Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

Номер  451  Година 29.09.2014    Град Пловдив

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Пловдивски окръжен съд – търговско отделение, ХVІ състав,

На шестнадесети септември     Година две хиляди и четиринадесета,

В публично заседание в следния състав:

                                                      

                                                                       Председател: ГАЛЯ КОСТАДИНОВА

 

Секретар К.М.

                                                                                   

като разгледа докладваното от съдията търговско дело номер 701 по описа за  2012 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Предявен е иск по чл.135 ал.1 от ЗЗД.

            Ищецът „ДОРУК ГИДА ВЕ ЯПЪ МАЛЗЕМЕЛЕРИ САНАЙИ ТИДЖАРЕТ ЛИМИТЕД ШИРКЕТИ” ООД гр. Узункопрю, Република Турция, моли съда да обяви спрямо него за недействителен Договор за покупко – продажба на дружествени дялове, сключен на 23.02.2012г. между ответниците „СВ – Силвестър” ЕООД и Х.М.Л., с които са прехвърлени всички притежавани от „СВ – Силвестър” ЕООД 34 090 дяла от по 10 лв., общо на стойност 340 900лв. от капитала на „Рози – 21” ЕООД, на Х.Л. за сумата от 20 000лв.

           

Твърди, че на 11.12.2009г. по изп.д. № 780/2009г. на ЧСИ С.Г. е извършен опис на вещи, негова собственост, а не на длъжника по изпълнението. Това е установено с влязло в сила решение от 15.07.2010г. на ПРС по гр.д. № 18071/2009г. Твърди, че в резултат е претърпял значителни имуществени и неимуществени вреди, поради което на 23.01.2012г. предявява срещу ответника – юридическо лице частични искове на стойност 100 000лв. Образувано е гр.д. № 233/2012г. на ПОС с предмет чл.440 ал.3 от ГПК. В периода от 21.12.2011г. до 23.02.2012г. ответното ЮЛ извършва непарична вноска на правото на собственост върху 23 недвижими имота, оценени от вещи лица към АВ – ТР на 340 900лв., в капитала на „Рози – 21” ЕООД, който се увеличава от 5000лв. на 345 900лв. Срещу апорта записва 34 090 дяла по 10 лв. всеки. След това на 23.02.2012г. с договор с нотариална заверка на подписа прехвърля собствеността на 34 090 дяла от капитала на „Рози – 21” ООД на другия съдружник Х.М.Л. за сумата от 20 000лв. В резултат  „Рози – 21” става отново ЕООД с ЕСК Х.Л.. Твърди,  че апротът и след това продажбата на дружествените дялове от ответното ЮЛ са направени с цел компрометиране на възможността му като кредитор на ЮЛ да се удовлетвори от имуществото му. Целта е чрез заобикаляне на закона имуществото на длъжника да бъде намалено до минимум, което ще възпрепятства възможността да се удовлетвори като кредитор. В резултат на тези действия всички недвижими имоти, притежавани от длъжника юридическо лице, са прехвърлени в патримониума на „Роза 21” ЕООД, след което капиталът на това дружество става собственост на Х.Л.. Длъжникът не разполага с никакво имущество, от което ищецът би могъл да се удовлетвори. Ангажира доказателства, претендира разноски, не представя справка по чл.80 от ГПК.

 

Ответниците не признават иска. Възразяват, че ищецът не е кредитор на ответното юридическо лице, защото няма влязло в сила решение по т.д. № 233/2012г. на ПОС. Твърдят, че ответникът ЮЛ притежава имущество, от което ищецът евентуално би могъл да се удовлетвори – големи по размер вземания от свои длъжници, само едно от които е 200 000лв. и надхвърля стойността на претендираните от ищеца вреди.Твърдят, че с апорта няма увреждане на ищеца, защото срещу правото на собственост върху недвижимите имоти са придобити дялове от капитала на дружеството, които са на стойност 340 900лв. Евентуално би било налице увреждане с договора за продажба на дяловете, но не признават наличие на такова, защото ищецът не е кредитор на първия ответник – няма вземане. Твърдят, че липсва знание за увреждане с извършените действия, защото първият ответник е получил препис от исковата молба по т.д. № 233/2012г. на ПОС през март 2012г. До този момент не е знаел, че ищецът е претърпял вреди и ще има претенции за тях. Знаел е за влязлото в сила решение по гр.д. № 18071/2009г. на ПРС, но не е предполагал и не е знаел, че ищецът ще претендира вреди. Поради това към датата на сделките не е знаел, че ищецът е негов кредитор и че би го увреди. Твърди, че апортът е извършен с цел създаване на финансова институция по ЗКИ и неговите подзаконови нормативни актове: финансово - брокерска къща, за която законът изисква капитал минимум от 250 000лв., поради което имотите са внесени в капитала на „Рози 21” ЕООД. Впоследствие обаче Х.Л. решила сама да извършва дейността като запази контрола си върху дружеството, поради което са й прехвърлени дяловете. Ангажират доказателства, претендира разноски, не представя справка по чл.80 от ГПК.

 

Съдът, след преценка на доказателствения материал по делото и доводите на страните, приема за установено следното:

            Съгласно представения препис, с Решение от 15.07.2010г. на ПРС, Х гр.с., по гр.д. № 18071/2009г.  е уважен предявен от ищеца иск по чл.440 ал.1 от ГПК против „СВ – СИЛВЕСТЪР” ЕООД и „ДОРУК” ООД, с който между тези лица е признато за установено, че е собственик на движими вещи – машина за пръскане на тор /торачка/; дискова брана; брана; шесторен плуг; нож /гребло/ за заглаждане на земя и лазерен нож /гребло/ за заглаждане на земя, върху които е насочено принудителното изпълнение по изпълнително дело № 20098250400780 на ЧСИ С.Г., както и че тези движими вещи не принадлежат на длъжника в изпълнението „Дорук” ООД с. Рогош. Съгласно мотиви, изпълнителното дело е образувано от „СВ – Силвестър” ЕООД като взискател на длъжника „Дорук” ООД, който е насочил изпълнението върху описаните движими вещи.

Между страните няма спор и, че решението е влязло в сила на 18.11.2011г. Това е констатирано в мотивите на представения препис от Решение № 1988 от 20.12.2012г. на ПОС по гр.д. № 233/2010г., което е влязло в сила на 03.04.2014г.

С него са отхвърлени предявените от ищеца против ответника „СВ – Силвестър” ЕООД искове по чл.440 ал.2 от ГПК във вр. с чл.45 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди, причинени от „СВ – Силвестър” ЕООД в качеството на взискател по изпълнително дело № 20098250400780 на ЧСИ С.Г. чрез насочване на принудително изпълнение по делото срещу движими вещи, собственост на ищеца, а именно: машина за пръскане на тор /торачка/; дискова брана; брана; шесторен плуг; нож /гребло/ за заглаждане на земя и лазерен нож /гребло/ за заглаждане на земя, както следва: иск за сумата от 2 780лв., обезщетение за имуществени вреди – претърпени загуби, изразяващи се в направени разноски за транспорт на движими вещи и разходи за преводи от оторизиран преводач; частичен иск за 26 000лв., в пълен размер от 51 200лв., обезщетение за имуществени вреди – разходи за закупуване на годни машини и оборудване, равностойни на запорираните по изпълнителното дело; иск за 38 000лв., обезщетение за имуществени вреди – пропуснати ползи от лишаване на ищеца да отдаде машините под наем през 2010г. и 2011г.; частичен иск за 3 220лв. в пълен размер от 260 862лв., обезщетение за имуществени вреди – пропуснати ползи от неполучаване на цената по сключен на 17.08.2009г. между ищеца и лицето К.Б.Х. /И./ - А.К., договори № 1 и № 2 за предоставяне на услуга по обработка на 2 525 дка земеделски площи с инвентара на ищеца; законна лихва върху сумите от 11.12.2009г. до изплащането им.

По гр.д. № 233/2010г. на ПОС съдът е приел за доказано, че ответникът „СВ – Силвестър” ЕООД се е снабдил по ч.гр.д. № 11820/2009г. на ПРС със Заповед за изпълнение № 6953 от 16.10.2009г. против „Дорук” ЕООД  за заплащане на сумата от 3 344.88 лв., неплатено арендно възнаграждение по договор за преаренда от 09.05.2006г., и 38 627.64лв., левова равностойност на 19 750 евро договорна неустойка, ведно със законна лихва от 02.10.2009г. и разноски. Въз основа на нея е получен изпълнителен лист и е образувано изп.д. № 825/2009г. при ЧСИ Г. на 23.11.2009г. В хода на изпълнението взискателят „СВ – Силвестър” ЕООД го е насочил против движими вещи, които ищецът по реда на чл.440 ал.1 от ГПК чрез предявения иск по гр.д. № 18071/2009г. на ПРС е доказал, че са негова собственост.  По делото на ПОС е заявил имуществените си искове за обезщетение, които в хода на настощия процес са отхвърлени с влязло в сила съдебно решение. Тези имуществени претенции ищецът сочи в исковата си молба тук и чрез тях обосновава качеството си на кредитор против „СВ – Силвестър” ЕООД.

Имуществените претенции са заявени като настъпили на дата на увреждане 11.12.2009г. Това е датата, на която ЧСИ Г. извършва опис и запор на движимите вещи и назначава пазач.

От вписванията в търговския регистър, на основание чл.23 ал.4 от ЗТР, и представените по делото документи от лист 56 до лист 83 се констатира за ответника „СВ – Силвестър” ЕООД ЕИК *********, че до 11.08.2008г. ЕСК е С.Г.В.. На 11.08.2008г. за нов ЕСК е вписан В.Ц.В. в резултат на прехвърляне на дяловете. На 04.10.2011г. за нов ЕСК е вписана ответницата Х.М.Л., на която В.В. прехвърля дяловете – за това правоприемство ищецът представя и договора на лист 58. На 20.08.2012г. е вписан сегашния ЕСК Ц.В.Ц., на когото Х.Л. е прехвърлила дяловете си. Т.е. Х.Л. е ЕСК в периода от 04.10.2011г. до 20.08.2012г.

Вписванията за управители на този ответник са: до 11.08.2008г. управител е С.В.; от 11.08.2008г. до 20.08.2012г. управител е В.Ц.В.; от 20.08.2012г. управител е Ц.В.Ц.. Т.е. Л. не е била никога управител на дружеството.

Дружество „Рози 21” ЕООД ЕИК ********* Пловдив  до 02.08.2010г. е със  съдружници С.Г.В. и В.Ц.В.. След това – от 02.08.2010г. до 04.10.2011г., дружеството става ЕООД с ЕСК само В.Ц.В.. На 04.10.2011г. за ЕСК е вписана Х.М.Л., която е ЕСК до 26.01.2012г. На 26.01.2012г. дружеството става ООД като е вписан втори съдружник „СВ – Силвестър”ЕООД. Това е до 27.02.2012г., когато ЕСК отново остава само Х.Л.. Т.е. от 04.10.2011г. Х.Л. става ЕСК до 26.01.2012г., когато влиза чрез апорта втория съдружник, но от 27.02.2011г. тя отново е ЕСК чрез изкупуване на дружествените дялове.

Управители на дружеството са: до 02.08.2010г. С.В.; от 02.08.2010г. до 04.10.2011г. В.В.; от 04.10.2011г. Х.Л..

На 26.01.2012г. е вписано увеличаване капитала на „Рози 21”  от 5 000лв. на 345 900лв. с направена непарична вноска – право на собственост върху недвижими имоти. Дружеството от ЕООД става ООД. Това е въз основа решение от 21.12.2011г. на ЕСК Х.Л. – л.59, за приемане на нов съдружник „СВ – Силвестър” ЕООД и увеличаване капитала на дружеството чрез записване на нови 34 090 дяла на стойност 10 лв. всеки, общо 340 900лв. Новите дялове от капитала се записват от „СВ – Силвестър” ЕООД срещу непарична вноски – право на собственост върху недвижими имоти. Пазарната стойност на имотите, съгласно това решение, е дадена от вещи лица, назначени с Акт № 20111130090900 от 30.11.2011г. В резултат Х.Л. остава с 500 дяла по 10лв. всеки, общо 5 000лв. /т.е. първоначалния капитал/, а новият съдружник запис 34 090 дяла по 10лв., общо 340 900лв. Това разпределение е отразено и в Дружествения договор.

След това Х.Л., като вписан ЕСК на „СВ – Силвестър” ЕООД, съгласно решение от 22.02.2012г., решава да прехвърли всички притежаваните от „СВ – Силвестър” ЕООД 34 090 дяла по 10лв. на обща стойност 340 900лв. от капитала на „Рози 21” ООД на съдружника в същото дружество Х.Л., т.е. на себе си. На 23.02.2012г. е сключен в писмена форма с нотариална заверка на подписи – лист 57, договор за покупко – продажба на дялове, в изпълнение на това решение, с който „СВ – Силвестър” ЕООД продава на Х.Л. 34 090 дяла по 10лв., на обща стойност 340 900лв., от капитала на „Рози 21”  ООД при цена 20 000лв., платена изцяло. Прехвърлянето е вписано на 27.02.2012г.

Или, в периода 21.12.2011г. – 27.02.2012г., в който се увеличава капитала на „Рози 21” с апорт от „СВ – Силвестър” ЕООД и от ЕООД дружеството става ООД, както и след това при продажба на дружествените дялове на „Рози 21” от „СВ – Силвестър” ЕООД на Х.Л., ЕСК както на „СВ – Силвестър” ЕООД, така и на „Рози 21” ЕООД до апорта и след това пак, е лицето Х.Л..

Това лице е ЕСК както на взискателя по изпълнение 780/2009 на ЧСИ С.Г. „СВ – Силвестър” ЕООД, така и на „Рози 21” ЕООД и към датата на деликта 11.12.2009г., от който се заявяват имуществени вреди и който е релевантния за настоящия иск по чл.135 от ЗЗД момент.

Ответникът представя Удостоверение от ЧСИ С.Г. с рег. № 825 – лист 163, според което „СВ – Силвестър” ЕООД има вземане от „Анастасов” ЕООД ЕИК *********, в размер на 210 000лв. главница, законна лихва от 12.11.2009г. и 11 850лв. за разноски. За събирането и е образувано изпълнително дело № 20098250400834.

От представените данъчни оценки на имуществото, обект на апорта, се констатира, че за 2012г. те са общо в размер на 916 639.29лв.

 

При тези данни от правна страна, след отчитане и на настъпилите в хода на делото нови обстоятелства съгласно чл.235 ал.3 от ГПК, се налага извода, че искът е неоснователен и ще се отхвърли.

Съгласно чл.135 ал.1 от ЗЗД, кредиторът може да иска да бъдат обявени за недействителни спрямо него действията, с които длъжникът го уврежда, ако длъжникът при извършването им е знаел за увреждането. Когато действието е възмездно, лицето, с което длъжникът е договарял, трябва също да е знаело за увреждането. Към датата на сезиране на съда ищецът е заявил качеството си кредитор, което, съгласно трайната съдебна практика, не изисква вземането да е ликвидно, изискуемо и за него при спор да има влязло в сила съдебно решение. Това не се изисква и за уважаване на иска. Достатъчно е качеството кредитор да бъде удостоверено от доказателствата по делото.

В случая при сезиране на съда ищецът е представил решение на ПРС, с което по чл.440 ал.1 от ГПК е признато за установено, че е собственик на движими вещи, върху които първият ответник в качеството на взискател е насочил принудително изпълнение като тези вещи не принадлежат на длъжника в изпълнението. Въз основа на това решение и с оглед успешния за ищеца изход на делото, същият е заявил съгласно чл.440 ал.3 от ГПК имуществени претенции за обезщетение от така предприетите действия от взискателя „СВ – Сивлестър” ЕООД,  в резултат на което е удостоверил качеството си на кредитор спрямо този ответник, което е достатъчно.

Деликтът, от който са заявени имуществените вреди, е насоченото принудително изпълнение върху движимите вещи на ищеца чрез опис и запор, осъществен на 11.12.2009г. Това е датата на възникване на вземането. Установителният иск по чл.440 ал.1 от ГПК е предявен в началото на 2010г. /защото определението на ПРС за допускане на обезпечени чрез спиране на изпълнение е постановено на 13.01.2010г. според мотивите на Решение № 1988 от 20.12.2012г. на ПОС/. Решението по него е влязло в сила на 18.11.2011г. През 2012г. ищецът е сезирал ПОС с исковете по чл.440 ал.3 от ГПК във вр. с чл.45 от ЗЗД.

В периода след влизане в сила на Решението на ПРС на 18.11.2011г., както се посочи, ЕСК на „СВ – Силвестър”ЕООД и „Рози 21” ЕООД, е ответницата Л.. Тя, в това качество, извършва апорт на право на собственост върху недвижими имоти, притежавани от „СВ – Силвестър” ЕООД – длъжник на ищеца. Апортът е вписан на 26.01.2012г., в резултат на което длъжникът „СВ – Силвестър” ЕООД срещу правото на собственост върху имоти, оценено на 340 900лв., е придобил дружествени дялове от капитал на „Рози 21” ЕООД, което става ООД. А на 27.02.2012г. е вписано прехвърляне на дружествените дялове, притежавани от „СВ – Силвестър” ЕООД на стойност 340 900лв., на цена 20 000лв., на  Л.. Или длъжникът „СВ – Силвестър” ЕООД за кратък период от време е изгубил както правото на собственост върху многобройни недвижими имоти, така и собствеността на дружествените дялове. В резултат от патримониума са излезли имоти с пазарна стойност 340 900лв. и данъчна оценка 916 639.29лв., след това дружествени дялове с номинал 340 900лв., срещу насрещна престация на сумата от 20 000лв. Разликата между отчуждените права и придобитата стойност в пари е отрицателна величина: отчужденото имущество не е еквивалентно на придобитото, то е на стойност много по – голяма.

Доколкото решенията както за апрота, така и след това за продажбата на дружествените дялове, обективно са взимания от Х.Л. – лице, което притежава капитала на длъжника „СВ – Силвестър” ЕООД, дяловете на „Рози 21” ЕООД и придобива дружествените дялов, е налице знание както на продавача – длъжник в лицето на неговия ЕСК, така и на купувача, първо за това, че „СВ – Силвестър” ЕООД може и отговаря пред ищеца за вреди по чл.440 ал.3 от ГПК след влизане в сила на 18.11.2011г. на решението на ПРС по чл.440 ал.1 от ГПК; второ за фактите, че чрез тези сделки – апорт и след това продажба на придобитите дружествени дялове, имуществото на длъжника рязко намалява и се изчерпва като това уврежда кредитора по чл.440 ал.3 от ГПК, защото го лишава от налично имущество, от което може да се удовлетвори.

Но с влязлото в сила на 03.04.2014г.  Решение № 1988 от 20.12.2012г. на ПОС по гр.д. № 233/2012г. исковете на ищеца по чл.440 ал.3 от ГПК за вреди са отхвърлени, а това означава, че качеството му на кредитор на основанието, заявено в исковата молба, е отречено със СПН. Решението е постановено между ищеца и ответника „СВ – Силвестър” ЕООД, т.е. между страните по делото ищец – кредитор и ответник – длъжник. То ги обвързва съгласно чл.298 ал.1 от ГПК, задължително е за съда на основание чл.297 от ГПК, поради което следва да се отчете като факт, настъпил в хода на делото, с който се отрича, че ищецът е претърпял по основание вредите, посочени в исковата молба, с които обосновава вземането си. Вярно е, че исковете, предмет на дело 233/2012г. на ПОС, са предявени като частични, но след като с решението се отрича основанието, то СПН отрича цялото вземане. Поради това към ход на делото по същество качеството кредитор по чл.440 ал.3 от ГПК на ищеца е отречено със сила на пресъдено нещо на съдебно решение, което обосновава липса на един от елементите на фактическия състав на иска по чл.135 ал.1 от ЗЗД. След като ищецът не е кредитор и няма вземане от ответника „СВ – Силвестър” ЕООД на заявеното тук основание, то извършените от последния разпоредителни действия с имущество не го засягат и той няма качество, въз основа на което да претендира за себе си недействителността им.

При този изход на делото на ответниците се дължат разноски, които с оглед Определение № 1360 от 19.06.2012г., са в размер на 64.30лв.

Мотивиран от изложеното, съдът

 

 Р    Е    Ш    И    :

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от „ДОРУК ГИДА ВЕ ЯПЪ МАЛЗЕМЕЛЕРИ САНАЙИ ТИДЖАРЕТ ЛИМИТЕД ШИРКЕТИ” ООД гр. Узункопрю, Република Турция, с управител Н.С.Б. със съдебен адрес в Република България гр. ****,  против „СВ – Силвестър” ЕООД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Пловдив 4000, район Централен, ул. „Кръстю Пастухов” № 18, ет.1, съдебен адрес гр. ***,  чрез адвокат Г.Б., и Х.М.Л. ЕГН **********,***, съдебен адрес гр. ***,  чрез адвокат Г.Б.,  иск по чл.135 ал.1 от ЗЗД за обявяване спрямо него на недействителността на Договор за покупко – продажба на дружествени дялове, сключен на 23.02.2012г. между ответниците „СВ – Силвестър” ЕООД и Х.М.Л., с който са прехвърлени всички притежавани от „СВ – Силвестър” ЕООД 34 090 дяла от по 10 лв., общо на стойност 340 900лв., от капитала на „Рози – 21” ЕООД, на Х.Л. за сумата от 20 000лв.

ОСЪЖДА „ДОРУК ГИДА ВЕ ЯПЪ МАЛЗЕМЕЛЕРИ САНАЙИ ТИДЖАРЕТ ЛИМИТЕД ШИРКЕТИ” ООД гр. Узункопрю, Република Турция, с управител Н.С.Б. със съдебен адрес в Република България гр. ****,  да заплати на „СВ – Силвестър” ЕООД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Пловдив 4000, район Централен, ул. „Кръстю Пастухов” № 18, ет.1, съдебен адрес гр. ***,  чрез адвокат Г.Б., и Х.М.Л. ЕГН **********,***, съдебен адрес гр. ***,  чрез адвокат Г.Б.,  разноски по делото от 64.30лв.

Решението може да се обжалва пред Апелативен съд гр. Пловдив с въззивна жалба в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Решението да се обяви.

 

                                                            Окръжен съдия: