Р
Е Ш Е
Н И Е
№
2328 10.07.2017 година град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение,
XVIII състав, в публично заседание на двадесет и девети юни две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
при участието на секретаря Радка Цекова,
като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 2667 по описа на съда за
2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правна
квалификация по чл. 213 ал. 1 от
КЗ/отм./.
Ищецът ЗАД „ОЗК- Застраховане” АД, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
Света София № 7, ет. 5, чрез пълномощника си адвокат С.,
е предявил против Община Пловдив, ЕИК: *********, гр. Пловдив, пл. „Стефан
Стамболов” № 1, представлявана от ***
*** *****, иск за осъждане на ответника да заплати сумата от 1563,24 лв.-
главница, включваща сумата от 1548,24 лева представляваща изплатено обезщетение
въз основа на застраховка „Каско” за причинени на лек
автомобил марка Мерцедес, модел Е 270, с рег. № * **** **вреди от пътно- транспортно
произшествие, настъпило на
19,09,2013 г. в гр. П. *****, поради попадане на лекия автомобил в необезопасена и необозначена дупка на пътното платно и сумата от 15 лв. ликвидационни разходи, ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба-
27.02.2017 г. до изплащане на вземането.
В исковата молба е посочено, че на
19.09.2013 г. в гр. П. ***** е настъпило
ПТП, при което лек автомобил марка Мерцедес, модел Е 270, с рег. № * **** **е
попаднал в необезопасена и необозначена дупка на пътното платно, в резултат на
което са настъпили имуществени вреди по автомобила. За настъпилото ПТП бил
съставен протокол за ПТП № ******/19,09,2013 г. Увреденият автомобил имал сключен договор с ищеца за
застраховка „Каско”, обективирана
в ЗП №
******/19,08,2013 г. с валидност от 20,08,2013 г. до 19,08,2014
г. Въз основа на подадено заявление застрахователното дружество е образувана
щета. Повредите по процесния автомобил
били отстранени в сервиз „Х. 93” ЕООД. С доклад по щета № ******ищецът е
определил да бъде изплатено обезщетение в размер на 1548,24 лв. и 15 лв. –
ликвидационни разходи. С платежно нареждане посочената сума е била заплатена на
автосервиз „Х. 93” ЕООД. Твърди се, че общината, като собственик на общинските
улици е длъжна да ги ремонтира и
поддържа. В тази връзка ответникът не изпълнил своето задължение да се грижи за
доброто състояние на пътната инфраструктура. На 05,02,2015 г. ответникът бил
уведомен за задължението си към ищеца. Претендират се и разноските в
производството.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът,
чрез пълномощника си, е депозирал писмен отговор, с който не признава
предявения иск.
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, след като прецени събраните
по делото доказателства по реда на
чл. 235, ал. 2 вр. чл. 12 ГПК, намира следното:
От представения
по делото протокол за ПТП № ******/ 19.09.2013 г. се установява, че на съответната дата 19.09.2013
г. лек автомобил Мерцедес, модел Е 270, с
рег. № * **** **, управляван от А.И.М.,
попада в необезопасена дупка
на пътното платно в гр. П.******, в резултат
на което по автомобила са
нанесени щети.
На основание чл. 153, вр. с чл.
146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, като
безспорни и ненуждаещи се от доказване
са отделени обстоятелствата, че: към датата на ПТП процесният автомобил е имал валидно
сключена гражданска отговорност с ищцовото дружество, което е заплатило сумата
от 1548,24 лв. на автосервиз Х. – 93 ЕООД, както и че процесното
ПТП е настъпило на път, за който Общината отговаря.
По делото е прието заключение на автотехнична
експертиза, според която стойността на ремонтните операции, необходими за
пълното възтанояване на процесния автомобил от
нанесените му повреди , настъпили в резултат на претърпяно ПТП на 19,09,2013 г.
възлиза на 2139,44 лв. От техническа гледна е възможно увредите
авточасти на процесния автомобил да настъпят в резултат на попадане на
автомобила в необозначена дупка на пътното платно. Ликвидационните разходи са в
размер от 15 лв. до 30 лв.
Като писменно доказателство по делото е приета
застрахователна полица №*********,с валидност от 20.08.2013г. до 19.08.2014г. за застраховка „Каско”
на автомобила, установяваща наличието на валидно застрахователно
правоотношение между ищеца и собственика на увреденото МПС.
По повод настъпилото застрахователно събитие и депозирано уведомление от 20.09.2013
г. от собственика на пострадалото при ПТП МПС- С. Х., представено по делото,
при застрахователя е била образувана преписка по щета, в хода на която, след
извършен опис на техническа щета от 23,09,2013 г., както и доклад по щета от 05,11,2013
г., с който е определено за изплащане обезщетение в размер на 1548,24 лв. Сумата
е изплатена от ищеца на 14.04.2014 г. по банков път,
видно от представеното преводно
нареждане, на автосервиз Х. 93 ЕООД, който въз
основа на възлагателно писмо е ремонтирал процесния лек автомобил. Стойността на материалните щети, разпределени за нови части
и труд по ремонта, се установяват
също от САТЕ.
Разпитан е като свидетел
водачът на л.а. А.М., от който се установява, че както е карал лек автомобил
през 2013 г., след светофара на ул. ******, след ******, посока ******, колата
е попаднала в дупка в резултат, на което от картера е започнало да тече масло.
Съдът кредитира изцяло свидетелските показания на М., като ги намира
са последователни, житейски логични и непротиворечащи на останалия доказателствен материал.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът
намира следното:
Въз основа на така събраните доказателства съдът приема за установено, че
на 19.09.2013 г. е настъпило ПТП при фактическите обстоятелства и механизма,
описани в исковата молба, които безпротиворечиво се
установяват от протокола за ПТП и заключението на САТЕ, което съдът изцяло
възприема като компетентно и обосновано.
Несъмнено се установи и причинно-следствената връзка между повредите и
настъпилото произшествие, както и техния размер.
По силата на валидно сключена имуществена застраховка „Каско” ищецът е изплатил обезщетение за настъпилите
щети, с което на осн. чл.213, ал.1 от КЗ/отм./ е встъпил в правата на
застрахования срещу причинителя на вредите и за него е възникнало регресното
право да претендира възстановяване на платеното.
Според разпоредбата на чл.
213, ал. 1 КЗ/отм./ с плащането на застрахователното
обезщетение застрахователят
встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата - до
размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото
определяне.
По делото се установи, че
причината за увреждането е било попадането на МПС- то в необезопасена и необозначена дупка на пътното платно.
Улицата, в която е станало ПТП- то, се намира в населено
място и не е част от републиканската
пътна мрежа, а представлява местен път по смисъла
чл. 3 ал. 3 от ЗП и като такъв
е публична собственост на община Пловдив
(чл. 8 ал. 3 от ЗП). Ремонтът и поддръжката на общинските пътища се осъществяват от общините (чл.
31 ал. 1 от ЗП), като лицата, които
ги стопанисват, трябва да ги
поддържат в изправно състояние, да сигнализират
за препятствията по него и да
ги отстраняват във възможно най-
кратък срок (чл. 167 ал. 1 от
ЗДв.П). Установената дупка по пътното
платно представлява „препятствие на пътя” по смисъла
на параграф 1 т. 19 от ППЗДв.П, тъй
като нарушава целостта на пътното
покритие и създава опасност на движението.
Доколкото същата не е била обезопасена
с нарочен пътен знак пред нея,
който да указва на водачите
да я заобиколят, за да продължат
движението си (аргумент от чл.
52 ал. 1 от ППЗДв.П), ответникът не е изпълнил вменено
му по закон
задължение, от което е настъпила вредата. Именно оттук се налага
изводът, че след като за
поддръжката и ремонта на пътя е отговорен
собственика му- в случая ответната община, която с бездействието на своите служители, натоварени със задължението да сигнализират препятствията по пътя и да
ги отстраняват, за да обезпечават
безопасността на движението, правилно е ангажирана отговорността на ответника.
Налице са били предпоставките за изплащане на
застрахователно обезщетение
с оглед валидно сключената имуществена застраховка. С изплащане на застрахователното обезщетение ищецът е встъпил в правата на кредитора (застрахования)
срещу причинителя на вредата (ответника),
в която връзка предявеният иск по чл. 213, ал. 1 КЗ/отм./ следва да бъде уважен
изцяло в претендирания размер
от 1563,24
лв., от които 1548,24 лв. застрахователно
обезщетение и 15 лв. обичайни
разходи за неговото определяне, ведно със законната
лихва от датата на подаване
на исковата молба в съда – 27.02.2017 г.
По
отношение на разноските:
С
оглед изхода на делото, на
основание чл. 78 ал. 1 от ГПК на
ищеца се дължат направените по делото разноски
в пълния им направен размер. Такива надлежно се претендират, като са налице
и доказателства, че те са реално
заплатени. В тях се включват внесената
държавна такса в размер на 62,53 лева, депозит за вещо лице- 100 лв., депозит за свидетел 10 лв.
и 480 лв. с ДДС за адвокатско възнаграждение. Доколкото обаче в случая ответникът
е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца, същото следва
да се разгледа. Съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение
за адвокат е прекомерно, съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът
може по искане
на насрещната страна да присъди
по-нисък размер на разноските в тази им част.
В текста на цитираната разпоредба изрично е предвидено, че присъждане на
по-нисък хонорар е възможно само в хипотеза на отправено
искане в този смисъл от насрещната
страна. Служебното повдигане и обсъждане на този въпрос
от съда е недопустимо. От представения договор за правна
защита и съдействие се установява, че ищецът
е договорил и заплатил сумата от 480 лв. с ДДС по банков път.
Ответникът е направил възражение
за прекомерност на разноските в тази им част,
като моли да бъде
намалено адвокатското възнаграждение. Съдът намира направеното искане за неоснователно,
тъй като в случая предвид размера на претенцията,
то съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, минималният
размер на адвокатското възнаграждение е в размер на 339,43 лв. без ДДС, а с ДДС е
407,31 лв., т.е. с 72,69 лв. в повече. Съдът намира, че делото
е със средна фактическа
и правна сложност, поради което и размерът на адвокатското
възнаграждение не следва да бъде редуциран до минималния.
Поради изложеното,
съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА Община Пловдив, ЕИК: *********, гр. Пловдив, пл. „Стефан Стамболов”
№ 1, представлявана от ********* *****, да заплати на ЗАД
„ОЗК- Застраховане” АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
Света София № 7, ет. 5, сумата
в размер на 1563,24 лева- главница, включваща сумата от 1548,24 лева
представляваща изплатено обезщетение въз основа на застраховка „Каско” за причинени на лек автомобил марка Мерцедес, модел
Е 270, с рег. № * **** **вреди от пътно-
транспортно произшествие, настъпило на 19,09,2013 г. в гр. П. *****, поради
попадане на лекия автомобил в необезопасена и необозначена дупка на пътното платно и сумата от 15 лв. ликвидационни разходи, ведно със
законната лихва върху главницата, начиная от
27.02.2017 г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Община Пловдив, ЕИК: *********, гр. Пловдив, пл. „Стефан Стамболов”
№ 1, представлявана от ********* *****, да заплати на ЗАД
„ОЗК- Застраховане” АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
Света София № 7, ет. 5, направените по делото разноски в размер на 652,53 лева, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
СЪДИЯ :/п./ Н. С.
Вярно с оригинала.
КК