Р Е Ш Е Н И
Е
№
гр. Павликени, 28.12.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПАВЛИКЕНИ, IV-ти състав, в открито съдебно заседание на двадесет
и осми ноември две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАТИНА МИНЕВА
при участието на секретаря Ирена Илиева,
като разгледа докладваното от съдия Катина Минева АНД № 404 по описа на съда за 2017
г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е
по реда на чл. 59 - 63 ЗАНН.
Образувано е по жалба от Т.И.Г., с ЕГН **********
срещу наказателно постановление №1-ЗОБ/2017 от ***2017 година на началник РУ- П., с което на основание чл. 212 ЗОБВВПИ му е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 500,00 лева (петстотин лева) за нарушение на чл.87,
ал.1 ЗОБВВПИ.
В депозираната жалба са обективирани съображения, касателно неправилността и незаконосъобразността на атакуваното наказателно
постановление. Претендират се нарушения на материалния и процесуалния закон с
изложение на аргументи в твърдените насоки. Отправена е молба за цялостната
отмяна на атакувания санкционен акт, като незаконосъобразен такъв, тъй като
деянието не съставлява административно нарушение, в алтернативност
се твърди, че е налице маловажен случай, като при отмяна на наказателното
постановление ще се предотврати възможна явна несправедливост.
В проведеното открито съдебно заседание жалбоподателят,
редовно призован, се явява лично и поддържат жалбата си с оглед изложените в
нея съображения за незаконосъобразност на оспореното наказателно постановление.
До съда е отправено искане касателно цялостната отмяна на атакувания санкционен
акт.
Въззиваемата страна,
редовно призована, не изпраща представител, който да вземе становище по фактите
и приложимия по делото закон.
Районен съд Павликени, като разгледа жалбата и
изложените в нея твърдения и след като се запозна със събраните по делото
доказателства, доводите и възраженията на страните по реда на чл. 14, чл. 18 и
чл. 107, ал. 5 НПК, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано
лице и съдържа всички изискуеми реквизити обуславящи нейната редовност, което
предпоставя пораждането на предвидения в закона суспензивен
и деволутивен ефект, а разгледана по същество се явява
основателна.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Жалбоподателят Т.И.Г.
притежавал на законно основание ловна пушка-успоредка „***“, 12 к., с № ****, надцевка
„***“, 12 к, с № ****, както и 47 броя боеприпаси 12 к., имал издадено
разрешение за носене и употреба на ловно оръжие със серия ВТ № ****, издадено на 05.01.2012 г., което било със срок на
валидност до 05.01.2017 г.
В едномесечен срок
преди изтичането на срока на действие на разрешение за носене и употреба на ловно
оръжие със серия ВТ № **** не подал заявление по образец за
подновяване на разрешението до началника на РУ П., придружено от съответните документи, посочени в чл. 87, ал.1 ЗОБВВПИ.
На 13.01.2017 г. Т.И.Г.
***, служба КОС, тъй като бил повикан по повод, че след справка в съответния
регистър служител в съответната служба установил, че е изтекло разрешението му
за носене и съхранение на оръжие. Свидетелят Е.И., заемаща длъжност полицай- „****“, установила при извършената проверка, че разрешение за
носене и употреба на ловно оръжие със серия ВТ № *** е със срок на валидност до 05.01.2017 г., респективно, че разрешението на Г.
е с изтекъл срок на валидност. За случая уведомила прекия си началник- Е. Б., а той от своя страна Районна
прокуратура- П. Било образувано БП № **/2017 по
описа на РУ П., пр. пр. № ***/2017г. по описа на ПРП, за престъпление по чл. 339, ал.1 НК. С Постановление от 23.01.2017г. БП № **/2017 по описа на РУ П., пр. пр. № **/2017г. по описа на ПРП било прекратено на основание чл.
24, ал.1, т.1 НК.
С предавателно-приемателен
протокол на 13.01.2017г. Г. предал по надлежния ред на мл. полицейски инспектор
КОС към РУ П. Т. К. ловна пушка-успоредка „***“, 12 к., с № ***, надцевка „***“, 12 к, с № ***, 47 броя боеприпаси 12 к., както и разрешение за носене
и употреба на ловно оръжие със серия ВТ № ****, като оръжията и боеприпасите се намират на съхранение в РУ П. и към 28.11.2017г.
При тези
констатации свидетелят П.А. на 07.03.2017г. съставил на жалбоподателя Г.
процесния АУАН № ***/***2017 г. С акт за установяване на административно нарушение № ***/***2017
г., съставен от П.Т.А.
*** и в присъствието на свидетеля Е.П.И. е констатирано, че лицето Т.И.Г. ***,
видно от предаватлено-приемателен протокол рег. № ***/13.01.2017г. по описа на РУ П. не е направило необходимото за подаване на заявление по образец в
едномесечен срок преди изтичане на срока по чл. 84, ал.2 ЗОБВВПИ на
разрешително серия ВТ № ***, за носене и употреба на ООБ, за
подновяване на разрешителното за съхранение и/или носене и употреба на ООБ.
Отразено е, че са иззети като
доказателства ксерокопие на предаватлено-приемателен
протокол рег. № ***/13.01.2017г. и ксерокопие
разрешително серия ВТ № ***, за носене и употреба на ООБ.
В акта е отразено, че е нарушена разпоредбата
на чл. 87, ал1. ЗОБВВПИ като след съставянето му препис от него е връчен на Г.
на същата дата.
Въз основа на
горепосочения акт е издадено атакуваното наказателно постановление № 1-ЗОБ/2017
г. от ***2017 година на началник РУ- П. И. Г. И., с което на основание чл. 212 ЗОБВВПИ жалбоподателят Т.И.Г. е
санкциониран за извършено нарушение по чл. 87, ал.1 ЗОБВВПИ, като му е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 500,00 лева (петстотин лева).
Препис от същото е
връчен лично на въззивника на 31.10.2017 г., видно от инкорпорираната в
санкционния акт разписка като жалбата, инициирала производството пред
настоящата въззивна съдебна инстанция е депозирана в ОД на МВР- В. Т., РУ П. на 06.11.2017 г. с вх. № ***.
Видно от заповед №
8121з-595/26.05.2015 г. на министъра на вътрешните работи началниците на
районни управления в ОДМВР са оправомощени да издават наказателни постановления
по ЗОБВВПИ.
Изложената
фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на показанията на
свидетелите П.А., Е.И., обясненията на жалбоподателя и приетите по делото на
основание чл. 283 НПК писмени доказателства – АУАН № ***/***2017 г., разрешение за носене и употреба на ловно оръжие със серия ВТ № ****, издадено на 05.01.2012 г., предаватлено-приемателен
протокол рег. № ***/13.01.2017г., Постановление от 23.01.2017г.
на ПРП и заповед № 8121з-595/26.05.2015 г. на министъра на вътрешните работи.
Събраните по делото
гласни и писмени доказателства са непротиворечиви и единно изграждат
възприетата от съда фактическа обстановка.
ОТ
ПРАВНА СТРАНА:
Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат
правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от
административните органи наказателни постановления е за законосъобразност.
От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията
на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното
постановление /арг. чл.
84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и т. 7 от
Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен служебно
да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В
тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите функции –
констатираща, обвинителна и
сезираща.
В настоящия случай АУАН
и издаденото, въз основа на него НП са съставени от длъжностни лица в пределите
на тяхната компетентност, но въпреки това същите не могат да доведат до
законосъобразното възникване и ангажиране на административнонаказателната
отговорност на въззивника Г. поради допуснати
съществени процесуални нарушения от категорията на абсолютните, довели до
ограничаване правото му на защита, както и поради неправилно приложение на
материалния закон.
Процесният АУАН е съставен за това, че лицето Т.И.Г. ***, видно от предаватлено-приемателен протокол рег. № ***/13.01.2017г. по описа на РУ П. не е направило необходимото за подаване на заявление по образец в
едномесечен срок преди изтичане на срока по чл. 84, ал.2 ЗОБВВПИ на
разрешително серия ВТ № ****, за носене и употреба на ООБ, за
подновяване на разрешителното за съхранение и/или носене и употреба на ООБ. Видно
от така описаните обстоятелства в АУАН не е посочена дата на извършване на
претендираното нарушение, като е посочено, че нарушението е извършено в град П.
В последствие наказващият орган също не е посочил дата, на която според него е
осъществено претендираното деяние, независимо от останала идентичността на
словесното описание на обвинението с тази описана в АУАН. Както в АУАН, така и
в наказателното постановление е посочено, че „към дата 13.01.2017г.“ тоест посочена е дата на установяване на
нарушението, нито от актосъставителя, нито от АНО
обаче е посочена датата на извършване на нарушението (дата от която започва
бездействието), която в конкретния случай е 05.12.2016 г. – понеделник,
присъствен ден след изтичането на срока, в който жалбоподателят е трябвало да
действа. Посочването на датата на нарушението е основен признак от състава на
същото и е абсолютно необходим задължителен реквизит на АУАН и НП. Датата на
извършване на нарушението представлява съществени елементи при формулиране на
административното обвинение и същата следва да бъде отразена еднозначно както в
съставения АУАН (арг. чл. 42, т. 3 ЗАНН), така и в
издаденото наказателно постановление (арг. 57, ал. 1,
т. 5 ЗАНН). Визираният задължителен
реквизит фиксира не само рамките на предмета на доказване, но и параметрите на
реципрочната функция по осъществяване правото на защита от наказаното лице,
поради което е недопустимо същите да се извличат по тълкувателен път. Датата е меродавна и при изчисляването на
давността, визирана в разпоредбата на чл. 34 ЗАНН, където са предвидени
различни срокове за ангажиране на отговорността на физическите, юридическите
лица и ЕТ по административен ред /в конкретния случай ако не е съставен акт за
установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя
или ако е изтекла една година от извършване на нарушението/.
Констатираният
процесуален порок е неотстраним в съдебната фаза на административнонаказателното
производство, а това неминуемо е накърнило гарантираното на Г. от закона право
защита. Следва да се отбележи, че в ЗАНН не е уреден институт за изменение на
обвинението, поради което административните органи не разполагат с подобни
правомощия. Всяко отклонение от рамките на повдигнатото с акта обвинение
представлява съществено процесуално нарушение, което е самостоятелно основание
за отмяна на обжалваното наказателно постановление. Времето на извършване на
административното нарушение е определящо и за приложимия материален и
процесуален закон.
На следващо място
следва да бъде отбелязано обстоятелството, че според настоящия съдебен състав е
налице и нарушение на материалния закон. В конкретния случай липсва състав на
нарушение по чл. 87, ал. 1 ЗОБВВПИ, за каквото е санкциониран Т.Г., тъй като на
13.01.2017г. дата на която е установено, че е изтекло разрешителното му и
съответно е поканен в РУ П., служба КОС е след изтичането на
срока на разрешително серия ВТ № *** със срок до 05.01.2017 г., последвало
е и връщане на оръжията и боеприпасите. Нормата на чл. 87, ал.1 ЗОБВВПИ
предвижда субективно право и законоустановен срок за упражняването му, а не
задължение за това. В случая след като е бил поканен в сградата на РУ П. Г. е предал по надлежния ред оръжията си и боеприпасите си, които видно от
показанията на свидетеля И. и към дата на съдебното заседание- 28.11.2017г. се
намират на съхранение в РУ П., жалбоподателят не е предприел
действия касателно подновяване на разрешителното му за съхранение и носене на
ловно оръжие. Бездействието от страна на лицето след изтичането на срока на
предходно издадено разрешително за съхранение и носене на оръжие не съставлява
нарушение на сочената от АНО норма и не обосновава налагането на съответната за
такова нарушение санкция. Налагането на административно наказание, без да е
налице съставът на съответното административно нарушение, е в противоречие с
принципа на законоустановеност на основанията за
ангажиране на административнонаказателна отговорност. Ето защо този съдебен състав е на мнение, че при липса на изпълнително
деяние по чл. 87, ал.1 ЗОББВПИ, наказателното постановление е издадено в
нарушение на закона.
За пълното този
съдебен състав намира за редно да отбележи, че доколкото според него са
допуснати съществени процесуални нарушения от категорията на флагрантните,
налице е и липса на състав на административно нарушение то безпредметно е обсъждането
на предпоставките за приложение на чл.
28 ЗАНН.
Съдът констатира,
че съобразно изложените фактически и правни доводи, така протеклата фаза на административнонаказателното производство по установяване
на административното нарушение и по налагане на административно наказание е опорочена
поради допуснати съществени процесуални нарушения, а това предпоставя
цялостната отмяна на наказателното постановление като незаконосъобразно без да
се обсъждат останалите съображения, извън обсъдените такива, релевирани в жалбата, инициирала инстанционния контрол,
касателно неговата неправилност.
Ето защо, съдът
намира, че така издаденото наказателно постановление е незаконосъобразно и като
такова следва да бъде отменено изцяло.
Така
мотивиран, на основание чл. 63, ал. 1, предл. 3 ЗАНН,
Районен съд Павликени, IV-ти състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ изцяло наказателно постановление № 1-ЗОБ/2017г. от
****2017 година на началник РУ- П. И. Г. И., с което на основание чл. 212 ЗОБВВПИ на жалбоподателя Т.И.Г., с ЕГН **********
е наложено административно наказание „глоба“
в размер на 500,00 лева (петстотин лева) за нарушение на чл.87, ал.1 ЗОБВВПИ като незаконосъобразно.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Административен съд– Велико Търново, на
основанията предвидени в НПК, и по реда на Глава Дванадесета от АПК, в
14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно
с оригинала!
Й.П.