Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 24
гр. Сливен, 26.03.2020г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СЛИВЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия в открито заседание проведено на двадесет и
седми март през две хиляди и двадесета година, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :
СВЕТОСЛАВА КОСТОВА
при
секретаря П.
С.
и с участие на прокурора ……………… като разгледа докладваното т.д. № 51 по описа на СлОС за 2019 г., за да
се произнесе съобрази следното:
Предявена е искова молба от „Банка ДСК” ЕАД против Д.И.С., в която се твърди, че на 16.04.2018 г. в
качеството си на кредитор ищцовата банка е подала заявление за издаване на
Заповед за изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист, по което е
било образувано ЧНД № 508/2018 г. на Новозагорския районен съд. Към заявлението банката е представила копие
от договор за кредитно потребление от 01.04.2015г., както и общите условия като
неразделна част от договора за кредит и извлечение от счетоводните книги на
банката, от които документи е бил виден размера на задължението. Сочи се, че
кредитът е бил усвоен на 01.04.2015 г., като банката е предоставила на
ответника Д.С. сума в размер на 50 000лв.,
при лихва 7,6 процента годишно. Падежната дата за издължаване на месечните
вноски е била определена на 21-во число, като не са били платени вноски с
падежни дати 21.11.2017 г., 21.12.2017 г., 21.01.2018 г. и 21.02.2018 г.
Допусната е забава на плащането на главницата и лихви, като се твърди, че е над
90 дни.
Твърди се, че шщовата банка е изпратила уведомление до длъжника за
настъпилата предсрочна изискуемост, което уведомление било получено от неговия
баща на 06.03.2018 г. Твърди се,
изискуемостта на вземането спрямо получателя и спрямо поръчителя настъпва
с уведомяването на кредитополучателя, като от този момент целия или неплатения
остатък по кредита е изискуем, както по
отношение на кредитополучателя, така и по отношение на поръчителя.
Изискуемостта е била начислена от банката на 12.03.2018 г.
Към настоящия момент се твърди, че кредитополучателя не е погасил
задълженията си към банката, което е обосновило правния интерес на
ищцовата банка в едномесечен срок от съобщението по гр.д. № 508/2018 г. на
Районен съд – Нова Загора за предяви по
исков ред претенцията срещу ответника, с искане съдът да приеме за установено,
че към 16.04.2018 г. ответникът Д.И.С. има задължение към банката в общ размер
на 47 369,33 лв., от които 45 407,70 лв. - главница до 15.04.2018 г.,
неплатена редовна лихва в размер на 1416,24 лв. за периода от 21.11.2017 г. до
15.04.2018 г., санкционираща лихва в размер на 425,39 лв., дължима за периода
от 12.03.2018 г. до 15.04.2018 г.,
заемни такси в размер на 120 лв. и сумата 1097,39 лв. представляваща разноски в
заповедното производство, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата 16.04.2018г. до окончателното изплащане.
Исковата молба е връчена редовно на
ответника, чрез назначения особен представител. В законоустановения срок е
депозиран писмен отговор, от който се
навеждат възражения по допустимостта и
основателността на исковата претенция. Твърди се, че липсват доказателства по
делото за усвояването на предоставения кредит в размер на 50 000 лв.,
липсва представен погасителен план, оспорва се получаването на уведомлението от
банката във връзка с обявяването на настъпилата предсрочна изискуемост. Сочи
се, че в допълнителното споразумение към договора за кредит № 11/22545150
сключено на 21.07.2016 г. в т. 1 е посочено, че се договаря 12 месечен гратисен
период по главницата, с изплащане на 100 % лихви, без да се променя крайния
срок на кредита 01.04.2025 г. В случая,
се сочи, че не е посочен конкретен период, за който се отнася договорения
период. Поради това следва да се приеме, че този период може да бъде във всяка
част по договора, като не е задължително да е непрекъснат, тъй като не е
договорено такова условие. Поради това се твърди, че на основание постигнатата
договореност, не е настъпила предсрочната изискуемост на кредита и предявените искове
са неоснователни и недоказани. Твърди се, че в допълнително споразумение към
процесния договор за кредит № 11/22545150 от 21.07.2016 г. в т.11 по същото е
посочено, че кредитотът има право да извършва изменение на общите условия,
които стават задължителни за кредитополучателя. За всяка промяна кредиторът
уведомява кредитополучателя, чрез съобщение поставено на видно място в салоните
на банката. Твърди се, че тази клауза на договора е неравноправна, тъй като
само едната страна едностранно може да променя клаузата по сключения
едностранен договор, като общите условия са договорени предварително и
ответникът не е имал възможност да влияе по съдържанието му. Поради това тази клауза
в договора се явява нищожна, като се иска прогласяването й. Предвид изложените
съображения, от съда се иска да отхвърли предявените искове като неоснователни,
да прогласи за недействителен сключения договор за кредитополучателя за текущо
потребление от 01.04.2015 г. и да бъде прогласено за недействително
допълнителното споразумение №
11/22545150, сключено на 21.07.2016 г. между страните по делото. Оспорват се
претенцията за присъждане на разноски.
В законоустановения срок ищцовата банка е депозирала допълнителна
искова молба, в която се твърди, че с посоченото допълнително споразумение,
оспорено от ответника, се подобрява
положението на ответника, като се договоря 12 месечен гратисен период по
главницата, както и се намалява лихвения
процент по кредита. Твърди се, че кредита е бил усвоен от ответника в деня на
сключването на договора, сочи се още, че уведомлението за настъпилата
предсрочна изискуемост връчено на бащата на ответника и отговаря на
изискванията на чл. 47 от ГПК.
Депозиран е и допълнителен отговор, по който се поддържа изцяло
първоначалния такъв, по направените възражения и оспорвания.
В с.з. ищцовата банка се представлява от процесуален представител
по пълномощие, който поддържа изцяло исковата претенция и моли за пълното й
уважаване. Претендира присъждане на деловодни разноски.
В с.з. ответникът се представлява от особен представител, който
оспорва основателността на претенцията и моли за отхвърлянето й.
От фактическа страна се установява следното :
На 01.04.2015г. в гр.Нова Загора между „Банка ДСК“ ЕАД, като
кредитодател и Д.И.С. - като кредитополучател е сключен Договор за кредит за
текущо потребление. Съгласно договора, размерът на кредита е 50 000 лева,
със срок на погасяване 120 месеца, считано от датата на неговото усвояване.
Падежната дата на издължаване на месечните вноски е 21 число на
месеца.
Кредитът се олихвява с преференциален променлив лихвен процент в
размер на 7.6% годишно или 0.02% на ден, формиран от стойността на 6 месечен
SOFIBOR/ EURIBOR – 1.181 и надбавка в
размер на 6.419% при изпълнение на Условията по програма ДСК Престиж плюс. При
нарушаване на Условията, кредитополучателя губи правото си да ползва
преференциите изцяло или частично и приложимият лихвен процент се увеличава,
чрез увеличаване на надбавката, съгласно Условията. Максималният процент, който
може да достигне лихвения процент е 13.76%. Годишния процент на разходите –
8.73%.
Кредитът в размер на 50 000лев е усвоен на 01.04.2015г. по
разплащателна сметка на ответника Д.И.С..
В периода от 01.04.2015г. до 21.07.2016г. ответникът Д.С. е внесъл
общо по договора сумата от 8 698.90 лева, с която сума са погасени :
главница в размер на 4 040.61 лева; договорна лихва в размер на
4 655.93 лева; санкционираща лихва в размер на 2.36 лева.
На 21.07.2016г. между Банка ДСК ЕАД и Д.И.С. е подписано
Допълнително споразумение към Договор за кредит № 11/22545150 от 01.04.2015г. С
него страните се споразумяват, че остатъкът по дълга по Договора към
21.07.2016г. е в размер на 46 559.02 лева, от които главница –
45 959.40 лева, дължима редовна лихва – 597.80 лева и дължими лихви за
забава – 1.82 лева.
На същата дата кредитополучателят е внесъл сумата от 29.02 лева, а
остатъка по дълга остава в размер на 46 530.00 лева.
С допълнителното споразумение са договаря 12 месечен гратисен
период по главницата с изплащане на 100% лихви, без да се променя крайния срок
на кредита. Лихвения процент се променя от 7.6% на 7.55%.
За погасяване на задълженията по Договора за кредит за текущо
потребление от 01.04.2014г. Д.С. е внесъл общо сумата от 14 636.80 лева, в
т.ч. :
-
За погасяване на главницата са внесени общо 5 162.49 лева;
-
Платена редовна договорна лихва общо в размер на 9 466.72
лева;
-
Платена санкционна лихва общо в размер на 7.59 лева.
Последната дата на която Д.С. е внесъл сума за погасяване на
задължението по Договора за кредит от 01.04.2014г. е на 24.01.2018г., като с
внесената сума в размер на 69.23 лева е платена част от погасителната вноска с
падеж 21.11.2017г. – 64.00лева и санкционираща лихва в размер на 5.23 лева.
Към 16.04.2018г. – датата на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, непогасените вноски са както следва : падежна дата 21.11.2017г. –
389.48 лева; падежна дата 21.12.2017г. – 672.11лева; падежна дата 21.01.2018г.
– 672.11лева; падежна дата 21.02.2018г. – 672.11лева и 21.03.2018г. –
672.11лева.
Съгласно общите условия на Договора за
текущо потребление от 01.04.2015г. към 16.04.2018г. е допусната забава в
плащанията по погасителните вноски, в т.ч. главница и договорни лихви над 90
дни. На 20.02.2018г. кредитът е станал предсрочно изискуем.
Предсрочната изискуемост е съобщена редовно
на 06.03.2018г. на Иван Дойчев С. – баща на ответника.
Дължимите суми към Банката, към момента
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен
лист – 16.04.2018г. са в размер на общо 47 369.33 лева, както следва : Главница
45 407.70 лева; Договорни лихви за периода от 21.11.2017г. до 15.04.2018г.
– 1 416.24лева; Наказателна санкционираща лихва за периода от 13.03.2018г.
до 15.04.2018г. – 425.39 лева; Заемни такси – 120.00лева.
След връчване на съобщението за обявяване на кредита за предсрочно
изискуем, ищцовата банка е депозирала заявление по реда на чл.417 от ГПК за
издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист. Образувано е
ч.гр.д. № 508/2018г. по описа на Районен съд – Нова Загора, по което е издадена
заповед № 381/19.04.2018г., с която заявлението е уважено изцяло и издаден
изпълнителен лист. С определение № 135 от 14.02.2019г. на ищцовата банка са
дадени указания за предявяване на установителна претенция по исков ред.
Исковата молба е предявена пред съда в указания срок по настоящето
т.д. № 51/2019г. на Сливенски окръжен съд.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена
след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, ценени както
поотделно, така и в своята съвкупност. Съдът даде вяра и кредитира изготвеното
по делото експертно заключение по ССчЕ, като изготвено от компетентно и добросъвестно
вещо лице.
Установеното от фактическа страна мотивира следните изводи от правно естество :
Правна квалификация на
предявените искове - предявени са главни установителни искове обективно
съединени при условията на кумулативност с процесуално правна квалификация
чл.422 от ГПК, вр. чл.415 ал.1 от ГПК и материално правна квалификация чл.432
ал.1 от ТЗ, вр. чл.79 ал.1 от ЗЗД, вр. чл.86 от ЗЗД.
По силата на чл. 60, ал. 2 от Закон за кредитните
институции, банката може да са поиска издаване на заповед за незабавно
изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК, когато „кредитът бъде обявен за предсрочно
изискуем” поради неплащане на една или повече вноски. Предсрочната изискуемост
представлява изменение на договора, което за разлика от общия принцип в чл.20а,
ал.2 от ЗЗД, настъпва с волеизявление само на едната от страните и при
наличието на две предпоставки: обективният факт на неплащането и упражненото от
кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем. Обявяването на
предсрочната изискуемост по смисъла на чл. 60, ал. 2 от ЗКИ предполага
изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения остатък от
кредита за предсрочно изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил падеж,
които към момента на изявлението не са били изискуеми. Предсрочната изискуемост
има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на
кредитора, ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи
настъпването й.
Съгласно т.18 от
Тълкувателно решение № 4/2013г. по т.д. № 4/2013г. на ВКС, ОСГТК – В хипотезата
на предявен иск по чл.422, ал.1 от ГПК, вземането произтичащо от договор за
банков кредит, става изискуемо, ако кредиторът е упражнил правото си да направи
кредита предсрочно изискуем. Ако предсрочната изискуемост е уговорена в
договора при определени обстоятелства или се обявява по реда на чл.60, ал.2 от
ЗКИ, правото на кредитора следва да е упражнено преди подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът трябва да е уведомил
длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост.
По делото са ангажирани
писмени доказателства за надлежното обявяване на процесния кредит за предсрочно
изискуем на 06.03.2018г. Изявлението на банката е връчено редовно, преди
подаване на заявлението по реда на чл.417 от ГПК.
Изслушаното по делото
експертно заключение по приетата ССчЕ, установява основателността в пълен
размер на разглежданата искова претенция относно задълженията по Договор за
кредит № 11/22545150 от 01.04.2015г., а именно : Главница 45 407.70 лева; Договорни
лихви за периода от 21.11.2017г. до 15.04.2018г. – 1 416.24лева; Наказателна
санкционираща лихва за периода от 13.03.2018г. до 15.04.2018г. – 425.39 лева; Заемни
такси – 120.00лева.
Неоснователно се явява
възражението на особения представител на ответника за недействителност на
процесния договор за кредит за потребление № 11/22545150 от 01.04.2015г. Съдът
намира, че не са налице условията на чл.22 във вр. с чл. 11 от ЗПК, тъй като по
делото са представени доказателства за валидността на процесния договор за
кредит, включващ всички изискуеми по закон компоненти, в т.ч. и погасителен
план. Сключеното Допълнително споразумение от 21.07.2016г. урежда по –
благоприятно положение на ответника, предвиждащо гратисен период от 12 месеца
/считано от сключването му/, както и по нисък лихвен процент от първоначално договорения.
Оспорената като неравноправна клауза по т.11 от Допълнително споразумение,
сключено на 21.07.2016г., не е прилагана в договорните отношения между страните
и ответникът не е бил поставен в неравностойно положение спрямо банката –
кредитор. Предоговарянето на договорните условия е било инициирано след
подаване на заявление на ответника – кредитополучател и лично подписване на допълнително
споразумение.
С оглед изхода на делото, на
ищеца са дължими сторените от него съдебно – деловодни разноски, както в
заповедното производство по ч.гр.д. № 508/2018г. на PC гр. Нова Загора в размер
на 1097.39 лева, така и в настоящето исково производство : внесената държавна
такса в размер на 947.39лева, депозит за вещо лице 230 лева и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 300лева.
Мотивиран от гореизложеното, настоящия съдебен състав на
СлОС
Р
Е Ш И
ПРИЕМА ЗА установено, че „БАНКА ДСК”
ЕАД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление ул.”Московска” № 19 има съществуващо
вземане от Д.И.С. с ЕГН ********** с адрес *** въз основа на Договор за кредит № 11/22545150 от 01.04.2015г. , в размер
на общо 47 369.33 лева, както следва : Главница 45 407.70 лева; Договорни
лихви за периода от 21.11.2017г. до 15.04.2018г. – 1 416.24лева; Наказателна
санкционираща лихва за периода от 13.03.2018г. до 15.04.2018г. – 425.39 лева; Заемни
такси – 120.00лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
16.04.2018г. до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА Д.И.С. с ЕГН ********** с адрес ***
ДА ЗАПЛАТИ на „БАНКА ДСК” ЕАД с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление ул.”Московска” № 19 сумата в размер на 1477.39лева - деловодни
разноски по настоящето исковото производство, като и сумата в размер на 1097.39
лева – представляваща разноски, направени в производството по издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по ЧГрД № 508/2018г. по описа на
Районен съд – Нова Загора.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните пред Апелативен съд – Бургас.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :