалифицира като уговорено между страните отклонение от диспозитивното правило на чл.
87, ал. 1 ЗЗД, а освен това е предвидено като алтернатива на правото на едностранно
прекратяване на договора. Клаузата на чл. 31а от Общите условия също не предвижда начин
за разваляне на договора, различен от общия ред по чл. 87, ал. 1 ЗЗД, а само прогласява
задължението на доставчика да предостави на потребителя определена информация, която
обаче не включва даването на длъжника подходящ срок за изпълнение с предупреждение, че
след изтичането на срока кредиторът ще смята договора за развален.
Не се твърди и не установява, че преди подаване на исковата молба ищецът е
упражнил надлежно потестативното си право да развали договора чрез отправяне на
писмено уведомление, получено от длъжника. Следва да се отбележи, че в съдебната
практика трайно се поддържа становището, че двустранен договор може да се развали чрез
връчването на исковата молба, с която се претендират последиците от развалянето на
договора, като съдът е длъжен да вземе предвид настъпилото в хода на процеса разваляне на
договора на основание чл. 235, ал. 3 ГПК (Решение № 43 от 06.02.2015 г. по гр. д. №
4792/2014 г. на ВКС, Решение № 81 от 03.06.2015 г. по т. д. № 1591/2014 г., II т. о. на ВКС,
Решение № 186 от 15.07.2014 г. по гр. д. № 6836/2013 г. на ВКС, Решение № 186 от
15.07.2014 г. по гр. д. № 6836/2013 г. на ВКС). В процесния случай обаче препис от исковата
молба с приложенията е връчен на длъжника, чрез назначения му особен представител, на
4
05.03.2024 г., към който момент вече е бил изтекъл двегодишният срок на договора от
17.11.2020 г., поради което не е налице предвидената в неустоечната клауза хипотеза на
разваляне на договора преди изтичане на срока, за който е сключен. Въз основа на
изложеното съдът приема, че не са налице предпоставките за дължимост на претендираната
неустойка, поради което предявените за нея искове следва да бъдат изцяло отхвърлени.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК съразмерно на уважената част от предявените искове
съобразно направеното искане и представените доказателства ищецът има право да му бъдат
присъдени сторените в заповедното и в исковото производство разноски за заплатени
държави такси, адвокатски възнаграждения и възнаграждение за особен представител на
ответника в общ размер от 259, 20 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че в полза на
„Йеттел България“ ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Младост,
ж.к. „Младост“ № 4, Бизнес Парк София, сграда 6, представлявано от Д.К.К. и М.С., против
И. Н. М., ЕГН: **********, с настоящ адрес: гр. Б., ***, СЪЩЕСТВУВАТ вземания за
следните суми, дължими по силата на Договор за мобилни услуги (интернет за дома) от
17.11.2020 г.: 55, 16 лева – месечни абонаментни такси за периода от 25.11.2020 г. до
24.04.2021 г., ведно със законната лихва за забава, считано от постъпване на заявлението в
съда на 16.11.2022 г. до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена
Заповед № 3734 от 06.12.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.
гр. д. № 7854/2022 г. по описа на Районен съд – Бургас.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Йеттел България“ ЕАД, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район Младост, ж.к. „Младост“ № 4, Бизнес Парк София, сграда 6,
представлявано от Д.К.К. и М.С., против И. Н. М., ЕГН: **********, с настоящ адрес: гр. Б.,
***, иск за ПРИЗНАВАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО , че в полза на ищеца срещу ответника
СЪЩЕСТВУВАТ вземания за следните суми, дължими по силата на Договор за мобилни
услуги (интернет за дома) от 17.11.2020 г.: 145, 98 лева – неустойка за предсрочно
прекратяване, от която 49, 98 лева стойността на 3 месечни абонаментни такси и 96 лева за
предоставено за ползване устройство рутер HUAWEI В311-221, за които суми е издадена
Заповед № 3734 от 06.12.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.
гр. д. № 7854/2022 г. по описа на Районен съд – Бургас.
ОСЪЖДА И. Н. М., ЕГН: **********, с настоящ адрес: гр. Б., ***, да заплати на
„Йеттел България“ ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Младост,
ж.к. „Младост“ № 4, Бизнес Парк София, сграда 6, представлявано от Д.К.К. и М.С., сумата
от 259, 20 лева за разноски в исковото и в заповедното производство.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – Бургас в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5