Р Е
Ш Е Н
И Е
№
158
гр.
Перник, 10.06.2020 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД - Гражданска колегия, в публично заседание на 27.05.2020 г., ІIІ-ти въззивен състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Милена Даскалова
ЧЛЕНОВЕ:
Кристиан Петров
Роман Николов
при
секретаря Златка Стоянова като разгледа докладваното от съдия Петров в.гр.дело
№ 00072 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от Д.А.Ш.
против решение № 1548/05.11.2019 г. по гр. д. № 2818/2019 г. на РС - Перник, с
което по предявените от „Стройрент“ ЕООД срещу Д.А.Ш. искове по реда на чл. 422 ГПК е признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 10 000
лева, заявен като частичен иск от сумата по запис на заповед в размер на 54
143. 99 лева, в качеството й на авалист по запис на заповед от 22.05.2017 г.,
за която сума е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист по гр. д. №8704/2018г. на ПРС, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 04.12.2018 г., датата на подаване
на заявлението по чл. 417 ГПК,
до окончателното изплащане на вземането. В жалбата са развити подробни съображения във връзка с направените
оплаквания за неправилност и необоснованост на решението и
постановяването му в противоречие с утвърдената съдебна практика. РС неправилно е определил каузалното
правоотношение, което е обезпечено с авалирания от ответника запис на заповед
от 22.05.2017 г., издаден от "Телеком Сервиз България" ЕООД като се
твърди злоупотреба с право, тъй като ищецът претендирал от авалиста повторно
удовлетворяване по менителничното задължение, въпреки че обезпеченото със
записа на заповед каузално правоотношение вече е погасено. Записът на заповед е
издаден единствено за обезпечение на конкретни задължения, произтичащи от споразумение
от 22.05.2017 г. между „Стройрент“ ЕООД и Телеком Сервиз, за което освен всичко
останало, свидетелства и волята на страните в т. 6 от споразумението, както и
стойността на самия запис на заповед -
описано е, че за обезпечаване изпълнението на задължението по споразумението,
Телеком Сервиз издава в полза на Стройрент запис на заповед за сумата от 54
143, 99 лева. По споразумението дългът на Телеком Сервиз към Стройрент от общо
46656 лв., формиран по фактури за наем на строително оборудване, е бил разсрочен,
като същевременно е бил определен и план за неговото погасяване, описан в чл. 2
от споразумението – на две вноски от по 23328 лв. Изводът на съда за дължимост
на сумата по процесния запис на заповед е в противоречие със събраните по
делото доказателства, установяващи погасяване на изискуемите задължения по
обезпечените със записа на заповед единствено задължения по споразумението от
22.05.2017 г. в пълен размер. За факта, че записът на заповед е издаден
единствено с цел обезпечаване на задължението по споразумението и че Стройрент
е било наясно с този факт, са представени и писмени доказателства към отговора-
платежни нареждания от 31.05.2017г. и 27.06.2017г. за заплащане на два пъти на
сумите от по 23328 лв., съгласно погасителния план на задължението по
споразумението. С погасяването на дълга по каузалното правоотношение отпадала и
нуждата от неговото обезпечаване чрез абстрактен менителничен ефект и
претендирането на плащане по запис на заповед е класически случай на
злоупотреба с право и недобросъвестност на приносителя на ценната книга, който
се възползва от абстрактния характер на записа и желае да подмени каузата на
ефекта, за да получи плащане по други вземания, които не са обезпечени и
покрити от процесната ценна книга. Иска
се отмяна на решението
включително и в свързаната с иска част за разноските, присъдени в тежест на
ответника, и решаване на спора по същество от въззивната инстанция с отхвърляне
на исковете и присъждане на направените пред двете
инстанции
разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК
въззиваемият е подал отговор на жалбата, в който излага подробни съображения за
нейната неоснователност и за потвърждаване на решението, като претендира
разноски.
Пернишкият
окръжен съд, при извършената по реда на чл. 269, изр. 1 ГПК служебна проверка,
намира, че обжалваното решение е валидно и
допустимо - в обжалваната му част.
Съдът
при въззивния контрол за правилност на обжалваното решение в рамките, поставени
от въззивната жалба, след като прецени доказателствата по делото и доводите на
страните, намира от фактическа и правна страна следното:
Установява
се от събраните доказателства, че с издадения на 22.05.2017 г. запис на заповед, издателят "Телеком Сервиз България" ЕООД, представлявано от Д.А.T., неотменимо и безусловно е поел задължението срещу
представяне на записа на заповед да заплати „Стройрент“
ЕООД на
падеж за плащане: 31.05.2017г. сумата 54143,99 лева, без разноски и без протест. Записът на заповед
е подписан от Д. T., като управител на „Телеком
Сервиз България" ЕООД и е авалиран при условията, при които е поето от
физическото лице Д. T.. По ч.гр.д. № 8704/2018 г. на РС - Перник по заявление от 04.12.2018г. на
„Стройрент“ ЕООД срещу Д.Ш. /с предишно име T./ е издадена на основание чл.
417 от ГПК заповед от 21.12.2018 г. за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ и изпълнителен лист за сумата от 10 000 лева, представляваща
част от задължение по запис на заповед, издаден на 22.05.2017г. за сумата от
54143,99 лв. с падеж на плащане 31.05.2017г., законна лихва върху
главницата от 06.12.2018 г. до окончателно изплащане на вземането, 800 лева адв. възнаграждение и 200 лева държавна такса. В срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК авалистът Д. T. е възразил срещу заповедта за изпълнение, като в
указания едномесечен
срок ищецът „Стройрент“ ЕООД е предявил иск по реда на чл. 422 ГПК за установяване съществуването на
вземането, произтичащо от издадения от „Телеком
Сервиз България" ЕООД и авалиран от Д.А.Ш.
/бивша фамилия T./ на 22.05.2017 г. запис на заповед.
В подкрепа на възраженията на ответника Д.Ш. в срока за отговор по чл. 131 ГПК, че записът на заповед е
издаден за обезпечаване на поети задължения по каузална сделка и за недобросъвестност на ищеца и за злоупотреба с
право с оглед използването на записа на заповед за повторно удовлетворяване на
менителничното вземане, погасено изцяло чрез плащания по сключеното с издателя на
записа на заповед споразумение от 22.05.2017г., в производството пред районния съд са приети като доказателства договор за наем на строително оборудване № *** между
„Стройрент“ ЕООД като наемодател и "Телеком Сервиз България" ЕООД
като наемател; споразумение за разсрочване на задължение от 22.05.2017г. между „Стройрент“
ЕООД като кредитор и "Телеком Сервиз България" ЕООД като длъжник. В
чл. 2, ал. 1 от договор за наем на строително оборудване № *** е предвидено, че
наемател заплаща наемна цена, чийто размер е определен в съответното
допълнително споразумение към договора и/или в издадената от наемодателя
фактура. Съгласно чл. 2, ал. 2 от договора при липса на подписано допълнително
споразумение, се счита, че договорът за наем е сключен при наемна цена, срок и
начин на плащане, отразени в издадените от наемодателя фактура/и. В чл. 15 от
същия договор за наем е предвидено, че наемателят и/или негов представител се
задължава да представи един и/или няколко от следните видове обезпечения за
обезпечаване на всички задължения на наемателя по договора: паричен депозит;
безусловна и неотменима банкова гаранция; запис на заповед по утвърден от
наемодателя образец. Със споразумението от 22.05.2017г. е постигнато съгласие,
че „Телеком Сервиз България" ЕООД - представляван от управителя Д.А. T.,
дължи на „Стройрент“ ЕООД сумата 46656,00 лева с ДДС, формирана по 6 бр. фактури
за наем на строително оборудване, издадени на 30.11.2016г., 30.12.2016г.,
31.01.2017г., 28.02.2017г., 31.03.2017г. и 28.04.2017г. на основание сключения
между двете страни договор за наем на строително оборудване № *** – т. 1. Съгласно
т. 2 страните се споразумяват, че дължимата сума от 46656,00 лева от длъжника „Телеком
Сервиз България" ЕООД ще се погаси на “Стройрент“ ЕООД съгласно следния
погасителен план: 1. първа вноска в размер на 23328,00 лв., с падеж 31.05.2017г.;
2. втора вноска в размер на 23328,00 лв., с падеж 20.06.2017г. Съгласно т. 4 от споразумението, в случай че длъжникът изпадне в забава, за която и да е било вноска
по погасителния план по т. 2, страните се съгласяват, че освен главницата,
посочена в т. 1, длъжникът дължи ведно с нея и договорна неустойка в размер на
7487,99 лв. за периода от 05.12.2016г. до 22.05.2017г. В чл. 6 от споразумението като обезпечение за изпълнение
на задължението по споразумението, длъжникът „Телеком
Сервиз България" ЕООД издава запис на заповед в деня на подписване на
настоящото, за сумата от 54 143,99 лв. в полза на „Стройрент“ ЕООД платими
без протест, с падеж – 31.05.2017г., като записът на заповед ще бъде авалиран
от Д.А. T. – *** на „Телеком Сервиз България" ЕООД, при
условията, при които задължението е поето. Съгласно преводни нареждания от
31.05.2017г. и 27.06.2017г. „Телеком Сервиз България" ЕООД е превел по
сметка на „Стройрент“ ЕООД на два пъти сумите от по 23328 лв., с посочено
основание за плащане – първа и втора вноска по споразумение от 22.05.2017г.
Последователно е
поддържаното от Върховния касационен съд становище /решение № 120 от 30.07.2010
г. по т. д. № 988/2009 г. на ВКС, II т. о., решение № 17 от 21.04.2011 г. по т.
д. № 213/2010 г. на ВКС, II т. о., решение № 26 от 24.04.2014 г. на ВКС по т. д. №
1027/2013 г., II т. о., ТК и др./, че абстрактният характер
на записа на заповед като едностранна правна сделка не следва да се
абсолютизира. В особена степен това важи за случаите, при които в
производството по чл. 422 ГПК страните не спорят или е доказано, че записът на
заповед е издаден по повод на
каузални правоотношения между ищеца - кредитор и ответника - длъжник. От страна
на авалиста са допустими всякакви възражения (в т. ч. и лични) във връзка с
каузалното правоотношение на хонората и приносителя единствено в хипотезата,
когато авалистът също е страна по него. Когато обаче страни по каузалното
правоотношение са само приносителят и хонората, свързаните с него относителни
възражения на хонората могат да бъдат противопоставени от авалиста на
приносителя само ако последният е недобросъвестен или е извършил злоупотреба с
право - извод, който произтича от систематичното тълкуване на разпоредбите на
чл. 8 ЗЗД, чл. 63, ал. 1 ЗЗД, чл. 289, чл. 465 и чл. 485, ал. 2 ТЗ. Съобразно
правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса /чл. 154 ГПК/,
злоупотребата с право и недобросъвестността на приносителя, разбирана като
знание за наличието на относителни възражения по каузалното правоотношение с
хонората, подлежи на изрично доказване от авалиста.
Предвид доводите и възраженията на страните, спорно по делото е
не връзката между процесния запис на заповед и договор за наем на строително оборудване от 19.06.2016г.,
а
въпросът кои задължения по договора са обезпечени със
записа на заповед - за
обезпечаване на всички задължения на наемателя по
договора за наем или
само на част от задълженията - тези за заплащане на наемни вноски по сключеното въз основа
на същия договор споразумение от 22.05.2017г.
От събраните по делото
доказателства и тълкувайки волята
на страните, изразена в съдържанието на договор за наем на строително оборудване № *** и
споразумението от
22.05.2017г., както и в частност клаузите
на чл. 2, ал. 1 и 2, чл. 15
от договора и т. 4 и т. 6 от споразумението,
въззивният съд приема,
че процесният запис на заповед е издаден във връзка с облигационни отношения,
породени от сключените
между ищеца и „Телеком Сервиз България"
ЕООД по споразумение от 22.05.2017г. и договор за наем от 19.06.2016г.,
но само за
обезпечаване на вземанията на “Стройрент“ ЕООД по споразумението.
Споразумението от 22.05.2017г. освен, че
представлява допълнително договаряне като предприето с цел разсрочване на дълга
на длъжника по договор за наем № ***, има и установително действие: установява
съществуването, основанието и размера на паричните задължения на наемателя към
наемодателя по договор за наем № *** към датата на сключването му – 22.05.2017
г., като по този начин в съответствие с чл. 20а, ал.
1 и 2 от ЗЗД са признати от наемодателя и наемателя като основание и
периоди /вземания, съотв. задължения за наемна цена/ и като размер - 46656,00
лева, дължима сума по конкретен договор за наем. Няма пречка абстрактният мен.
ефект- запис на заповед да бъде издаден и да обезпечава единствено
индивидуализирана част от задълженията на длъжника, представляваща ограничена
част от цялото му правоотношение с неговия кредитор, като може едно обезпечение
да се разпростира само върху конкретно посочени задължения, чието изпълнение
страните са се съгласили да обезпечат. Изводът,
че процесният запис на заповед обезпечава само определени задължения на
издателя, установени
със споразумението от
22.05.2017г., върху които се разпростира и менителничната
отговорност на авалиста, следва от същественото обстоятелство, че със споразумението са
индивидуализирани възникналите и изискуеми плащания за наемна цена по същия
договор за наем,
формирана по конкретно
посочени 6 бр. фактури за периода м. ноември 2016г. – м. април 2017г.,
т. е. за период,
предшестващ падежа на записа на заповед (31.05.2017
г.), и при положение, че
друго споразумение към договора за наем № *** и/или издадена от наемодателя
фактура, съгласно клаузите на чл. 2, ал. 1 и 2 от договора за наем не са
представени по делото. Други възникнали и
изискуеми задължения на наемателя
за плащане по договора за наем за периода предшестващ падежа на записа на заповед (31.05.2017
г.), не
се твърдят и не са
индивидуализирани нито в договора за наем, нито в
споразумението от 22.05.2017г. или по друг уговорен начин съгласно клаузите на
чл. 2, ал. 1 и 2 от договора за наем.
Горният извод
следва и от
установеното,
че записът на заповед е издаден на датата, на която е подписано
и самото
споразумение
– 22.05.2017
г.; че падежът на записа на заповед е 31.05.2017г., съвпадащ с първата
вноска по споразумението от 22.05.2017г. в размер на 23328,00 лв., с падеж
31.05.2017г; и че сумата по менителничния ефект като главница от 46656,00
лева съвпада напълно с общия размер на задължението по
споразумението от
22.05.2017г.
/т.
1 от споразумението/,
което
е
дължимо
за 2 месеца от по
23328,00 лв.
= 46656,00 лв. /т.
2 от споразумението/, а при забава – и
неустойка от 7487,99 лв. или общо 54 143. 99 лева, която обща сума е идентична
с посочената и в самия запис на заповед.
Освен това към
датата на сключване на споразумението от 22.05.2017г.,
съвпадаща с датата на издаване на записа на заповед, Д.А. T.
е изпълнявала
функциите на *** на „Телеком Сервиз
България" ЕООД и в това качество е подписала
споразумението от
22.05.2017г. и записа на заповед от 22.05.2017 г. от
името на дружеството и същевременно записът
на заповед е авалиран и
от физическото лице Д.А. T. в
изпълнение именно на задължението по т. 6 от споразумението от 22.05.2017г.
Именно това споразумение впоследствие
е
послужило
като основание за осъществяване на плащанията, чрез които задълженията на „Телеком Сервиз
България" ЕООД са погасени за сумата от общо 46656,00 лева.
Това означава,
че каузалният дълг, за който е бил издаден процесният запис на заповед включва
всички поети от длъжника
задължения по изпълнението на споразумението от 22.05.2017г.,
за което страните са постигнали съгласие. Обстоятелствата,
при които е издаден записът на заповед, който е издаден за обезпечаване
на вземанията на кредитора
по
споразумението
от 22.05.2017г. и договор
за наем на строително оборудване № ***,
сочат на знание у ищеца, че менителничното задължение на издателя е поето
единствено с цел обезпечаване на породеното от споразумението от 22.05.2017г.
задължение, което предполага възражения за погасяване на задължението по записа
на заповед като последица от плащания в изпълнение на споразумението от
22.05.2017г., респ. че със същата цел е учредено и
менителничното поръчителство по записа на заповед от управителя на дружеството
- издател. Участието на физическото лице - ответник при възникване на
каузалното и на менителничното правоотношения между издателя и поемателя на
записа на заповед също
подкрепя
възражението
за недобросъвестност на ищеца и за злоупотреба с право при използването на
записа на заповед в производството по реда на чл. 417 ГПК.
В подкрепа на горните изводи
е и процесуалната позиция на ищеца, който не е оспорил твърдението и възражението на ответника
в отговора
на исковата молба, че процесният запис на заповед е издаден за обезпечаване на
съществуващото между страните каузално правоотношение, породено от споразумението от
22.05.2017г. Ищецът е възразил срещу относимостта на тези
доказателства, но не е оспорил автентичността и истинността на отразените в
съдържанието им факти, а именно - че на 31.05.2017г. и 27.06.2017г. „Телеком Сервиз
България" ЕООД /издател на записа на заповед/ е превел по
сметката на ищеца „Стройрент“
ЕООД
/приносител на записа на заповед/ сумата от по 23328 лв. като
е декларирал в преводните нареждания,
че внесените парични средства са по споразумение от 22.05.2017г.
С оглед гореустановеното, преценено поотделно и в
съвкупност, настоящият въззивен състав прави
извод, че със записа на заповед са обезпечени само задълженията на наемателя
за заплащане на наемни
вноски, съобразно погасителен план в споразумението от 22.05.2017г.,
респ. че записът на заповед не обезпечава други произтичащи от договора за наем на строително
оборудване № *** задължения, различни от установените със споразумението от
22.05.2017г. Както се посочи по-горе по
делото няма твърдения и доказателства за други възникнали и
изискуеми задължения на наемателя
за плащане по договора за наем за периода предшестващ падежа на записа на заповед (31.05.2017
г.), различни от тези
индивидуализирани в споразумението от 22.05.2017г., както и за
други договорни
правоотношения между страните, изискуеми към датата на падежа по записа на заповед и обезпечени с него,
което дава основание да се приеме, че чрез извършеното на 31.05.2017г. и
27.06.2017г. плащане „Телеком Сервиз България" ЕООД
е погасил задължението си по споразумението от 22.05.2017г.,
обезпечен с процесния запис на заповед от 22.05.2017
г. Въпреки
знанието на тези обстоятелства и на факта, че на 31.05.2017г. и 27.06.2017г. обезпеченото
със записа на заповед договорно задължение на издателя в размер на 46656,00
лв. за главница е
било погасено срочно и изцяло чрез
плащане, ищецът недобросъвестно е пристъпил със заявление от 04.12.2018г. към
снабдяване със заповед по чл. 417 ГПК за изпълнение на погасения
дълг за главница по споразумението
от 22.05.2017г., злоупотребявайки по този начин с
притежавания запис на заповед. Доказаната
недобросъвестност и злоупотреба с право легитимират ответника - авалист да
противопостави на ищеца - поемател произтичащите от каузалното правоотношение
правопогасяващи възражения на издателя, които водят до извод за несъществуване
на вземането по записа на заповед за
сумата 54143,99 лв., поради погасяването му чрез цялостно плащане в срок на
каузалното задължение
за главница в размер на 46656,00 лв. по споразумението от
22.05.2017г., съответно за несъществуване на евентуално дължима
при забава договорна неустойка в размер на 7487,99 лв., посочена в същото
споразумение, което е довело до погасяване и на менителничното
задължение и на авалиста-ответник Д.А.
T.,
за чието изпълнение е издадена заповедта по чл. 417 ГПК.
По
изложените съображения въззивният съд приема, че установителният иск по реда на чл.
422, ал. 1 срещу
Д.А. T. - авалист
на запис на заповед от 22.05.2017
г.
за сумата 10 000 лв., заявен
като частичен иск от сумата по записа на заповед в размер на 54 143. 99 лева,
ведно със законната лихва върху нея, считано от 04.12.2018 г.
е неоснователен и следва да се отхвърли. Въззивната жалба е основателна.
С оглед
изхода на спора, следва обжалваното решение да се отмени и в частта, с която са
присъдени разноски на ищеца в първонистанционното производство в размер на 1200 лева -за исковото производство и сумата от 1000 лева- 200
лева д. т. и 800 лева адвокатско възнаграждение, разноски в заповедното
производство, доколкото такива не му се дължат.
Ответникът
претендира и доказва разноски в първоинстанционното производство общо 1200 лв.
с ДДС – платено адвокатско възнаграждение /съгласно представените доказателства-фактура и
списък по чл. 80 ГПК/, които с оглед изхода на спора му се дължат от ищеца
изцяло и следва да бъдат присъдени с настоящото решение.
Жалбоподателят
претендира и доказва разноски пред въззивната инстанция общо 1160 лв. /200 лева д. т. и 960 лева с ДДС адвокатско възнаграждение, съгласно представените доказателства и списък по
чл. 80 ГПК/, които му се дължат от въззиваемия изцяло, предвид основателността
на жалбата.
С оглед
резултата от обжалването, на въззиваемия не се дължат разноски по въззивното
производство.
Предвид изложеното, съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ
изцяло решение № 1548/05.11.2019 г. по гр. д. №
2818/2019 г. на Районен съд – Перник и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „Стройрент“ ЕООД, ЕИК *********,
гр. София, р-н Подуяне, бул. Ботевградско шосе № 273 срещу Д.А.Ш., ЕГН ********** ***
установителен иск за
признаване съществуването на сумата от 10
000 лева, заявен като частичен иск от сумата по запис на заповед в размер на 54
143. 99 лева, в качеството й на авалист по запис на заповед с дата на издаване 22.05.2017 г. и падеж 31.05.2017 г., за която сума е издадена заповед за незабавно
изпълнение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист по гр. д. №8704/2018г. на РС- Перник, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 04.12.2018 г., датата на
подаване на заявлението по чл. 417 ГПК,
до окончателното изплащане на вземането, КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА „Стройрент“
ЕООД, ЕИК *********, гр. София, р-н Подуяне, бул. Ботевградско шосе № 273, да
заплати на Д.А.Ш., ЕГН ********** ***,
сумата 1200 лв. – разноски по първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА „Стройрент“
ЕООД, ЕИК *********, гр. София, р-н Подуяне, бул. Ботевградско шосе № 273, да
заплати на Д.А.Ш., ЕГН ********** ***,
сумата 1160 лв. – разноски по въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд,
при условията на чл. 280, ал. 1 и 2 от ГПК, в 1-месечен срок от връчването на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.