П Р
О Т О
К О Л
Град София, 28 април 2020 година
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Наказателно отделение, 4–ти състав в публично съдебно заседание на двадесет и осми април две хиляди и двадесета
година, в следния състав:
|
СЪДИЯ: |
ПЕТЯ
КРЪНЧЕВА |
|
|
Секретар: |
ВАНЯ ГАДЖЕВА |
|
|
Прокурор: |
ВИКТОР ИВАНОВ |
|
сложи
за разглеждане докладваното от съдия
КРЪНЧЕВА ЧНД № 656 по описа за 2020 година.
На
именното повикване в 16.20 часа, се
явиха:
По повод обявеното от НС на Р България на 13.03.2020 г. извънредно
положение, във връзка с разпространението на коронавирусна инфекция Covid–19,
усложняващата се епидемична обстановка, свързана с разпространение на
посочената вирусна инфекция на територията на страната, и в тази връзка, с цел
предприетите организационни мерки от Председателя на СГС, на основание Заповед
№ РД -08-1742/16.03.2020 г., и заповед № РД-08-1744/23.03.2020 г., откритото
с.з. по настоящото производство се разглежда посредством онлайн видео връзка
чрез програма „Skype“ в 4 заседателна зала на СГС/.
ОСЪДЕНИЯТ
К.П.П. – присъства в помещение в
СЦЗ, пригодено за осъществяване на
дистанционно с.з. – чрез видеоконферентна връзка.
В съдебна зала се явява адв.В.Т. – от САК, надлежно
упълномощен защитник на обв.П., с
представено по делото пълномощно.
НАЧАЛНИКЪТ на ЗАТВОРА–гр.София – редовно призован, се представлява
от процесуален представител М.М.–
Инспектор IV
степен „Режимна дейност“ в Затвора–гр.София, с представено по делото пълномощно, присъстващ в помещението на
СЦЗ, пригодено за осъществяване на дистанционно с.з.
СТРАНИТЕ
/поотделно/: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ, като взе предвид становището на страните и
наличието на законоустановени предпоставки за даване ход на делото в днешното
съдебно заседание, доколкото е налице и онлайн видео връзка с осъдения П. както
и с процесуалния представител на СЦЗ, НАМИРА, че няма пречка за разглеждане на
делото в това с.з., воден от което
ОПРЕДЕЛИ
ДАВА ХОД
НА ДЕЛОТО
ПРОДЪЛЖАВА ХОДА НА СЪДЕБНОТО
СЛЕДСТВИЕ
ДОКЛАДВА постъпила от СЦЗ актуална справка,
относно изтърпяната и неизтърпяна част от наложеното по отношение на осъдения П.
наказание „Лишаване от свобода”, както и докладна записка от ИСДВР в ЗО
„Казичене”, от 16.03.2020 г., касателно осъденото лице, които документи ПРЕДЯВИ
на прокурора и на защитата – за запознаване и становище, а съдържанието на тези документи – РАЗЯСНИ на
осъденото лице и на процесуалния представител на СЦЗ.
СТРАНИТЕ /поотделно/: Да се приемат доказателствата.
СЪДЪТ НАМИРА, че така постъпилите писмени
доказателства от СЦЗ, като относими към предмета на делото, СЛЕДВА да бъдат
приобщени към доказателствения материал по воденото производство, в насока на
което
ОПРЕДЕЛИ
ПРИЕМА като писмени доказателства, постъпилите такива от СЦЗ такива, а именно –
актуална справка от Затвора–гр.София – рег.№ 62/27.04.2020 г., относно
изтърпяната и неизтърпяна част от наложеното по отношение на осъдения П. наказание
„Лишаване от свобода“, както и докладна
записка от ИСДВР в ЗО „Казичене”, от дата 16.03.2020 г., по отношение на
конкретното осъдено лице.
СТРАНИТЕ /поотделно/: Няма да сочим други доказателства,
нямаме доказателствени искания.
По
ДОКАЗАТЕЛСТВАТА, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ
ПРОЧИТА и ПРИЕМА приложените в съвкупност по делото
писмени доказателства.
След
като съобрази становището на страните, че няма да сочат нови доказателства,
нямат доказателствени искания, както и че делото е изяснено от фактическа
страна, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО
ПРОКУРОРЪТ: Считам, че от приложените по
делото доказателства е видно, че са налице предпоставките, за да бъде извършена
преценка от страна на съда – дали да бъде уважена молбата за УПО, подадена от П..
Моето становище е, че молбата следва да бъде уважена, доколкото е изтърпяна
голяма част от наказанието и по време на престоя му в затвора, осъденият е
показал поведение, което е съобразено с поставените към него изисквания, като
същевременно, са постигнати и целите на наказанието, поради което – намирам, че
молбата следва да бъде уважена. Предвид малкия остатък от наказанието, не
намирам причина да бъде извършена преценка за прилагане на пробационни мерки в
изпитателния срок, като предлагам – същият да бъде в размер, равен на този,
който е остатъкът от наказанието към датата на освобождаването му от затвора.
ПРОЦЕСУАЛНИЯТ
ПРЕДСТАВИТЕЛ на Началника на Затвора – гр. София М. М.: Становището на
Началника на Затвора–гр.София, също е положително. Смятам, че са налице и двете
изискуеми от закона предпоставки. Относно прилагането на пробационни мерки – предоставям
на съда.
Адв.Т.:
Моля да уважите молбата на подзащитния ми за УПО, тъй като видно от изготвената
справка от Затвора–гр.София, остатъкът от наложеното му наказание, възлиза на 1
месец и 28 дни. Налице е и другата предвидена кумулативна предпоставка в
закона, а именно – считам, че от материалите по делото се установява, че
подзащитният ми е положил необходимите усилия за своето поправяне, в рамките на
изпълнение на присъдата – работил е, като са налице изключително положителни
отзиви от страна на работодателите му по отношение поведението му и качеството
на извършваната от него работа. В същото време, подзащитният ми е награждаван
нееднократно, включително и със свиждане с близки извън ЗО, като не му е
налагано никакво дисциплинарно наказание в срока на изтърпяване на присъдата. Видно
от изготвения доклад на затворническата администрация, поведението му е било съобразено
с целите на наказанието, като същият изразява готовност за живот на свобода. Налице
са ниски нива на рецидив – редуцирани до 39 точки, без изразени проблемни зони.
П. активно участва във всички мероприятия в местата за лишаване от свобода,
като реализира и трудова дейност извън ЗО. В същото време е запазил контактите
с близките си – както с баща си П. П., така и с останалите близки – двете баби,
братовчед си, и приятелите от училище. Не на последно място – при постановяване
на своя съдебен акт, моля да вземете предвид
представените от нас доказателства, че подзащитният ми продължава
средното си образование като ученик в 12–и клас, в самостоятелна форма на
обучение, в 164–та гимназия с преподаване на испански език „Мигел де
Сервантес”, като най–големият стремеж и желание у П., е да продължи и да завърши
средното си образование, както и да се яви на матурите, и да продължи
обучението и развитието си.
В тази връзка и като отчетете факта, че
са налице доказателства за поправянето на моя подзащитен, считам, че целите на
наказанието са изпълнени към настоящият момент, поради което моля да уважите
молбата му за УПО, като не налагате пробационни мерки, предвид краткия остатък
от неизтърпяната част от наказанието.
ОСЪДЕНИЯТ К.П.П. /в своя защита/: Поддържам казаното
от адвоката си. Съжалявам за случилото се, ще живея с него, моля да ми дадете
шанс да продължа напред и да завърша образованието си.
СЪДЪТ
ПРЕДОСТАВИ ПОСЛЕДНА ДУМА на осъдения
К.П.П.: Моля да уважите молбата ми за УПО.
СЪДЪТ след съвещание, след като съобрази доводите на
страните, изложени в днешното съдебно заседание, както и доказателствените
материали по делото, намери за установено следното:
Производството
е по реда на чл.437, ал.2 и сл. НПК, вр.чл.70, ал.1, т.1 НК.
Образувано
е по повод депозирана молба от осъдения К.П.П., чрез упълномощения
от него защитник адв.Т. – от САК, с правно основание чл.70, ал.1 и следв. от НК, за
постановяване на условно предсрочно освобождаване /УПО/ по отношение на
осъденото лице, от изтърпяване на остатъка от наложеното спрямо него наказание
„Лишаване от свобода“, в размер на 2 години.
В
днешното съдебно заседание, представителите на СГП и СЦЗ изразяват тъждествени
становища относно наличието и на двете изискуеми от материалния и процесуалния
закон предпоставки, за постановяване на УПО по отношение на осъденото лице.
В
конкретика, прокурорът счита, че молбата следва да бъде уважена, доколкото са
налице доказателства за поправяне на осъдения П., като същия е демонстрирал поведение,
което е било съобразено с поставените към него изисквания, и са постигнати и целите
на наказанието. Сочи, че по–голямата част от наложеното на П. наказание е
изтърпяна, като остатъкът е в минимален размер, с оглед на които съображения, прокурорът
пледира, че молбата на осъдения следва да се приеме за основателна. Счита, че
не следва да бъде извършена от съда преценка относно необходимостта от
прилагане на пробационни мерки по време на изпитателния срок.
Процесуалният представител на СЦЗ, изразява
идентично становище на изложеното от прокурора относно наличието на изискуемите
по закон предпоставки за постановяване на УПО, а относно прилагането на
пробационни мерки – предоставя преценката на съда.
Изцяло тъждествено на изложените
по-горе становища е и това на защитата, която приема, че остатъкът от наложеното
на П. наказание е малък, като по–голямата част от същото е изтърпяна. Посочва,
че са налице положителни данни за поправяне на осъдения в пълна степен, като
изтъква, че П. е положил необходимите усилия за своето
поправяне в рамките на изпълнение на присъдата – работил е, налице са изключително
положителни отзиви от страна на работодателите му по отношение поведението му и
качеството на извършваната от него работа. Сочи, че П. е награждаван, като няма никакво наложено до
момента дисциплинарно наказание, с оглед на което приема, че поведението
му е било съобразено с целите на наказанието, като същият изразява готовност за
живот на свобода. Изтъква, че са налице ниски нива на рецидив – редуцирани до
39 точки, без изразени проблемни зони, като осъденият е реализирал трудова
дейност и извън ЗО.
Сочи, че и към настоящият момент П. продължава да учи, има стремеж да завърши
средното си образование, с оглед на което моли да бъде предсрочно освободен, за
да завърши образованието си и да продължи обучението и развитието си.
В
своя защита и в последната си дума, осъденият П. изразява съжаление за
извършеното, от което е взел своята поука, моли да му бъде предоставена
възможност да завърши образованието си и да продължи живота си напред.
Въз
основа на приложените по делото доказателства, СЪДЪТ КОНСТАТИРА, че осъденият К.П.П. е постъпил в Затвора – гр.София на 24.01.2019
г., когато е преместен от Затвора–гр.Бобов дол, като по отношение на същия, с
начало 08.12.2018 г., е приведено в изпълнение наложеното му наказание в размер
на 2 години „лишаване от свобода“, определено му по НОХД № 220/18 г. по описа
на СГС, НО, 13 състав, за извършено от него престъпление по чл.116, ал.1, т.3, пр.2,
т.6, пр.2 и пр.3, вр. чл.115, вр. чл.63, ал.1, т.1 НК.
Впрочем,
с първоначално постановената от СГС присъда, е било определено наказание в
размер на 5 години „Лишаване от свобода”, което впоследствие с Решение на САС
от 25.06.2018 г., е било намалено до размер от 4 години, като първоинстанционната
присъда е била потвърдена в останалата част, а с Решение № 259 от 07.12.2018 г.
на ВКС, 2–ро НО, решението на САС е изменено също в частта на определената
спрямо П. санкция, като наложеното му наказание „Лишаване от свобода“ е било занижено
до размер от 2 години.
Съгласно
приложените по делото материали, в частност – приобщената в днешното с.з.
актуална справка от СЦЗ относно изтърпяната и неизтърпяна част от наложеното по
отношение на П. наказание, общо в размер на 2 години „Лишаване от свобода”, се
установява, че към момента осъденият е изтърпял фактически наказание в размер
на 1 година, 4 месеца и 28 дни; от работа 5 месеца и 3 дни, или всичко – в
размер на 1 година, 10 месеца и 01 дни, като остатъкът, който следва да търпи,
се равнява на 1 месец и 29 дни, към дата 27.04.2020 г. Посоченият срок на
фактически изтърпяното наказание, съотнесен към нормата на чл.70, ал.1, т.1 НК,
приложима в конкретният случай, с оглед квалификацията на престъплението, за
което П. е осъден, следва да се приеме за относим досежно наличието на първата
формална предпоставка за постановяване на УПО, доколкото П. е изтърпял много
повече от половината от наложеното му наказание в размер на 2 години „Лишаване
от свобода”, като остатъкът, който следва да се търпи към днешна дата, се
равнява на 1 месец и 28 дни.
Що
се отнася до останалите предпоставки, регламентирани в закона, във връзка с
преценка – дали са налице основания за УПО на осъдения П., следва да се имат
предвид обстоятелствата, визирани в нормата на чл.439а, ал.1 НПК, а именно – тези
доказателства, които сочат за положителна промяна у осъдения по време на
изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода”, като добро поведение, участие
в трудови, образователни, обучителни, квалификационни или спортни дейности,
специализирани програми за въздействие, обществено полезни прояви. Освен това,
положителни данни и доказателства за поправяне на осъдения, следва да се
установят от оценката за същия по реда на чл.155 ЗИНЗС, работата по
индивидуалния план за изпълнение на присъдата по чл.156 ЗИНЗС, както и от
всички други източници на информация за поведението на осъдения по време на
изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода”.
В
конкретният случай, настоящият съдебен състав СЧИТА, че от приложените по
делото доказателства, следва да се отчете наличието на необходимите изискуеми
такива – доклади, становища и оценки, които дават основание на съда да приеме,
че е налице и другата предпоставка, визирана в закона, за УПО на осъдения П..
В
тази връзка, СЪДЪТ ОТЧИТА като
правилни становищата на представителите на СГП, на СЦЗ и на защитата, изложени
в днешното с.з, с оглед наличието на нужните доказателства в полза извеждането
на положителен извод за изцяло поправяне на осъденото лице. Данни за това, СЪДЪТ ЧЕРПИ от приложения по делото
доклад от 24.01.2020 г. от ИСДВР – ЗО „Казичене”, в който е изложена цялата
житейска история на осъденото лице, поведението му в местата за лишаване от
свобода и оценката от ръководството на затвора, във връзка с позитивните
промени, настъпили у П.. В доклада се изтъква, че П. осъзнава вината си за
извършеното престъпление; наясно е с мотивите си за правонарушението; приема
размера на наказанието; приема властта в лицето на пенитенциарните служители;
декларира мотивация за промяна на криминалното си поведение; има нагласа да
изтърпи присъдата си безпроблемно, с мотивация за промяна и готовност да прояви
настойчивост за нейното постигане. Посочва се, че осъденият П. признава правата
на хората в обществото, като при него не са регистрирани криминални нагласи,
което обстоятелство според съда се потвърждава и от приложеното към
затворническото досие свидетелство за съдимост, видно от което, преди процесното
деяние, за което П. изтърпява наказание „Лишаване от свобода“, същият не е бил
осъждан. Оценката, която дава затворническата администрация е, че както в Затвора–гр.Бобов
дол, където първоначално е бил постъпил, така и в СЦЗ, процесът на адаптация
към условията на затвора при П. е протекъл безпроблемно, като осъдения не е допускал
нарушения на правилата на ЗИНЗС; поддържал е висок емоционален и поведенчески
самоконтрол в актуална ситуация. Нивото на актуално преживяване на стрес и
тревожност при осъдения, не е завишено. В доклада се изтъква, че П. е осъществявал
трудова дейност през по–голямата част от търпене на наложеното му наказанието, като
същият е с изградени трудови навици и умения; отговорен при изпълнение на
поставените му задачи, с оглед на което, становището на ръководството на СЦЗ е
положително в полза удовлетворяване на подадената молба от осъденото лице за УПО.
Посочва се, че от извършената първоначална оценка на риска от рецидив –
определен към среден от 50 точки, същият е редуциран към момента на 39 точки,
като са налице множество позитивни промени в поведението и мисленето на осъденото
лице в редица зони. Посочва се, че в провежданата корекционна работа по
отношение на П., се е акцентирало основно към осъзнаване на миналата му противоправна
деятелност; към съхраняване на личността в условията на частична изолация; към
ангажирането му в трудовия процес; повишаването на самоконтрола и умението за
справяне с проблемните ситуации, което е довело и до съответния положителен
резултат в поведенческото проявление и съзнание на осъденото лице. Налице е и липса
на криминална история в живота на П., който факт, както бе отчетено по-горе, се
потвърждава от събраните по делото доказателства, поради което се приема и, че
рискът от вреди е нисък както за самия него, така и за обществото. В доклада се
посочва, че ресурсите на личността на осъденото лице се изразяват в жилищно
устройване, семейна подкрепа, наличие на трудови навици и сериозно отношение
към труда; стремеж за завършване на средно образование; позитивна нагласа за
бъдещ законосъобразен начин на живот. Впрочем, последната констатация се
подкрепя и от приложените по делото доказателства, в частност – от приобщените
от защитата такива, досежно обучението, осъществявано от П. в 164–та гимназия с
преподаване на испански език, като към настоящият момент, видно от приложената
заповед на Директора на посоченото учебното заведение, П. продължава обучението
си по различно изброени учебни дисциплини.
Така
дадената положителна характеристика за личността и поведението на П., е напълно
идентична с тази, изложена в другите докладни записки от ИСДВР от 19.02.2020 г.,
и от актуалната такава –приобщена в днешното с.з., от 16.03.2020 г. Във всички
тези писмени доказателства, се посочва, че индивидуалният план за изпълнение на
присъдата е напълно осъществен, като през цялото време прекарано в затвора, П.
се е включвал активно в изпълнение на този план, съобразно възможностите си;
показал е, че може да изпълнява поставените му цели задачи, като е декларирал мотивация за
промяна на криминалното си поведение; утвърдил е трудовите си навици, както и
позитивното отношение към труда. Посочва се, че П. се е включвал в социалните
дейности за осмисляне на свободното време; сътрудничил е на администрацията при
необходимост и е инициирал обществено–полезни прояви. Налице са позитивни
процеси, като от осъденото лице е предприета линия на добро поведение, към
осъзнаване на минали грешки и извличане на поука от тях. Изтъква се, че П. е
способен да се вгледа в поведението си, за да избегне бъдещи правонарушения в
бъдеще, с оглед на което и предвид факта, че същият разбира мотивите на
извършеното в предходен момент противоправно посегателство, както и предвид изказаното
от него съжаление, затворническата администрация изразява пълна солидарност с
молбата на осъдения за постановяване на УПО.
Настоящият
съдебен състав ПРИЕМА, че всички тези данни, изложени в докладните записки и
становища на затворническата администрация, се потвърждават от приложените
заповеди на Началника на СЦЗ, видно от които, П. е награждаван двукратно, при това и със свиждане с близките
извън ЗО за срок от 12 часа, като както бе отчетено от защитата, не са извършвани
от осъдения през целия му престой в
местата за лишаване от свобода, каквито и да било противоправни деятелности или
нарушения на режимните изисквания в тези места.
В
този смисъл и като съобрази гореизложените обстоятелства, настоящият съдебен
състав ПРИЕ, че по отношение на осъдения П. са налице достатъчно доказателства, които
да водят до убеждението на съда, че наложеното спрямо него наказание „Лишаване от
свобода”, към настоящият момент е изпълнило своя особен, предупредителен и
въздействащ ефект по начин, че същият да може да се ресоциализира напълно
пълноправно в обществото, като съзнателен гражданин. Установява се, че П. е осъществявал
не само трудова дейност в местата за лишаване от свобода, но и обучение в
учебно заведение, с което, както и с цялото си поведение, същият е доказал
изпълнение на целите на наложеното спрямо него наказание. Настоящият съдебен
състав ОТЧИТА напълно положителна тенденция към развитието на осъденото лице
вследствие на проведената спрямо него корекционна работа; към спазване на
всички обществено приемливи и полезни норми на поведение, и към демонстриране в
бъдеще време на законосъобразен начин на живот.
До
настоящият момент се отчита, че П. не е допускал дисциплинарни нарушения на
територията на затворническото общежитие, оценката за риск от рецидив е
сравнително в ниски стойности, с оглед на което, СЪДЪТ СЧИТА, че същият приема отговорността за своето поведение по
начин, който е изиграл от наложеното наказание, възпитателен ефект върху
неговата личност. Налице е положителна оценка, касателно всички дейности, в
които осъденият се е включвал, каквито дейности и лично е инициирал, с оглед на
което, настоящият съдебен състав ПРИЕ, че молбата на осъдения следва да бъде
уважена.
Дадената
утвърдителна характеристика от затворническата администрация, добрите ресурси и
възможности за ресоциализация на осъдения в свободни условия, вследствие проведената
положителна корекционна дейност по отношение на осъденото лице, и съобразно нея
– положителните промени в това поведение, позитивната нагласа за бъдещ
законосъобразен начин на живот, са все в насока извода на настоящият съдебен
състав, че е налице изцяло положителна промяна в поведението на осъдения. Изпълненото
до момента наказание „Лишаване от
свобода“ е оказало необходимия въздействащ и положителен ефект върху
съзнанието на П., с оглед на което не се налага същият да търпи оставащия му,
макар и малък остатък от това наказание.
Доколкото,
остатъкът от наложеното наказание към днешна дата, се явява в размер на 1 месец
и 28 дни, настоящият съдебен състав ПРИЕ за правилни становищата на страните,
по отношение на осъденото лице да не бъде налагана пробационна мярка. Дадените напълно
положителни данни за осъдения, според настоящия съдебен състав са такива, които
не очертават нужда от прилагане на пробационна мярка, доколкото изтърпяната
част от наказанието „Лишаване от свобода”, е изпълнила изцяло своя въздействащ,
предупредителен и възпитаващ ефект.
Настоящият
съдебен състав СЧИТА единствено, че следва да постанови изпитателен срок за размера
на остатъка след влизане в сила на определението, в рамките на който
изпитателен срок, ще бъде указано допълнително въздействащо повлияване по
отношение поведението на осъденото лице към неизвършване на каквито и да било
противоправни престъпни действия.
С
оглед наличието на изцяло позитивни промени в съзнанието и поведението на П.,
демонстрираната осъзната необходимост от спазване на законите и нормите на
страната, респективно – от неизвършване на бъдещи противообществени прояви и
криминални деятелности, настоящият съдебен състав ОТЧЕТЕ липсата на пречка за
постановяване на УПО по отношение на П., в който смисъл и на основание чл.440,
ал.1 НПК, вр.чл.70, ал.1 и ал.6 НК, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ
ОСВОБОЖДАВА УСЛОВНО ПРЕДСРОЧНО осъдения К.П.П. – роден на *** ***,
ЕГН – **********, българин, българско гражданство, неженен, осъждан, с основно образование, безработен, жител и живущ *** – от изтърпяване на останалата част от
наложеното му наказание „Лишаване от свобода“ в размер на 2 години, а именно – остатък в размер на 1 месец и 28 дни.
На
основание чл.70, ал.6 НК, ОПРЕДЕЛЯ изпитателен срок в размер на остатъка
от наказанието, след влизане в сила на определението, а именно – 1 месец и 20 дни.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
подлежи на обжалване и на протест в 7 –
дневен срок от днес пред САС, по реда на Глава 22 НПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
следва да бъде изпълнено незабавно след изтичане
срока на обжалване и/или на протестиране, освен ако подаденият протест и жалба,
не са в интерес на осъденото лице.
Протоколът
е изготвен в открито съдебно заседание, което приключи в 16.55 часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЕКРЕТАР: