№ 3606
гр. София, 29.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 13-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на пети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СТАНИСЛАВ Б. СЕДЕФЧЕВ
при участието на секретаря Е.П.И.
като разгледа докладваното от СТАНИСЛАВ Б. СЕДЕФЧЕВ
Административно наказателно дело № 20221110204051 по описа за 2022
година
Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 29.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 13 състав, в открито
заседание на пети юли две хиляди и двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ: СТАНИСЛАВ СЕДЕФЧЕВ
при секретар Е. И. като разгледа докладваното от съдията НАХД № 4051 по описа
за 2022 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Д. Г. срещу Наказателно постановление /НП/ № 42-
0000543 от 25.02.2022 г., издадено от директор на РД „Автомобилна администрация”-
гр. София, с което на жалбоподателя на основание чл. 93б, ал. 10, т. 3 от ЗАвПр са
наложени две отделни административни наказания „глоба“ в размер на по 500 лева за
две нарушения на чл. 8, § 6 от Регламент (ЕО) № 561/2006 и на основание чл. 93б,
ал.6, т.3 от ЗАвПр е наложено административно наказание "глоба" в размер от 500 лв.
за нарушение чл. 8, §2 от Регламент (ЕО) № 561/2006.
1
Жалбоподателят чрез своя процесуален представител иска отмяната на НП като
незаконосъобразно, поради неправилно приложение на процесуалния закон, като
изтъква, че не му е бил предоставен превод в административнонаказателното
производство.
В съдебно заседание, редовно призованият жалбоподател чрез своя процесуален
представител поддържа жалбата и иска отмяна на НП по изложените в нея
съображения.
Въззиваемата страна не изпраща процесуален представител в съдебно заседание и
не изразява становище по жалбата.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията
на страните, приема за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, в това производство районният
съд е винаги инстанция по същество и следва да провери законността на обжалваното
НП, т. е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон,
независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК,
вр. чл. 84 от ЗАНН.
Само редовно съставени от административните органи актове, при спазване на
изискванията за форма, съдържание и процедура могат да бъдат основание за налагане
на административно наказание.
На 24.02.2022 г. И.Т. – инспектор в РД "АА" съставил срещу жалбоподателя акт за
установяване на административно нарушение (АУАН) за извършено на същата дата
нарушение в присъствие на нарушителя и на един свидетел. Нарушителят подписал
АУАН без възражения.
Въз основа на АУАН на 25.02.2022 г. Ч.К. – директор на РД "АА" издал НП,
предмет на проверка в настоящото производство.
В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП
са издадени от длъжностни лица в рамките на тяхната компетентност – чл. 92, ал. 1 и
ал. 2 от ЗАвПр и представените заповеди. При издаването им обаче са допуснати
поредица от процесуални нарушения, засягащи правата на жалбоподателя, първото от
които е лишаването му от възможност да изложи писмените си възражения против
съставянето на АУАН. Административнонаказващият орган не е изчакал изтичането на
установения в чл. 44, ал.1 от ЗАНН седемдневен срок за писмени възражения, а
директно е пристъпил към издаването на НП на следващия ден след съставянето на
АУАН. Разпоредбата на чл. 44, ал. 4 ЗАНН предвижда, че когато нарушителят няма
постоянен адрес в Република България, съставеният акт се предоставя незабавно на
наказващия орган, като към акта се прилагат писмени обяснения или възражения на
нарушителя. Тази разпоредба дерогира единствено срока по ал. 3, но не и срока за
подаване на писмени възражения по ал.1. Разпоредбата не съдържа указание, че АНО
следва да издаде незабавно НП, още повече след като към АУАН не са приложени
писмени обяснения или възражение на лицето, посочено в него като нарушител.
Причина да липсват такива възражения е, самостоятелно нарушение на процесуалните
правила, а именно - на нарушителя като чуждестранен гражданин, за когото няма
данни да владее български език, не е бил предоставен адекватен превод на
съдържанието на АУАН и респективно не е бил запознат с правото си на подаване на
възражение или обяснение.
Съгласно разпоредбата на чл. 84 от ЗАНН, доколкото в него не са предвидени
особени правила, се прилагат тези, визирани в НПК. Съгласно чл. 21, ал. 2 от НПК
лицата, които не владеят български език, могат да се ползват от родния си или друг
2
език, като в тези случаи се назначава преводач. Особените правила, свързани с участие
в производството на лица, които не владеят български език са развити в глава
тридесета "а" от НПК, като съгласно чл. 395а от НПК, приложен съответно към
случая, органите, които инициират административнонаказателно производство следва
да осигуряват на нарушителя устен превод на разбираем за него език, както и писмен
превод на актовете, които инициират това производство.
Със създаването на глава ХХХ "а" се транспонира Директива 2010/64/ЕС на
Европейския парламент и на Съвета от 20.10.2010 г. относно правото на устен и
писмен превод в наказателното производство. Следва да се посочи, че в параграф 16 от
преамбюла на Директивата е предвидено, че когато законодателството на държава-
членка предвижда налагането на санкция за относително леки нарушения от орган,
различен от съд и е предвидено право на обжалване пред съд с компетентност по
наказателноправни въпроси, изискванията за превод по директивата следва да се
прилагат единствено за производството по обжалване пред този съд, т.е. липсата на
превод в предсъдебната фаза на административно-наказателното производство не във
всички случаи води до съществено процесуално нарушение. По аргумент за обратното,
за да е процесуално задължително осигуряването на превод в предсъдебната фаза на
административнонаказателното производство, извършеното нарушение не трябва да
бъде леко. Преценката за това следва да бъде извършвана в рамките на всеки конкретен
случай, като се отчетат фактическата и правна сложност на нарушението и строгостта
на предвидената санкция. Неосигуряването на превод в предсъдебната фаза на
административнонаказателното производство не следва да се третира като съществено
нарушение на процесуалните правила, ако се касае до леконаказуемо нарушение с
широкоразпространен характер и малка фактическа и правна сложност, което
предоставя възможност на нарушителя да разбере за какво е санкциониран, независимо
от езика на производството.
В процесния случай жалбоподателят е чужд гражданин, за когото няма данни да
владее български език. На лицето са наложени административни наказания в размер от
общо 1500 лв., като размерът на сакцията не може да определи извършените
нарушения като леки. Касае се за нарушения, които предполагат изясняване на
причините за намалена почивка от страна на жалбоподателя. По делото няма данни да е
разяснено устно по разбираем за лицето начин какви са извършените от него
нарушения, както и да му е предоставен писмен превод на акта за установяване на
административно нарушение, респективно на наказателното постановление.
Неназначаването на преводач и неосигуряването на превод на АУАН и НП в
случая категорично е нарушило правото на жалбоподателя да узнае какво нарушение
му е вменено, въз основа на какви доказателства и да организира защитата си.
С оглед на това настоящият съдебен състав намира, че допуснатите нарушенияна
процесуални правила са съществени и представляват самостоятелно основание за
отмяна на НП без да се изследват по същество въпросите за съставомерността на
поведението на жалбоподателя и приложимия спрямо него материален закон.
При този изход на делото жалбоподателят би имал право на разноски, но такива
се дължат само, ако са реално извършени и своевременно претендирани, което в случая
не е сторено. Претенцията за разноски може да бъде заявена валидно най-късно в
съдебното заседание, в което е приключило разглеждането на делото пред съответната
инстанция – т.11 от ТР 6/2012 на ОСГТК. С писмената защита, представена след като
делото е обявено за решаване, не могат да бъдат валидно процесуално предявени
искания за присъждане на разноски, съответно за техния размер.
Така мотивиран, съдът
3
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление /НП/ № 42-0000543 от 25.02.2022 г.,
издадено от директор на РД „Автомобилна администрация”- гр. София, с което на Д. Г.
на основание чл. 93б, ал. 10, т. 3 от ЗАвПр са наложени две отделни административни
наказания „глоба“ в размер на по 500 лева за две нарушения на чл. 8, § 6 от Регламент
(ЕО) № 561/2006 и на основание чл. 93б, ал.6, т.3 от ЗАвПр е наложено
административно наказание "глоба" в размер от 500 лв. за нарушение чл. 8, §2 от
Регламент (ЕО) № 561/2006.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
– София-град в 14 дневен срок от съобщаването на страните за изготвянето му.
СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4