Определение по дело №775/2019 на Административен съд - Хасково

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№   

 

04.12.2019г., гр.Хасково

 

Административен съд – Хасково, в закрито заседание на четвърти декември две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

Съдия: АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА

 

като разгледа докладваното от съдия Митрушева

адм. дело № 775 по описа за 2019 година на Административен съд - Хасково,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 268 във връзка с чл. 171 от Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК).

 

Образувано е по жалба на Д.М.Д. *** против Мълчалив отказ на Директора на ТД на НАП – Пловдив да се произнесе по жалба с вх. № 94-00-2574/11.04.2019г. срещу действията на публичния изпълнител при ТД на НАП – Пловдив, офис Хасково по изпълнително дело № 16140000012/2014г.

 

В жалбата се твърди, че оспореният мълчалив отказ е нищожен и незаконосъобразен. С молба вх. № 10-94-05-350/17.09.2018г. до Директора на ТД на НАП – Пловдив, жалбоподателката поискала да бъдат отписани задълженията по гр.д.№ 10197/22.07.2012г., по което дело бил издаден изпълнителен лист и въз основа на него образувано изпълнително дело № 16140000012/2014г. С разпореждане изх. № С-180026-137-0010273/25.09.2018г. на публичен изпълнител при ТД на НАП – Пловдив, офис Хасково, било отказано публичните задължения по посоченото изпълнително дело да бъдат погасени по давност. Разпореждането било обжалвано пред Директора на ТД на НАП – Пловдив, който с Решение № 463/02.11.2018г. оставил жалбата без уважение. Това решение било обжалвано пред Административен съд – Хасково, който с Решение № 73/18.02.2019г. по адм.дело № 1143/2018г. го отменил и върнал преписката на публичния изпълнител за изпълнение на дадените в решението задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона. С Разпореждане изх. № С-190026-137-0003012/29.03.2019г. публичният изпълнител отново се произнесъл, без да спази разпорежданията на съда и отново не прекратил изпълнителното дело поради изтекла погасителна давност. Това разпореждане било обжалвано с жалба вх. № 94-00-2573/11.04.2019г., но публичният изпълнител не се произнесъл в законоустановения 14-дневен срок.

В тази връзка жалбоподателката твърди, че в настоящия случай е налице нищожност на оспорения административен акт, поради порок във формата, който се приравнявал на липса на волеизявление. За да обоснове този си довод, жалбоподателката твърди, че било юридически недопустимо мълчаливо потвърждаване на действията на публичния изпълнител или мълчалив отказ с контролен административен акт по чл. 267 от ДОПК. В защита срещу принудителното изпълнение по глава ХХVII от ДОПК не била предвидена изрично фикцията на мълчаливия отказ, поради което липсата на произнасяне от контролен административен орган не можела да се квалифицира като годен мълчалив отказ, който нормативно да презумира волеизявление за оставяне на жалбата без уважение или без разглеждане. От друга страна, липсата на валиден мълчалив отказ не се отразявала върху правния интерес жалбоподателят да иска прогласяване на неговата нищожност, нито лишавало делото от предмет. Според жалбоподателката, подобно тълкуване би ограничило предвидената в чл. 120, ал. 1 от Конституцията на Република България възможност за гражданите и юридическите лица да обжалват всички административни актове, които ги засягат, освен изрично посочените със закон. Въпреки че нищожният административен акт не пораждал валидни правни последици и задължения, за адресата следвало да е налице правна възможност да иска от останалите участници в административното правоотношение да се съобразят с това. Легалният и сигурен начин в това отношение била силата на съдебно установеното, тоест силата на присъдено нещо на съдебното решение.

С оглед на така изложеното, жалбоподателката  моли да бъде постановено решение, с което да бъде обявен за нищожен мълчалив отказ на Директора на ТД на НАП – Пловдив да се произнесе по жалба с вх. № 94-00-2574/11.04.2019г. срещу действията на публичния изпълнител при ТД на НАП – Пловдив, офис Хасково по изпълнително дело № 16140000012/2014г. и да върне преписката на Директора на ТД на НАП – Пловдив за произнасяне по жалба с вх. № 94-00-2574/11.04.2019г. Претендира разноски.

 

Ответникът по жалбата – Директор на ТД на НАП – гр.Пловдив, в писмено становище, депозирано по делото, заявява, че жалбата е недопустима като просрочена, и неоснователна, тъй като постановеният мълчалив отказ бил правилен и законосъобразен. Моли за постановяване на съдебен акт, с който жалбата да бъде оставена без разглеждане, а в случай, че съдът приеме жалбата за допустима, да бъде оставена без уважение като неоснователна и недоказана. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

 

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното от фактическа страна:

 

С Разпореждане изх.№ С190026-137-0003012/29.03.2019г. на публичен изпълнител при ТД на НАП – Пловдив, офис Хасково Д. К. на основание чл. 226, ал. 1 от ДПК е разпоредено: По ИД № 16140000012/2014г. не прекратявам поради изтекла погасителна давност събирането на публично задължение по Изпълнителен лист от 22.07.2013г., издаден по гр.д.№ 10197/2010г. по описа на Окръжен съд – Хасково, за сума в размер на 42 744.84 лева, от които главница – 17 781.71 лева и лихва – 24 963.13 лева.

В разпореждането изрично е указано, че същото може да бъде обжалвано по реда на чл. 266, ал. 1 от ДОПК пред директора на ТД на НАП – Пловдив в седемдневен срок от връчването му.

Против това разпореждане е подадена жалба от Д.М.Д. до директора на ТД на НАП – Пловдив вх.№ 9400-2573/11.04.2019г.

На 07.06.2019г. жалбоподателката сезира Административен съд – Пловдив с жалба вх.№ 11086/07.06.2019г. по описа на същия съд(изпратена по подсъдност на Административен съд – Хасково) против формирания, според жалбоподателката, мълчалив отказ на директора на ТД на НАП да се произнесе по депозираната от нея жалба срещу разпореждането на публичния изпълнител.

 

При така установените факти, съдът приема, че жалбата следва да се остави без разглеждане, а производството по делото да се прекрати по следните съображения:

 

Съгласно разпоредбата на чл. 167 от ДОПК публичният изпълнител е орган на принудителното изпълнение и осъществява дейността си по реда на ДОПК, като в чл. 173 от ДОПК е регламентирано отписването на публичните вземания. Съгласно разпоредбите на  чл. 266, ал. 1 и чл. 267, ал. 2 от ДОПК действията на публичния изпълнител могат да се обжалват от длъжника или от третото задължено лице пред директора на компетентната териториална дирекция чрез публичния изпълнител, който ги е извършил, в 7-дневен срок от извършването им или от уведомяването. Тази разпоредба е общо формулирана и затова е приложима за всички действия, без изключения, включително отказите за отписване на публични вземания поради изтекла погасителна давност по чл. 173 от ДОПК. Нормата на чл. 266, ал. 1, изр. 2 от ДОПК постановява, че жалбата се подава в 7-дневен срок от извършването на действието, ако лицето е присъствало или е било уведомено за извършването му, а в останалите случаи - от деня на съобщението. Съгласно чл. 267, ал. 1 от ДОПК решаващият орган разглежда жалбата въз основа на данните по преписката и представените от страните доказателства и се произнася в 14-дневен срок от постъпването на редовна жалба с решение по чл. 267, ал. 2, т. 1 - 6 от ДОПК. На основание чл. 268, ал. 1, изр. 1 от ДОПК в случаите по чл. 267, ал. 2, т. 2, 4, 5 и 6 от ДОПК длъжникът може да обжалва решението пред административния съд по местонахождението на компетентната териториална дирекция на НАП в 7-дневен срок от съобщението. Жалбата, ведно с преписката се изпраща в тридневен срок на административния съд съгласно чл. 268, ал. 1, изр. 2 ДОПК, който се произнася с окончателно решение по чл. 268, ал. 2 от ДОПК.

 

Цитираните и действащи правни норми, регламентиращи защитата срещу принудително изпълнение по Глава двадесет и седма от Дял ІV на ДОПК, са специални и дерогират разпоредбите, приложими в производствата по обжалване по другите дялове на ДОПК. Дерогират също и общите разпоредби на АПК, приложими за административните производства пред всички държавни органи, доколкото със закон не е установено друго – по аргумент на чл. 2, ал. 1 от АПК.

В тази връзка съдът приема, че депозираната в настоящото производство жалба е недопустима, тъй като се иска отмяна на мълчалив отказ на директора на ТД на НАП да се произнесе против разпореждане на публичен изпълнител за отказ за отписване на публични задължения поради изтекла погасителна давност. Тук следва да се отбележи, че не всяко бездействие на административен орган представлява мълчалив отказ по смисъла на  чл. 58, ал. 1 от АПК. Съгласно цитираната разпоредба мълчаливият отказ представлява бездействие на административен орган в случаите, когато този орган има задължение да се произнесе с изричен акт по направено пред него искане за издаване на индивидуален административен акт в определен срок или да направи предложение до друг орган за издаване на акта /по арг. от  чл. 58, ал. 2 от АПК/. Тоест мълчалив отказ би бил налице при непроизнасяне в срок по искане за издаване на индивидуален административен акт, съответно предложение, но не и в случаите на осъществяване на контрол за законосъобразност от по-горестоящ административен орган.

В случая съдът счита, че с жалбата по настоящото дело се оспорва неподлежащ на съдебно обжалване мълчалив контролен административен акт. За да се приеме, че е налице мълчалив отказ, е необходима изрично предвидена в закона правна фикция, каквато не се съдържа в защитата срещу принудително изпълнение по Глава двадесет и седма от ДОПК, нито в Глава седемнадесета от ДОПК, чиито норми съгласно чл. 144, ал. 2 от ДОПК се прилагат в производства от други дялове на ДОПК, ако не е предвидено друго. Законовата фикция, уредена в нормата на чл. 156, ал. 4 от ДОПК, съгласно която непроизнасянето на решаващия орган по чл. 152, ал. 2 от ДОПК в срока по чл. 155, ал. 1 от ДОПК се смята за потвърждение на ревизионния акт в обжалваната по административен ред част, в случая не е пряко приложима, тъй като не се обжалва ревизионен акт.

В този смисъл липсата на волеизявление на решаващия орган по  чл. 266, ал. 1, изр. 1 от ДОПК, в срока по чл. 267, ал. 2 от ДОПК не е приравнена от процесуалния закон, специален или общ, на конклудентно изразена воля чрез нормативна фикция, валидна за уреденото в Глава двадесет и седма от ДОПК административно обжалване. При тази регламентация, непроизнасянето на решаващия орган по  чл. 266, ал. 1, изр. 1 от ДОПК в 14-дневния срок по чл. 267, ал. 2 от ДОПК след сезирането му с жалба на длъжник срещу действия на публичен изпълнител не може да се приравни нито на отрицателен, нито на положителен мълчалив контролен административен акт.

Съдът приема, че всеки мълчалив акт на решаващия орган по  чл. 266, ал. 1, изр. 1 от ДОПК е по принцип недопустим, тъй като законът задължава този орган, упражнявайки правомощията си по чл. 267, ал. 2, т. 1 - 6 от ДОПК, да се произнесе с писмено решение. От директора на компетентната териториална дирекция на НАП се изисква да реши всяка отправена до него административна жалба по чл. 267, ал. 1 от ДОПК, а съдебната обжалваемост е ясно лимитирана до изчерпателно посочените в чл. 268, ал. 1, изр. 1 от ДОПК негови решения, а именно тези по чл. 267, ал. 2, т. 2, 4, 5 и 6 от ДОПК. Единствено изричните контролни актове на решаващия орган по  чл. 266, ал. 1, изр. 1 от ДОПК подлежат на правораздавателен контрол. По аргумент за противното възможността съдебно да се оспорва какъвто и да е негов мълчалив контролен акт е изключена.

Изводът, който се налага, е, че жалбата по настоящото дело срещу мълчалив отказ на директора на ТД на НАП – Пловдив да бъдат отписани по давност публични задължения на жалбоподателката, доколкото не е изрично решение по чл. 267, ал. 2, т. 2 - 6 от ДОПК не подлежи на съдебно обжалване съгласно чл. 268, ал. 1, изр. 1 от ДОПК.

 

По тези съображения следва да бъде отменено протоколното определение от 19.11.2019г., с което е даден ход на делото по същество, а жалбата на Д.М.Д. следва да бъде оставена без разглеждане, съответно производството по настоящото дело да бъде прекратено. В същото време, доколкото горестоящият административен орган, в лицето на директора на ТД на НАП – Пловдив, следва да осъществи контрол за законосъобразност и дължи произнасяне, преписката следва да му бъде изпратена за издаване на съответен акт по подадената жалба.

 

С оглед изхода на производството разноските следва да останат за страните така, както са направени.

 

Мотивиран от горното, съдът

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

ОТМЕНЯ протоколно определение от 19.11.2019г., с което е приключено събирането на доказателствата и е даден ход по същество.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Д.М.Д. *** против Мълчалив отказ на Директора на ТД на НАП – Пловдив да се произнесе по жалба с вх. № 94-00-2574/11.04.2019г.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм.дело № 775/2019г. по описа на Административен съд - Хасково.

ДА СЕ ИЗПРАТИ административната преписка на директора на ТД на НАП - Пловдив за произнасяне по същата при влизане в сила на настоящото определение.

            Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от датата на съобщението.

 

СЪДИЯ: