ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 113
гр. Кърджали, 19.11.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ в закрито заседание на деветнадесети
ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Веселина Ат. Кашикова Иванова
като разгледа докладваното от Веселина Ат. Кашикова Иванова Търговско
дело № 20215100900089 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 122 ГПК.
Делото е образувано след прекратяване на производството по
гражданско дело № 543/2021 г. по описа на РС - М. и изпращането му на ОС -
К., по подсъдност.
При извършената проверка на исковата молба, съдията – докладчик
констатира следното:
Предявени за разглеждане от ищеца ЕТ „Л.“, с. К., общ. К. срещу „Ч.“
ЕООД, гр. М. са обективно кумулативно съединени осъдителни искове за
заплащане цената на извършени търговски продажби на материали и стоки и
транспортна услуга по четири броя фактури, както следва: 1. фактура №
*/13.01.2020 г. на стойност ***лв. с ДДС; 2. фактура № */08.02.2020 г. на
стойност ** лв. с ДДС; 3. фактура № */10.02.2020 г. на стойност *** лв. с
ДДС и 4. фактура № */12.03.2020 г. на стойност ** лв. с ДДС. По всяка от
търговските сделки, за съответен период се претендира и обезщетение за
забавено изпълнение в размер на законната лихва (мораторна лихва).
Районният съд е приел, че се касае за един иск с обща цена 51251.60 лв.,
включваща главница в размер на 43503.39 лв., произтичаща от неизплатени
задължения по издадени фактури за продажба на стоки и мораторна лихва за
периода от 13.01.2020 г. до 01.11.2021 г. в размер на 8848.21 лв. Въз основа на
този извод, съгласно разпоредбата на чл. 104 т. 4 ГПК е приел, че родовата
подсъдност на иска съобразно цената му над 25000 лв., е на окръжния съд,
1
което му е дало основание да прекрати производството по делото и да го
изпрати на ОС - К.
Приетото с определението, че се касае за един иск с цена,
представляваща сбора на задълженията по отделните фактури за главницата,
съответно – за мораторната лихва, макар да не са изложени съображения в
тази връзка от районния съд, е необосновано. В обстоятелствената част на
исковата молба изрично се сочи, че с ответника по делото е сключил
търговски сделки – продажба на материали и стоки и извършил транспортна
услуга, за което сделки е издал данъчни фактури. Ищецът сочи още, че
задълженията на ответника са в големи размери, възникнали преди повече от
година, поради което за него е налице правен интерес от предявяване на
настоящите обективно съединени искове. Т.е., в обстоятелствената част на
исковата молба не са наведени обстоятелства за сключен вследствие на
трайни търговски отношения между страните по исковете договор, само в
какъвто случай нормата на чл. 292 ТЗ предвижда презумпция за постигане на
съгласие по съществените елементи на сделката, в случай, че търговецът до
когото е изпратена оферта не я отхвърли. Трайните търговски отношения се
формират от множество факти за наличието им, съответно – такива факти не
са изложени в исковата молба, както и не е направено твърдение за
постигнато съгласие по съществени елементи на договор. От друга страна,
само по себе си твърдение за трайни търговски отношения не представлява
факт или фактически състав, от който се поражда правото на вземане,
защитавано в исковия процес. При наличие на трайни търговски отношения
страните сключват договори, които са правопораждащи за правата и
задълженията им. Хипотетично, посочването, че са налице множество
фактури, за които се твърди, че представляват съставени такива в резултат на
трайни търговски отношения не е достатъчно, тъй като не се твърди да е
постигнато общо съгласие за договор, в резултат на който да са извършени
отделни дейности, за които да свидетелстват фактурите, посочени в исковата
молба. Няма изложено твърдение в исковата молба за постигнато едно общо
съгласие относно съществените елементи на договор преди извършване на
отделните търговски продажби и транспортна услуга, за да се приеме, че
задължението във връзка с претендираното им заплащане е едно – вследствие
неизпълнение на договор. Следователно по всяко твърдение за неизпълнение
на задължението за заплащане, за което свидетелстват изброените по-горе
2
фактури, е налице отделен иск. Цената на всеки един от обективно
съединените предявени за разглеждане искове е под 25 000 лв. Следователно
при приложение на чл. 69, ал. 1 т. 1 от ГПК следва да се приеме, че цената на
отделните искове е под 25 000 лв. (в т.ч. цената на съединения с всеки от
главните искове иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД), както и следва да се приеме, че
цената на иска не е сбор от отделните вземания.
Предвид изложеното съдията-докладчик намира, че ОС - К. не е родово
компетентен да разгледа предявените искове, като по аргумент от
разпоредбата на чл. 103 ГПК, същите са родово подсъдни на РС - М., поради
което следва да повдигне спор за подсъдност пред АС - П., на основание чл.
122 ГПК.
Водим от изложеното, съдията – докладчик
ОПРЕДЕЛИ:
ПОВДИГА спор за подсъдност между ОС - К. и РС - М., пред АС - П.
ПРЕКРАТЯВА производството по т.д. № 89/2021 г. по описа на ОС - К.
Делото да се изпрати на АС - П. за решаване на спора.
Препис от определението да се изпрати на страните, за сведение.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Окръжен съд – Кърджали: _______________________
3