Решение по дело №888/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от Т. П. Ф., [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], ***, срещу Решение № 325/12.03.2024 г., постановено по АНД № 20233110204649/2023 г. по описа на Районен съд – Варна, с което е потвърден Електронен фиш серия К № 7338486, издаден от О. М. - Варна, с който на касатора е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 200 лева, на осн. чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182 ал. 4, вр. ал. 2, т. 3 от ЗДвП, за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

Жалбоподателката сочи, че в мотивите си първоинстанционният съд не е взел под внимание основен факт, който е от значение за ангажиране на отговорността й, а именно: че ограничението на скоростта на посоченото място, където е било монтирано техническото средство, с което е измерена скоростта й на движение, не е 60 км/ч, а е 90 км/ч. Като причина затова изтъква, че конкретният пътен участък, в който е измерена скоростта на движение на автомобила й, е главен път І-9 от к.к. „Златни пясъци“ към [населено място] до входа на хотел „Марина Резиденс“, който се намира след кръстовището, образувано от ГП първи клас № 9 и ул.10-та в посока [населено място]. Посочва също, че поради тази причина и съобразно разпоредбата на чл. 50, ал. 1 от ППЗДвП, забраните, въведени с пътни знаци В20, В24, В25, В26, В27, В28 и В30 важат до следващото кръстовище или до знак, който ги отменя. В този смисъл заявява, че непосредствено след кръстовището няма поставен пътен знак В-26, който да ограничава скоростта до 60 км/ч, което води до извода, че ограничението за посоченото място, където е била монтирана камерата е до 90 км/ч, а не както е посочено в оспорения ЕФ – до 60 км/ч, поради което не е налице извършено нарушение, тъй като измерената с техническото средство скорост на движение на автомобила е било 75 км/ч. С тези доводи е отправено искане за отмяна на оспореното решение и на ЕФ.

В писмени бележки № 7664/29.05.2024 г. жалбата се поддържа и изложените в нея твърдения. Отправя се искане за отмяна на въззивното решение и на ЕФ.

Ответник – О. М. – Варна, чрез главен юрисконсулт К. Л.-А., в писмени бележки оспорва жалбата. Счита оспореното решение за правилно и законосъобразно. Нарушението е описано с всички съставомерни признаци, приспадната е допустимата техническа грешка от 3%, индивидуализирано е техническото средство, с което е извършено видеозаснемането и е засечена превишената скорост, като същото е от одобрен тип. Законосъобразно е прието, че нарушението не е маловажен случай. С тези съображения моли решението да бъде оставено в сила и в полза на ответника да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. В условията на евентуалност се прави възражение за прекомерност на претендираното от касатора адвокатско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна, счита касационната жалба за неоснователна и моли оспореното решение да бъде оставено в сила.

След като обсъди оплакванията в жалбата, становищата на страните, доказателствата по делото и с оглед проверката по чл. 218 от АПК, А. съд – гр. Варна намира следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна в законния срок, поради което производството по нея е процесуално допустимо.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Районният съд е приел за установено следното:

Н. 29.03.2023 г. влязъл в сила Електронен фиш за налагане на глоба серия К № 5292638, издаден от ОД на МВР [населено място], с който жалбоподателката Т. П. Ф. била санкционирана за извършено нарушение на чл. 21 от Закона за движение по пътищата. Н. 18.04.2023 г. в 15:03 часа в [населено място], по главен път I - 9 в посока от к.к. „Златни пясъци“ към [населено място], до хотел „Марина Резиденс“, при въведено с пътен знак В - 26 ограничение на скоростта от 60 км/час, било установено с АТСС ARCH CAM S1 с № 120ccd1, че лек автомобил „Лексус РХ 450 Х“ с рег. № [рег. номер] се движи със скорост от 85 км/час. След установяване на собственика на автомобила – Т. П. Ф., било установено, че деянието е извършено в едногодишен срок от влизане в сила на ЕФ серия К № 5292638. Бил издаден електронен фиш серия К № 7338486 в обстоятелствената част, на който било описано извършеното нарушение. Посочена била правната квалификация на извършеното нарушение по смисъла на чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДвП, като й било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева, с посочено правно основание за налагането му – чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 4 вр. ал. 2, т. 3 от ЗДвП.

За да постанови решението си, съдът приел, че електронният фиш формално отговаря на изискванията на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. Посочени били мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство и собственика му. Направено било описание на нарушението, като били посочени и нарушените разпоредби, размерът на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане. Констатирал, че в административната преписка били представени Удостоверение № 17.09.5126 за одобрен тип средство за измерване на Българския институт по метрология за техническото средство, използвано за измерване на скоростта, и Протокол за извършена проверка № 030 - СГ - ИСИС/ 23.03.2023 г., издаден от отдел „Изпитване на средства за измерване и софтуер“ към ГД „Мерки и измервателни уреди“ към Българския институт по метрология. От тях ставало ясно, че използваното техническо средство било одобрено за употреба от БИМ, като било извършено последващо калиброване на мобилната система за видеоконтрол. По преписката бил представен и видеоклип, направен от автоматизираната система. Съставен и представен бил и Протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. на МВР. Посочил, че мястото на засичане на скоростта на жалбоподателя било по утвърден график, представен в административната преписка, от който било видно, че това е едно от предварително определените места за отчитане на скоростта по това време. Въз основа на тези констатации районният съд стигнал до крайния си извод за потвърждаване на оспорения електронен фиш.

Решението е незаконосъобразно.

Настоящият касационен състав намира, че в производството не е доказано безспорно обстоятелството какво точно е било ограничението на скоростта в процесния участък от пътя, където е бил заснет управлявания от жалбоподателката лек автомобил. Ф. е санкционирана за извършване на нарушение по чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, в условията на повторност, като още в производството пред ВРС е направила възражение, че ограничението за посоченото място, където е било монтирано техническото средство, е 90 км/ч и респективно не е налице извършено от нейна страна нарушение.

Въпреки че такова възражение е направено за първи път в писмените бележки от 04.12.2023 г. на Ф. пред ВРС, въззивният съд не е следвало да дава ход на делото по същество, а да изиска надлежни доказателства от Агенция „Пътна инфраструктура“ относно обстоятелството дали преди входа на хотел „Марина Резиденс“ се намира кръстовище, образувано от път І-9 и ул. „10-та“, респективно има ли поставен след кръстовището пътен знак В-26, който да въвежда ограничение в скоростта на движение до 60 км/ч, и след това да се произнесе по така направените възражения. Липсата на тези данни води до неяснота налице ли е вмененото нарушение.

При това положение настоящият касационен състав намира, че оспореното решение е постановено при непълнота на доказателствата, което е довело и до липса на мотиви. Посоченото процесуално нарушение е съществено такова, тъй като препятства настоящата инстанция да провери изводите на въззивния съд, относно наведения довод за незаконосъобразност на НП. Налице е касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 2, във вр. с ал. 3, т.2 от НПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН за отмяна на обжалвания съдебен акт и за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на РС – Варна, съгласно чл. 222, ал. 2, т.1 от АПК.

При новото разглеждане на делото съдът следва да изиска доказателства от Агенция „Пътна инфраструктура“ относно обстоятелството дали преди входа на хотел „Марина Резиденс“ се намира кръстовище, образувано от път І-9 и ул. „10-та“, респективно има ли поставен след кръстовището пътен знак В-26, който да въвежда ограничение в скоростта на движение и ако да – какво е то, като след това да отговори на оплакването в жалбата и да направи крайни изводи за законосъобразността и правилността на оспорения ЕФ, респективно за основателността на подадената жалба, като изложи съображения в подкрепа на направените изводи.

По исканията за разноските направени в касационната инстанция следва да се произнесе РС – Варна при новото разглеждане на делото, съобразно чл. 226, ал.3 от АПК, приложим на основание чл.63в от ЗАНН.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, вр. чл. 222, ал. 2, т.1 от АПК, вр. чл. 63в от ЗАНН, А. съд - Варна,

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Решение № 325/12.03.2024 г., постановено по АНД № 20233110204649/2023 г. по описа на Районен съд – Варна.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на Районен съд – Варна.

Решението е окончателно.