№ 525
гр. София, 02.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-10 СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Десислава Зисова
при участието на секретаря Светлана Г. Кръстева
като разгледа докладваното от Десислава Зисова Гражданско дело №
20221100104934 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба от А. И. И., с която са
предявени срещу С.О., искове с правно основание чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД за
сумата от 50000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от
увреда на здравето – счупването на раменната кост, която увреда е настъпила
на 25.08.2017 г., и за сумата от 106 лв., представляваща обезщетение за
имуществени вреди от лечението на счупването. Претендира законната лихва
от датата на увреждането и направените разноски по делото.
Ищцата твърди, че на 25.08.2017 г. о 09.00 часа при преминаване по
левия тротоар на улица „*******”, в посока от бул. „Витоша” към бул. „Х.
Ботев”, в зоната на спирката, обръщалото на трамвай № 5, която се намира
между улица „Лавеле” и улица „Княз Борис I”, поради лош участък по
тротоара, спъвайки се, паднала и е наранила дясната ръка, дясното рамо и
главата си. Получила е медицинска помощ и й е поставена диагноза:
счупването на тялото на раменната кост. Извършено й е закрито наместване
на фрактурата, предписана й е терапия и носене на гипсова имобилизация за
поне 45 дни. Претендира обезщетение за неимуществени вреди за понесените
болки и страдания в размер на 50000 лв., за имуществени вреди – 106 лв. и
направените по делото разноски.
Ответникът оспорва иска. Оспорва описания механизъм на
увреждането, оспорва да е налице лошо състояние на пътната настилка в
посочения участък. Сочи, че падането се е осъществило поради невнимание
или подхлъзване, ангажиране на вниманието с нещо друго или забавено
реагиране поради възрастта или заболяване на ищцата (обстоятелства, които
1
следва да се квалифицират като възражение за съпричиняване), като оспорва
да е налице противоправно поведение на негови служители, оспорва
причинната връзка между произшествието и описаните травматични
увреждания. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като се запозна със становищата на страните и събраните по
делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:
Установява се от показанията на свидетеля К.П.С., че на 25.08.2017 г.,
докато са преминавали заедно с ищцата от лявата страна на Съдебната палата
по ул. „*******“ и пресичайки ул. „Лавеле“, малко след трамвайната спирка
на тротоара на ул. „Княз Борис“, ищцата се е спънала в дупка, широка около
един метър и пълна с почва и тухли. Дупката се е намирала на тротоара на ул.
„Княз Борис“, около дупката е имало плочки и асфалт – на мястото е имало
прокопан участък. След спъването си ищцата е паднала на дясната си страна,
ударила си е и главата и е започна да вика от болка. Посетила е Медицински
център „Лора“ на ул. „*******“, където са поставили диагноза за счупване и
са я пренасочили към друга болница. Свидетелката определя описаната дупка
като такава с дълбочина около педя и образувана след премахване на
павилион – с нарушение на настилката на тротоара.
Установява се от приложените по делото медицински документи и от
съдебно-медицинската експертиза, че в следствие на претърпяна пътна
травма, ищцата А. И. И. е получила: „косо счупване на раменната кост с
голямо разместване“. Съгласно експертизата тази костна увреда може да се
случи директно при пряк удар или индиректно - при падане върху ръката или
лакътя. В този случай предмишницата действа като лост и осуква раменната
кост, която е фиксирана в раменната става.от което се получава спираловидно
счупване, кавото е при ищцата. Вещото лице заключава, че счупването на
ищцата може да бъде получено при падане на улицата върху ръката – така,
както е описано в исковата молба. От рентгеновата снимка на А. И. от МЦ
„Лора“ е поставена диагноза косо счупване на раменната кост с голямо
разместване. В последствие в болница „Царица Йоанна“ – гр. София по
спешност с локална анестезия е направено безкръвно наместване на
счупването и е поставена гипсова имобилизация с предписание да се носи 45
дни. Ищцата е претърпяла болки и страдания с голям интензитет за около 15-
20 дни, болки с умерен интензитет за около 3 месеца, болки с малък
интензитет за около 5-6 месеца. Счупването на дясната раменна кост на
ищцата е довело до трайно затрудняване движенията на десния горен крайник
за 4-5 месеца. Вещото лице посочва, че доколкото няма медицинска
документация как е протекъл и колко е продължил възстановителният срок
при ищцата, може да се приеме обичайния при този вид увреди - 4-5 месеца,
като след това до около една година от инцидента, с оглед вида и
местоположението на счупването и възрастта на пострадалата, се очаква да
2
изпитва болки при влажно и студено време при по-продължително и по-
голямо физическо натоварване на десния горен крайник.
Съгласно експертизата предписаните медикаменти на ищцата са
Клексан 40 мг за 30 дни. представените документи — рецепта и касов бон от
26 08 2017 за Клексан ампули за 106.00 лв., са били необходими и са
направени за лечение на получената травматична увреда от ищцата на 25 08
2017 г.
От показанията на свидетеля С. се установява, че непосредствено след
настъпване на увреждането е имала силни болки и оток. След това, по време
на лечението, дясната ръка е била неподвижна, не е можела да си служи с нея,
а това е доминантната й ръка. Към момента, макар счупването да е зараснало,
има затруднения при използване на дясната ръка - не я движи пълноценно,
има ограничение в движенията й.
Съгласно чл. 30, ал. 4 ЗП изграждането, ремонтът и поддържането на
тротоарите се организира от съответната община. От обстоятелството, че на
тротоар на улица към момента на увреждането е имало дупка (неравност на
настилката), се налага изводът, че длъжностни лица на служба при ответника
не са изпълнили задължението си да поддържат земното платно (което
съгласно пар. 2 от ДР на Закона за пътищата е част от обхвата на пътя) по
такъв начин, че да е безопасно за преминаващите пешеходци. Доколкото
общината като юридическо лице осъществява правни действия, респ.
бездействия, чрез натоварени от нея лица, същата отговоря за причинените от
тези лица вреди при или по повод изпълнението на възложената им работа,
включително в случаите, когато не е установено кой конкретно измежду тях е
причинил тези вреди (ППВС № 7/1959 г.). В случая натоварените лица не са
извършили необходимите действия за привеждане на настилката на тротоара
в годно състояние за безопасно преминаване по него и от това тяхно
бездействие са настъпили вреди в правната сфера на ищцата, поради което
следва да бъде ангажирана деликтната отговорност на възложителя - С.О. за
обезщетяване на вредите. Бездействието на натоварените от общината лица
по арг. от чл. 45, ал. 2 от ЗЗД се презюмира да е виновно. В тежест на
ответника е вменено да докаже, че е изпълнил задължението си за поддръжка
на тротоара в състояние за безопасното му използване от пешеходците,
каквото доказване не е проведено. По делото ответникът не е ангажирал
доказателства за състоянието на настилката на процесния тротоар, нито да е
имало сигнализация за неравността.
Предвид изложеното съдът приема, че в полза на ищцата е възникнало
вземане за обезщетение за причинените неимуществени вреди. При
определяне на размера на вземането и на основание чл. 52 ЗЗД следва да се
съобрази, че уврежданията на ищцата се намират в областта на доминантната
й дясна ръка, което обективно води до дискомфорт и трудности в
ежедневието при използването й. Лечението е проведено консервативно – с
поставена гипсова имобилизация, не се е наложило болнично лечение или
3
провеждане на операция. Интензитетът на болката е бил най-голям през
първите 15-20 дни, умерен - за около 3 месеца и с малък интензитет за около
5-6 месеца. Ищцата е имала затруднение в периода на лечението порадуи
невъзможността да си служи с дясната ръка. Към настоящия момент, поради
липсата на медицински данни за настъпили усложнения, съдът приема, че е
налице пълно възстановяване. Поради изложеното съдът, при преценка на
събраните доказателства за характера на уврежданията, периода на лечение,
липсата на трайни последици за здравето на пострадалата и отнасяйки ги към
възрастта и начина й на живот, както и съобразявайки конкретните
икономически условия и стандарт на живот към момента на настъпване на
злополуката – 2017 г., намира, че справедливото обезщетение е в размер на
20000 лв.
Основателен е и искът за присъждане на имуществени вреди от
увреждането. Установява се от медицинската експертиза и представените
писмени доказателства, че във връзка с лечението на ищцата са предписани
медикаменти и тя е извършила разходи за закупуването им в размер на 106 лв.
Частично основателно се явява направеното възражение за
съпричиняване. От показанията и свидетелката С. се установява, че по време
на разходка ищцата се е спънала в неравност на пътната настилка на тротоар.
Свидетелката описва неравността като дупка с широчина около метър и
дълбочина около една педя, поради което съдът приема, че неравността не е
била видима и при обичайно ниската скорост на придвижване по време на
разходка, подобна голяма по размер неравност в пътната настилка може да
бъде забелязана – ако това не може да стане отдалеч, то е напълно възможно
при приближаване до неравността, същата да бъде възприета и избегната от
разхождащия се пешеходец. Поради това следва да се приеме, че ищцата не е
положила дължимата грижа към собственото си здраве да бъде внимателна
към състоянието на пътя, по който преминава. Неоснователно е възражението
на ответника, че вредоносните последици са настъпили поради
здравословното състояние и възрастта на ищцата. По делото липсват данни за
тежки или хронични заболявания, които могат да причинят непредизвикано
падане. Въз основа на изложеното и поради противоправно поведение на
пострадалия – неполагане на дължима грижа да се движи с внимание и при
съобразяване със състоянието на пътя, размерът на дължимите обезщетения
следва да бъде намален с 20% (1/5) – до 16000 лв. за обезщетението за
неимуществени вреди и 100,70 лв. за имуществените вреди.
По лихвата за забава:
Според чл. 84, ал. 3 от ЗЗД при задължение за непозволено увреждане
длъжникът се смята в забава и без покана. За задължението за обезщетение за
неимуществени вреди на ищцата следва да се присъди законната лихва от
датата на увреждането - 25.08.2017 г., а върху обезщетението за имуществени
вреди – от датата на извършване на разхода (26.08.2017 г. – видно от касовата
4
бележка, л.10).
По разноските:
На процесуалния представител на ищцата следва да се присъди
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ по реда на чл.38 ЗД,
съразмерно с уважената част от иска – за сумата от 653,33 лв.
На ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение
(което съдът определя в размер на 300 лв.) съобразно отхвърлената част от
иска, тоест в размер на 203.60 лв.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на съда
дължимата държавна такса в размер на 690 лв. и разноските за експертиза в
размер на 350 лв.
Поради което Софийският градски съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА С.О., адрес: гр. София, ул. *******, да заплати на А. И. И.,
ЕГН: **********, както следва:
на основание чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД сумата от 16000 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и
страдания от увреждания на здравето, настъпили на 25.08.2017 г. в гр. София,
ведно със законната лихва от 25.08.2017 г. до окончателното плащане,
на основание чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД сумата от 100,70 лв.,
представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се разходи
за лечение, ведно със законната лихва от 26.08.2017 г. до окончателното
плащане,
като ОТХВЪРЛЯ исковете за разликата до пълния предявен размер от
50000 лв. за неимуществени вреди и 106 лв. за имуществени вреди.
ОСЪЖДА С.О., адрес: гр. София ул. *******, да заплати на адв. Х. Г.
Ч., адрес на кантора: гр. София, бул. *******, кантора 416, на основание
чл.38, ал.1 ЗА, сумата от 653,33 лв., представляваща адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ.
ОСЪЖДА А. И. И., ЕГН: **********, да заплати на С.О., адрес: гр.
София ул. *******, на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата от 203,60 лв.,
представляваща съдебни разноски.
ОСЪЖДА С.О., адрес: гр. София, ул. *******, да заплати по сметка на
5
Софийския градски съд, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, сумата 690 лв.,
представляваща дължима държавна такса и сумата от 350 лв.,
представляваща разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в
двуседмичен срок от съобщаването му чрез връчване на препис.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
6