РЕШЕНИЕ
№ 11984
гр. София, 18.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря Диана Г. Димитрова
като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ Гражданско дело №
20221110137722 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 235 ГПК.
Делото е образувано по искова молба на малолетната А. И. Б., руска
гражданка, чрез нейната майка и законен представител Е.В. Д. срещу
„България еър“ АД с която са предявени претенции за признаване за
установено по отношение на ответника, че дължи на ищцата 400 евро –
обезщетение за закъснение на полет, приравнено на отмяна, с номер FB672,
който е следвало да излети на 30.06.2017 г. по маршрут Москва
(Шереметиево) – Бургас, ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявление за издаване на заповед за изпълнение – 04.02.2022 г., до
окончателното плащане, както и238,20 лева – обезщетение за забава за
плащане на посочената сума в размер на законната лихва за периода от
04.02.2019 г. до 03.02.2022 г. – вземания по заповед за изпълнение №
8817/29.03.2022 г. по частно гражданско дело № 6956/2022 г. на Софийския
районен съд, 28. състав.
В исковата молба се твърди, че майката на ищцата закупила за нея от
ответника билет за полет по маршрут Москва (Шереметиево) – Бургас, който
следвало да се осъществи на 30.06.2017 г. и да кацне в Бургас в 22:25 часа.
Твърди, че полетът бил изпълнен с голямо закъснение и пристигнал едва на
следващия ден – 01.07.2022 г. в 14:49 часа. Ответникът бил поканен да плати
извънсъдебно и бил признал задължението си с електронно писмо от
04.02.2019 г. Поради постъпило възражение срещу издадената в полза на
ищцата заповед за изпълнение се иска уважаване на иска. Претендират се
разноски.
1
В законоустановения срок е подаден отговор от ответника – „България
Еър“ АД, с който предявеният иск се оспорва като нередовен и
неоснователен. Оспорва се авторството на адвокатското пълномощно. Твърди
се, че ищцата не била изпълнила формалностите за явяване на летището
навреме за полета. Прави се възражение и за изтекла погасителна давност,
като се поддържа, че тя е 2-годишна по първоначалната редакция на чл. 135
ЗГВ. Претендира разноски. Възразява срещу размера на адвокатския хонорар
на ищцата.
В съдебното заседание ищцата поддържа, че не следва да доказва
явяването си на гишето за регистрация, тъй като полетът тъй или иначе е
излетял на следващия ден и тя нямаше да е излетяла, дори да се беше явила
навреме. Поддържа, че ответникът е признал задължението си.
Като разгледа доказателствата по делото с оглед твърденията и
възраженията на страните съдът намира за установена следната фактическа
обстановка:
Съгласно електронно писмо от 04.02.2019 г. (на лист 13 от делото),
представено и в превод на лист 11, което не се оспорва от страните,
ответникът е признал, че дължи на ищцата А. Б. обезщетение за закъснял
полет FB 672 от Москва за Бургас на 30.06.2017 г. Това признание не се
оборва от други доказателства по делото.
Съдът намира, че не е необходимо да обсъжда от фактическа страна
другите доводи на страните.
Въз основа на така установените факти съдът намира следното от
правна страна:
Предявени обективно съединени искове с правна квалификация чл. 79,
ал. 1, предл. първо ЗЗД във връзка с чл. 7, пар. 1, б. „б“ отг Регламент (ЕО) №
261/2004 г., като ответникът възразява за изтекла погасителна давност по чл.
135, ал. 1 ЗГВ (в първоначалната редакция, обн. в ДВ, бр. 94/01.12.1974 г.,
действала до 2021 г.) – две години от датата, на която е следвало да кацне
полета.
В случая тази давност действително е изтекла. С признанието на
ответника от 04.02.2019 г. давностният срок се е прекъснал на основание чл.
116, б. „а“ ЗЗД и от тази дата е започнала да тече нова давност, но и тя е
изтекла на 13.04.2021 г. (продължена с 68 дена съгласно чл. 6 ЗМДВИППП от
2020 г.), а ищцата е сезирала съда почти 10 месеца по-късно – на 04.02.2022 г.
Следователно исковете следва да се отхвърлят като неоснователни
поради погасяване по давност.
Относно разноските:
При този изход на спора право на разноски има ответникът на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, но той не е поискал такива и не следва да се
присъждат.
Така мотивиран, Софийският районен съд, 28. състав,
РЕШИ:
2
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от А. Б. искове с правна квалификация чл. 79,
ал. 1, предл. първо ЗЗД във връзка с чл. 7, пар. 1, б. „б“ отг Регламент (ЕО) №
261/2004 г. и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за осъждане на „България еър“ АД, с ЕИК:
*********, с адрес на управление: София, бул. „Брюксел“ № 1, Аерогара
София, да плати на А. Б., *********, родена на ****** г., с адрес: Р., М., ш.
А., д. 16 – 15, представлявана от майка си Е. Д., *********, родена на
******** г. със същия адрес, сумите от 400 евро (четиристотин евро) –
обезщетение за закъснение на полет, приравнено на отмяна, с номер FB672,
който е следвало да излети на 30.06.2017 г. по маршрут Москва
(Шереметиево) – Бургас, и 238,20 лева (двеста тридесет и осем лева и 20
стотинки) – законна лихва за забава за плащане на последната посочена сума
за периода от 04.02.2019 г. до 03.02.2022 г.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийския
градски съд в двуседмичен срок от получаване на препис от страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3