Р Е Ш Е Н И Е
№ 260449
гр.Пловдив, 23.10.2020г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД
- IX наказателен състав в публично заседание на двадесет и четвърти август, две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МОМЧИЛ НАЙДЕНОВ
при секретаря: ИЛИЯНА ЙОРДАНОВА
като разгледа АНД № 2349/2020г. по описа на ПРС, IX наказателен състав и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 20-1030-002333 от 13.03.2020г., издадено от М.
В. М., на длъжност *** при сектор „Пътна полиция“ на ОД МВР – гр.Пловдив, с
което на Х.Р.М., ЕГН:**********, с адрес ***, на основание чл.175, ал.3, пр.1 от
Закона за движението по пътищата е наложено административно наказание – глоба в
размер на 200 лв. /двеста лева/, както и лишаване от право да управлява МПС за
срок от 6 /шест/ месеца, за нарушение на чл.140, ал.1 от Закона за
движението по пътищата;
В жалбата се поддържа, че жалбоподателя не бил обърнал внимание, че
временните му номера били изтекли с един ден, тоест до 29.02.2020г., като иска
наложеното му наказание да бъде отменено. Процесуалният представител на
жалбоподателя – адвокат Г. поддържа жалбата, като сочи, към датата на
установяване на нарушението – 02.03.2020г. не е изтекъл срокът за временна
регистрация на МПС, като поддържа, че 29.02.2020г. и 01.03.2020г. са събота и
неделя, а първия работен ден е 02.03.2020г. – понеделник – датата на съставяне
на АУАН. Алтернативно поддържа, че дори да се приеме, че е извършено
административно нарушение, то в случая биха могли да се приложат предпоставките
на чл.28 от ЗАНН и да бъде прието, че случая е маловажен. Предлага
наказателното постановление да бъде отменено.
Ответната страна – ОД МВР – Пловдив, сектор „Пътна полиция“ не изпраща
представител, в писмено становище посочва, че не са налице съществени
процесуални нарушения, които нарушават правото на защита на жалбоподателя,
както и че фактическата обстановка е изяснена, в административната преписка се
съдържат достатъчни по своя обем, категоричност и безспорност доказателства,
които да доказват вината на жалбоподателя и да обуславят
админстративнонаказателната му отговорност. Предлага наказателното
постановление да бъде потвърдено, а алтернативно - адвокатското възнаграждение
да бъде намелено до минималния размер по Наредба № 1 от 2004г. на Висшия
адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, подадена в
преклузивния срок по ал. 2 от този текст, като препис от наказателното
постановление е връчен на жалбоподателя на 01.04.2020г., видно от приложеното
към наказателното постановление разписка, а жалбата е подадена до РС – Пловдив
чрез РУ – с.Труд при ОД МВР – гр.Пловдив на 01.04.2020г., съгласно отразения
входящ номер. Жалбата също така е подадена от легитимиран субект /срещу който е
издадено атакуваното НП/ , при наличие на правен интерес от обжалване и пред
компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна съдът установи следното:
На 02.03.2020г., около 10:30 часа, гр.Пловдив, на ул.„Георги Бенев“ №
15, свидетелят П.И.П., в качеството му на *** в сектор „Пътна полиция“ при ОД
МВР – гр.Пловдив, осъществявал дейност по контрол на движението, когато
забелязал по същата улица – път, отворен за обществено ползване, движещ се в
посока гр.Карлово МПС – лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег.№ „***“. Свидетелят
П. спрял за проверка същия автомобил и установил, че последното МПС било
управлявано от жалбоподателя Х.Р.М.. Свидетелят П. още констатирал, че срокът
на валидност на свидетелство за регистрация на МПС № *** бил изтекъл на
29.02.2020г., доколкото същото било издадено от 30.01.2020г. и валидно до
29.02.2020г..
С оглед на горното, на място и в присъствието на нарушителя, свидетелят П.
съставил АУАН с бланков № 654572 от 02.03.2020г. срещу Х.Р.М. за нарушение на
чл.141 ал.1 от Закона за движението по пътищата, който АУАН жалбоподателят
подписал, като не отразил възражения. Въз основа същия акт било издадено обжалваното
наказателно постановление за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП.
Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява
по безспорен и категоричен начин от показанията на разпитания в хода на
съдебното следствие свидетел П.И.П.. Последният помни случая, като описва
констатираните факти, включително управлението на описаното МПС от жалбоподател
и изтеклия срок на валидност на свидетелство за регистрация на МПС. Съдът
намира показанията на свидетеля *** за последователни, логични, непротиворечиви
и съответстващи на събраната по делото доказателствена съвкупност и намира
последните за истинни. От същите показания се установява начина на констатиране
извършените нарушения, фактите по същите, както и процедурата по съставяне на
акта.
Горната фактическа обстановка се установява и от писмените доказателства
по делото, а именно – справка база данни КАТ, от която се установява, че свидетелство
за регистрация на МПС № *** било издадено от 30.01.2020г. и валидно до
29.02.2020г..
Следва да се съобразят и разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП, съгласно
която редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до
доказване на противното. Противното в случая не се установява, в светлината на
горепосочените доказателства.
Горната фактическа обстановка по същество не е спорна между страните, не
се оспорва от жалбоподателя.
Относно приложението на процесуалните правила: С оглед изложеното, съдът
след запознаване с приложените по дело АУАН и НП намира, че съставеният
АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, като издадени
от компетентни органи притежаващи нужните
правомощия за тези действия, съгласно така представената Заповед №
8121з-952 от 20.07.2017г. на министъра на вътрешните работи, като за актосъставителя следва да се има предвид и Заповед
№ 317з-3300/13.09.2016г. на директора на ОД МВР – Пловдив, както и разпоредбата
на чл.189, ал.1 от ЗДвП, вр. с чл. 30, ал. 1, т. 5 от ЗМВР. При съставянето на
АУАН и при издаването на НП не са налице съществени нарушения на процесуалните
правила, които да водят до опорочаване на административно - наказателното
производство по налагане на наказание санкция на жалбоподателя. АУАН е издаден
при спазване на императивните изисквания на чл.42 и чл.43 от ЗАНН и не създава
неяснота относно нарушението, която да ограничава право на защита на
жалбоподателя и да ограничава правото му по чл.44 от ЗАНН в три дневен срок от
съставяне на акта да направи и писмени възражения по него. Атакуваното НП
съдържа реквизитите по чл.57 от ЗАНН и в него не съществуват съществени пороци,
водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя. Спазени са и сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
Извода за горното не се променя от факта, че в АУАН като нарушение е
посочен текста на чл.141, ал.1 от ЗДвП. Това е така, доколкото в случая, с
издаване на наказателното постановление, правилно и законосъобразно е приложен
реда на чл.53, ал.2 от ЗАНН, при наличие на всички предпоставки за същото, а
именно – по безспорен начин са установени извършването на нарушението,
самоличността на нарушителя и неговата вина. Не на последно място, не се
установява и допуснато процесуално нарушение, което да нарушава правото на
защита на жалбоподателя, включително – да разбере повдигнатото му
административнонаказателно обвинение още със съставянето на АУАН. В този смисъл
следва да се посочи, че разписния в АУАН текст на чл.141, ал.1 от ЗДвП е текст,
който конкретизира по-общото правило за поведение на чл.140, ал.1 от ЗДвП,
предвиждайки, че за всяко регистрирано
моторно превозно средство или ремарке се издава свидетелство за регистрация с
безсрочна или с временна валидност, което очевидно напълно кореспондира с административнонаказателно
обвинение.
На следващо място съдът намери, че в хода на съдебното следствие, при
преценка на цялата доказателствена съвкупност, се установяват достатъчно данни
за извършено деяние, с което Х.Р.М., ЕГН:**********, с адрес *** виновно е
нарушил разпоредбата на чл.140, ал.1 от Закона за движението по пътищата –
за това че на 02.03.2020г., около 10:30 часа, гр.Пловдив, на ул.„Георги Бенев“
№ 15, по път, отворен за обществено ползване, е управлявал МПС –лек автомобил
„Фолксваген Пасат“ с рег.№ „***“, което не е било регистрирано по надлежния
ред.
В този смисъл по делото несъмнено се установи, че към 02.03.2020г. свидетелство
за регистрация на МПС № *** било с изтекъл срок на валидност, доколкото същото
било издадено от 30.01.2020г. и валидно до 29.02.2020г..
Съдът намери за неоснователно възражението, че към датата на
установяване на нарушението – 02.03.2020г. не е изтекъл срокът за временна
регистрация на МПС, тъй като 29.02.2020г. и 01.03.2020г. са събота и неделя.
Следва да се посочи, че срокът на валидност на свидетелство за регистрация на
МПС не е процесуален срок, при изтичането на който да бъдат отчитани
присъствените и неприсъствени дни. Подобен начин не броене на срока на
валидност на свидетелство за регистрация на МПС не е предвиден като приложим в
закона, още повече за последното липсва и логика, доколкото срокът на валидност
не е такъв за извършване на действие с правно значение пред някакъв орган, а
срок, в който МПС може да бъде ползвано по пътищата, отворени за обществено
ползване. В този смисъл ясно, че използването на МПС не е ограничено само в
присъствените дни, за да не бъдат отчитани неприсъствените такива при пресмятане
момента на изтичане срока на валидност на свидетелство за регистрация на МПС.
Също така съдът намери, че в случая не се констатират основания за
приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Конкретно установеното нарушения, както
и обстоятелствата по същото, разкрива една степен на обществена опасност на
деянието, типична за общия случай на нарушение разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДвП, съобразена от законодателя при въздигане на същото в нарушение.
Процесното нарушение е такова на простото извършване и законодателят е предвидил
обществената опасност на подобно деяние, като последната не е необходимо /и не
е възможно/ да се установява във всеки отделен случай. Също така обществената
опасност на деянието не се определя от това преди колко време е изтекъл срокът
на валидност на свидетелство за регистрация на МПС, още повече в конкретния
случай не става въпрос за следващия ден, а са изминали три дни от изтичане
същия.
При разглеждане въпроса за съответствието на наложеното наказание с
тежестта на нарушението и личността на нарушителя следва да се има предвид, че
съгласно разпоредбата на чл.175, ал.3, пр.1 от Закона за движението по пътищата
- наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок
от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач, който управлява моторно
превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано,
но е без табели с регистрационен номер. В случая наказанието е определено в
минимален размер, като няма данни и не се твърди нарушението да е поредно, нито
други отегчаващи отговорността обстоятелства, поради което следва изводът, че
наказанието отговаря на тежестта на установеното нарушение.
Водим
от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. първо, пред. първо от ЗАНН съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление
№ 20-1030-002333 от
13.03.2020г., издадено от М. В. М., на длъжност *** при сектор „Пътна полиция“
на ОД МВР – гр.Пловдив, с което на Х.Р.М., ЕГН:**********, с адрес ***, на основание
чл.175, ал.3, пр.1 от Закона за движението по пътищата е наложено
административно наказание – глоба в размер на 200 лв. /двеста лева/, както и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 /шест/ месеца, за нарушение на
чл.140, ал.1 от Закона за движението по пътищата;
Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от
получаване на съобщението от страните, че същото е изготвено и обявено, пред
Административен съд – гр.Пловдив, на основанията, предвидени в
Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: (п)
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
И. Й.