Решение по дело №2199/2020 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 261016
Дата: 26 юли 2021 г. (в сила от 21 април 2022 г.)
Съдия: Моника Гарабед Яханаджиян
Дело: 20202120102199
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 14 май 2020 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 261016                               26.07.2021 г.                            гр.Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Бургаският районен съд,                               XXI ви граждански състав

на двадесет и втори юли                              две хиляди двадесет и първа година

в открито съдебно заседание в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Моника Яханаджиян

 

Секретар: Жасмина Славова

Като разгледа докладваното от съдия М.Яханаджиян

гражданско дело №2199 по описа за 2020 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

                              Производството е образувано по искова молба на СД „Гама Консулт-Калинкин Прокопиев и сие“, ЕИК ………………, седалище и адрес на управление в ………………, представлявано от Д.К.П. и В.И.К., подадена чрез пълномощник – адв.Л.П., съдебен адрес ***, за осъждане на ответника „УМБАЛ Дева Мария“ ЕООД, ЕИК ……………, седалище и адрес на управление в …………….., представлявано от Управителя Д.П.Б., съдебен адрес ***, офис …….., чрез адв.Е.К., сумата от 22 204,72 лева, от която 19 856,72 лева е сборната главница по договор за изграждане и внедряване на информационна система №…………… г., договор №……….., с изх.№…………… г. и Договор за доставка на приложен софтуер, изх.№……………. г., сумата от 1115 лева, представляваща размера на уговорената в чл.15 от договор №……….., с изх.№……………. г. неустойка за забавено изпълнение, считано от 16.06.2016 г. до депозиране на иска и сумата от 1233,00 лева, представляваща размера на мораторната лихва по Договор за доставка на приложен софтуер, изх.№………….. г. и сключен на дата 29.12.2016 г., считано от 04.01.2017 г. до предявяване на иска, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба.

                              Твърди се в исковата молба, че страните са се намирали в облигационна връзка помежду си по повод сключени помежду им три броя договора - договор за изграждане и внедряване на информационна система №………….. г. с предмет доставка на подсистема от интегрирана компютърна система в областта на боничния мениджмънт с работно заглавие „Болнична информационна система“ в МБАЛ Дева Мария ЕООД и МЦ Света София ООД, договор №…………, с изх.№………….. г. за съпровождащи дейности при ползване на софтуерни продукти с извършване на абонаментна поддръжка и консултиране по свои програмни продукти, за които възложителят е придобил лицензни права за ползване и Договор за доставка на приложен софтуер, изх.№…………… г. с предмет доствка на приложен софтуер, по които ищецът е изправна страна – изпълнило е задълженията си по тях точно, с дължимото качество и в уговорения срок. Ищецът твърди, че уговорените с цитирантие  по-горе договори възнаграждения, платими от ответника в качеството му на възложител, и до настоящия момент не са платени, поради което и главницата се претендира с обезщетение за забава и дължимите по договора неустойки.

                              В подкрепа на иска са ангажирани доказателства, претендират се разноски.

                              В съдебно заседание исковете се поддържат от адв.П..

                              В срока по чл.131 от ГПК ответникът се е възползвал от правото си да депозира писмен отговор на исковата молба, в който твърденията на ищеца се оспорват като неоснователни, а именно, че ищецът не е изпълнил точно и съгласно договореното работата по сключения през 2013 г. договор, тъй като болничната информационна система, предмет на договора, не е била въведена в двете болнични заведения, а само в УМБАЛ Дева Мария, а поръчката от своя страна не е отговаряла по предназначение и по срокове на изпълнение. Наред с това въвежда възражение за погасяване по давност на вземането по този договор, а по другите два-чрез плащане, извършено на основание споразумение от 20.10.2017 г. На подробно изложентие в отговора аргументи се иска отхвърляне на иска, ангажират се доказателства, претендират се разноски.

                              В съдебно заседание отговорът се поддържа от адв.К., надлежно упълномощен процесуален представител на ответника, която претендира за отхвърляне на исковете и присъждане на разноски.

                              ПРАВНАТА КВАЛИФИКАЦИЯ на предявените искове е по чл.79, ал.1, вр.чл.258, чл.92 и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

                              Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено следното:

                              Между страните не се спори, че са се намирали в облигационна връзка по повод сключени помежду им договор за изграждане и внедряване на информационна система от 15.04.2013 г., договор №……… за съпровождащи дейности при ползване на софтуерни продукти от 01.11.2016 г. и договор за доставка на приложен софтуер от 29.12.2016 г., приети като доказателства по делото, по които ищецът има качеството на изпълнител, а ответника – на възложител. Същите са приети като доказателства по делото, а от съдържанието им се установява следното:

                              Предмет на договора от 15.04.2013 г. е доставката на подсистема от интегрирана компютърна система в областта на болничния мениджмънт с работно заглавие „Болнична информационна система“ в МБАЛ „Дева мария“ ЕООД и в МЦ „Света София“ ООД с обхват: Лицензи за ползване на програмен продукт, Услуги по внедряване на програмни продукти и Обучение по доставени програмни продукти. По силата на сключения договор ищецът е приел да реализира поръчката като осъществи доставка, инициализация и обучение за работа с програмните продукти а ответникът да осигурява в сроковете по договора финансовите средства за доставката и внедряването на системата. В чл.7 от договора е посочено, че общата сума по договора е 36 000 лева с включено ДДС и съгласно Приложения с №№1, 2, 3 и 4, които са неразделна част от договора, цената с включената отстъпка е сбор от стойността на лицензите за ползване на програмния продукт, която съгласно Приложение №2 възлиза на 4550,00 лева), стойността на услугите по внедряване на програмния продукт, която според Приложение №3 възлиза на 26 834,00 лева, стойността на обучението по доставените програмни продукти, която според Приложение №4 възлиза на 4740,00 лева, следгаранционната поддръжка по т.6а и т.6б и такса посещение служител на място по т.7 от Приложение №1. Според чл.8 от договора плащането на цената се извършва по банков път, като 30 % от крайната сума по доставката се заплащат до 5 дни от датата на подписване спецификацията по чл.10 или от датата на влизане в сила на договора, а 70 % от крайната сума по доставката се заплащат в срок от 5 дни след приемане на всеки един програмен продукт и изпълнението на съпътстващите го дейности, пропорционално на стойността на доставения програмен продукт и изпълнената дейност, съгласно Приложение №1. Според ал.4 на същия член, остатъкът от крайната сума по доставката се заплаща в срок от пет дни след приемане изпълнението на всички дейности по договора. Съгласно чл.18, работата по договора се смята за приета, когато се състави протокол за всяка от дейностите, предмет на договора. Към договора има подписано и споразумение, което има за цел да формулира нивото на обслужване, което изпълнителят ще осигури на възложителя и на МЦ „Света София“ ООД.

                              Предмет на договора от 01.11.2016 г. е задължението на изпълнителя да извършва абонаментна поддръжка и консултиране по свои програмни продукти, за които възложителят е придобил лицензни права за ползване, като по силата на чл.2 от договора, абонаментната поддръжка включва: консултации с цел методическа помощ по текущата работа и по проблеми, касаещи технологията на ползване на програмни продукти, касаещи чл.1(1), отстраняване на неизправности по базите данни, възникнали в резултат на скрити програмни грешки, предоставяне на всички променени и допълнителни версии на програмния продукт, направени съобразно промените в нормативната уредба или по друга причина, без допълнително заплащане, организиране на архив на база данни и предоставените продукти на възложителя, отстраняване на неизправности по базите данни, възникнали в резултат на неспазване на технологичния ред за експлоатация на програмните продукти, предоставяне на версии, включващи допълнения във функционалността, непроизтичащи от промени в нормативната уредба. Цените на отделните дейности са посочени в чл.14 от договора, съгласно ал.3 на който общата годишна сума за абонаментна поддръжка на инсталираните програмни продукти е в размер на 21 600 лева с ДДС. Страните са договорили неустойка в размер на ОЛП на БНП плюс 15 пункта годишна база, дължима при неспазване от страна на възложителя на срока на плащане с повече от 15 дни. Към договора има подписано от страните споразумение от 10.09.2015 г. с цел да формулира нивото на обслужване, което изпълнителят ще осигури на възложителя.

                              Предмет на договора от 29.12.2016 г. е доставката на приложен софтуер с обхват доставка на програмни продукти – програмен модул „Гама Кодмастер“, програмен модул „Гама Стор“, програмен модул „Гама Мултилаб“, програмен модул „Гама Диети“ и програмен модул „Гама Калк“. Според чл.5, ал.1 от договора, сумата която възложителят трябва да плати на изпълнителя е 3666,00 лева с ДДС. Видно от чл.6, плащането се извършва 100 % до пет дни от подписване на договора.

 

                              Приети като доказателства по делото са три броя фактури, както следва: с №13225/28.12.2016 г. на стойност 12590,72 лева, в която като основание за издаването е посочено „окончателно плащане по анекс 1 към договор с изх.№175/15.04.2013 г. за доставка на програмни продукти „Гама КодМастер“, „Гама Стор“, „Гама Диети“ и „Гама Калк“, чл.8, ал.3“, а като падеж за плащане – 12.01.2017 г., с №14186/31.05.2017 г. на стойност 3600,00 лева, в която като основание за издаването е посочено „Софтуерна поддръжка на ПП „Гама КодМастер“, „Гама Калк“, „Гама МултиЛаб“, „Гама Стор“ и „Гама Диети“  за м.май и м. юни 2016 г.“, а като падеж на плащане – 05.07.2017 г. и с №13224/28.12.2016 г. на стойност 3666 лева, в която като основание за издаването е посочено „плащане по договор с изх.№Д-495/28.12.2016 г. за доставка на ПП „Гама КодМастер“, „Гама Стор“, „Гама МултиЛаб“, „Гама Диети“ и „Гама Калк“, чл.6, ал.2“, а като падеж за плащане – 12.01.2017 г.

                              По делото е извършена от в.л.С.А. съдебно-икономическа експертиза, от заключението на която става ясно, че от трите фактури, единствено тази с №14186/31.05.2017 г. е включена в дневника за покупки по ЗДДС на ответника, но сумата по фактурата прихваната с аванс по ДФ №11821/28.03.2016 г. в размер на 6000 лева.

                              Приети като доказателства по делото са споразумение от 20.10.2017 г. и преводно нареждане за сумата от 10 260,00 лева, от съдържанието на които е видно, че в изпълнение на подписаното от страните споразумение, ответникът заплатил на ищеца сумата от 10 260 лева с ДДС, представляваща дължимо възнаграждение за предоставена от изпълнителя в периода 10.09.2016 г. – 28.02.2017 г. услуга по извършване на актуализация и абонаментна поддръжка на програмни продукти, за които възложителят е придобил лицензни права.

                              По делото са извършени три съдебно-технически експертизи-основна, допълнителна и повторна, като в заключението на основната и допълнителната експертизи, изготвени от в.л.А.И. е посочено, че доставката на информационната система е започнала, но не е приключена, тъй като няма приемо-предавателен протокол и архив, подписан с електронен подпис, направена е по начин, по който не може да се докаже какво точно е доставено, а от огледа на сървърните данни е видно, че ответникът използва модулите „Кодмастер“, „Стор“, „Диети“ и „Мултилаб“. Според заключението на в.л.К.К. по изготвената от него повторна съдебно-техническа експертиза, която съдът кредитира като обективна и пълна, първото влизане в системата е направено на 13.11.2013 г. от представител на ищеца, първия пълен отчет на ответника към Здравната каса е за м.февруари 2015 г. Вещото лице посочва, че системата се счита за внедрена от 10.03.2015 г., когато страните са подписали приемо-предавателен протокол, като от тази дата тече 6-месечния гаранционен срок на системата.

                              По делото в качеството на свидетел е разпитан С.Д.К., на длъжност …………………. при ответника, от показанията на който става ясно, че системата е реализирана единствено за УМБАЛ „Дева Мария“, но не и за МЦ „Света София“ ООД.

                              При така установеното от фактическа страна се налагат следните изводи:

                              В правоотношенията между страните са приложими правилата за договора за изработка, разписани в чл.258 и сл. от ЗЗД, съгласно които с договора за изработка изпълнителят се задължава на свой риск да изработи нещо, съгласно поръчката на другата страна, а последната да заплати възнаграждение. Поръчващият дължи на изпълнителя уговореното възнаграждение, респективно незаплатения остатък за приетата работа при изпълнение на поръчката и приемане на работата. Приемането на извършената работа обхваща по същината си два момента - от една страна, фактическо действие по получаването на изработеното и от друга страна, одобряване на изработеното, тоест признание, че то съответства на поръчаното. Именно за това, възложителя има задължение при приемането на работата да прегледа изработеното и да направи всички възражения за неправилно изпълнение, освен ако се касае за т. н. "скрити" недостатъци. В случай, че такива възражения не бъдат направени, работата се счита за приета, при което се преклудира възможността на възложителя да направи такива възражения на по-късен етап.

                              В съответствие с проекто-доклада на съда от 20.08.2020 г., ищецът следваше при условията на пълно и главно доказване да установи, че между страните има сключени договори с конкретни параметри, индивидуализация на възложената работа и размер на възнаграждението за нея, както и че е изправна страна по тях, тъй като е извършил работата съобразно възложеното, че същата е приета от възложителя, поради което и за последния е възникнало основание за плащане.

                              По делото по несъмнен начин се установи, че страните са обвързани от валидни облигационни отношения, обективирани в договори от 15.04.2013 г., 01.11.2016 г. и 29.12.2016 г., по силата на които на ищеца е било възложено от ответника извършването на описаните в договорите дейности и при уговорено възнаграждение. Валидността на сключените договори не е оспорена, поради което и същите представляват годно основание, от което за страните произтичат насрещни права и задължения.

                              По делото по несъмнен начин се установи и това, че ищецът е изправна страна по договорите – информационната система по договора от 2013 г. е внедрена, а считано от 10.03.2015 г. и използвана от ответника, което обосновава извод, че последният дължи заплащане на дължимите по договорите възнаграждения за изграждане и внедряване на информационната система, доставката на програмните продукти „Гама Кодмастер“, „Гама Стор“, „Гама Мултилаб“, „Гама Диети“ и „Гама Калк“ и поддръжката им.

                              От събраните по делото доказателства не се установява ответникът да не е приел работата, нито да е извършвал плащания по фактурите, една от които е намерила отражение и в счетоводните му записвания, поради което и искът за главниците следва да се уважи като основателен и доказан по размер. Данните по делото за извършено от ответника извънсъдебно прихващане на сумата по осчетоводената при него фактура не са предмет на разглеждане в настоящето производство, а възраженията му за извършено плащане по останалите две фактури с преводното нареждане на сумата от 10 260,00 лева, не се споделя от съда за основателно, тъй като е в противоречие с останалия, събран по делото писмен доказателствен материал. Споразумението обхваща предоставени в периода 10.09.2016 г. – 28.02.2017 г. услуги по поддържка, докато фактури с №№14186/31.05.2017 г. и 13224/28.12.2016 г. са за извършена в периода м.май, м.юни 2016 г. поддръжка и за доставка на програмни продукти.

                              Главниците се дължат ведно със законната лихва върху тях, считано от предявяване на иска на 14.05.2020 г.

                              Съгласно разпоредбата на чл.86, ал.1 от ЗЗД, при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Разпоредбата на чл.86, ал.1 от ЗЗД предвижда, че при неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Съобразно текста на чл.84, ал.1 от ЗЗД, когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му.

                              В тази връзка, в чл.6 от сключения между страните договор от 29.12.2016 г. е предвидено, че плащането на сумата от 3666 лева ще се извърши в 5-дневен срок от подписването на договора. При това положение падежът за плащане е 04.01.2017 г. и в съответствие с изчисленията на вещото лице, дължимата за периода 04.01.2017 г. – 13.05.2020 г. мораторна лихва възлиза на сумата от 1249,50 лева, от която ищецът претендира 1233 лева, поради което и акцесорната претенция следва да бъде уважена в този размер.

                              Основателна и доказана по размер се явява и претенцията на ищеца по чл.92, ал.1 от ЗЗД за заплащане на неустойка по договора от 01.11.2016 г.

                              В съответствие с чл.92, ал.1 от ЗЗД, в чл.15 от договора от 01.11.2016 г. страните са предвидили възможност да обезпечат изпълнението на поетото с договора от страна на възложителя задължение за плащане. Съгласно цитираната от договора разпоредба, при неспазване на срока на плащане с повече от 15 дни, възложителят дължи неустойка в размер на ОЛП на БНБ плюс 15 пункта годишна база за периода на закъснението. Доколкото съдът установи неизпълнение на задължението на ответника за плащане по договора с повече от 15 дни, такова е налице и към момента на приключване на съдебното дирене, то уговорената в чл.15 от договора неустойка се дължи за периода 20.06.2017 г. – 14.05.2020 г. и тъй като в претендирания размер от 1115 лева не надвишава сумата от 2628,80 лева, колкото е според изчисленията на вещото лице, то искът следва да се уважи като доказан по размер и основателен за периода 20.06.2017 г. – 14.05.2020 г., като следва да се отхвърли за периода 16.08.2016 г. – 19.06.2017 г.

                              На основание чл.78, ал.1 от ГПК, на ищеца се дължат разноски в общ размер на 1437,14 лева, от които 894,27 лева за заплатена държавна такса, а разликата до 1437,14 лева – разноски за вещо лице.

                              Мотивиран от горното и на основание чл.235 от ГПК, Бургаският районен съд

Р Е Ш И:

                             

                              ОСЪЖДА „УМБАЛ Дева Мария“ ЕООД, ЕИК ……………………, седалище и адрес на управление в ……………., представлявано от Управителя Д.П.Б., съдебен адрес ***, офис ….., чрез адв.Е.К., ДА ЗАПЛАТИ на „Гама Консулт-Калинкин Прокопиев и сие“, ЕИК …………., седалище и адрес на управление в …………….., представлявано от Д.К.П. и В.И.К., съдебен адрес ***, чрез адв.Л.П., сумата от 19 856,72 лева, представляваща сборна главница по договор за изграждане и внедряване на информационна система №……………. г., договор №……….., с изх.№………………. г. и Договор за доставка на приложен софтуер, изх.№……………. г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от подаване на исковата молба на 14.05.2020 г. до окончателното й изплащане.

                              ОСЪЖДА „УМБАЛ Дева Мария“ ЕООД, ЕИК …………………, седалище и адрес на управление в ………………, представлявано от Управителя Д.П.Б., съдебен адрес ***, офис ………., чрез адв.Е.К., ДА ЗАПЛАТИ на „Гама Консулт-Калинкин Прокопиев и сие“, ЕИК …………., седалище и адрес на управление в ………………, представлявано от Д.К.П. и В.И.К., съдебен адрес ***, чрез адв.Л.П., сумата от 1115,00 лева, представляваща размера на уговорената в чл.15 от договор №……., с изх.№…………. г. неустойка за забавено изпълнение, считано за периода 20.06.2017 г. до депозиране на иска на 14.05.2020 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за периода от 16.08.2016 г. до 19.06.2017 г., като неоснователен.

                              ОСЪЖДА „УМБАЛ Дева Мария“ ЕООД, ЕИК ………….., седалище и адрес на управление в ………….., представлявано от Управителя Д.П.Б., съдебен адрес ***, офис ……., чрез адв.Е.К., ДА ЗАПЛАТИ на „Гама Консулт-Калинкин Прокопиев и сие“, ЕИК …………, седалище и адрес на управление в ………….., представлявано от Д.К.П. и В.И.К., съдебен адрес ***, чрез адв.Л.П., сумата от 1233,00 лева, представляваща размера на мораторната лихва по Договор за доставка на приложен софтуер, изх.№……….. г. и сключен на дата 29.12.2016 г.

                              ОСЪЖДА „УМБАЛ Дева Мария“ ЕООД, ЕИК …………, седалище и адрес на управление в ……………, представлявано от Управителя Д.П.Б., съдебен адрес ***, офис ……, чрез адв.Е.К., ДА ЗАПЛАТИ на „Гама Консулт-Калинкин Прокопиев и сие“, ЕИК …………, седалище и адрес на управление в ………….., представлявано от Д.К.П. и В.И.К., съдебен адрес ***, чрез адв.Л.П., сумата от 1437,14 лева – разноски по делото.

            Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: / п /

 

Вярно с оригинала

Ж. С.