РЕШЕНИЕ
№ 74
гр. Благоевград, 13.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Екатерина П. Николова
при участието на секретаря Мария Г. Исидорова
като разгледа докладваното от Екатерина П. Николова Административно
наказателно дело № 20221210200899 по описа за 2022 година
Производството е с правно основание чл.61 и сл. от ЗАНН .
Образувано е по жалба на „П ”ЕООД, представлявано от управителя К
С Т , със седалище и адрес на управление: гр. Б , ул. „С ” № против
Наказателно постановление № 598553- F605995/07.09.2021 г., издадено от
Началник на Отдел „Оперативни дейности” София в ЦУ на НАП, с което на
основание чл. 185, ал.2 ЗДДС, на дружеството е наложена имуществена
санкция в размер на 3000.00 лв./три хиляди лева/, във връзка с нарушение по
чл.118, ал.6 от ЗДДС.
С жалбата се твърди, че наказателното постановление е
незаконосъобразно, тъй като при издаването му са допуснати съществени
процесуални нарушения. Алтернативно се застъпва, че не е доказано
извършването на твърдяното нарушение. Иска се отмяна на обжалваният акт
и присъждане на направени по делото съдебни разноски.
Административно-наказващият орган /Началник отдел „Оперативни
дейности „към Централно управление на НАП-гр.София/ и заинтересованата
1
страна във връзка с приложението на чл.63д, ал.2 и 4 от ЗАНН/НАП-София,
отдел „Оперативни дейности „ към Централно управление на този орган/,
редовно и своевременно призовани, чрез своят процесуален представител
юрисконсулт Захова, оспорват жалбата и считат същата за неоснователна.
Застъпват становището, че обжалваното НП е правилно и законосъобразно и
като такова следва да се потвърди. Прави се искане и за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение и същевременно се навежда възражение за
прекомерност на претендираните разноски от страна на жалбоподателя в
съдебното производство.
Районна прокуратура-гр.Благоевград, редовно призовани, не ангажират
представител и становище по жалбата.
Районният съд, след като съобрази доводите на страните, анализира
събраният по делото доказателствен материал и приложимото право,
установи следното:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от лице с право
да обжалва НП и то е сторило това в срока по чл.59 от ЗАНН .
Разгледана по същество, жалбата е основателна . Аргументи:
С ангажираните по делото гласни и писмени доказателства се установи
по несъмнен и категоричен начин, че след извършена проверка на
25.02.2021г. в 15.06 часа от страна на св.У., последната, в присъствието на
св.И., двамата инспектори по приходите при санкционният орган, е съставила
на 17.03.21г. АУАН №F 605995 срещу жалбоподателя за това, че при тази
проверка в обект, стопанисван от процесното дружество /Бензиностанция,
находяща се на адрес: гр. Б , Главен път Е[/, е констатирано нарушение,
квалифицирано по чл. 118, ал.6 от ЗДДС. Според проверяващите лица,
нарушението е установено въз основа на предоставени от жалбоподателя
документи /справка за регистрирани съобщения за доставки на гориво за
ЕСФП„Conto Benz QR Dl" c per. № от дата 20.06.2019г. и документи за
такива доставки извлечени от монтираното в провереният обект фискално
устройство c индивидуален номер на фискалното устройство: , за периода
03.11.2020г.-25.11.2020г. , данните от което автоматично са подадени в
системата на НАП „/ и се е изразило в установени разлики между
получените количества горива по АДД и количествата горива постъпили в
резервоарите от нивомерната система в проверената бензиностанция, което
2
препятствало установяването на реалното получено и налично гориво в
обекта за следните дати: 03.11.2020 г./информацията за доставеното гориво
на тази дата е посочена в документ по УКН:
01000000000005639525/03.11.2020г. , според който е направена доставка на
гориво от 7138,00 литра, а налети по нивомерна информационна система
/НИС/ са 6341.30 литра гориво и има разлика от 796,70 литра/, на
04.11.2020 г. /информацията за доставеното гориво на тази дата е посочена в
документ по УКН: 01000000000005642636/04.11.2020г., с който е
деклариран доставка на гориво в обекта от 7112,00 литра, а налети по
нивомерна информационна система са 6888.79 литра и разликата е 223,21
литра/, на 11.11.2020г. /информацията за доставеното гориво на тази дата е
посочена в документ по УКН: 01000000000005666108/11.11.2020г., с който е
декларирано, че се доставят в обекта 2028,00 литра гориво, а налети по
нивомерна информационна система са 1611.08 литра и разликата 416,92
литра/, на 12.11.2020г./ информацията за доставеното гориво на тази дата е
посочена в документ по УКН : 01000000000005668948/12.11.2020г. е
деклариран а доставка на гориво в обекта от 11187,00 литра, а налети по
нивомерна информационна система са 10967.43 литра и разликата е 219,57
литра/, на 24.11.2020 г./ информацията за доставеното гориво на тази дата е
посочена в документ по УКН: 1000000000005687362/24.11.2020г., с който е
декларирано, че е доставено в обекта 14149,00 литра гориво, а налети по
нивомерна информационна система са 13958.37 литра гориво и разликата е
190,63 литра и на 25.11.2020г./ информацията за доставеното гориво на тази
дата е посочена в документ по УКН: 01000000000005690194/25.11.2020г., с
който е декларирано доставка на гориво в обекта от 7163,00 литра, а налети
по нивомерна информационна система са 6955.11 литра и разликата е 207,89
литра.
За извършената проверка бил изготвен и нарочен Протокол №
0454932/25.02.2021г., с който са материализирани същите констатации от
проверката и на жалбоподателя било указано да се яви
в сградата на ТД НАП-София, офис Благоевград, за съставяне на АУАН. На
17.03.2021 г. в ТД на НАП София, офис Благоевград, се явил законният
представител на жалбоподателя и управител на дружеството – К Т , в
присъствието на който е съставен АУАН и е връчен лично на това лице срещу
подпис на същата дата. Управителят Т е посочил в акта, че има възражения
3
срещу него, които ще представи писмено.
Въз основа на АУАН, на 07.09.2021г., Началникът на Отдел
„Оперативни дейности” София в ЦУ на НАП, е издал обжалваното
Наказателно постановление № 598553-F605995/07.09.2021г., с което на
основание чл. 185, ал.2 , вр. с чл. 118, ал.6 от ЗДДС, на жалбоподателя е
наложена имуществена санкция в размер на 3000.00 /три хиляди/ лева.
Наказателното постановление е връчено на упълномощено лице на
24.11.2021г. и в законният срок срещу него е подадена разглежданата по
делото жалба /29.11.2021г. според пощенското клеймо , с което е изпратена
до санкционният орган./
При разпита на свидетелите по акта У. и И. , двамата потвърждават
наведените в този документ и констативният протокол фактически
констатации за извършване на вмененото на жалбоподателя нарушение. Св.
У. сочи, че се запознала с предоставената информация от нивомерната
система в провереният обект, която автоматично е свързана с база данни на
НАП, както и с предоставяната информация от монтираното в провереният
обект фискално устройство за получено гориво в провереният период и
констатирала описаната в акта разлика, което приела за административно
нарушение по чл.118, ал.6 от ЗДДС. Св.У. и И. установяват, че е съставен в
присъствието на управителя на жалбоподателя и връчен лично на него.
Като доказателства по делото и преписката са приложени цитираните
справки и извлечения за доставено гориво в провереният период, декларация
за трудово ангажирани в провереният обект служители, между които и св.Р.,
документ за стопанисване на проверената бензиностанция от страна на
жалбоподателя към датата на проверката, декларации за съответствие на
качество на доставяно гориво и фискални бонове във връзка с доставката му
в процесната бензиностанция , както и дневни отчети за горива в
провереният обект за периода на проверката. Всички тези документи са
анализирани в рамките на допусната от съда съдебно-счетоводна експертиза,
след изпълнението на която се установи, че действително към датата на
проверката в проверената бензиностанция, стопанисвана от жалбоподателя, е
имало монтирано, надлежно регистрирано и функциониращи ЕСФП с
нивомерна измервателна система за обема на доставяните течни горива. От
тази система са подавани автоматично данни за извършените доставки , в
4
това число и за провереният период. В обекта е имало и налично,
регистрирано и функциониращо и фискално устройство, като последното
също е подавало автоматично информация към базата данни на НАП за
доставеното гориво в проверената бензиностанция. Подаването на
информация по тези системи не е било опосредствано от намесата на
служител. Нивомерната система от своя страна била поддържана към датата
на проверката от външна лицензирана сервизна фирма. Експерта не е
констатирал по време на разтоварването на доставеното гориво в провереният
обект, да е подадена информация от съответните системи и за извършвана
продажба на такова гориво . По отношение на посочените в АУАН и НП 6
дати на доставки на гориво в провереният обект, вещото лице е констатирало,
че действително е има разлика между получените количества горива по АДД
, респ. количествата горива постъпили в резервоарите от нивомерната
система в процесната бензиностанция и информацията за тези доставки на
горива по данните от фискалното устройство в бензиностанцията, но
експерта приема, че тази разлика в количеството е минимална и е
много под допустимите стандарти по Наредбата за качеството на
течните горива, условията, реда и начина за техния контрол от
01.10.2003г., ПРИЛОЖЕНИЕ №2 , според които за дизеловото гориво
при плътност от 15 С е допустимо отклонение до 3.048%. Вещото лице е
констатирало също, че информацията от провереният обект за всяка една от
доставките на гориво и последващите продажби е подавана автоматично към
системата на НАП защото и нивомерната система за доставеното течно
гориво и фискалното устройство в провереният обект са били директно
свързани с тази база данни в НАП, а отчитането на тези дейности е
извършвано автоматично. Измерването на зареденото гориво се извършвало
по документи след като спре зареждането в цистерните и това било
фиксирано с конкретна дата и час също автоматично от нивомерната
система.
Констатациите на вещото лице кореспондират с показанията на св.Р., която
е била служител в провереният обект към датата на проверката и присъствала
на последната. Тя сочи, че лично е предоставила изисканата за проверката
информация от процесната бензиностанция, а именно информацията за
доставено гориво в изисканият конкретен период. Потвърждава, че
информацията от нивомерната система за доставено гориво се подава
5
автоматично към системата на НАП след приключване на зареждането и, че
разбрала за констатираната от проверяващите разлика между отчетената
доставка на гориво по нивомерна система и доставеното количество гориво по
фискално устройство в процесната бензиностанция, но счита, че тези разлики
са „нереални“. Според св.Р., проверяващите не са отчели, че доставянето на
горивото се извършва през цистерни и канали под земята за период от около
1.50-2.00 часа, това може да влияе на обема и плътността на горивото и е
възможно именно този процес да е обусловил констатираната при проверката
разлика. Отделно от това, при допълнителният си разпит св.Р. посочи, че
информацията от фискалното устройство се изпраща автоматично към
системата на НАП, но не към момента на доставката, а в рамките на 24 –часов
отчет, от който следва да се извадят продажбите на гориво след зареждането
му в обекта, което също може да е причина за констатираните разлики при
процесната проверка. Св.Р. заявява, че е информирала проверяващото лице
за тези отчети и, че може да ги представи, но св.У. не е пожелала да се
запознае с тези документи. За това въпросните документи са представени в
един по-късен момент и едва тогава са станали част от административната
преписка. Тези отчети също са анализирани от вещото лице по делото, което
потвърждава казаното от св.Р., че действително подаваната информация от
фискалното устройство за доставяно в бензиностанцията гориво е в рамките
на 24-часов отчет, а не автоматично и незабавно при приключването на всяка
конкретна доставка на гориво. Допълнителен документ, който се ползва за
отчитане на горивото според св.Р. е информацията от разходомера на
цистерната към автомобила, с който се зарежда доставеното гориво. Самото
зареждане на горивото също се забавя от нивомерната система според св.Р.,
защото действителното количество се фиксира след „успокояване на
горивото" и спадане на пяната, която се образува при самото зареждане и не
позволява коректното отчитане на горивото до тогава. Минимални разлики
се получават според св.Р. и при температурни разлики в процеса на зареждане
на горивото и за това има допустими отклонения от обема и количеството на
доставяното и отчитано гориво. След процесната проверка св.Р. установява
също, е поискала от фирмите доставчици на гориво така нар.коригиращи
протоколи за възможни допустими разлики на доставено и отчетено като
доставено по нивомерна система гориво по фискално устройство, но те
отказали да й предоставят такъв, защото констатираните разлики в случая
6
от проверяващото лице били в допустимите отклонения и минимални.
По делото е представена и приета като доказателство Заповед №ЗЦУ-ОПР-
17/17.05.2018г. и Заповед №1149/25.08.2020г., двете на изпълнителния
Директор на НАП-София, с които са делегирани правомощия на процесният
издател на НП за съставяне на такива санкционни актове по ЗДДС, като това
обстоятелство не е и спорно между страните в процеса .
При така направените фактически констатации, районният съд счита, че с
обжалваното наказателно постановление незаконосъобразно е
санкциониран жалбоподателя за нарушение по 118, ал.6 от ЗДДС.
Обжалваното НП е издадено от компетентен орган и в тази насока се
представиха заповеди на изпълнителният директор на НАП-гр.София за
делегирани правомощия относно издаване на НП по ЗДДС на процесният
издател . АУАН и НП са съставени и в сроковете по чл.34 от ЗАНН, като
същите са и надлежно връчени на жалбоподателя. В тези документи е
посочена дата на издаването им, издател, място на издаване, описано е в какво
се изразява твърдяното нарушение и начина на извършването му, правна
квалификация и доказателства, с които се установява. От съдържанието на
АУАН и НП обаче не става ясно коя е датата и респ. периода на
твърдяното нарушение. От една страна се посочва, че процесната проверка
е извършена на 25.02.2021г., а самата проверка касае 6 отделни дати на
доставки на гориво в процесната бензиностанция. Този начин на описване на
твърдяното нарушение, не онагледява ясно и недвусмислено посочена дата на
нарушението, а последната следва да се тълкува и извлича от съдържанието
на обжалваният акт, което е недопустимо и с това се засяга в значима
степен правото на защита на жалбоподателя , поради неясен основен
реквизит на НП по смисъла на чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН, което е винаги
съществено процесуално нарушение при издаване на обжалваният акт .
Наред с горното, при изготвянето на процесното НП е нарушена и
императивната норма на чл. 18 от ЗАНН. Видно от съдържанието на
обжалваният акт, с него са посочени няколко дати на доставки на гориво /
03.11.2020 г.; 04.11.2020 г.; 11.11.2020 г.; 12.11.2020 г.; 24.11.2020 г. и
25.11.2020 г./, на които според санкционният орган, е извършено твърдяното
нарушение за жалбоподателя и констатирана разлика между доставено и
отчетено по нивомерна и фискална система гориво в поверената
7
бензиностанция, т.е. наведено е, че се касае за няколко отделни деяния,
реализиращи твърдяното нарушение с правна квалификация по чл.118, ал.6 от
ЗДДС, а за тях е определена една обща административна санкция, вместо
отделно такива, които следва и да се изтърпяват поотделно съгласно
цитираната законова норма на ЗАНН. Последното също е накърнило
съществено правото на защита, защото на практика жалбоподателят няма
процесуална възможност да се защитава за всяко от тези отделни вменени му
нарушения с конкретна дата и санкция. Този порок на НП също е
съществено процесуално нарушение, с което е засегнато и препятствано
в значима степен правото на защита. Налагането на обща санкция е довело
и до незавършеност на административно-наказателното производство, тъй
като не е налице произнасяне на санкциониращият орган по смисъла на чл.
53, ал. 1 , вр. с чл.18 от ЗАНН за всяко отделно нарушение / в казуса за всяка
отделна дата/ и в този смисъл е и съдебната практика , а именно: Решение №
101/22.04.2013 г. по кнахд № 74/2013 г. на АС-Търговище и Решение по кнахд
№ 32 по описа за 2020 година АС- Търговище.
Констатираните съществени процесуални нарушения при издаването на
НП са достатъчни и самостоятелни основания за отмяна на този акта заради
неговата процесуална незаконосъобразност.
От друга страна, съдът констатира, че по делото не се ангажираха
доказателства, че жалбоподателят е извършил от обективна страна
вмененото му административно нарушение по чл. 118, ал.6 от ЗДДС.
Съгласно нормата на чл.118, ал.6 от ЗДДС, всяко лице по ал. 1,
извършващо доставки/продажби на течни горива от търговски обект, с
изключение на лицата, извършващи доставки/продажби на течни горива от
данъчен склад по смисъла на Закона за акцизите и данъчните складове, е длъжно да предава по
дистанционна връзка на Националната агенция за приходите и данни, които дават възможност за определяне на
наличните количества горива в резервоарите за съхранение в обектите за търговия с течни горива.
В тази връзка от обективна страна се установи, че действително в хода на
процесната проверка от св.У., извършена на 25.02.2021г. в стопанисваният
от жалбоподателя обект–бензиностанция на процесното място / находяща се
на адрес: гр. Б , Главен път Е[1]79/, въз основа на проверени справки и
извлечения от бази данни на НАП, нивомерна система и фискално
устройство в същият обект, е констатирала, че за конкретно посочените в НП
6бр. дати за доставено гориво в същият обект, е налице разлика между
8
доставено и отчетено по тези документи гориво за жалбоподателя.
Същевременно както по тези представени за нуждите на проверката
документи, така и след техният анализ от експерта по извършената по делото
съдебно-счетоводна експертиза се установи, че въпросната констатирана
разлика между количеството доставено и отчетено от фискалното устройство
на процесната бензиностанция гориво за процесният дати е около 1%, а това
е в рамките на допустимото отклонение от 3% за такива доставки съгласно
Приложение №2 /относно горива за дизелови двигатели/ към Наредбата за
качеството на течните горива, условията, реда и начина за техния контрол от
01.10.2003г. В това приложение изрично са посочени различните компоненти
и примеси, които не са гориво, но е допустимо да се съдържат в него заради
естеството на продукта, добИ.ето и пренасянето му през различните сезони от
годината /различни класове за лято и зима/. При това положение съдът
констатира, че не е налице нарушение на нормата на чл.118, ал.6 от
ЗДДС от страна на жалбоподателя в разгледаният казус, защото
последният е обезпечил и подавал по дистанционна връзка на
Националната агенция за приходите данни, които дават възможност за
определяне на наличните количества горива в резервоарите за
съхранение в проверената бензиностанция за всяка от процесният дати,
а констатираната разлика между доставено по нивомерна система и
отчетено по фискалното устройство за провереният обект гориво за тези
дати, е в рамките на допустимото отклонение за обем /количество/ за
гориво като процесното /течно за дизелов двигател/ и същата не
онагледява неотчетено гориво поради неподадена за него информация,
само в каквато хипотеза може да се приеме, че не е спазена нормата на
чл.118, ал.6 от ЗДДС. Като не е отчел тези обективни обстоятелства в
настоящият казус и е ангажирал имуществената отговорност на
жалбоподателя за нарушение, което на практика не е извършено от него,
санкционният акт е издал и един материално незаконосъобразен акт,
който като такъв следва да се отмени и на това основание.
Предвид изхода на делото и с оглед констатацията на съда за
незаконосъобразност на обжалваното НП, с което е ангажирана
имуществената отговорност на жалбоподателя, съгласно нормата на чл. 63д,
ал.1 от ЗАНН, на тази страна в процеса следва да се присъдят сторените по
делото разноски , които са поискани в хода на процеса и възлизат на сумата
9
от 500.00лв.-за участие на защитника на процесното дружество адв.Б. в
рамките на нахд №1762/2021г. по описа на БлРС и респ. в размер на още
500.00лв. – за участието на същият защитник в настоящото нахд №899/2022г.
За заплащането на тези суми са представени по цитираните дела изрични
договори за правна помощ, сключени между жалбоподателя и адвоката.
От друга страна обаче съдът отчете, че съгласно чл. 7, ал.2, т.2 от НАРЕДБА
№ 1 от 09.07.2024г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, в сила при започване на настоящото административно-
наказателно производство, за хипотеза като процесната и за процесуално
представителство, защита и съдействие по дела при интерес от 1000 до 5000
лв. , минималното адвокатско възнаграждение е в размер на 100 лв. + 6 % за
горницата над 1000 лв или в казуса това е сумата от 220 лв. За процесуално
представителство по административно-наказателни дела, нормата на чл.18,
ал.1 от Наредбата предвижда минимално адвокатско възнаграждение в
размер на 50.00 лв., която сума може да се заплати и за участието в едно
съдебно заседание . Видно от изготвените съдебни протоколи по делото от
първото и второто му разглеждане пред БлРС, адв. Б. е участвала лично и
упражнила процесуално представителство за жалбоподателя в рамките на 6
съдебни заседания, за което Наредбата предвижда минимално
възнаграждение на защитника от 300.00лв. При това положение, общата
дължима сума за адвокатско възнаграждение в настоящото
първоинстанционно производство при спазване на минималните размери по
процесната Наредба, във вр. с чл.36 от Закона за адвокатурата, възлиза на
сумата от 520.00лв. С оглед на последното и като отчете неголямата правна и
фактическа сложност на делото /липсата на множество доказателства за
анализ и множество спорни факти/, както и, че процеса по настоящото дело на
практика е преповтаряне на проведеният съдебен процес по нахд
№1762/2021г. по описа на БлРС , след констатиран процесуален пропуск на
съда от страна на БлАС, без да е усложнен обаче този процес и свързан с
нови допълнителни доказателства при повторното разглеждане на делото от
районният съд, съдебният състав намира, че следва в казуса да се приложи и
нормата на чл. 63д, ал.2 от ЗАНН и редуцира дължимото за заплащане
възнаграждение за защитника на жалбоподателя /ЮЛ/, до минималните
размери по приложимото право от 520.00лв., в който смисъл и направеното
такова възражение за прекомерност от ответната страна, съдът счита за
10
основателно. Тези разноски следва да се възложат за заплащане на
заинтересованата страна в процеса, чийто служител е именно санкционният
орган, който не разполага със самостоятелен служебен бюджет за посрещане
на такива разходи по служба, при и по повод на работата и действията си, в
частност издаваните от него незаконосъобразни актове.
Мотивиран от горното и на основание чл.63, ал.2, т.1 и чл.63д, ал.1 и 2
от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО Наказателно постановление
№ 598553-F605995/07.09.2021г., издадено от Началник на Отдел
„Оперативни дейности” София към ЦУ на НАП-гр.София, с което на „П
”ЕООД, представлявано от управителя К С Т , с ЕИК: и със седалище и
адрес на управление: гр. Б , ул. „С ” № , е наложена на основание чл. 185,
ал.2 , вр. с чл.118, ал.6 от ЗДДС, имуществена санкция в размер на 3000.00лв
/три хиляди лева./
ОСЪЖДА „Национална агенция по приходите“-гр.София / Отдел
„Оперативни дейности „ към ЦУ на НАП-гр.София/, да заплати на „П ”ЕООД,
представлявано от управителя К С Т , с ЕИК: и със седалище и адрес на
управление: гр. Б , ул. „С ” № , сумата от 520 .00лева (петстотин и двадесет
лева), представляваща направени по делото разноски за участието на адвокат
по нахд №1762/2021г. и по нахд №899/2022г. , двете по описа на РС-
Благовеград .
Решението може да се обжалва пред Административен съд-Благоевград в
14-дневен срок , считано от обявяването му на всяка страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
11