Р Е
Ш
Е
Н
И
Е № 260094
гр. ВРАЦА, 07.04.2021
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският окръжен
съд, Гражданско отделение, в публичното заседание на 26.03.2021 г., в състав:
Председател:
ЕВГЕНИЯ СИМЕОНОВА
Членове: ПЕНКА Т.ПЕТРОВА
АНА АНГЕЛОВА
в присъствието на секретар
ВИОЛЕТА ВЪЛКОВА като разгледа докладваното
от съдия СИМЕОНОВА
в.гр.дело N 125 по описа за 2021
год., за да се произнесе
взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл ГПК.
С Решение № 260032/28.01.2021 г. по гр.д.№ 2600/2020 г.
Районен съд-Враца е уважил предявените кумулативно съединени искове от М.В.П., ЕГН **********, против
"Пътстройинженеринг" АД, ЕИК ***, както следва:
- признал е за незаконно и е отменил на основание
чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ дисциплинарното уволнение на М.В.П., за което е
издадена Заповед № 832/18.09.2020 г. на директора на „Пътстройинженеринг“ АД;
- възстановил е на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ М.В.П. на заеманата до уволнението длъжност „***” с код по
НКП ***, при „Пътстройинженеринг“ АД;
-
осъдил е „Пътстройинженеринг“ АД да заплати на М.В.П. следните суми: сумата от 6501,60 лв. на основание чл.344 ал.1 т.3 от КТ във връзка с чл. 225 ал.1 от КТ, представляваща размера на брутното трудово възнаграждение на М.В.П. за периода от 18.09.2020 г. до 27.01.2021 г., в който ищецът е
останал без работа след уволнението, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
08.10.2020 г. до погасяването ѝ, като е отхвърлил предявения иск за горницата до пълния предявен размер
от 9072,00 лева и за периода от 28.01.2021 г. до 18.03.2021 г. като
неоснователен, както и сумата от 815,00 лева на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, представляваща направени разноски в производството
по делото, съразмерно на уважената част от исковете;
- осъдил е ищеца М.В.П. да
заплати на „Пътстройинженеринг“
АД
разноски в размер на 9,44 лв. съразмерно с отхвърлената част от исковете, а
ответникът да заплати държавна такса и разноски в полза на бюджета на съдебната
власт в размер на 534,72 лв.
Постъпила е въззивна жалба вх.№
262030/03.02.2021 г. от "Пътстройинженеринг" АД против
Решение № 260032/28.01.2020
г. по гр.д.№ 2600/2020 г. Районен съд-Враца.
В жалбата се поддържа, че
решението е неправилно и незаконосъобразно. Излагат се съображения, че от деня
на възстановяване на работа на М.В.П., извършено с Решение от 20.07.2020 г. по
гр.д.№ 691/2020 г. на РС-Враца, до 18.09.2020 г. същият е показвал явно
неуважение към работодателя си, злоупотребявал е с доверието му,
разпространявал е поверителни за него сведения, влизал е в конфликти със своите
колеги, показвал е грубо и непристойно отношение, отправял е вербални заплахи
към останалите служители и такива за последващи съдебни действия против
дружеството, правил е опити да дискредитира колегите си и да урони престижа и
доброто име на работодателя чрез пускане на сигнали до държавни органи. Въззивникът-ответник счита тези действия за
нарушение на трудовата дисциплина. Изразява несъгласие с извода на районния
съд, че ищецът е изпълнявал трудовите си задължения. Счита, че прекратяването
на трудовото правоотношение е извършено при спазване на разпоредбите на трудовото
законодателство.
Моли за отмяна на постановеното
решение и присъждане на направените по делото разноски.
С Определение № 260181/11.03.2021
г. ОС-Враца е оставил без разглеждане като процесуално недопустима, поради
липсата на правен интерес, въззивна жалба вх.№ 262030/03.02.2021 г. на
"Пътстройинженеринг" АД против Решение № 260032/28.01.2020 г. по гр.д.№ 2600/2020 г. на Районен
съд-Враца в частта, в която е отхвърлен частично предявения от М.В.П. иск с правно
основание чл.344, ал.1, т.3 вр. чл.225, ал.1 КТ за разликата над уважения размер на
обезщетението за оставане без работа от 6501,60 лв. до пълния предявен размер от 9072,00 лева и за
периода от 28.01.2021 г. до 18.03.2021 г,. и е
прекратил производството по в.гр.д.№
125/2021 г. по описа на ОС-Враца в тази част. В останалата част жалбата е
процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в рамките на
законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК и срещу обжалваем съдебен акт.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е
постъпил отговор вх.№ 262767/15.02.2021 г. от въззиваемия-ищец М.В.П.,
чрез пълномощника му адв.Л.В., в който се изразява становище за неоснователност
на подадената въззивна жалба от "Пътстройинженеринг" АД.
Излагат се съображения за
правилност, обоснованост и законосъобразност на обжалвания съдебен акт. Посочва
се, че районният съд в съответствие със събраните по делото доказателства е
приел, че работодателят е наложил дисциплинарното наказание без да е спазил
процедурата по чл.193, ал.1 КТ, тъй като в поисканото обяснение посочените
нарушения не са индивидуализирани по обективни признаци в степен, достатъчно
ясна за ищеца да разбере в извършването на какво дисциплинарно нарушение е
обвинен и да изложи своята защитна теза. Изтъква се, че не е налице и съответствие
по отношение на вменените на ищеца нарушения
в поисканите му обяснения и посочените основания за прекратяване на
трудовото правоотношение в Заповед № 832/198.09.2020 г. Изразява се съгласие с
изводите на първоинстанционния съд за немотивираност на заповедта за уволнение,
водеща до невъзможност на ищеца да разбере за какво е наказан. В тази насока се
излагат и подробни правни съображения, като се извършва и позоваване на
практика на ВКС.
Въззиваемият-ищец моли въззивната
жалба да бъде оставена без уважение, а решението на ВРС да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно.
Подадена е и въззивна жалба вх.№ 262249/05.02.2021 г. от М.В.П., чрез
пълномощника му адв.Л.В., против Решение № 260032/28.01.2020 г. по гр.д.№ 2600/2020 г. Районен съд-Враца в частта, в
която е отхвърлен като неоснователен иска по чл.344, ал.1, т.3 вр. чл.225, ал.1 КТ за заплащане на обезщетение за принудителна безработица за разликата над
6501,60 лв. до пълния предявен размер от 9072,00 лв. за периода 28.01.2021 г. –
18.03.2021 г., както и в частта относно разноските.
Навеждат се доводи, че и след приключване на
първоинстанционното производство въззивникът-ищец продължава да е безработен и
без доходи. Иска се решението да бъде отменено в обжалваната част и
претендираното обезщетение за принудителна безработица да бъде присъдено в
пълния предявен размер.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил отговор на
жалбата от въззиваемия-ответник "Пътстройинженеринг" АД.
Въззивна жалба вх.№ 262249/05.02.2021 г. е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в срока по чл.259, ал.1 ГПК
и срещу обжалваем съдебен акт.
При извършената служебна проверка по реда на чл.269,
изр.1 ГПК, въззивният съд констатира, че обжалваният съдебен акт е валиден и
допустим.
За да се произнесе по правилността на първоинстанционното
решение, настоящият съдебен състав взе предвид следното:
Районен съд-Враца е сезиран с искова молба на М.В.П., с която против "Пътстройинженеринг" АД са предявени обективно съединени искове с правно основание по чл. 344, ал.1, т.1, 2 и 3 във
връзка с чл.225, ал.1 КТ за отмяна на уволнение, възстановяване на заемана
длъжност и заплащане на обезщетение за времето през което служителят е останал
без работа, вследствие на незаконно уволнение.
В исковата молба се твърди, че по силата на трудов договор № 730/11.04.2019 г. ищецът е работил
в ответното дружество на длъжност "***" с код по
НКП ***, с място на работа: „Пътстройинженеринг“ АД, гр. Враца, Строителна
Д-СТ-АБ ***, с основно трудово възнаграждение 1500 лв. Посочва се, че със Заповед №791/10.02.2020 г., считано от 10.02.2020
г., работодателят е прекратил трудовото правоотношение, на основание чл.328,
ал.1, т.2, пр.второ КТ вр.с чл.329, ал.1 КТ и Протокол на комисия за подбор на
персонала. Сочи, че с влязло в законна сила Решение по гр.д. № 691/2020 г. по описа на РС-Враца, съдът е отменил посочената заповед и е възстановил ищеца на заеманата от него длъжност.
Съдът е уведомил ищеца със съобщение от 11.08.2020 г., че има право да се яви
на работа за заемане на длъжността, на която е възстановен, в двуседмичен срок
от получаване на съобщението. Ищецът твърди, че е подал няколко заявления за
явяване на работа, както следва: вх. №53/12.08.2020 г.; вх. №54/13.08.2020 г. и
вх. №60/14.08.20 г., към което приложил поисканите от работодателя с писмо с
изх.№127/13.08.20 г. медицинско свидетелство за работа и свидетелство за
съдимост за работа.
Твърди се, че със Заповед № 832/18.09.2020 г. ищецът М.П.
е уволнен дисциплинарно. Като правно основание за налагане на най-тежкото
дисциплинарно наказание е посочена разпоредбата на чл. 190, ал. 1, т. 4 КТ - злоупотреба с доверието
на работодателя или разпространяване на поверителни за него сведения.
Ищецът счита заповедта за немотивирана, незаконосъобразна и неправилна. Поддържа, че налагането
на дисциплинарното наказание не е извършено по предвидената в КТ процедура, не
е спазена императивната разпоредба на чл.193, ал.1 КТ и за описаните в
заповедта нарушения работодателят не е изслушал и изискал писмени обяснения от
работника. Твърди, че Заповед № 143/25.08.2020 г., с която на ищеца е наложено
дисциплинарно наказание „забележка“, е обжалвана пред Районен съд - Враца, по
описа на който е образувано гражданско дело № 2272/2020 г., като производството
по делото е висящо. Изтъква, че в мотивите на процесната заповед работодателят не е обсъдил
постъпилото на 09.09.2020 г. обяснение от ищеца, тъй като същото не касае
нарушения, за които е ангажирана дисциплинарната отговорност на работника. За
сочените в дисциплинарната заповед нарушения работодателя не е поискал
обяснения преди нейното издаване. Намира, че в случая е приложима
разпоредбата на чл.193, ал.2 от КТ и съдът следва да отмени обжалваната
заповед, без да разглежда спора по същество, тъй като работодателят не е спазил
нормативно вменените му задължения, преди да наложи дисциплинарно наказание да
изслуша работника или да приеме писмените му обяснения и да събере и оцени
посочените доказателства.
На следващо място сочи, че Заповед № 832/18.09.2020 г.
не е мотивирана, каквито са императивните изисквания на закона - чл.195, ал.1 КТ. Работодателят не е посочил за кое от двете основания по чл.190, ал.1, т.4 КТ е ангажирал дисциплинарната отговорност на работника - дали за нарушения по
предложение първо - „злоупотреба с доверието на работодателя“, или за нарушения
по предложение второ - „Разпространяване на поверителни сведения“. Не е описал
фактите и обстоятелствата, при които са извършени твърдените нарушения, кои разпоредби са нарушени с
тези действия и с какъв акт същите тези разпоредби са вменени като трудови
задължения на работника, не е посочил времето на извършване на всяко едно от
описаните нарушения. Намира, че не са преценени и законовите критерии по
смисъла на чл.189, ал.1 от КТ, а именно - тежестта на посочените нарушения, обстоятелства, при които са извършени и
поведението на работника. Твърди, че не е нарушавал трудовите си задължения и
дисциплина и не е извършил посочените в процесната заповед действия,
незаконосъобразно и неправилно квалифицирани от работодателя като нарушения.
Сочи, че стриктно е изпълнявал задълженията си, произтичащи от трудовия му
договор и характеристика, не е злоупотребил с доверието на работодателя, не е
отправял заплахи към служители на фирмата и такива за съдебни дела спрямо
дружеството; не е „унищожавал“ документи с издател „Пътстройинженринг“ АД, нито
е уронил престижа, доброто име на ответното дружество и не го е злепоставил
пред трети лица и клиенти; добросъвестно стриктно и своевременно е изпълнявал
трудовите си задължения, като не е имал непристойни прояви, изразяващи се в
ругатни и буйство.
Счита освен това, че подписът, положен за работодател
в процесната заповед, не е изпълнен от изпълнителния директор Т. П. П., а от
друг служител на ответното дружество, което не посоченото за работодател лице.
Твърди се, че в резултат на извършеното уволнение,
ищецът е безработен, поради което претендира обезщетение в размер на 9000 лв.
за принудителна безработица за максимално определения в закона срок от шест
месеца - от 18.09.2020г. до 18.03.2021г., ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от датата на подаване на иска в съда, до окончателното изплащане.
С оглед на тези съображения моли съда да отмени
Заповед № 832/18.09.2020 г., с която му е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и е прекратено трудовото му
правоотношение, като немотивирана, незаконосъобразна и неправилна, издадена в
нарушение на установената в закона процедура по ангажиране на дисциплинарната
отговорност на работника; да го възстанови на длъжността, която е заемал преди
уволнението -„***“ код по НКП *** и да осъди ответното дружество
„Пътстройинженеринг“ АД, гр***, да му заплати сумата от 9000 лв., представляваща
обезщетение по чл. 225 КТ за принудителна безработица, считано от датата на
прекратяване на трудовото правоотношение - 18.09.2020 г. до 18.03.2021 г.,
ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаването на исковата
молба в съда до окончателното изплащане. Претендира разноски.
В съдебно заседание на 27.01.2021
г. първоинстанционният съд е допуснал на основание чл.
214, ал. 1 ГПК изменение на предявения иск по чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225,
ал. 1 КТ чрез неговото увеличение, като същият се счита за предявен за сумата
от 9072,00 лева вместо първоначално претендирания размер от 9000,00 лева.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника „Пътстройинженеринг“ АД, в който не се оспорват
изложените в исковата молба обстоятелства, че ищецът М.В.П. е бил в трудови правоотношения с дружжеството и заемал длъжност „***“ *** съгласно трудов договор от
11.04.2019 г., както и че със Заповед от 10.02.2020 г. П. е бил съкратен от заеманата от него длъжност, като с решение на PC - Враца от
20.07.2020 г., постановено по гр.д. №
691 от 2020г., е възстановен на предишната си работа.
Твърди, че от деня на възстановяването му на заеманата от
него длъжност до 18.09.2020 г. - деня на връчване на заповедта за дисциплинарно
уволнение, М.П. ежедневно пускал доклади и искания до дружеството и не изпълнявал писмени разпореждания на работодателя,
вкл. Заповед № 131/14.08.2020 г., издадена от изпълнителния директор и
прокуриста на „Пътстройинженеринг“ АД за явяване на работа на 15.08.2020 г. За
периода от 14.08.2020 г. до 25.08.2020 г., когато му е наложено дисциплинарно
наказание „забележка“, е нарушавал
трудовата дисциплина, не спазвал определеното работно време, а и също не го
уплътнявал, отказвал да
работи, идвал и си тръгвал от работа, когато сам преценявал, седял на стол на сянка под дърво в базата в *** и
демонстративно отказвал да извършва всякакви действия, свързани с работния
процес. За посочените нарушения на трудовата дисциплина му били поискани писмени обяснения, като
основание за търсене на негова отговорност и му било наложено дисциплинарно
наказание „забележка“. Независимо от това наказание, ищецът влизал в личностни
конфликти със своите колеги, като показвал грубо и непристойно отношение, отправял вербални заплахи към служители от
администрацията на дружеството и такива за последващи съдебни действия спрямо
дружеството и в частност служители на дружеството, правил опит да дискредитира колегите и да урони престижа и доброто име на
работодателя чрез пускане на сигнали до държавни органи. Всички тези действия
на М.П. довели до нарушение на трудовата дисциплина, изразяващи се в нелоялно
отношение, незачитане на доброто име и злепоставяне пред трети лица на
дружеството - работодател.
Ответникът оспорва твърденията на М.П., че стриктно е изпълнявал
задълженията си, произтичащи от трудовия му договор и характеристика, че не е злоупотребил с доверието на работодателя и не е отправял заплахи към служители на фирмата за
завеждането на съдебни дела спрямо дружеството. Сочи, че понастоящем М.П. води
две съдебни производства пред PC - Враца срещу „Пътстройинженеринг“ АД и е
завел иск пред КЗД срещу дружеството за дискриминация по признак „политическа
принадлежност“. Твърди, че Заповед № 832/18.02.2020г. е подписана от работодателя. Претендира
присъждане
на разноски.
Пред първоинстанционния съд са приети писмени
доказателства и е допусната и изслушана съдебно-счетоводна експертиза. Пред
въззивната инстанция на основание чл.266, ал.2, т.2 ГПК са събрани допълнителни
доказателства чрез констатации в оригиналите на трудовата книжка и
регистрационната карта на ищеца в Д"БТ"Враца.
След като обсъди събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната пълнота, във връзка с наведените от страните доводи,
настоящият съдебен състав намира следното:
І.
По иска с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ:
Между страните не се спори, че са били в трудово правоотношение по силата на трудов договор № 730/11.04.2019 г., като ищецът е заемал
длъжността „***“ с код по НКП ***, с място на работа: „Пътстройинженеринг“ АД,
гр. Враца, Строителна Д-СТ-АБ *** и основно трудово
възнаграждение 1500 лв. Безспорно
е и обстоятелството, че със Заповед №791/10.02.2020 г., считано от 10.02.2020 г., работодателят е
прекратил трудовото правоотношение, на основание чл.328, ал.1, т.2, пр.второ КТ – поради съкращаване на щата, но тази заповед е била
отменена с Решение №
413/20.07.20 г. по гр.д. №691/20 г. на PC – Враца и ищецът е възстановен на заеманата длъжност. От събраните по делото
доказателства се установява, че на 11.08.2020 г. ищецът е получил съобщение от РС Враца за явяване на работа
в двуседмичен срок от получаването му, както и че същият е депозирал три заявления до ответника за явяване на
работа - с вх. №53/12.08.2020 г.; вх. №54/13.08.2020 г. и вх. № 60/14.08.20 г.,
като към последното са приложени изисканите от работодателя с писмо с изх.
№127/13.08.20 г. медицинско свидетелство за работа и свидетелство за съдимост
за работа.
Не се спори, че след възстановяването на
ищеца на работа, трудовото правоотношение на страните е прекратено отново със Заповед № 832/18.09.2020 г. на изп.директор на
дружеството-работодател на основание чл.190, ал.1, т.4 КТ – поради наложено наказание "Дисциплинарно уволнение". В заповедта
като фактически обстоятелства, свързани с извършено нарушение от ищеца, се
сочат: съществуването на трудово
правоотношение между страните; първоначалното прекратяване на това
правоотношение; признаването на прекратяването за незаконосъобразно и
възстановяването на ищеца на работа със съдебно решение; извършването на
нарушения на трудовата дисциплина след възстановяването на работа, за които на
ищеца е наложено дисциплинарно наказание "Забележка" със заповед от
25.08.2020 г.; отправянето на покана-искане от 31.08.2020 г. за даване на обяснения относно нарушения на
трудовата дисциплина, вкл. и такива, засягащи доверието на работодателя;
депозирането на обяснения от М.П. на 09.09.2020 г. Като мотиви за налагане на
наказанието в заповедта се сочи, че М.В.П. е извършил нарушения на трудовата
дисциплина, които се изразяват в отказ от работа, тенденциозно седене на
сгъваем стол под сянката до кантара и неизпълнение на задълженията си като ***.
Посочени са също и злоупотреба с доверието на работодателя, изразяващо се в
неспазване на етични правила в отношенията между колегите в дружеството;
отправяне на вербални заплахи към служители и такива за последващи съдебни
действия спрямо дружеството; унищожаване на официални документи с издател
"Пътстройинженеринг" АД. Сочи се, че с това свое поведение М.П.
показва явно непристойни действия, които се изразяват в ругатни, буйство,
невъзпитаност и други прояви. Като мотив за налагане на наказанието е изложен и
опит за се дискредитират колеги и да се урони престижа и доброто име на
работодателя, като в тази връзка се пускат измислени сигнали до държавни
органи. Според изложеното в заповедта, всички тези действия представляват
нелоялно отношение към работодателя, незачитане на доброто му име и
злепоставяне пред трети лица, клиенти на дружеството.
От приложеното заверено копие от личното трудово досие на
ищеца е видно, че преди прекратяването на трудовото правоотношение
работодателят е изпратил покана изх.№ 145/31.08.2020 г. до М.П., с която се
иска да даде писмено обяснение по следните въпроси: 1. Защо системно нарушава трудовата дисциплина посредством
напускане на работното място без заповед на изпълнителния директор?; 2. Защо разпространява информация, че не му е осигурено транспортно обслужване?; 3. Защо твърди, че не знае какъв е електронният адрес на ответника?; 4. Защо твърди, че по
отношение на него е налице грубо отношение от страна на охраната на дружеството?; 5.Защо е скъсал служебни документи и е отправял заплахи
за последващи съдебни действия спрямо дружеството?
Тази покана е връчена на ищеца на
03.09.2020 г. и същият е депозирал писмено обяснение вх.№ 131/09.09.2020 г. по
зададените му въпроси.
При така възприетата фактическа
обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:
Дисциплинарната
отговорност е отговорност за виновно неизпълнение на задълженията на работника
или служителя по индивидуалното му трудово правоотношение с работодателя. Тази
отговорност се реализира чрез налагане на предвидено в закона дисциплинарно
наказание, след като бъдат изслушани или приети обясненията на работника или
служителя по отношение на дисциплинарното нарушение и въз основа на мотивирана
заповед, в която се посочват нарушителя, нарушението и кога е извършено,
наказанието и законният текст, въз основа на който се налага. Тежестта на
доказване на законосъобразността на наложеното дисциплинарно наказание лежи
върху работодателя.
В конкретния случай, на първо място страните спорят по
въпроса дали при налагане на дисциплинарното наказание е спазена разпоредбата
на чл.193, ал.1 КТ, която задължава
работодателя преди налагане на
дисциплинарното наказание да изслуша работника или служителя или да приеме
писмените му обяснения и да събере и оцени посочените доказателства. Съгласно
практиката на касационната инстанция, работодателят
не е длъжен да уведоми работника или служителя за наличието на висящо
дисциплинарно производство, нито да му съобщи какво дисциплинарно наказание
може да му бъде наложено. Работодателят не е длъжен също така в искането за
обяснения и в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание да посочи всички
обективни и субективни елементи на изпълнителното деяние, нито да посочи кои
факти е приел за установени, а е достатъчно нарушението на трудовата дисциплина
да е посочено по ясен и разбираем за работника начин /
в този смисъл - Решение № 722/2011 г. по гр. д. № 518/2009 г. ІV г. о.
ВКС, Решение № 8/01.04.2011г. по гр.д. № 1035/2009 г., ІV г.о., ВКС, Решение
№ 68/2014 г. по гр. д. № 3145/2013 г. ІV г. о. ВКС, Решение № 270/2013 г. по гр. д. № 1328/2012 г. ІV г. о.
ВКС, Решение № 124 от 23.06.2020 г. на ВКС по гр. д. № 3709/2019 г., IV г. о.,
ГК и др./. Това означава, че искането и
вземането на устни или писмени обяснения не е подчинено на никакви формални
изисквания, а е достатъчно работникът или служителят да може да
индивидуализира фактическите белези на събитието /повода/, дало основание на
работодателя да изследва и проверява наличието на елементите от фактическия
състав на чл.186 КТ – виновно неизпълнение на трудовите задължения.
В конкретния случай, в писмото на работодателя, с което
се искат писмени обяснения, не е извършена достатъчна индивидуализация по
обективни признаци /време, място и начин на извършване/ на нарушенията, но от
обясненията на ищеца може да бъде направен извод, че той все пак се е
ориентирал в обстоятелствата, за които му се искат обяснения.
При съпоставка на съдържанието на писмото на работодателя за даване на писмени
обяснения и Заповед № 832/18.09.2020 г. обаче е видно, че за част от посочените
в заповедта нарушения не
е предоставена възможност на ищеца да даде устни или писмени обяснения преди
налагането на дисциплинарното наказание, съгласно изискването на чл. 193, ал. 1 от КТ, а именно: отказ от работа, тенденциозно седене на
сгъваем стол под сянката до кантара и неизпълнение на задълженията си като ***;
показване на явно непристойни действия, които се изразяват в ругатни, буйство,
невъзпитаност и други прояви; опит да се дискредитират колеги и да се урони
престижа и доброто име на работодателя чрез пускане на измислени сигнали до
държавни органи. Според съдебната практика на ВКС, залегнала в Решение №
379/24.06.2010 г. по гр.д.№ 410/2009 г., ІV г.о., ВКС, Решение № 262/27.09.2013
г. по гр.д.№ 2567/2013 г., ІV г.о., ВКС, обстоятелството, че работодателят не е
поискал обяснения за някои от дисциплинарните нарушения, посочени в заповедта
за уволнение, не дава основание за приложение на чл.193, ал.2 КТ, а в този
случай съдът разглежда по същество спора за законност на наказанието за
нарушенията, за които са поискани обяснения.
При изложените съображения и цитираната съдебна практика,
настоящият съдебен състав намира, че преди да наложи дисциплинарното наказание
работодателят е спазил разпоредбата на чл.193, ал.1 КТ и е изискал писмени
обяснения от ищеца, но е допуснал нарушение, изразяващо се в липса на пълно съответствие по отношение на
вменените на ищеца нарушения в
поисканите му обяснения и посочените основания за прекратяване на трудовото
правоотношение в Заповед № 832/198.09.2020 г. Това нарушение обаче не води до приложение на ал.2 на чл.193 КТ по
отношение на цялата заповед за налагане на дисциплинарно наказание.
На второ място, страните спорят по въпроса дали при налагането на
дисциплинарното наказание са спазени изискванията на чл.195, ал.1 КТ за
издаване на мотивирана писмена
заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението и кога е извършено,
наказанието и законният текст, въз основа на който се налага.
Настоящият съдебен състав споделя
изложените от районния съд мотиви, че посочената норма е императивна и въвежда
задължителни реквизити, чиято липса води до незаконосъобразност на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание. Изискването за мотивиране
е въведено
с цел преценка на изискването за еднократност на наказанието, за съобразяване
на сроковете по чл.194 КТ и за осигуряване възможност на наказания работник или
служител да се защити ефективно. Липсата на изискуемите се от закона реквизити в заповедта за налагане на
дисциплинарно наказание е толкова съществено, че то не може да бъде санирано в
хода на съдебния спор, тъй като се касае до задължително спазване на предвидена
в закона форма. Освен това липсата на мотиви в заповедта за дисциплинарно
наказание прави невъзможен и съдебния контрол при оспорване на наказанието.
В конкретния случай
работодателят-ответник не е спазил изискванията на чл.195, ал.1 КТ при издаване
на заповедта за дисциплинарно наказание. Част от нарушенията, за които е наложено
уволнението, са посочени в заповедта най-общо, без каквито и да са
индивидуализиращи белези относно конкретните действия на ищеца – напр. злоупотреба с доверието на работодателя, изразяващо се в
неспазване на етични правила в отношенията между колегите в дружеството; отправяне на вербални заплахи към служители и
такива за последващи съдебни действия спрямо дружеството; опит да се дискредитират колеги и да се урони
престижа и доброто име на работодателя чрез пускане на измислени сигнали до
държавни органи; унищожаване на официални документи с издател
"Пътстройинженеринг" АД. Липсват мотиви по отношение на всяко едно от посочените в заповедта
нарушения, в какво конкретно се изразяват те, при какви обстоятелства са извършени, по отношение на кои колеги, кои правила и задължения
на трудовата дисциплина са нарушени и т.н. Конкретизирани са бездействия - отказ от работа, тенденциозно седене на
сгъваем стол под сянката до кантара и неизпълнение на задълженията на ищеца
като ***, но както бе посочено за тези бездействия не са изисквани обяснения от
работника. Тук следва да бъде отразено, че обосновката на работодателя за конкретни
факти, поради които е издадена заповедта за уволнение, може да бъде формулирана
и в друг документ, към който препраща заповедта и който е известен на работника
или служителя. В случая липсва такова препращане към друг документ и не се
навеждат твърдения относно съществуването на такъв.
По отношение на всички посочени нарушения липсва каквато
и да е конкретизация относно момента на извършването им. Допустимо е когато
дисциплинарното нарушение е осъществявано в определен период и спецификата на изпълняваната
работа не позволява откриване на точния ден и час на извършването му, а контролирането
е възможно само като краен резултат, изискванията на чл.195, ал.1 КТ да бъдат
изпълнени и с посочване на периода на извършването. Когато нарушението се
изразява в бездействие – напр. неизпълнението на възложени трудови функции е
продължавало в определен период, също е допустимо мотивирането на заповедта да
бъде изпълнено с посочване на момента на откриването му. В случая не са
посочени нито точен момент, нито период, нито момент на откриването на
дисциплинарните нарушения.
Предвид
гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че дисциплинарното уволнение
на ищеца следва да бъде отменено само поради установеното по делото нарушение
от страна на работодателя на императивната разпоредба на чл.
195, ал. 1 от КТ, без да е необходимо да бъде разглеждан по същество спора за законност на наказанието
за посочените в заповедта дисциплинарни нарушения, за които са поискани
обяснения.
Като е достигнал до същия извод за незаконност на
уволнението и е уважил предявения иск с правно основание чл.
344, ал. 1, т. 1 КТ, районният съд е постановил правилен и законосъобразен
съдебен акт, който следва да бъде потвърден в тази част.
ІІ. По иска с правно основание чл.
344, ал.1, т.2 КТ:
Основателността на този иск се обуславя от незаконността на уволнението. Страните не спорят, че
съществувалото между тях трудово правоотношение е имало безсрочен характер.
Съгласно сключения трудов договор, страните са уговорили изпитателен срок в
полза на работодателя – до 11.10.2019 г., като видно от данните по делото,
ищецът е продължил да изпълнява трудовите си функции при работодателя и след
този срок.
Във въззивната жалба на
"Пътстройинженеринг" АД не се навеждат доводи, касаещи тази искова
претенция, по които съдът да дължи произнасяне съгласно разпоредбата на чл.269,
изр.2 ГПК. Ето защо първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно и в частта, в която е уважен този иск.
ІІІ. По иска с правно основание чл.344, ал.1, т.3 вр.
чл.225, ал.1 КТ.
За да бъде уважен предявения иск за присъждане на
обезщетение за оставане без работа, в тежест на ищеца е да докаже фактът на
безработица, продължила в шестмесечен период след незаконното уволнение. В
случая исковата претенция е доказана чрез служебна констатация в оригинала на
трудовата книжка на ищеца, от която е видно, че в посочения период липсва
вписване на последващо трудово правоотношение, както и чрез доказателства за
регистрацията му в Дирекция "Бюро по труда", гр.Враца.
От заключението на изслушаната пред районния съд
съдебно-счетоводна експертиза се установява, че размерът на претендираното от ищеца обезщетение по чл.
225, ал. 1 КТ за периода от 18.09.2020 г. до 18.03.2021 г. представлява брутна
сума в размер на 9072 лева. Посочено е, че размерът на обезщетението е изчислен
съгласно условията на чл. 228, ал. 1 КТ и чл. 17, ал. 1 НСОРЗ, като за база при
изчислението е взето предвид брутното трудово възнаграждение на ищеца за м.
октомври 2019 г. в размер на 1512 лв.
Районният съд е отхвърлил иска частично, тъй като към
момента на приключване на устните състезания пред първата инстанция,
шестмесечният срок все още не е бил изтекъл. Към момента на разглеждане на
спора пред въззивната инстанция, този срок вече е изтекъл, безработицата е
продължила до края му и с оглед на тези новонастъпили факти жалбата на М.П. се
явява основателна и решението на ВРС следва да бъде отменено в частта, в която
е отхвърлен предявения иск с правно основание чл.225, ал.1 КТ за разликата над уважения
размер от 6 501,60 лева до пълния предявен размер от 9 072,00 лв. и за периода
от 28.01.2021 год. до 18.03.2021 год. Вместо това следва да бъде постановено
решение, с което да бъде присъдено обезщетение от още 2 570,40 лева за периода
от 28.01.2021 год. до 18.03.2021 год., ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от датата на предявяване на иска - 08.10.2020 год. до
окончателното й изплащане.
ІV.
По разноските.
С оглед изхода на спора пред въззивната инстанция и
пълното уважаване на исковете, деловодните разноски следва да бъдат поети
изцяло от ответника съгласно чл.78, ал.1 ГПК. При това положение
първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено в частта, в която "Пътстройинженеринг"
АД е осъдено да заплати на М.П. деловодни разноски в размер на 815,00 лева и
отменено в частта, в която М.П. е осъден да заплати на дружеството сумата 9,44
лева, представляваща деловодни разноски за първата инстанция, съразмерно с
отхвърлената част от исковете. Вместо това на ищеца следва да бъде присъдена
сумата 85,00 лева, представляваща разликата между пълния размер на направените
пред първата инстанция разноски за адвокатско възнаграждение от 900,00 лева и
присъдените от районния съд деловодни разноски в размер на 815,00 лева. На М.П.
следва да бъдат присъдени и направените пред настоящата съдебна инстанция
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 900,00 лева.
С оглед допълнително присъдения пред настоящата инстанция
размер на обезщетението по чл.225, ал.1 КТ, "Пътстройинженеринг" АД следва
да бъде осъдено да заплати в полза на бюджета на съдебната система по сметка на
Окръжен съд-Враца сумата 102,82 лева, представляваща 4% държавна такса върху
допълнително уважената част от оценяемия иск, както и по сметка на Районен
съд-Враца сумата 45,34 лева, представляваща възстановяване на направените от
бюджета на този съд разходи за счетоводна експертиза в пълен размер.
Водим от горното, Врачанският окръжен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 260032/28.01.2021 год. по гр.д.№ 2600/2020 год.
на Врачанския районен съд в частта,
в която е отхвърлен предявеният от М.В.П., ЕГН **********, против
"Пътстройинженеринг" АД, ЕИК ***, иск с правно
основание чл.344, ал.1, т.3 вр. чл.225, ал.1 КТ за разликата над уважения
размер от 6501,60 лева до пълния предявен размер от 9072,00 лева и за периода
от 28.01.2021 год. до 18.03.2021 год., както и в частта, в която М.В.П. е осъден да заплати на
"Пътстройинженеринг" АД сумата 9,44 лева, представляваща деловодни
разноски за първата инстанция, съразмерно с отхвърлената част от исковете, и
вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА на основание чл.344, ал.1, т.3, във вр.чл.225, ал.1 КТ "Пътстройинженеринг" АД, ЕИК ***, ДА ЗАПЛАТИ на М.В.П.,
ЕГН **********, сумата от още 2570,40 лева, представляваща обезщетение за оставане без работа в резултат на
незаконното уволнение за периода от 28.01.2021 год. до 18.03.2021 год.,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 08.10.2020 г.
до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА "Пътстройинженеринг" АД, ЕИК ***, ДА ЗАПЛАТИ на М.В.П.,
ЕГН **********, сумата 85,00 лева, представляваща разликата между пълния размер на
направените пред първата инстанция разноски за адвокатско възнаграждение от 900,00
лева и присъдените от районния съд деловодни разноски в размер на 815,00 лева,
както и сумата 900,00 лева,
представляваща направени пред въззивната инстанция разноски за адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА "Пътстройинженеринг" АД, ЕИК ***, ДА ЗАПЛАТИ в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд-Враца държавна
такса върху допълнително присъденото обезщетение по чл.225, ал.1 КТ в размер на
102,82 лева, както и по сметка на Районен съд-Враца сумата 45,34 лева,
представляваща възстановяване на направените от бюджета на този съд разходи за
счетоводна експертиза в пълен размер.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260032/28.01.2021 год. по гр.д.№ 2600/2020
год. на Врачанския районен съд в
останалата част.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ
в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател:........... Членове:1.......... 2..........