№ 492
гр. София , 29.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ в публично заседание
на двадесет и пети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Теодора Кръстева
Членове:Ивайло Младенов
Светлин Михайлов
при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова
като разгледа докладваното от Теодора Кръстева Въззивно търговско дело №
20211001000423 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 258 от ГПК.
С решение № 1313 от 10.09.2020 г. по т. д. № 1455 от 2018 г., СГС, ТО,
15 състав е отхвърлил предявените от „Булкомерс КС“ ООД, ЕИК *********
срещу „Безконтактни мултиплексорни вериги“ ЕООД, ЕИК *********
частичен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 2 вр. с чл. 82 ЗЗД за сумата
от 4 995 700 лв., представляваща обезщетение за пропуснати ползи на ищеца
от неизпълнение на задължения на ответника по договор за покупко –
продажба на оръжие, боеприпаси и снаряжение от 31.01.2014 г., произтичащи
от невъзможността на ищеца да получи доходи от изпълнението на договор
от 07.05.2014 г. сключен с „Българска индустриална инженерингова
компания“ ЕООД и частичен осъдителен иск с правно основание чл. 86, ал. 1,
изр. 1 ЗЗД за сумата от 367 857, 25 лв. – лихва за забава, изтекла върху
главното вземане в периода от 17.06.2014 - 08.04.2015 г.
Недоволен от решението е останал „Булкомерс КС“ ЕООД, който го
обжалва с доводи за неправилност и необоснованост.
1
Противопоставя се на изложените от съда мотиви, че исковете са
погасени по давност с оглед разпоредбата на чл. 111 ЗЗД с доводите, че
имуществените вреди подлежащи на обезщетяване по чл. 82 ЗЗД, макар и
предвидими, не са изначално известни на страните и поради това, приложима
е общата пет годишна давност по чл. 110 ЗЗД.
Твърди, че в случая, конкретната вреда е настъпила на 28.05.2014 г.
датата на която е получена от ответника нотариалната покана, с която
„Българска индустриална инженерингова компания“ ЕООД разваля договора
с ищеца, сключен на 07.05.2014 г. и от тази дата е започнал да тече
давностния срок.
Поддържа, че съдът не се е произнесъл по предявения в условията на
евентуалност иск за присъждане на обезщетение за непозволено увреждане,
изразяващо се в пропусната полза от неправомерното обявяване на договора
между страните за нищожен.
Излага становището, че наличието на договорна връзка, не може да
дерогира правото на страната, да претендира обезщетение на деликтно
основание. Вредата била резултат от противоправното действие на ответника,
който с поведението си е станал причина за разваляне на правоотношението
между „Българска индустриална инженерингова компания“ ЕООД и
„Булкомерс КС“ ЕООД, вследствие на което ищецът е пропуснал приход от 5
025 700 лв., представляващ разликата между придобитата цена на стоките по
договора от 31.01.2014 г. и продажната им цена по договора от 07.05.2014 г.
Оспорва съображенията на съда, че възраженията на ответника срещу
размера на претендираните искове се явяват частично основателни, тъй като
датите на сключване на договорите, изключват обективната възможност,
ответникът към датата на сключване на договора с ищеца, да предвиди, че
ищецът може да сключи договор с друго лице за продажба на същите стоки на
цена, три пъти по – висока, от тази по договора с ответника. Твърди, че тези
изводи на съда противоречат на константната съдебна практика, според която
предвидомостта се отнася до настъпването на вредите, а не до размера им.
Позовава се на влязлото в сила решение № 1878/ 31.07.2017 г. по т. д. №
2000/ 2017 г. по описа на САС, ТО, 6 състав, което установява със сила на
2
присъдено нещо между страните фактите относно противоправното
прекратяване на договора от страна на ответника, посредством обявяването
му за нищожен и настъпилата като резултат от това действие, вреда за ищеца.
Производството е образувано и по подадена от „Булкомерс КС“ ООД
частна жалба срещу определение № 260 568/ 26.01.2021 г. по т. д. № 1455 от
2018 г., СГС, ТО, 15 състав, с което са оставени без уважение молбите на тази
страна за допълване на постановеното решение и за изменение на същото в
частта за разноските.
Твърди се, че определението е неправилно и следва да бъде отменено.
Въззиваемата страна „Безконтактни мултиплексорни вериги“ ЕООД
оспорва жалбите. Моли атакуваните съдебни актове, да бъдат потвърдени.
Подробни съображения са изложени в отговора по чл. 262 ГПК.
Съдът констатира, че жалбата е подадена в срока по чл. 259 от ГПК от
легитимирана да обжалва страна в процеса, обуславяща правен интерес от
обжалването и е процесуално допустима, поради което следва да се разгледа
по същество.
Съдът, като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото,
намира за установено следното:
С решение № 1878/ 31.07.2017 г. по т. д. № 2000/ 2017 г. по описа на
САС, ТО, 6 състав „Безконтактни мултиплексорни вериги“ ЕООД е осъдено
да заплати на „Булкомерс КС“ ООД на основание чл. 82 ЗЗД, сумата от 30 000
лв., представляваща част от 5 025 700 лв., пропуснати ползи от виновното
неизпълнение на договор за покупко – продажба от 31.02.2014 г., както и на
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 10 000 лв., представляваща част от общо
дължимата сума от 412 773, 30 лв., представляваща обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху главницата от 5 025 700 лв. за периода от
17.06.2014 г. до 07.04.2015 г.
Съобразно даденото с т. 2 разрешение от ТР № 3/ 22.04.2019 г. по тълк.
д. № 3/ 2016 г. на ОСГТК, решението по уважен частичен иск за парично
вземане се ползва със сила на присъдено нещо относно правопораждащите
факти на спорното субективно материално право при предявен в друг исков
3
процес иск за защита на вземане за разликата до пълния размер на паричното
вземане, произтичащо от същото право.
Следователно със сила на присъдено нещо между страните са
установени елементите на фактическия състав на чл. 82 ЗЗД, а именно: че е
налице виновно неизпълнение от страна на „Безконтактни мултиплексорни
вериги“ ЕООД, резултат от неправомерното едностранно прекратяване на
процесния договор от 31.02.2014 г., възможността да бъде предвидено към
деня на пораждане на задължението, че от това неизпълнение за кредитора
могат да настъпят имуществени вреди, изразяващи се в пропусната полза и
наличието на причинна връзка между неизпълнението на длъжника и
възможното увеличение на имуществената сфера на кредитора. Силата на
присъденото нещо обвързва страните и относно факта, че е налице
пропусната полза от „Булкомерс КС“ ООД, изразяваща се в пропусната
печалба до сумата от 30 000 лв. Разликата над тази сума обаче, до
претендираната в настоящото производство сума от 5 025 700 лв., подлежи на
доказване и доказателствената тежест е изцяло на ищеца.
По делото не са ангажирани доказателства в подкрепа на твърденията,
че пропусната печалба е в рамките на претендираната стойност от 5 025 700
лв. Разликата в стойностите на двата договора /договора от 31.04.2014 г.
сключен с „Безконтактни мултиплексорни вериги“ ЕООД и договора от
07.05.2014 г. сключен с „Българска индустриална инженерингова компания“
ЕООД/ е приход за ищеца, но няма никакви данни, каква част от него
формира печалбата, а само тя представлява пропусната полза от
неизпълнението на насрещната страна. Ето защо, само на това основание,
като недоказан иска следва да бъде отхвърлен.
Иска с правно основание чл. 86 ЗЗД е акцесорен спрямо главния иск по
чл. 82 ЗЗД, поради което неоснователността на главния иск, обуславя
неоснователността и на акцесорния, затова той също следва да бъде
отхвърлен.
Но дори и в обратната хипотеза, ако исковете бяха основателни, то те
отново следваше да бъдат отхвърлени, като погасени по давност.
Относно вземанията за обезщетение от неизпълнен договор,
4
приложение намира кратката тригодишна погасителна давност по реда на чл.
111, б. „б“ ЗЗД. По правилото на чл. 114 ЗЗД, давността започва да тече от
датата на която задължението е станало изискуемо и това е датата 09.06.2014
г. на която ответникът е получил изпратената от ищеца нотариална покана, за
заплащане на обезщетение в размер на 5 025 700 лв. При съпоставяне с датата
на предявяване на иска 10.07.2018 г., става ясно, че са изминали повече от три
години. Съобразно т. 1 от цитираното по - горе тълкувателно решение,
предявяването на предходния иск за част от обезщетението, няма за
последица спиране и прекъсване на погасителната давност по отношение на
непредявената част от вземането. По делото не са представени доказателства
релевантни към прекъсването на давността, поради което и исковете са
погасени по давност.
Несъстоятелно е поддържаното от въззивника възражение, че е налице
предявен от него евентуален иск за главницата, като обезщетение дължимо
на деликтно основание. Нито в обстоятелствената част, нито в петитума на
исковата молба се съдържат данни за съединяване на предявения главен иск
по чл. 82 ЗЗД с друг иск, било то кумулативно или евентуално. Единственият
иск с който е сезиран съда е този за обезщетение от неизпълнението на
договор. Ето защо, след като ищецът е предявил претенцията си за
присъждане на обезщетение за вреди на договорно, а не на деликтно
основание, напълно ирелевантни за спора се явяват въпросите за
конкуренцията между двата вида отговорност /договорна и деликтна/ и
възможността за кумулирането им, поради което и същите не следва да бъдат
разисквани.
В обобщение на изложеното, решението на първоинстанционния съд е
правилно и следва да бъде потвърдено.
По частната жалба срещу определение № 260 568/ 26.01.2021 г.:
Жалбата е подадена своевременно и е допустима, но разгледана по
същество е неоснователна.
По делото няма данни за съединяването на главния иск по чл. 82 ЗЗД с
евентуален за ангажиране деликтната отговорност на ответника, поради което
и молбата за допълване на решението е неоснователна.
5
За сторените разноски за адвокатско възнаграждение, ответникът е
представил доказателства, свидетелстващи за заплащането им. Дали начина
на плащане нарушава разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 1 ЗОПБ, то това има за
последица само реализиране на административнонаказателната отговорност
на нарушителя, но не се отразява на редовността и доказването на
извършеното плащане.
В обобщение на изложеното, атакуваното определение е правилно и
следва да бъде потвърдено.
По направените по делото разноски:
При този изход на спора, въззивникът следва да заплати на въззиваемия
сторените пред САС разноски в размер на 24 000 лв. за адвокатско
възнаграждение.
Водим от горното, съдът,
РЕШИ:
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1313/ 10.09.2020 г. и определение №
260 568/ 26.01.2021 г. по т. д. № 1455 по описа за 2018 г. на СГС, ТО, 15
състав.
ОСЪЖДА „Булкомерс КС“ ООД , ЕИК ********* да заплати на
„Безконтактни мултиплексорни вериги“ ЕООД, ЕИК ********* сумата в
размер на 24 000 лв. разноски пред САС.
6
Решението може да се обжалва в едномесечен срок от връчването му на
страните, пред Върховен касационен съд, при условията на чл. 280 и сл. ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7