Решение по дело №2593/2016 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 1506
Дата: 21 ноември 2016 г. (в сила от 21 юни 2017 г.)
Съдия: Фаня Теофилова Рабчева
Дело: 20165300502593
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 26 октомври 2016 г.

Съдържание на акта Свали акта

                                          Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е    1506

 

                                  21.11.2016г,гр.Пловдив

                             В  И М Е Т О   Н А  Н А Р О Д А

 

Пловдивски окръжен съд, въззивно гражданско отделение, девети състав, в закрито заседание на двадесет и първи ноември две хиляди и шестнадесета година, в състав:

                                       Председател: Виолета Шипоклиева

                                              Членове: Фаня Рабчева

                                                               Велина Дублекова

Като разгледа докладваното от съдията Ф.Рабчева гр.д.№ 2593/ 2016г. по описа на ПОС, за да се произнесе, взе предвид следното:

                      Производство по чл.463, ал.1 и сл.ГПК.

                      Постъпила е жалба вх.№ 31200/ 25.10.2016г. по описа на ПОС от „И. Ив” ЕООД -  гр.София, Ж.К. „****”, бл.*, представлявано от управителя  И. Д. Й., в качеството на присъединен взискател, чрез адв.Б.З. против Постановление за разпределение, предявено на 09.09.2016г. по изп.д.№ 20168260405559 по описа на ЧСИ Ангел Ангелаков, рег.№ 826, на КЧСИ, район на действие ПОС. По изложени доводи за незаконосъобразност  се иска отмяна на обжалвания акт на съдебния изпълнител и  връщане на делото на ЧСИ за изготвяне на ново такова  при спазване привилегиите по чл.136 ЗЗД. Претендира се присъждане на разноски за жалбоподателя за адв.възнаграждение съобразно приложен ДПЗС.

                      От ответниците по жалбата е постъпило становище от взискателя по изпълнителното дело -  „ЗКИ Волта” ООД , със седалище и адрес на управление : гр.Д., бул.”Г***” , хотелски комплекс „С*”, № * чрез адв.А. Т. Б. и адв.Н. С. П. от АД „***” – гр.П., ул.” Т***, с който отговор се заявява становище за допустимост на жалбата като подадена в срока по чл.462, ал.2 ГПК, но се оспорва нейната основателност по подробни изложени съображения за това.

                       Постъпили са мотиви по реда на чл.436, ал.3 ГПК от ЧСИ Ангел Ангелаков, чрез които се мотивира  становище за допустимост на жалбата като подадена в законовия едноседмичен срок, но същата се намира за неоснователна по изложени подробни съображения в тази насока.

                         Жалбоподателят  в качеството на присъединен взискател  по изпълнителното дело е легитимиран да обжалва акта на съдебния изпълнител за разпределение на суми за удовлетворяване на взискателите по делото. Жалбата е подадена в законния тридневен срок по чл.462, ал.2 ГПК При спазване на тези процесуални предпоставки жалбата е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

                         Жалбоподателят се явява присъединен взискател по  изпълнителното дело, образувано по инициатива на взискателя    „ЗКИ Волта” ООД  - гр.Д. за събиране на вземания по издаден изпълнителен лист от 17.07.2013г. по т.д.№ 1776/ 2013г на ТО при СГС , VІ-7 на основание чл.404, т.1 ГПК и чл.51, ал.1 ЗМТА по Решение от 04.03.2013г. по вътрешно  арбитражно дело № 37/ 2012г. по описа на Търговски арбитражен съд при Национална юридическа фондация против „Главно управление Строителство и възстановяване” ЕАД – гр.София.

                        С обжалваното Постановление за разпределение на суми на основание чл.460 ГПК от 09.09.2016г във връзка с проведена публична продан на недвижим имот, собственост на длъжника по делото – ПИ с идентификатор 56784.539.482, находящ се в гр.П., ул.”**** с площ от 6 878 кв м, ведно с всички подобрения и приращения в имота при обявяване на купувач за предложената цена от 188 111. 00 лева – взискателят по изпълнителното дело „ЗКИ Волта” ООД  - гр.Д. с искане за възлагане на имота по реда на чл.495 ГПК.  

                        Жалбоподателят „И. Ив” ЕООД -  гр.София в качеството на присъединен по изпълнителното дело взискател оспорва изцяло като неправилно и незаконосъобразно  обжалваното Постановление за разпределение, предявено на 09.09.2016г. по следните оплаквания и доводи, във връзка с които е мотивиран постъпилият отговор от ответника по жалбата – взискателят „ЗКИ Волта” ООД  - гр.Димитровград:

                         1.Оспорва се приетата  от съдебния изпълнител привилегия на държавата / НАП/ , тъй като публичните задължения на длъжника „ГУСВ” ЕАД били отсрочени, разсрочени и напълно обезпечени, в подкрепа на което приложено към жалбата удостоверение по чл.87 ДОПК, при което публичните изпълнители провеждали самостоятелно принудително изпълнение по реда на ДОПК. С оглед на това  се застъпва становището, че  ЧСИ е следвало да изключи публичните вземания от разпределението, като включи единствено публичните задължения за конкретните имоти,  предмет на публичната продан относно данъка за недвижимо имущество, които безспорно се ползват от предпочтително удовлетворение по чл.136 ЗЗД.

                                2. Посочено е в обявлението за публична продан, че имотът се продава ведно с всички подобрения и приращения, без същите да са конкретизирани , при което съдебният изпълнител не е поискал от длъжника по изп.дело да упражни правото си на избор дали продажбата на тези подобрения и приращения да е освободена или облагаема доставка, което влия на законосъобразността на извършваното разпределение. Последното се мотивира с разпоредбата на чл.45 ЗДДС.

                               Ответникът по жалбата „ЗКИ Волта” ООД  - гр.Димитровград оспорва наведените възражения за незаконосъобразност на обжалваното разпределение с доводите, основани на изричните разпоредби на чл.458 ГПК и чл.191, ал.3 ДОПК относно задължението на ЧСИ да изпрати съобщение до НАП за всяко започнато от него изпълнително действие и за всяко разпределение; Държавата , при наличие на публични вземания, се смята за присъединен по право взискател по съответното изпълнително дело и се ползва с привилегия за събиране на своите вземания по реда на чл.136 ЗЗД. С оглед на това предвид приложеното по изп.дело  Удостоверение, издадено по реда на ДОПК, от което е видно, че има непогасени публични задължения на ГУСВ към НАП, съдебният изпълнител правилно и законосъобразно е включил държавата в изготвеното разпределение.                                

                                  3. По делото няма данни  съдебният изпълнител да е искал да упражни правото си на избор по ЗДДС досежно продажбата на подобрения и приращения, поради което се счита, че щом няма избор, се смята, че доставката не подлежи на облагане с ДДС, съответно купувачът не дължи ДДС , следователно разпределението на сума за изплащане на ДДС по сметка на НАП следва да бъде коригирана, което оказва влияние на цялостното разпределение.

                                Аналогично на горните доводи във връзка с наличието на основание за отделяне на суми за погасяване на публичните задължения на длъжника към НАП, ответникът по жалбата мотивира по този пункт от жалбата  наличието на всички законови предпоставки за облагане с ДДС на извършената публична продан.                               

                                  4. В обявлението на ЧСИ била посочена начална тръжна цена  без да е посочено дали върху нея се дължи  ДДС или в началната цена е включен ДДС, което  се сочи като сериозно нарушение, влияещо при изготвяне на разпределението; Наличие на противоречие при изготвяне на разпределението върху достигнатата продажна цена на имота на публичната продан във връзка с включването на ДДС в продажната цена на имота в размер на 31 351.84 лева, водещо до неправилно определена  нетна сума след разпределение на ДДС на НАП.

                                 5.  Прави се довод, че ЧСИ е следвало след привилегированите суми за данък недвижими имущество и след полагащите се суми по ТТЗЧСИ да извърши разпределение на останалата сума между присъединените взискатели, без НАП , като с привилегия да погаси вземанията по трудови правоотношения, а остатъкът да разпредели  между хирографарните кредитори, при определяне на коефициент и определи сумата,  която следва да заплати купувачът „ЗКИ Волта” ООД за изплащане на съразмерните части от вземанията на другите взискатели.

                                 От ответника се оспорва състоятелността на горните доводи с правния аргумент, че материята относно това дали се дължи ДДС при прехвърляне на правото на собственост върху земя / сграда се явява уредена в Закона за ДДС и в частност в разпоредбата на чл.45 и чл.131 ЗДДС. Мотивира се, че длъжникът по изпълнителното дело  ГУСВ  е лице , регистрирано по ЗДДС. Предмет на публичната продан е УПИ , за които законодателят е предвидил при прехвърляне на собствеността върху тях да се дължи ДДС върху цената. Поради което са налице всички законови предпоставки в продажната цена на процесния имот да е с включено ДДС.  Аргумент от разпоредбата на чл.45 и чл.131 ЗДДС сочи, че щом не е упоменато изрично дали продажната цена е с включен ДДС, то се приема, че сделката не е освободена доставка, респ. сделката е облагаема. Поради това изготвеното разпределение с определяне на сумата 31 351.84 лева, представляваща ДДС, която сума следва да бъде преведена по сметка на НАП, е правилно.

                         6. Доводът за неправилност на обжалваното разпределение по този пункт от жалбата се основава на наличие на неяснота и неразбираемост за жалбоподателя относно изготвената таблица от съдебния изпълнител, инкорпорирана в обжалвания акт, във връзка с определяне на разноските по изпълнителното дело, като се счита неправилно посочената сума от събраната такава в резултат на проведената публична – 183 921.21 лева , върху която начислил пропорционалната такса по т.26 от ТТЗЧСИ, а според жалбоподателя  подлежащата на разпределение е сумата  188 111.00 лева.  ЧСИ не посочил фиксиран размер на полагащата се такса по чл.26 ТТЗЧСИ, а посочил остатъка след приспадане на авансовите такси.

                        Ответникът  по жалбата не споделя оплакванията на жалбоподателя за неяснота на изготвената от съдебния изпълнител таблица с разноските, обективирана в Разпределението със становището, че  същата е с много подробно описание на всички направени по изп.дело разноски, вкл. като са индивидуализирани по кои точки от Тарифата към ЗЧСИ  са сторени разноските, както и каква част от тях се погасяват с процесното разпределение, а именно сумата 4 189,79 лева.

                            7. Отбелязва се от жалбоподателя обстоятелството, че при изготвяне на разпределението, ЧСИ не е изисквал актуалния размер на вземанията на привилегированите трудови вземания, които били предмет и на други разпределения и които често изцяло или частично били погасени по други изпълнителни дела, по които взискателите се присъединяват по множество такива. Поради това се счита, че се получавало взискател по трудово правоотношение често да получава двукратно или повече  пъти парите си в следствие на влезли в сила разпределения по няколко изпълнителни дела.   

                           Изложението по този пункт на жалбата се оспорва от ответника като неоснователно. Видно от изпълнителното дело и приложените в удостоверения ЧСИ е съобразил каква част от задълженията на длъжника са останали  непогасени към момента на изготвяне на Разпределението . Вземанията от трудови правоотношения, цитирани в жалбата, по които има влезли в сила разпределения / ИД 8009/ 12 и ИД 10720/ 15г , и двете по описа на ЧСИ М.Б./, не са включени в процесното Разпределение. Напротив, в Разпределението на ЧСИ Ангелаков има изрично направена забележка по отношение на кои кредитори вземането е погасено, поради което същите не са включени в разпределението.

                              С  изложението си в депозираните от ЧСИ мотиви по реда на чл.436, ал.3 ГПК, съдебният изпълнител  аргументира  присъединяването на Държавата  по изпълнителното дело, която се смята винаги за присъединен взискател за дължимите й от длъжника публични и други вземания, размерът на които е бил съобщен на съдебния изпълнител до извършване на разпределението, с изричната норма на чл.458 ГПК. Съгласно сочената разпоредба, се мотивира от съдебния изпълнител , липсата на преценка  дали да присъедини  за събиране публично вземане на Държавата, удостоверено в документ, съгласно чл.19 ДОПК . Разпоредбата на чл.136 ЗЗД от своя страна указва реда на привилегиите при повече от един кредитор / взискател/.

                                  По отношение възраженията на жалбоподателя за „неконкретизиране на подобренията и приращенията” в поземлен имот, същите се считат за несъстоятелни, вкл.поради избирателно цитиране на разпоредбата на чл.45 ЗДД от жалбоподателя чрез пропуск да се посочат по ал.5 на разпоредбата  изключенията  от „освободена доставка”.

                                  Неоснователността на възраженията  на жалбоподателя относно удържания ДДС от постъпилата от продажбата цена се мотиви от съдебния изпълнител  с разпоредбата на чл.131, ал.1 ЗДДС, вкл. като се сочи, че длъжникът е регистрирано по ЗДДС лице, вкл. съгласно актуална към 20.10.2016г. справка към мотивите по чл.436, ал.3 ГПК. Обосновава се довод, че по арг. от разпоредбата на чл.131 ЗДДС, на частния съдебен изпълнител не са възложени отговорности и компетенции да взема „информирано решение” в административно-правен смисъл по отношение на данъчни задължения , а единствено действия по превеждането на ДДС при наличие на публично явен факт – регистрация на длъжника  към момента, когато публичната продан е вече реализирана.

                                По отношение на разноските  се сочи наличието на изключително подробно / включително и с посочване на датите на начисляването им/ описание на същите в табличен вид. Цитираната от жалбоподателя в т.6 сума в размер на 183 921,21 лева не е събраната по изп.дело сума, а основата, върху която по изп.дело сума, а основата, върху която се начислява пропорционалната такса по т.26 ТТР ЗЧСИ, след приспадане на всички описани в табличен вид разноски / т.ІІ, б.А, т.4 от постановление за разпределение/. Определената такса по т.26 ТТРЗЧСИ е съобразена с размера на постъпилата сума и с размера на вземанията по изп.дело, както и с всички правила на т.26 ТТР ЗЧСИ.                             

                           Принудителното изпълнение за удовлетворяване вземанията на взискателите по делото чрез осребряване имуществото на длъжника се явява насочено върху притежаван от длъжника недвижим имот, след проведена публична продан на който имот в периода 26.09.2015г – 26.10.2015г. при условията на чл.493 ГПК, за купувач на имота е обявен взискателят „ЗКИ Волта” ООД, предложил цената 188 111.00 лева и поискал имотът да му бъде възложен по реда на чл.495 ГПК. С обжалваното  постановление за разпределение съдебният изпълнител  е определил върху продажната цена на имота при публичната продан  дължим на общо основание ДДС, в размер на 20% от стойността или 31 351, 84 лева, която сума следва да се преведе по сметка на ЧСИ, след което същата да бъде преведена по сметка на НАП ТД Пловдив, където е регистриран СИ, извършил проданта. Определена е остатъчната сума, подлежаща на разпределение – 156 759,16 лева.

                             Оплакването на жалбоподателя за отделена сума за дължим ДДС е неоснователно. Няма спор по делото, че длъжникът се явява  регистрирано по ЗДДС лице. Следователно съобразно  разпоредбата на чл.458, пр.ІІ ГПК за съдебния изпълнител е възникнало задължението да изпрати съобщение до НАП за започнатото изпълнение  и за всяко разпределение, във връзка със законово предвиденото основание за присъединяване на Държавата по право като взискател по  чл.458, пр.І ГПК. Видно от комплектованата преписка по изпълнителното дело  по делото е било постъпило Удостоверение изх.№ 290372300989313/ 17.10.2013г. на НАП, с което удостоверени съответни вземания на Държавата за данъци.  С разпоредбата на чл.131 ЗДДС е регламентирано, че в  случаите на публична продан, както по реда на ДОПК, така и по реда на ГПК, когато  собственикът на вещта / длъжникът в случая/, е регистрирано по ЗДДС лице, задължението, вкл. за частния съдебен изпълнител в посочения от Закона срок, да преведе дължимия данък по продажбата по банковата сметка на ТД на НАП, която се явява компетентна  за съдебния изпълнител.  Следователно не са налице условия за преценка от страна на съдебния изпълнител относно изпълнението на вмененото на същия задължение за отделяне на сума за ДДС с оглед извършване на превод на данъка по продажбата по сметка на съответната ТД на НАП, в каквато насока е постановеното с обжалваното разпределение. В този случай  следователно без правно значение е коментирането на въведения от жалбоподателя спорен въпрос дали се касае за облагаема или освободена доставка по смисъла на чл.45 ЗДДС, вкл. относно уведомяване на длъжника за упражняване право на избор относно определянето на вида на доставката като облагаема или освободена. С оглед на тези правни изводи и при съобразяване с разпоредбата на чл.136 ЗЗД не се установява наличието на незаконосъобразност на обжалваното разпределение в частта, в която е отделена сума за ДДС за превод по сметка на ТД на НАП, където е регистриран съдебния изпълнител.

                       При идентични  на горните правни съображения се намира за неоснователно и оплакването относно продавания на публична продан недвижим имот ведно с подобренията и приращенията, за които жалбоподателят сочи, че не се явяват конкретизирани с оглед възможността за преценка дали се касае за облагаема или освободена доставка по смисъла на чл.45 ЗДДС. Отделно горното доводът се намира за  неотносим към обжалваното разпределение, доколкото същите касаят извършената публичната продан на недвижимия имот в периода 26.09.2015 – 26.10.2015г, при която за купувач е обявен взискателят по делото  „ЗКИ Волта” ООД.   

                      На следващо място възраженията на жалбоподателя за начина на определяне на цената, в която липсвала конкретизация за това, дали ДДС е включен или не в продажната цена, не могат да се съотнесат към задълженията на съдебния изпълнител по чл.485 ГПК във вр. с 468 ГПК при определяне цената на недвижимия имот, изискване в каквато насока не се явява законово регламентирано. Това от своя страна обаче не изключва задължението на съдебния изпълнител по чл.131, ал.1 ДОПК за отделяне на сума при разпределението за  внасяне на ДДС с оглед регистрацията на длъжника по ЗДДС. Вземането за посочения данък безспорно съставлява привилегировано вземане с право на предпочтително удовлетворяване по реда на чл.136 ЗЗД, поради което включването му като такова вземане с право на предпочтително удовлетворяване се явява в съответствие с посочената императивна разпоредба. Безспорно е също, че вземането на жалбоподателя като присъединен взискател е такова в качеството му на хирографарен кредитор, съответно за вземане, за което не се предвижда право на предпочтително удовлетворяване. Следователно в случая редът на приетите  за удовлетворяване вземания по изпълнителното дело с право на предпочтително удовлетворяване по чл.136 ЗЗД, не е от съществено значение за определяне на размера на остатъчната сума за разпределение за удовлетворяване вземанията  на хирографарните кредитори, което да обуславя преценка законосъобразността на обжалваното разпределение от гледна точка на реда и определения такъв по чл.136 ЗЗД.

                  Въведеното в т.6 от депозираната жалба оплакване за неправилност на обжалваното разпределение се основава на наличие на неяснота у жалбоподателя относно изготвената таблица от съдебния изпълнител, инкорпорирана в обжалвания акт, при определяне размера на дължимите разноски за изпълнителния процес. Тук следва да се отбележи, че от страна на жалбоподателя не се сочат ясни доводи за незаконосъобразност на обжалваното разпределение в тази му част. Оплакването за неправилност се свързва с посочената от ЧСИ сума – 183 921.21 лева, върху която начислил пропорционалната такса по т.26 от ТТЗЧСИ, като ЧСИ не посочил фиксиран размер на полагащата се такса по чл.26 ТТЗЧСИ, а посочил остатъка след приспадане на авансовите такси . Според  жалбоподателя  подлежащата на разпределение е сумата  188 111.00 лева.

                  Видно от р.ІІ.А., 4) на обжалваното разпределение определената такса по т.26 ТТРЗЧСИ с вкл.ДДС , е изчислена върху събраната сума след приспадане на авансовите такси, като съответно т.26 изчислена върху сумата от 183 921,21 лева.  Така посочената от ЧСИ сума от 183 921,21 лева е формирана след приспадане на посочените в предходната  по р.ІІ.А., 3) авансови такси в общия им размер от 4 189, 79 лева от общата сума, която се сочи също и от жалбоподателя  - 188 111 лева, независимо че в   р.ІІ.А., 4) на обжалваното разпределение не е посочен размерът на общата сума / включваща общия сбор на авансовите такси/ , с която се приспада и остава остатъчната сума за разпределение като база за изчисление на таксата по чл.26 ТТРЗЧСИ в размер на 183 921,21 лева.   Този механизъм за изчисление на пропорционалната такса не се намира за неправилен с оглед изричната посоченото в т.26, „Забележки” , т.4 от ТТРЗЧСИ за приспадане на авансовите такси от паричното вземане, поради което и жалбата в тази част не се намира за основателна.               

                       Посоченото в т.7 от жалбоподателя обстоятелство, че при изготвяне на разпределението, ЧСИ не изисквал актуалния размер на вземанията на привилегированите трудови вземания, които били предмет и на други разпределения и които често изцяло или частично били погасени по други изпълнителни дела, по които взискателите се присъединяват по множество такива, не съответства на изложението на посочените от  съдебния изпълнител данни относно вземанията  на присъединените взискатели по вземанията им за трудови възнаграждения.   От обективираното в мотивите от табличната част на обжалваното разпределение се установява наличието на диференцирани по подлежащи на удовлетворяване вземания за трудови възнаграждения с имената на присъединените на основание чл.45 ГПК взискатели и техните  описани по вид главни и акцесорни вземания и такива, които се явяват погасени, поради което не участват в разпределението / л.1440 – 1442 по изп.дело/.  С оглед на това соченото от жалбоподателя обстоятелство съставлява твърдение, въз основа на което не може  да се направи извод за незаконосъобразност на разпределението и в тази му обжалвана част. 

                    С жалбата са направени доказателствени искания, които са мотивирали искането на жалбоподателя делото да бъде насрочено в открито съдебно заседание. Съдебният състав не отчита като необходими, допустими и основателни доказателствените искания на жалбоподателя, поради което такова и искането за прилагане изключението от правилото по чл.437, ал.1 ГПК, предвиждаща  разглеждане на делото в открито заседание за изслушване на вещи лица. Искането на жалбоподателя е за изготвяне на ново разпределение от вещо лице в съответни варианти в зависимост от изключване на някои от взискателите по трудови правоотношения.

                  Настоящото производство пред съда е по правило с контролно-отменителен характер, вкл. при обжалване на разпределение по реда на чл.463, ал.1 и сл. ГПК.  Доказаните доводи в жалбата, обуславящи извод за незаконосъобразност изцяло или в съответни части на обжалваното разпределение на съдебния изпълнител, предпоставят неговата отмяна и връщане на съдебния изпълнител за изготвяне на ново разпределение в съответствие с указанията на съда.  В случая не е налице основание за отмяна на обжалваното разпределение поради недоказаност и неоснователност на наведените в жалбата доводи и оплаквания.

                         По така изложените съображения и изводи, жалбата се намери за неоснователна и като такава ще се остави без уважение.

                         Водим от горното и на основание чл.437, ал.3 и ал.4 ГПК, съдът

 

                                            Р     Е    Ш    И   :

 

                          ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх.№ 31200/ 25.10.2016г. по описа на ПОС от „И. Ив” ЕООД -  гр.С., Ж.К. „****”, бл.*, представлявано от управителя  И. Д. Й., в качеството на присъединен взискател, чрез адв.Б.З. против Постановление за разпределение, предявено на 09.09.2016г. по изп.д.№ 20168260405559 по описа на ЧСИ Ангел Ангелаков, рег.№ 826, на КЧСИ, район на действие ПОС, като неоснователна.

                            Решението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщението за изготвянето му пред Апелативен съд – Пловдив.

 

 

            Председател:                       Членове: