№ 209
гр. София, 07.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Ани Захариева
Членове:Аделина Иванова
Мила П. Лазарова
при участието на секретаря ДИАНА Г. Д.А
в присъствието на прокурора Р. Н. Т.
като разгледа докладваното от Ани Захариева Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20251100600905 по описа за 2025 година
Производството по делото е по реда на Глава ХХI от НПК.
С присъда от 29.10.2024 г. по нохд № 14666/2021 г. на СРС, НО, 114 състав,
подсъдимият Р. И. Д. е признат за невиновен и на основание чл. 304 от НПК е
оправдан по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.152, ал. 2,
т. 1 вр. ал. 1, т. 2 от НК.
Срещу присъдата е постъпил, в срока по чл.319 от НПК, протест от прокурор
при СРП с искане за отмяната й като неправилна и постановяване на нова от
въззивната инстанция, с която подсъдимият Д. да бъде признат за виновен и осъден по
повдигнатото му обвинение. Прокурорът намира, че събраните по делото
доказателства подкрепят обвинението, като независимо от разнопосочните показания
на свидетелите, пострадалата Р. е категорична относно действията на подсъдимия, в
подкрепа на което са и разясненията на вещото лице, изготвило СМЕ.
В дадения ход по същество, представителят на СГП поддържа протеста по
изложените в него съображения. Твърди, че от показанията на пострадалото лице,
дадени в хода на досъдебното производство и съдебното следствие се установява по
категоричен начин извършеното деяние и неговото авторство в лицето на подсъдимия.
1
Предлага въззивният съд да отмени първоинстанционната присъда и да постанови
осъдителната такава, като определи наказание към минимума за съответното
престъпление, изпълнението на което да бъде отложено с три годишен изпитателен
срок.
В пледоарията си повереникът на частния обвинител – адв. С. изтъква, че
протестът на държавното обвинение е неоснователен. Изразява становище, че по
делото няма данни за извършено престъпление по чл. 152, ал. 2 от НК. Акцентира, че
частният обвинител не е обжалвала първоинстанционната присъда, с оглед на което
моли въззивният съд да я потвърди и остави в сила.
Частният обвинител Н. Р. поддържа казаното от процесуалния й представител.
В хода на съдебното производство пред въззивната инстанция защитникът на
подс. Д. – адв. С. пледира, че фактическата обстановка по делото е изяснена в
пълнота. Намира, че от събраните доказателства не се установява подсъдимият да е
извършил престъплението, за което е предаден на съд. Отправя молба въззивният съд
да остави протеста на прокурора без уважение и да потвърди първоинстанционния
съдебен акт.
Подсъдимият Д. поддържа казаното от защитника му. В последната си дума
моли да бъде признат от съда за невиновен.
Софийски градски съд, след като обсъди доводите в протеста‚ както и тези,
изложени от страните в съдебно заседание‚ и след като в съответствие с чл. 314 НПК
провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира, следното:
За да постанови обжалваната присъда, СРС е провел прецизно съдебно
следствие, при гарантиране правото на страните да участват, да сочат доказателства, а
на подсъдимия – да се защитава. Първоинстанционният съд е положил необходимите
усилия за изясняване на обективната истина по делото, като е направил своите
доказателствени изводи въз основа на всестранно и пълно изследване на всички
обстоятелства по делото. Въззивният състав, след като подложи на анализ
доказателствената съвкупност, не установи възможност въз основа на нея да бъдат
направени съществено различни изводи относно фактите по делото, поради което
споделя в цялост фактическите констатации на СРС. Въз основа на извършения
собствен анализ на събраните доказателства, СГС приема за установено от фактическа
страна следното:
Р. И. Д. е роден на ******* г. в гр. Монтана, българин, български гражданин,
неженен, неосъждан, средно образование, с постоянен адрес: гр. Нови Искър, ул.
„******* и настоящ адрес: гр. Нови Искър, ул. „*******, ЕГН **********.
Към 2020 г. подсъдимият Д. живеел на адрес: гр. Нови Искър, кв. „Изгрев”, ул.
„******* в къща, заедно с майка си – свидетелката Б. Д.а, баща си, сестра си П.,
2
приятелката си и нейната дъщеря. Семейството живеело под наем в къщата.
Свид. Н. Р., родена на ******* г., живеела заедно със семейството си в същия
град, в кв. „Гниляне”. През месец април 2020 г. подс. Д. и св. Р. се запознали, двамата
се харесали и скоро след това станали гаджета. Докато били гаджета, двамата излизали
в града, целували се, но никога не правили секс. Бащата на Н. Р. бил с турски произход,
поради което за семейството било важно, дъщеря им да запази девствеността си до
сключването на брак.
В този период свид. Н. Р. се запознавала и с малолетната сестрата на
подсъдимия – П., като двете станали приятелки и започнали да излизат заедно.
През лятото на 2020 г. свидетелките С. Р. – майка на Н. Р. и Б. Д.а – майка на
подсъдимия се запознали. На 15.06.2020 г. двете се срещнали и се уговорили на
следващия ден св. Н. Р. да посети дома на св. Д.а, тъй като С. Р. имала работа.
Така на 16.06.2020 г., сутринта свид. Н. Р. отишла в дома на св. Д.а на гости на
своята приятелката П.. До обяд двете момичета и св. Д.а били в къщата, като вършели
различни неща заедно. Около обяд се прибрал от работа подс. Р. Д.. След като
подсъдимият се прибрал в дома си, св. Д.а излязла, тъй като имала работа навън.
Скоро след като майка й излязла, П. Д.а също напуснала къщата, за да отиде до
близкия магазин за сладолед.
Междувременно свид. Б. Д.а срещнала св. С. Р. и й казала да я изчака в дома й,
тъй като няма да се бави. След като си купила сладолед, П. също срещнала св. С. Р.,
която била тръгнала към дома й. П. побързала да се прибере преди нея.
След като останали сами в къщата, Р. Д. извикал св. Н. Р. в неговата стая, след
което затворил вратата и заключил с райбер. Двамата стояли в стаята около 10-на
минути, докато сестрата на Д. не почукала на вратата и ги предупредила, че майката
на Р. идва към къщата. Подсъдимият отключил вратата и Н. Р. излязла от стаята му и
отишла при П. в друга стая. Докато били в стаята на подсъдимия, двамата не правили
секс. По делото остава неизяснено какви конкретни действия са извършвали св. Р. и
подс. Д. по време на престоя им насаме.
Свид. С. Р. пристигнала в къщата, а малко след това се върнала и Б. Д.а. След
известно време подсъдимият излязъл, за да вземе детето на приятелката си от детска
градина. Н. Р. останала заедно с майка си още няколко часа в дома на Б. Д.а и след
това се прибрали.
Няколко дни след това, св. Н. Р. разказала по различно време на приятелките си
– свидетелките Ц.Т., В.Н., А.В. и Е.В., че вече не била девствена, но не била сигурна.
Един ден В.Н. срещнала Н. Р., която слязла от автобуса плачейки. Свидетелката
Н. я попитала защо плаче, а Н. Р. й отговорила, че сега всички щели да разберат, като
по-късно същия ден я помолила по телефона да не казва на никого. Св. Н. не я
3
разбрала какво точно има предвид, но не я попитала, за да не я разстройва.
След тази случка св. Н. Р. отново по различно време разказала на свидетелките
Ц.Т., А.В. и Е.В., че не е искала да прави секс с подс. Р. Д.. Р. споделила различни
подробности пред приятелките си относно случилото се между нея и подсъдимия.
Един ден, докато била заедно със свидетелките Ц.Т., Е.В. и А.В., Н. Р. споменала, че
иска да си направи тест за бременност, защото я било страх. А.В. купила тест за
бременност и по-късно същия ден Н. Р. си направила теста, който бил отрицателен.
На 21.06.2020г. свид. В. получила съобщение по месинджъра от Р. Д., в което
същият писал, че има клипче как правят секс с Н. Р.. Свидетелката В. показала
съобщението на Н. Р., която се разстроила, защото се страхувала да не разберат
родителите й, взела едно кенче от улицата, счупила кутията и си порязала ръката
малко по-нагоре от китката, при което потекло кръв. По-късно се сетила, че телефона
на Р. Д. бил с копчета и нямало как да записва клипчета.
Вечерта Р. се прибрала вкъщи и видяла, че родителите й били притеснени, тъй
като били разбрали от брат й, че има връзка с подс. Р. Д.. Родителите на Р. я попитали
дали е правила секс с подсъдимия, при което тя отрекла. Тъй като се страхувала от
баща си, Н. Р. се обадила по телефона на свид. А.В. да дойде и да каже на родители й,
това което преди това тя самата й била разказала. Същата вечер в дома им дошли
свидетелките Ц.Т. и А.В.. Последната разказала на родителите на Р. това, което била
научила от Н.. Родителите на Н. Р. решили да подадат сигнал в полицията, защото се
притеснявали, че дъщеря им може да не е девствена.
Въз основа на подадения сигнал, било образувано ДП № 226 ЗМК-1126/2020г.
по описа на 02 РУ-СДВР.
След образуване на досъдебното производство и след провеждане на разпит на
свидетелите от разследващи орган, Н. Р. казала на свид. Ц.Т., че не била правила секс с
Р. Д..
В хода на досъдебното производство била назначена СМЕ спрямо свид. Н. Р.,
която била прегледана в УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ” ЕАД и освидетелствана с
пет охлузвания по лявата предмишница, които са били причинени от действието на
твърд тъпоръбест предмет по механизма на натиск и издръпване на предмета и могат
да бъдат получени по начина, посочен от пострадалата /порязване с кенче/. В
експертното заключение е посочено, че при освидетелстваното лице не са установени
сигурни признаци на вагинално проникване, както и, че устройството на девствената
ципа при Р. позволява извършване на полов акт с проникване без разкъсване. Не са
налице данни за последствия за здравето й. Липсата на травми по ръцете не
противоречи в тези дни да е било прилагано въздействие по притискане, както
съобщава освидетелстваното лице. Оказването на съпротива е било физически
възможно.
4
Съгласно заключенията на приетите по делото Съдено психиатрични и
психологични експертизи /СППЕ/ по отношение на свидетелките: Н. Р., Ц.Т., В.Н.,
А.В. и Е.В., освидетелстваните непълнолетни момичета са психично здрави и всички
те притежават психична годността да дават свидетелски показания.
По доказателствата:
Изложената фактическа обстановка въззивният съдът прие за установена въз
основа на събраните от първия съд доказателства, а именно: показанията на
свидетелите - Н.я Р., дадени в хода на съдебното следствие, както и приобщените от
ДП такива, дадени пред разследващ орган и по реда на чл. 223 НПК /л. 28-29, л. 37-38
и л. 43-44 от ДП/; Ц.Т., дадени в хода на съдебното следствие, както и приобщените от
ДП такива /л. 39 от ДП/ и частично приобщените от съдебното производство такива,
дадени пред друг състав на съда на дата 28.10.2022г.; Е.В., дадени в хода на съдебното
следствие, както и частично приобщените от ДП такива /л. 40 от ДП/; В.Н., дадени в
хода на съдебното следствие, както и приобщените от ДП такива /л. 36 от ДП/; Б. Д.а,
дадени в хода на съдебното следствие, както и частично приобщените от ДП такива /л.
125 от ДП/; С. Р., дадени в хода на съдебното следствие, както и приобщените от ДП
такива /л. 126 и л. 32 от ДП/; А.В., дадени в хода на съдебното следствие, както и
приобщените в цялост такива от ДП /л. 35 от ДП/; заключението на СМЕ /л. 50-51 от
ДП/; 5 броя заключенията на СППЕ /л. 55-59, л. 63-67, л. 71-75, л. 79-84, л. 88-91 от
ДП/.
Настоящият съдебен състав споделя доказателствените изводи, до които е
достигнал районният съд, като намира че последният е събрал необходимите
доказателства и доказателствени средства за изясняване на обективната истина по
делото и в това отношение не е допуснал процесуални нарушения, с които да е
ограничил правата на страните да сочат доказателства. Отделно от това,
първоинстанционният съд в пълна степен е изпълнил задължението си да вземе всички
необходими мерки за разкриване на обективната истина. Атакуваната присъда е
постановена след задълбочен анализ на събраните по делото доказателства поотделно
и в съвкупност, като районният съд е изложил ясни и мотивирани съображения кои
доказателствени източници кредитира и кои не, с които настоящият съдебен състав
изцяло се съгласява.
Въз основа на собствен анализ на доказателствената съвкупност по делото,
въззивният съд намира, че всички гласни доказателствени средства са
непротиворечиви относно личните отношения между св. Н. Р. и подс. Р. Д. преди
инкриминираните събития – двамата били гаджета. Показанията на разпитаните
свидетели са еднопосочни и относно обстоятелството, че св. Р. се е страхувала
5
родителите й да не разберат за връзката й с подсъдимия. По делото не се спори и
относно повода, по който св. Р. е отишла в дома на подсъдимия, както и че доброволно
е влязла в стаята му след като двамата останали сами в къщата.
Въззивният съд подобно на първоинстанционния съдебен състав намира, че
съществените за предмета на доказване по делото факти и обстоятелства, касаещи
какви действия са извършвали Р. и Д. насаме в стаята и дали спрямо свидетелката е
упражнена сила или принуда от страна на подсъдимия, са останали недоказани с
нужната степен на категоричност от събраните по делото доказателства и
доказателствени средства. Това е така, доколкото събраните гласни доказателствени
средства съдържат съществени противоречия по между си относно конкретните
действия на подсъдимия, обстановката при която са извършени и последващите
събития.
В тази връзка, на първо място въззивният съд отчита показанията на св. Н. Р. –
единствен очевидец на инкриминираното деяние и показанията на нейната майка – св.
С. Р., която е възприела лично обстановката в дома на подсъдимия, непосредствено
след процесните събития, както и какво е било физическото и емоционалното
състояние на дъщеря й към този момент. Двете свидетелки са разпитвани многократно
в хода на наказателното производство, като показанията им се характеризират както с
вътрешна неустойчивост, така и с противоречия по между им. Свидетелките излагат
различна версия какво се е случило в дома на подсъдимия след като св. С. Р. е
пристигнала в къщата. Относно тези събития въззивният съд подобно на първата
инстанция кредитира изложеното от св. Н. Р., тъй като в тези части показанията й от
досъдебното и съдебното производство са еднопосочни и устойчиви, за разлика от
показанията на майка й, която при всеки следващ разпит излага различна обстановка,
която е заварила на място и различно поведение на присъстващите в къщата лица, вкл.
и нейното. Изнесеното от Н. Р., че сестрата на подсъдимия – П. е почукала на вратата и
е казала, че майката на Н. идва, намира подкрепа и в заявеното от св. С. Р., че е
срещнала П. навън, при което момичето избързало да се прибере вкъщи преди нея,
поради което и житейски логично се явява, именно тя да е предупредила подсъдимия
и приятелката й, а оттук и С. Р. изобщо да не е влизала в стаята на Р. и да не е
заварвала дъщеря си насаме с него. В показанията на св. С. Р., депозирани през
различните етапи на наказателното производство са налице и други съществени
вътрешни противоречия, касаещи кога и при какви условия тя и мъжът й са подали
сигнал в полицията за извършено посегателство над дъщеря им, съответно как са
узнали за него. С оглед изложеното въззивният съд намира, че показанията на св. С. Р.
сериозно се дискредитират от констатираните в тях вътрешни противоречия и се
опровергават в по-голямата им част от изложеното от дъщеря й и от св. Б. Д.а.
Показателно за съда, се явява и заявеното от св. С. Р. в хода на първоинстанционното
съдебно следствие и в извършената между нея и св. Д.а очна ставка, че за „пуста чест“
6
и поради съмненията им, че дъщеря им може да не е девствена, което очевидно е
важно за тяхното семейството, е реалната причина да бъде подаден сигнал до органите
на реда.
По правило от изключително значение за разкриване на обективната истина
при дела за извършено престъпление против половата неприкосновеност, се явяват
показанията на пострадалото лице, което обичайно е и единствен свидетел на
случилото се. При преценката на тяхната достоверност, съдът отчита
последователността, еднопосочността и устойчивостта на показанията на
пострадалата, както и дали същите намират подкрепа в останалия доказателствен
материал. В настоящия случай, св. Н. Р. е разпитвана три пъти в хода на досъдебното
производство, като при разпитите си е навела твърдения за извършени конкретни
действия от страна на подсъдимия спрямо нея, докато били сами в неговата стая.
Следва да се отбележи, че тези твърдения на свидетелката в нито един момент не са
категорични и еднозначни. Така при отделните разпити свидетелката сочи, че е
усетила болка в интимните си части, но не знае къде точно, усетила някакви пръсти,
но не била сигурна, усетила проникване във влагалището, но не знае дали било с
пръсти или с полов орган. От друга страна тези твърдения не намират подкрепа в
показанията на свидетелката, депозирани в хода на съдебното следствие, където Р.
недвусмислено заявява, че никога не е правила секс с подсъдимия, вкл. и на
инкриминираната дата, като навежда твърдения, че делото се води за опит за
изнасилване, тъй като подсъдимият се опитал да прави секс с нея на сила, но не успял
и че именно това е споделила на своите приятелки. Въззивният съд намира, че така
заявеното от свидетелката пред първоинстанционния съд не намира стабилна подкрепа
в показанията на свидетелките Ц.Т., Е.В. и А.В., които еднопосочно и
безпротиворечиво във всички фази на наказателното производство пресъздават
получената от Р. информация. От показанията на Т.ова, В. и В., депозирани в хода на
досъдебното производство /надлежно приобщени по предвидения процесуален ред/
става ясно, че Н. първоначално е споделила с тях, че вече не била девствена, но без да
е изложила твърдения това да е станало против нейната воля. Едва на по-късен етап
св. Р. е споделила с приятелките си, че не е искала да прави секс с Р., като всяка от тях
е получила различна информация какво точно се е случило. Така В. е посочила, че
двамата са извършили полов акт, като на Н. не й било приятно, но не е разбрала това
да е станало насила и тя да се е съпротивлявала. Другите две свидетелки твърдят, че
разбрали от Н., че Р. се опитал да прави секс с нея на сила, но не успял. Освен това
пред своите приятелки св. Р. е казала различна причина да посети дома на подсъдимия,
а не действителната такава, което допълнително внася съмнения, в кои части заявеното
от свидетелката е вярно и в кои - не.
От показанията на св. Н. Р., депозирани пред първоинстанционния съдебен
състав, не може да се установи с нужната степен на сигурност и обстоятелството
7
упражнена ли спрямо нея принуда от подс. Д. и в какво се изразява тя. Свидетелката
твърди, че е имало някакво насилие към нея, но не помни какво, като дори след
прочитане на показанията й от досъдебното производство Р. не е могла да посочи дали
заявеното от нея пред разследващите органи е вярно. Съдът отчита, че с оглед
изминалия период от време от процесните събития до датата на разпита й в съдебно
заседание е нормално при свидетелката да се наблюдават липса на спомени за отделни
детайли и конкретната хронология на събитията, но не и да не помни или да не знае
какво конкретно се е случило между нея и подсъдимия относно съществени от
предмета на доказване факти, касаещи осъществен ли е полов акт или е направен само
опит за такъв, извършени ли са други блудствени действия или не, упражнена ли е
физическа сила спрямо нея и каква е била нейната насоченост.
Съдът отдава противоречията в показанията на св. Р. на младата й възраст към
момента да деянието и към момента на провеждане на разпитите й, както и на
безспорно установеното обстоятелство, че същата е изпитвала страх от реакцията на
родители й по повод връзката й с подсъдимия. Но тези противоречия не могат да
бъдат преодолени от останалия събран по делото доказателствен материал, вкл. и от
обективните находки по делото, обективирани в заключението на изготвената СМЕ.
Вещото лице е посочило, че липсват категорични следи за извършено влагалищно
проникване при освидетелстваната Р., макар тази възможност да не може да бъде и
изключена, тъй като в случая устройството на девствената ципа, позволява проникване
без разкъсване. Не са установени при св. Р. и следи от упражнено физическо насилие,
доколкото констатираните при нея наранявания безспорно се установи, че се дължат
на самонараняване, в каквато насока са показанията на нейните приятелки и на майка
й.
Въззивният съд споделя доказателствените изводи на районния съд относно
показанията на св. Б. Д.а, които допринасят за изясняване на обстановката в дома на
свидетелката преди и след инкриминираните събития.
Съдът кредитира приложените по делото експертни заключения, като намира
същите за професионално изготвени, отговарящи в пълнота на поставените въпроси.
От правна страна:
При така установените фактически положения и съображения относно
доказателствата и тяхното значение, въззивната инстанция споделя изцяло извода на
районния съд, че по делото не се доказа по категоричен начин подс. Р. Д. да е
осъществил вмененото му престъпно посегателство, поради което на основание чл. 304
НПК следва да бъде оправдан по обвинението за извършено престъпление по чл. 152,
8
ал. 2, т. 1, вр. чл. 1, т. 2 от НК.
Правилни са изводите на районния съд, че от така събраните доказателства не
се установява по безспорен начин между св. Р. и подс. Д. да е осъществен полов акт
или да е направен опит за извършването на такъв, още по-малко да е била употребена
сила или друга принуда от страна на подсъдимия. Изложената от пострадалата в хода
на досъдебното производство картина на събитията (въз основа на която е изградена
обвинителната теза), не се подкрепя еднозначно от събрания по делото доказателствен
материал, в това число самата Р. заявява пред съда, че не е имало съвкупление между
нея и подсъдимия на инкриминираното време и място. Това от своя страна означава,
че обвинението не е доказано по несъмнен и безспорен начин, което налага
оправдаването на привлеченото към наказателна отговорност лице.
При липсата на доказаност на обективната страна на деянието, обсъждането на
неговата субективна страна се явява безпредметно.
С оглед на всичко, изложено до тук, въззивният съд намира, че
законосъобразно първата инстанция е оправдала подсъдимия Р. Д. по повдигнатото му
обвинение.
При извършената на основание чл. 314 от НПК цялостна служебна проверка на
правилността на атакуваната присъда, въззивната инстанция не констатира наличието
на каквито и да било основания, налагащи нейното изменяне или отмяна, поради което
и с оглед на посочените съображения, постанови своето решение.
Водим от всичко изложено и на основание чл. 334‚ т. 6 от НПК, вр. чл. 338 от
НПК‚ Софийски градски съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Присъда от 29.10.2024 г. по НОХД № 14666/2021 г. на
СРС, НО, 114 състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
9
1._______________________
2._______________________
10