РЕШЕНИЕ
№ 198
гр. Бургас, 12.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети юни през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Яни Г. Гайдурлиев
Членове:Цвета Ж. Попова
Ангел Д. Гагашев
при участието на секретаря Лена Р. Димитрова
в присъствието на прокурора Димитрина Г. Црънкова
като разгледа докладваното от Цвета Ж. Попова Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20212100600388 по описа за 2021 година
С присъда № 3 от 15.02.2021 г., постановена в задочно производство по
НОХД № 3550/2020 г., Бургаският районен съд признал подсъдимия Д. Г. Д.,
ЕГН ********** за виновен в това, че на 3.12.2017 г. по главен път II-99 до
бензиностанция „Петрол“, в посока към гр. Бургас, управлявал моторно
превозно средство - лек автомобил „Ланчия“, модел „Дедра“, с рег. № ***, в
едногодишния срок от наказването му по административен ред по чл. 117, ал.
1, т. 2 от ЗДвП за управление на моторно превозно средство без съответното
свидетелство за управление, наложено му с наказателно постановление № 17-
0769-001781/09.06.2017 г. на началник сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР -
Бургас, връчено му на 10.10.2017 г. и влязло в сила на 18.10.2017 г., поради
което и на основание чл. 343в, ал. 2 НК и чл. 55, ал. 1, т. 1 НК го осъдил на
лишаване от свобода за срок от шест месеца, при първоначален „строг“
режим и глоба в размер на 250 лева. С присъдата районният съд осъдил
подсъдимия да заплати направените в хода съдебното производство разноски
в размер на 109.99 лева и държавната такса за служебно издаване на
1
изпълнителен лист в размер на 5.00 лева.
Недоволство от така постановената присъда е изразено от адв. Кирилов
от Адвокатска колегия - Бургас, защитник на подсъдимия Д.. В подадената от
него въззивна жалба се сочи, че присъдата е неправилна и незаконосъобразна,
като се претендира нейната отмяна и оправдаване на подсъдимия. В
допълнение към жалбата защитникът акцентира върху противоречията между
показанията на свидетелите Г., Г. и Б., дадени на досъдебното производство и
показанията им на съдебното следствие относно разположението на
полицейския автомобил и лекия автомобил „Ланчия“ непосредствено преди
извършването на проверката. Набляга и на показанията на свидетелката С.,
която в хода на съдебното следствие заявила категорично, че тя е управлявала
лекия автомобил „Ланчия“. Посочва, че фактическото съжителство между
тази свидетелка и подсъдимия не е основание показанията й да не бъдат
кредитирани с доверие.
В съдебните прения пред въззивната инстанция представителят на
Окръжна прокуратура – Бургас изразява становище за неоснователност на
жалбата. Заявява, че обвинителната теза е безспорно доказана, като не са
събрани никакви доказателства, които да подкрепят тезата на защитата, че
свидетелката С. е управлявала автомобила. Намира, че първоинстанционната
присъда е законосъобразна, правилна и обоснована, поради което предлага
обжалваният съдебен акт да бъде потвърден изцяло.
Защитникът поддържа жалбата по изложените в допълнението към нея
съображения.
Подсъдимият Д., редовно призован, не се явява.
Въззивната жалба е подадена в посочения в чл. 319, ал. 1 НПК срок за
обжалване от лице, което има право на жалба, поради което същата е
процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Бургаският окръжен съд, след като обсъди доводите на страните и
извърши цялостна проверка на правилността на обжалваната присъда, прие
следното:
Районният съд е събрал всички посочени от страните доказателства, въз
основа на които правилно е изяснил делото от фактическа страна. Установено
е, че подсъдимият Д. Г. Д., роден на *** г. в гр. ***, притежавал свидетелство
за управление на моторно превозно средство от 7.10.2005 г., чийто срок на
валидност изтичал на 7.10.2015 г. Със ЗППАМ № 70180/2014 от 9.01.2014 г.,
влязла в сила на 20.08.2015 г., СУМПС на подсъдимия било иззето на
2
основание чл. 171, т. 4 от ЗДвП поради отнемане на всички контролни точки
и неизпълнение на задължението по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП.
Заради отнетите всички контролни точки Д. Д. загубил придобитата
правоспособност за управление на МПС. Впоследствие той не преминал ново
обучение и проверовъчен изпит, но въпреки това продължил да управлява
моторни превозни средства.
С наказателно постановление № 17-0769-001781 от 9.06.2017 г.
подсъдимият бил санкциониран на основание чл. 177, ал. 1, т. 2, предл. 1
ЗДвП за извършено на 24.03.2017 г. около 00:10 ч. нарушение на чл. 150
ЗДвП, тъй като управлявал ППС без да е правоспособен водач. Наказателното
постановление било връчено на Д. Д. на 10.10.2017 г. и влязло в сила на
18.10.2017 г.
На 3.12.2017 г. около 02:50 ч. подсъдимият управлявал лек автомобил
„Ланчия“ с рег. № *** по главен път II-99 в посока към гр. Бургас. На
предната дясна седалка в колата пътувала свидетелката Н. С..
По същото време свидетелите К. Б., А. Г. и К. Г. – полицейски
служители при РУ- Созопол, изпълнявали служебните си задължения по
проверки на МПС и лица в района на главен път II-99. До бензиностанция
„Петрол“, близо до гр. Созопол, свид. Г. излязъл на пътното платно, за да
подаде сигнал със стоп палка за спиране на лекия автомобил „Ланчия“,
управляван от подсъдимия. Автомобилът рязко намалил скоростта и
неочаквано променил посоката си на движение, като завил надясно към
паркинга на хотелски комплекс „Блу Ориндж“. В момента, в който
автомобилът променил траекторията си на движение, тримата полицаи се
качили в служебната кола и го последвали.
Лекият автомобил „Ланчия“ спрял на паркинга. При слизането на
подсъдимия Д. от предната лява врата, на мястото пристигнал полицейският
автомобил. Свидетелката Н. С. се преместила от дясната на лявата седалка и
също излязла през шофьорската врата на л.а. „Ланчия“. Свидетелите Б. и Г.
поискали от подсъдимия документите му за проверка. Д. Д. заявил, че няма
СУМПС. Полицаите извършили справка чрез ОДЧ на РУ - Созопол и
установили, че към момента водачът не притежава валидно СУМПС, тъй като
същото е било отнето. Последвало отвеждане на подсъдимия в сградата на РУ
–Созопол, където свид. А. Г. му съставил АУАН с бл. № 049324 за нарушение
по чл. 150а, ал. 1 ЗДвП. Подсъдимият отказал да подпише акта, като заявил,
че той не е управлявал автомобила.
Изложената фактическа обстановка е установена по несъмнен начин от
показанията на свидетелите К. Б., А. Г. и К. Г., както и от приложените по
досъдебното производство: ЗППАМ № 70180/2014 от 9.01.2014 г., влязла в
сила на 20.08.2015 г. /л. 24/, НП № 17-0769-001781 от 9.06.2017 г., влязло в
сила на 18.10.2017 г. /л. 22/, АУАН с бл. № 049324 от 3.12.2017 г. /л. 12/,
справка от ОД МВР - Бургас, сектор „Пътна полиция“ за нарушител/водач /л.
25-27/.
3
Показанията на свидетелите К. Б., А. Г. и К. Г. са последователни и
непротиворечиви. Несъответствието между тях, на което акцентира
защитникът – дали служебната кола е спряла на паркинга срещу или зад л.а.
„Ланчия“, не е съществено. В случая от значение е обстоятелството, че
полицаите са имали много добра видимост към автомобила, който са
осветили с фаровете на полицейската кола и ясно са възприели как от
предната лява врата първи е слязъл подсъдимият. Последното изключва
възможността свид. С. да е управлявала автомобила и за изключително
краткото време до пристигането на полицаите двамата с Д. да успеят да
разменят местата си. Именно затова свид. Г. е поискал от подсъдимия, а не от
Н. С., документите за проверка. Следва да бъде посочено още, че по делото
липсват данни полицейските служители да са имали интерес да уличат Д. Д. в
престъпление, което той не е извършил. Ето защо съдът няма никакво
основание да се съмнява в правдивостта на техните показания.
В хода на съдебното следствие свид. С. е поддържала версията на
подсъдимия, че не той, а тя е управлявала автомобила. Първоинстанционният
съд правилно не е кредитирал с доверие тези показания, като съображенията
за това са следните:
На досъдебното производство свидетелката Н. С. е дала показания на
13.12.2017 г. и на 9.04.2019 г., като същите са били приобщени от районния
съд към доказателствения материал по делото чрез прочитането им по реда на
чл. 281, ал. 4 вр. ал. 1, т. 1 НПК. При първия разпит С. недвусмислено е
заявила, че както по пътя от гр. Бургас за гр. Созопол, така и по обратния път,
л.а. „Ланчия“ е бил управляван от подсъдимия Д.. При спирането на
автомобила от полицаите, „Д. удари рязко спирачки и зави колата вдясно“.
Свидетелката е пояснила и причината, поради която е слязла от шофьорската
врата на автомобила – защото предната дясна врата била повредена и не се
отваряла /л. 11 от ДП/. Посочените показания изцяло кореспондират на
показанията на тримата полицейски служители и именно те следва да бъдат
преценени като достоверни.
При разпита на 9.04.2019 г. свидетелката С. не е посочила кой е
управлявал л.а. „Ланчия“ по пътя от гр. Созопол за гр. Бургас, но показанията
й индиректно сочат, че тя е била водач на превозното средство. С. е признала
установеното обстоятелство, че тя не е правоспособен водач на МПС /вж.
писмо рег. № 769р-9258 от 5.09.2018 г. от сектор ПП към ОД МВР - Бургас –
л. 111 от ДП/, но твърди, че баща й и нейни приятели са я учили да управлява
автомобил и че знае пътните знаци „горе-долу“. Заявила още, че вечерта на
2.12.2017 г. свид. А. А. управлявал л.а. „Ланчия“ до изхода на гр. Бургас,
малко след разклона за ж.к. „Меден рудник“, след което той се качил в колата
на приятелката си Я. С. и тръгнал обратно към града /л. 143 от ДП/.
Твърденията на свид. Н. С. от 9.04.2019 г. се опровергават от
показанията на свидетелите А. А. и Я. С.. Двамата категорично отричат А. да
е управлявал л.а. „Ланчия“ вечерта на 2.12.2017 г. Нещо повече – според
4
техните показания подсъдимият е искал от тях да потвърдят неистина пред
разследващия орган като повторят заявената вече от него версия. А още на
3.12.2017 г. сутринта в телефонен разговор Д. Д. помолил свид. А. да ги
прибере с Н. от гр. Созопол с автомобила на приятелката си, защото
полицаите го хванали да шофира /л. 50 от НОХД № 3550/2020 г./.
С оглед на изложените съображения настоящият съдебен състав прие,
че обвинението срещу подсъдимия Д. е доказано по несъмнен начин, поради
което правилно районният съд го е признал за виновен.
СУМПС на подсъдимия е било отнето поради изчерпване на всички
контролни точки и въпреки че не бил възстановил правата си, на 24.03.2017 г.
той управлявал ППС. По този начин Д. извършил нарушение на чл. 150а
ЗДвП, което довело до санкционирането му с НП № 17-0769-001781 от
9.06.2017 г. на основание чл. 177, ал. 1, т. 2, предл. 1 ЗДвП. Наказателното
постановление влязло в сила на 18.10.2017 г. На 3.12.2017 г., тоест в
едногодишен срок от наказването му по административен ред, Д. Д. отново е
управлявал МПС, с което е осъществил състава на престъплението по чл.
343в, ал. 2 НК. Деянието е извършено с пряк умисъл, тъй като подсъдимият е
имал ясни представи, че не е правоспособен водач на МПС и вече е бил
наказван за управление на МПС без удостоверителен документ за такава
правоспособност. Независимо от това той е шофирал л.а. „Ланчия“, като
отричането на това обстоятелство от негова страна е напълно несъстоятелно.
За престъплението по чл. 343в, ал. 2 НК е предвидено наказание
лишаване от свобода от една до три години и глоба от петстотин до хиляда и
двеста лева. Районният съд е приел наличие на многобройни смекчаващи
отговорността обстоятелства и на основание чл. 55, ал. 1, т. 1 НК е наложил
на подсъдимия кумулативните наказания под предвидените специални
минимуми, а именно лишаване от свобода за срок от шест месеца и глоба в
размер на двеста и петдесет лева. В случая по-голямо снизхождение не би
било оправдано, предвид проявената от подсъдимия упорита воля да
управлява автомобил без СУМПС /вж. НП № 15-0769-001301 от 27.07.2015 г.
и НП № 16-0769-002354 от 19.08.2016 г., влезли в сила на 18.10.2017 г., тоест
само месец и половина преди извършване на инкриминираното деяние – л. 18
и л. 20 от ДП/.
Първоинстанционният съд е спазил материалния закон, като не е
приложил института на условното осъждане. Подсъдимият Д. е осъждан два
пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер,
които са в съотношение на рецидив помежду си. По отношение на тези
осъждания не е постановена съдебна реабилитация, а за второто осъждане –
по НОХД № 1753/2011 г. по описа на Бургаския окръжен съд, не са налице
предпоставките за пълна реабилитация по право съгласно чл. 88а, ал. 1 НК,
тъй като не е изтекъл предвидения в чл. 82, ал. 1, т. 4 НК петгодишен срок от
изтърпяване на наказанието.
Районният съд правилно е определил първоначалния режим за
5
изтърпяване на наказанието лишаване от свобода. Предходното наложено на
подсъдимия наказание по НОХД № 1753/2011 г. на Бургаския окръжен съд е
било изтърпяно на 13.12.2012 г. /вж. справка от ГДИН - л. 81 от ДП/ и след
като от тази дата до датата на извършване на деянието по настоящото дело не
са изтекли пет години, то съгласно чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б“ ЗИНЗС
първоначалният режим следва да бъде „строг“.
Мотивиран от тези съображения и като не намери основания за отмяна
или изменение на обжалваната присъда, Бургаският районен съд на основание
чл. 338 НПК
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 3 от 15.02.2021 г., постановена по НОХД
№ 3550/2020 г. по описа на Бургаския районен съд.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6