РЕШЕНИЕ
№ 2922
гр. София, 19.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Г.А
при участието на секретаря Г.Х
като разгледа докладваното от Г.А Гражданско дело № 20231110146341 по
описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по предявен от
„*********************“ ООД против „***********************“ АД иск
с пр. осн. чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждане ответника да заплати на ищеца
сумата от 1128 лв. представляваща получена от ответника такса поддръжка на
банкова сметка, без основание, удържана на 30.03.2023 г. Претендира
разноски.
В исковата молба ищецът твърди, че е имал сметки в банката, но те всички
са закрити, като е подал молба за закриването им на 17.10.2016 г. Сочи, че
събраната такса е за минал период. Оспорва да е дължима като събрана по
закрити сметки, както и като погасена по давност. Излага, че е подал на
31.03.2023 г. искане в банката за възстановяване на сумата като погасена по
давност.
Ответникът в срока по чл. 131 ГПК депозира писмен отговор на исковата
молба, с който оспорва иска. Сочи, че на 12.02.2002 г. при ответника от ищеца
е открита разплащателна сметка в лева /IBAN 45 FINV 915 010 ВG 242 407 /
по силата на договор от същата дата. Така ищецът се задължил по силата на т.
13,5 и т. 24,1 ОУ и чл. 59, ал. 2 ЗПУПС да заплаща такси за водене на
1
сметката. Сочи, че процесната такса е събрана на 30.03.2023 г. именно по тази
сметка. Излага, че ищецът се е позовал на давност след събиране на сумата.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
Първоинстанционният съд е сезиран с иск с правно основание чл. 55, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД.
Основателността на иск при квалификацията на чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД
се обуславя от кумулативното наличие на елементите: извършена от ищеца в
полза на ответника престация на определено благо – в случая, парична сума в
размер на 1128 лева, при несъществуване между страните на валидно
правоотношение, което да съдържа задължение за извършването й и да
оправдава имущественото разместване. Общи елементи от фактическите
състави, пораждащи вземания за неоснователно обогатяване, независимо дали
произтичат от престационна /чл.55 ЗЗД/ или непрестационна кондикция
/чл.59 ЗЗД/, са намаляването на имуществото на едно лице и увеличаването на
това на друг правен субект, т.е. обедняване и обогатяване.
В настоящия случай не е спорно между страните, а и от събраните по
делото доказателства се установява, че ищецът е имал открита банкова сметка
при ответника с I***************************; че на 30.03.2023 г.
ответникът е удържал сумата от 1128 лв. от банковата сметка на ищеца за
поддръжка на банкова сметка с I***************************.
Съгласно т.7 от разписания между страните договор №ОС-
2120/12.02.2002г. за откриване на разплащателна сметка се установява, че
таксите за водене и управление на разплащателната сметка се начисляват
служебно и събират служебно от банката един път месечно на първия работен
ден от месеца.
От приложената по делото справка/извлечение от банкова сметка с
I***************************, се установява, че за периода 26.12.2008г.-
26.03.2023г. са удържани суми в общ размер на 1128 лв. От същата справка се
установява, че върху процесната банкова сметка са били наложени запори,
както следва: запор от 27.02.2009г-вдигнат на 28.03.2023г.; запор 98.04.2014г.-
вдигнат на 17.02.2023г.; запор от 12.04.2016г.-вдигнат на 30.03.2023г.
Ответникът излага твърдения, че през посочените периоди, през които са
2
били наложени запори върху банковата сметка на ищеца, давност не е текла,
доколкото кредиторът не е имал възможност да събере вземането си.
Това твърдение не се споделя от настоящия съдебен състав, доколкото в
мотивите към т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. д.
№ 2 / 2013 г., ОСГТК се излага, че „в гражданското право давността е
правна последица на бездействието, но ако кредиторът няма правна
възможност да действа, давност не тече. Ако кредиторът бездейства (не
предявява иск), давността тече, защото той може да избира да предяви
иск или не.
В случая ответникът, въпреки наложените запори върху банковата сметка
на ищеца, е могъл да действа и да предяви иск за вземането си, във връзка с
непогасените месечни такси за поддръжка на процесната банкова сметка.
Вместо това, ответникът е изчакал да отпаднат на пречките за изпълнение на
директен дебит и автоматично е събрал накуп неизплатените такси за
поддръжка от банковата сметка на ищеца.
С оглед изложеното, настоящия съдебен състав приема, че през периода,
през който върху банковата сметка на ищеца са били наложени запори, а
именно 27.02.2009г - 30.03.2023г. погасителна давност в полза на ищеца е
текла и в този смисъл са неоснователни възраженията на ответника.
Съгласно чл. 21 от Наредба № 3 на БНБ от 18 април 2018 г. за условията и
реда за откриване на платежни сметки, за изпълнение на платежни операции и
за използване на платежни инструменти „В случай че доставчикът на
платежни услуги и получателят са едно и също лице, доставчикът на
платежни услуги може да събира по открита при него платежна сметка суми,
дължими от титуляря на сметката, въз основа на негово предварително
писмено съгласие. Доставчикът на платежни услуги уведомява титуляря за
основанието, размера и вальора на събраната от неговата платежна сметка
сума“.
В този смисъл при извършения директен дебит от сметката на ищеца в
размер на 1128 лв., от него не е искано писмено съгласие, поради което и е
налице обективна невъзможност последният да се позове на института на
давността.
В случая ищецът е оспорил дължимостта на задълженията си чрез иск,
позовавайки се на института на погасителната давност, което съдът намира за
3
допустимо. Това е така, защото защитата чрез иск или възражение за
недължимост поради погасителна давност представлява действие, което
зависи от волята на длъжника и може да рефлектира върху
материалноправните отношения между страните като погасяващо
субективното право на иск на кредитора.
Ако бъде ограничено това право на страната – длъжник, законодателят на
практика ще я задължи да плати на кредитора, независимо, че задължението е
погасено по давност.
С оглед изложеното, неоснователни се явяват оспорванията на ответника,
че ищецът несвоевременно е релевирал възражението си за погасени по
давност задължения.
Съгласно ТР №3/2011г. по тълк. дело №3/2011г. на ОСГТК на ВКС,
понятието „периодични плащания” по смисъла на чл.111, б.„в” ЗЗД се
характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на
пари или други заместими вещи, имащи един правопораждащ факт, чиито
падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а
размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е
необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви.
В този смисъл вземанията на ответното дружество съдържат всички
гореизброени признаци, поради което са периодични плащания по смисъла на
чл.111, б.„в” ЗЗД. Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД
давността започва да тече от момента на изискуемостта на вземането.
В случая настоящият съдебен състав, като съобрази настъпване на
изискуемостта на задълженията по месеци намира, че вземането на ответника
за периода от 26.12.2008г.-26.03.2016г., е било погасено по давност, за сумата
в размер на 752 лв.
Неоснователни се явяват твърденията на ищеца, че банковата му сметка е
закрита през 2016г., доколкото от представените по делото доказателства се
установява, че управителят на ищцовото дружество е закрил банкова сметка с
I*************************** на 09.05.2023г.
Пред изложеното, настоящият съдебен състав намира, че ответникът
неоснователно е усвоил по открита при него банкова сметка, парични
средства от ищеца в размер на 752 лева, за периода 26.12.2008г.-26.03.2016г.
който задължения са били погасени по давност.
4
С оглед изложеното съдът намира, че искът се явява основателен до
размера от 752 лв., като за разликата до пълнопредявения размер следва да се
отхвърли като недоказан.
По разноските:
Предвид направеното възражение за прекомерност от страните,
настоящият съдебен състав счита последното за основателно поради следните
съображения.
По делото са представени доказателства, от които е видно, че заплатеният
адвокатски хонорар от ищцовата страна възлиза в размер на 800 лв. с ДДС лв.
При направено искане по чл.78, ал.5 ГПК от всяка страна, съдът трябва да
вземе предвид всички обстоятелствата, от значение за преценката за
фактическа и правна сложност на делото, като броя на предявените искове,
извършените от страните процесуални действия в хода на процеса, правната
сложност на казуса и доколко по него има установена задължителна съдебна
практика, на колко инстанции е гледано делото и дали във следващите
инстанции са събирани нови доказателства и др. В настоящия случай се
установява, че е бил предявен един иск за вземане в общ размер на 1128 лв.,
който произтича от едно правоотношение в защита на един и същ материален
интерес. Производството е приключило в две съдебни заседания, с явяване на
процесуалните представители на страните.
От друга страна настоящият съдебен състав, като съобрази
доказателствените факти и доказателствата, които ги обективират и
дължимото правно разрешение на повдигнатите правни въпроси, счита че
делото се характеризира с относително ниска правна сложност.
Като отчете конкретната фактическа и правна сложност на делото,
настоящият състав намира, че заплатеното адвокатско възнаграждения в
размер на 800 лв. от ищцовата страна е прекомерно и следва да бъдат
намелени. С оглед разпоредбата на чл.7, ал.2, т.1 от Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения за защита по
предявения иск, адвокатското възнаграждение възлиза в размер на 412,80
лева. До този размер следва да бъде намалено и възнаграждението на
ищцовата страна.
В този смисъл за исковото производство на ищеца му се следват разноски
съобразно уважената част от исковата претенция (66,67%). Направените от
5
него разноски възлизат в общ размер на 462,80 лв., (50 лв. д.т + 412,80 лв. адв.
възнаграждение = 462,80 лв.) в този смисъл, ответникът следва да заплати на
ищеца сторените от него разноски, съобразно уважената част от исковете в
размер на 308,53 лв.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право на разноски,
съобразно с отхвърлената част от исковете, в размер на 66,67 лв. (200 лв.
разноски за юрк. възнаграждение определено от съда на основание чл. 78,
ал.8 ГПК Х 33,33% отхвърлена част от исковата претенция).
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „***********************“ АД, ЕИК
*********************, да заплати на „*********************“ ООД, ЕИК
*********, на основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД, сумата от 752 лева,
представляваща получена от ответника сума без основание, като ОТХВЪРЛЯ
предявения иск за разликата до пълнопредявения размер от 1128 лв. като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „***********************“
АД, ЕИК *********************, да заплати на „*********************“
ООД, ЕИК *********, сумата от 308,53 лева, представляваща разноски в
исковото производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „*********************“
ООД, ЕИК *********, да заплати на „***********************“ АД, ЕИК
*********************, сумата от 66,67 лева, представляваща разноски в
исковото производство.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6