Разпореждане по дело №406/2020 на Окръжен съд - Перник

Номер на акта: 638
Дата: 29 юли 2020 г.
Съдия: Маринела Красимирова Маринова-Стоева
Дело: 20201700500406
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 24 юли 2020 г.

Съдържание на акта

РАЗПОРЕЖДАНЕ
Номер 63829.07.2020 г.Град Перник
Окръжен съд – ПерникВтори граждански състав
На 29.07.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:МАРИНЕЛА К. МАРИНОВА-СТОЕВА
като разгледа докладваното от МАРИНЕЛА К. МАРИНОВА-СТОЕВА Въззивно гражданско
дело № 20201700500406 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Е. С. Д. , попадена от адв. Д.М,
срещу решение № 421 от 18.02.2020 г. по гр.д. № 1796/2019 г. по описа на РС-
Перник, с което е признато за установено по отношение на Е. С. Д. , че дължи
на „ЕОС МАТРИКС” ЕООД сумата от 3500 лв., от които 902,48 лв. –
частично предявен иск за главница на обща стойност 18 370,11 лева, като
процесните 902,48 лева са дължими за месеците, както следва: 12.09.2013 –
155,08 лева; 12.10.2013г. – 156,85 лева; 12.11.2013г. –
158,64 лева; 12.12.2013г. – 160,45 лева; 12.01.2014г. – 162,28 лева; 12.02.2014г.
– 162,28 лева; и 12.02.2014г. – 109,18 лева от общо дължима вноска в размер
на 164,14 лева; и 2597, 52 – договорна лихва, изчислена за периода
12.09.2015г. – до 12.06.2018г., представляващи част от неизпълнено
задължение по „Договор за потребителски кредит № FL438435 от 07.08.2008
г, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
постъпване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 21.08.2018
г. до окончателното изплащане на вземането. С решението Е. С. Д. е осъдена
да заплати на „ЕОС МАТРИКС” ЕООД сумата от 253, 90 лв. за разноски по
делото.
По изложени в жалбата съображения за неправилност на
първоинстанционното решение поради нарушение на материалния и
процесуалния закон, жалбоподателят моли то да бъде отменено и вместо това
предявените срещу него искове да бъдат отхвърлени. Обосновава, че
претендираните вземания произтичат от договор за потребителски кредит и
спрямо правоотношението следва се прилагат разпоредбите на Закона за
потребителския кредит в съответната редакция, като ответникът има
качеството „потребител“ по смисъла на чл. 9 от този закон. Поддържа
недействителност на процесния договор за кредит на основание чл. 22, във вр.
с чл. 11, ал.1, т. 9 от ЗПК, тъй като в същия се предвиждат два различни
начина на олихвяване на заемната сума. Не били спазени изискванията и на
чл. 11, ал1, т. 11 от ЗПК, тъй като в договора са предвидени различни
лихвени проценти, но липсва посочване на последователността на
разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими
при различни лихвени проценти за целите на погасяването. На следващо
място се поддържа, че не било изяснено кога ответникът е уведомен за
настъпване на предсрочната изискуемост на вземанията по кредита.
Обосновава се, че по отношение на длъжника предсрочна изискуемост не
може да настъпи преди изрично уведомление от страна на банката или
цесионера. В договора липсвало посочване на дата на прекратяване,
респективно на настъпване на предсрочна изискуемост и в този смисъл не е
възникнало основание кредиторът да търси плащане на всички дължими суми
по договора. Жалбоподателят сочи, че съдът неправилно е основал изводите
си на Анекс № 1 към договора за потребителски кредит от 12.11.2009 г., в
който той липсва установъчни данни за него и подпис, удостоверяващ, че е
запознат със съдържанието му. Отделно от това от приложеното известие за
доставяне – обратна разписка, не може да се направи категоричен извод за
съдържанието на писмото – че същото представлява съобщение за извършена
цесия. Същото изхождало от цесионера, а не от цедента, поради което е
следвало към него да се приложи и съответно пълномощно. Не представлява
според жалбоподателя валидно упълномощаване извършеното общо
възлагане. Излага съображения, че исковата молба от цесионера не може да
се счита за уведомление за извършената цесията. В приложеното към нея
пълномощно нямало конкретни данни за длъжниците и вземанията.
Жалбоподателят претендира разноски.
С въззивната жалба не се правят доказателствени искания.
Въззиваемата страна - „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, чрез адв. Капитанова,
в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК изразява становище за неоснователност на
жалбата. Обоснова, че в изпълнение на сключен с жалбоподателя договор
праводателят му „Юробанк и Еф Джи България“ е предоставил кредит в
размер на 20000 лв., което е безспорно установено по делото. Вземането
възникнало в полза на кредитодателя е надлежно прехвърлено на ищцовото
дружество. Договорът за потребителски кредит е подписан от ответника и
същият е изразил съгласие с параметрите му. Счита за несъстоятелно
твърдението за недействителност на договора, като в тази връзка сочи, че
промяната на лихвения процент е договорена и може да се извърши само при
определени условия, които не противоречат на закона. Възражението относно
посочения Анекс № 1 към договора, според въззиваемата страна, е
преклудирано, евентуално неоснователно. Процесното вземане се претендира
на основание погасителен план към договора, а не на основание сключен
анекс. Пояснява се във връзка с възраженията в жалбата, че ищецът не се
позовава фактическия състав, обуславящ предсрочна изискуемост, а основава
изискуемостта на вземането си с изтичане на крайния срок на договора.
Оспорва твърденията за липса на надлежно уведомяване за цесията по
подробно изложени съображения. Моли за потвърждаване на
първоинстанционното решение, като в условията на евентуалност, в случай на
уважаване на въззивната жалба, релевира възражение за прекомерност на
претендираното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.
При извършената по реда на чл. 267, ал. 1, изр. първо ГПК служебна
проверка, съдът установи, че подадената въззивна жалба е допустима, като
подадена против подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, от
процесуално легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването и в
срока по чл. 259 ГПК и е съобразена с изискванията за редовност по чл. 260 и
261 ГПК. Образуваното въз основа на въззивната жалба дело следва да бъде
насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.
С оглед на изложеното
РАЗПОРЕДИ:
НАСРОЧВАМ делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
25.08.2020г. от 10.25 часа, за която дата и час да се призоват страните с
препис от настоящото разпореждане.
Разпореждането е окончателно.
Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________