№ 68
гр. С., 20.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, V ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи май през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ивайло Хр. Родопски
при участието на секретаря Юлиана Д. Божилова
като разгледа докладваното от Ивайло Хр. Родопски Търговско дело №
20211800900220 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Ш. Р. К., ЕГН **********, чрез пълномощник адв. Г. Й. Й. от САК, е предявила
срещу „З.” АД, ЕИК ., гр.С., бул. „ Черни връх“ № 36, ет.2 обективно съединени искове с
правно основание чл.432, ал.1 КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД – за заплащане на сумата от 30000,00
(тридесет хиляди) лева, представляващи застрахователно обезщетение за причинени на
ищцата неимуществени вреди – болки и страдания вследствие на при ПТП, причинено
виновно на 13.02.2020 година от водач при управление на застрахован при ответника лек
автомобил марка „Ауди“, модел „А3“ с peг. № ЕН2156КС, управляван от М.К.И., ЕГН
**********, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 10.03.2021 година -
датата на завеждане на писмената претенция до ответника, до окончателното изплащане на
сумата.
В исковата молба се твърди, че на 13.02.2021г., около 19:30ч., на АМ „Хемус“ се
движил л.а. „Ауди АЗ“ с peг. № ЕН 2156 КС, управляван от М.К.И., с ЕГН **********, с
посока към гр. С. и в района на 30 км, поради недостатъчен контрол върху управляваното
МПС самокатастрофирал в лява еластична ограда. В процесното МПС като пътник с
поставен обезопасителен колан, на предна дясна седалка, пътувала ищцата Ш.К., която
получила тежки травматични увреждания.
За случая бил съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица №
14/13.02.21г.
Инцидентът настъпил поради виновното и противоправно поведение на водача на лек
автомобил марка „Ауди“, модел „А3“ с peг. № ЕН2156КС, който не е съобразил поведението
1
си с конкретни разпоредби на ЗДвП. По случая било образувано и ДП №25/2021г. по описа
на РУ – Елин Пелин.
След ПТП ищцата Ш.К. била откарана в УМБАЛ „С.“ АД - С. и настанена е в
Клиниката по неврохирургия, където след изследвания била поставена окончателна
диагноза:
- Мозъчно сътресение
- Контузия на главата;
- Мозъчен едем;
- Дисторзия на шията;
Поради контузията на главата и травмата на дисторзията на шията, за период от три
месеца ищцата изпитвала изключително силни болки в областта на врата, гърба,
простиращи се чак до кръста независимо от позата, която взема - лег, полулег, седеж или
право положение, които водели до невъзможност ищцата да може да спи спокойно. Тези
болки били нестихващите и налични дори при дишане и към настоящия момент.
Ищцата твърди, че вследствие на получената травма на мозъка загубила съзнание и
има непълен и непоследователен спомен за травмата. Не може да възпроизведе как точно се
е случил инцидентът, оплаква се още от постоянно главоболие и световъртеж при опит да се
изправи от легнало положение, сънливост, отпадналост, повишена светлочувствителност,
повишена раздразнителност, загуба на координацията на мускулите и шум в ушите.
Твърди, че има постоянни бодежи в шията, поради което носи и стабилизираща
шийна яка и към настоящия момент. Разчитала предимно на помощта на своите близки,
които да й съдействат за обикновените ежедневни нужди. Предстояли редица изследвания,
които да покажат състоянието и нуждата от продължаване на медикаментозното лечение и
извършването на нови изследвания.
Отделно от това ищцата твърди, че инцидентът давал отражение и на психиката .
Към днешна дата страдала от нарушения на съня, понижено настроение, тревожност,
нарушения на паметта и вниманието, затруднена концентрация. Страхувала се да шофира,
което се отразявало негативно върху трудовите ѝ функции, психиката и самооценката ѝ.
Ищцата твърди, че съгласно Констативния протокол за ПТП, виновен за настъпване
на процесния пътен инцидент е водачът на л.а. „Ауди АЗ“ с peг. № ЕН 2156 КС, М.К.И.,
чиято отговорност за причинени вследствие на ПТП вреди се покривала от застраховка
„Гражданска отговорност“, сключена със ответника „З.“ АД.
Твърди, че депозирала писмена застрахователна претенция до ответника ЗК „Л.“ АД,
но до изтичане на срока по чл.496, ал.1 от КЗ ответникът не е заплатил или определил по
заведената щета застрахователно обезщетение.
Ето защо ищцата иска от съда да постанови решение, с което да осъди ответника ЗК
„Л.“ АД да заплати на Ш. Р. К., ЕГН **********, застрахователно обезщетение за
претърпените от нея неимуществени вреди в резултат на ПТП, настъпило на 13.02.2021 г., в
2
размер на 30 000 лв. (тридесет хиляди лева), ведно с лихва за забава върху присъденото
обезщетение за неимуществени вреди от датата на завеждането на доброволната покана
10.03.2021 г., до окончателното изплащане на дължимата сума.
Претендират се и направените по делото разноски и заплащане на адвокатско
възнаграждение на осн. чл.38, ал.2 от ЗА за предоставена на осн. чл.38, ал.1, т.2 от ЗА
безплатна адвокатска помощ за процесуално представителство по делото от адвокат К. М. Д.
от САК.
С отговора ответникът оспорва изцяло предявените искове по основание и размер,
както и дължимостта на законната лихва, претендирана от датата на уведомяване на
застрахователя за настъпилото произшествие по аргумент от чл.497, ал.1, т.1 и т.2 от КЗ.
Оспорва се вината на сочения за делинквент водач М.К.И., който е управлявал,
противоправността на неговите действия, описания в исковата молба механизъм на
настъпване на ПТП.
Не се оспорва валидността на застрахователната полица №BG/22/12000310251 за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключена по
отношение на процесното МПС, към датата на ПТП.
Прави се възражение за съпричиняване от страна на пострадалата и се твърди, че
последната е пътувала в процесното МПС без поставен обезопасителен колан.
Претендира присъждане на съдебни разноски само за платен депозит за САТЕ в
размер на 200 лева. Не претендира адвокатско възнаграждение.
Софийският окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства и ги
обсъди във връзка с доводите на страните, приема за установено следното :
С определението си по чл.140 от ГПК съдът, съгласно чл. 154, ал. 1 от ГПК, е
поставил в тежест на ищеца да докаже: настъпване на процесното ПТП в резултат на
виновното и противоправно поведение на водача на лекия автомобил; настъпването на
претендираните неимуществени вреди за ищеца в резултат на ПТП, тяхната интензивност и
техния вид (болки, страдания, психически стрес и др.); причинна връзка между
вредоносното събитие и претърпените вреди. В тежест на ответника е постановил да докаже
всички изгодни за него твърдения, както и положителните факти, на които ги основава, а
именно: твърдяното съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалото лице и липса
на вина от страна на водача на МПС за настъпване на ПТП.
За безспорно между страните е прието наличието на валидно застрахователно
правоотношение по застрахователната полица №BG/22/12000310251 за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключена по отношение на
процесното МПС, към датата на ПТП.
На 13.02.2021 година около 20:25часа – тъмната част на денонощието, по
автомагистрала „Хемус”, в зоната на километър 30+000 – на около 200 метра, след края на
тунел „Витиня”, в платното за движение от Б., към гр. С., при обилен снеговалеж, в дясната
3
пътна лента се е движил лек автомобил „Ауди А3” с регистрационен номер ЕН 21 56 КС,
управляван от М.К.И.. Придвижвайки се по гореописания начин със скорост около 70
км/час, лек автомобил „Ауди А3”, в зоната на преодоляваната крива, видно от обясненията
на водачът И. се е поднесъл и с дясната си челна част се е ударил в стоманената предпазна
ограда, ограничаваща в дясно платното за движение. До него се е возела ищцата с поставен
обезопасителен колан.
От заключението по назначената СМЕ, изготвена след запознаване с медицинската
документация, представена по делото, се установява, че в резултат на пътнотранспортното
произшествие пострадалата Ш. Р. К. е получила следните травматични увреждания:
контузия на главата и навяхване на шията. В резултат на контузията на главата се е развил и
мозъчен оток. Констатираните травматични увреждания са в причинна връзка с процесното
пътнотранспортно произшествие. Налице били мекотъканни увреждания, които отзвучават
напълно без да останат трайни или постоянни последици за здравето в рамките на около 20-
25 дни. В резултат на травмата пострадалата е изпитвала болезненост в областта на главата
и шията за период от около 30 дни, като главоболието е възможно да се наблюдава и за по-
продължителен период от време при излагане на слънчево греене, работа с компютър и
гледане на телевизия.
От заключението по назначената САТЕ, изготвена след запознаване с техническата
документация и изслушване на свидетелските показания по делото се установява, че вина за
настъпилото ПТП носи водачът на лекия автомобил „Ауди А3“ с регистрационен номер ЕН
21 56 КС - М.К.И., който в зоната на ПТП, при установените по делото тежки зимни
метеорологични условия е действал по-рязко с органите за управление и спиране на
автомобила, поради което не могъл да го овладее и самокатастрофирал. Експертът не може
да установи със сигурност дали в конкретния случай пострадалата е носела предпазен колан.
В тази насока са единни и непротиворечиви само показанията на виновния водач на МПС,
че и двамата са били с обезопасителни колани преди настъпване на пътния инцидент.
Свидетелят И. – водач на лекия автомобил „Ауди А3“ не оспорва описаната
фактическа обстановка в исковата молба относно дата, място, механизъм и начин на
осъществяване на ПТП. Признава, че в момента преди удара колата се е поднесла на снега, а
той не е успял да овладее управлението върху автомобила, същият се завъртял и последвал
удар от дясната част в мантинелата. Ищцата се возела до водача, била с поставен
обезопасителен колан, а в момента на удара си ударила главата в дясното странично стъкло
или в колоната на вратата на автомобила, като изпаднала в безсъзнание. Свидетелят я
пръскал с вода, дори m,r идването на полицейския патрул и линейката тя все още била в
несвяст. На главата имала голяма цицина – хематом, била се ококорила и гледала страшно,
не била контактна. Била закарана в болница, където лежала три дни, след което я изписали.
На врата й била поставена шина, много я боляло, около две седмици след ПТП свидетелят, с
когото ищцата живеела на съпружески начала се грижел изцяло за нея, като я обслужвал,
къпел, готвел и перял, тя не можела да се придвижва сама, изпитвала силно главоболие.
4
Дълго след инцидента – около месец и половина не можела да се качва в лек автомобил, тъй
като била силно стресирана, станала по – нервна и сприхава, вече се возела в автомобил, но
изпитвала страх.
При така установената фактическа обстановка съдът стигна до следните правни
изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.432, ал.1 от КЗ увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност“ при спазване на изискванията на чл.380 от КЗ, а
именно – лицето, което желае да получи застрахователно обезщетение, е длъжно да отправи
към застрахователя писмена застрахователна претенция, като с предявяването на
претенцията следва да предостави пълни и точни данни за банковата сметка, по която да се
извършат плащанията от страна на застрахователя. Когато с претенцията са представени
всички доказателства по чл.106 от КЗ, застрахователят е длъжен да се произнесе в срок до
15 работни дни – чл.108, ал.1 от КЗ. При непредставяне на всички доказателства се прилага
срокът по чл.496, ал.1 от КЗ – срокът за окончателно произнасяне по претенция по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите не може да е по-
дълъг от три месеца от нейното предявяване по реда на чл.380, ал.1 от КЗ, като
застрахователят следва окончателно да се произнесе, като или определи и изплати размера
на обезщетението, или даде мотивиран отговор по предявените претенции, когато: а) отказва
плащане, или б) основанието на претенцията не е било напълно установено, или в) размерът
на вредите не е бил напълно установен.
Съгласно разпоредбата на чл.409 от КЗ застрахователят дължи законната лихва за
забава върху дължимото застрахователно обезщетение след изтичане срока по чл.405 от КЗ,
освен в случаите на чл.380, ал.3 от КЗ – непредставяне на данни за банкова сметка. Срокът
не може да е по-дълъг от срока по чл.108, ал.1-3 или ал.5 от КЗ, като в случаите по
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, когато не са представени
всички доказателства по чл.106 от КЗ, се прилага срокът по чл.496, ал.1 от КЗ – тримесечен,
приложим за настоящия казус.
В настоящия случай допустимостта на предявения иск, съгл. разпоредбата на чл.498,
ал.3 от КЗ бе установена с представената с исковата молба писмена застрахователна
претенция вх.№ 3273, по чл.380, ал.1 от КЗ на ищеца до застрахователя – ответник от
10.03.2021 година, по описа на ответника, по която не е имало произнасяне в срок.
По основателността на предявените искове съдът намира следното :
С разпоредбата на чл.432, ал.1 от КЗ е уредено правото на пряк иск в полза на
пострадалото лице срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” на
прекия причинител, като отговорността на застрахователя е обусловена от и е еднаква по
обем с отговорността на деликвента. За да се ангажира отговорността на застрахователя по
горния ред е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно
застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка „Гражданска
отговорност”, както и да са налице всички кумулативни предпоставки от фактическия
5
състав на чл.45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител –
застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.
В настоящия случай съдът счита за безспорно установено от събраните гласни и
писмени доказателства (СМЕ, САТЕ, показанията на св.И.), че причината за настъпването на
описаното с исковата молба ПТП са били субективните действия на застрахования при
ответника по застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите водач на лекия
автомобил „Ауди А3“ М. И. и че в резултат на настъпилото ПТП са получени подробно
описаните в СМЕ и в САТЕ травматични увреждания, които се намират в пряка причинно-
следствената с противоправния, травматичен резултат за ищцата.
Съдът кредитира заключенията на вещите лица по СМЕ и САТЕ, като компетентни,
обективни, обосновани, всестранни и пълни, поради което приема за неоснователно
възражението на ответника за наличие на съпричиняване на вредоносния резултат от страна
на пасажера – ищец Ш.К., съгл.чл.51, ал.2 от ЗЗД. От една страна, по делото безспорно се
установи, че вследствие на удара от дясната част на МПС в мантинелата, от страната на
возещата се ищца, последната си е ударила главата в страничния прозорец на дясната врата
или в колонката на автомобила, като вредоносния резултат не би бил различен от носене
или не на предпазен колан в случая. От друга страна, от показанията на водача на
автомобила става ясно, че той и возещата се до него ищца са били с поставени
обезопасителни колани преди и по време на инцидента. От заключението на САТЕ също се
установява, че процесният лек автомобил е бил фабрично снабден с предпазни колани.
Ето защо така предявеният иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ – за заплащане
на обезщетение за причинени неимуществени вреди, се явява доказан по основание, но
частично по размер.
Съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост. При определяне на обезщетението се съобразяват
характера и тежестта на вредите, тяхното проявление във времето и цялостното
неблагоприятното отражение на увреждащото деяние в патримониума на увреденото лице.
В настоящия случай неимуществените вреди са във формата на емоционални и психически
болки и страдания, нанесени на ищцата в резултат на причинените й от процесното ПТП и
подробно описани по-горе в СМЕ травматични увреждания на главата и шията, причинили
й временно увреждане на здравето, неопасно за живота, което отшумяло след около месец.
Горното налага извода, че така установените неблагоприятни проявления на
причинените на ищеца увреждания налагат определяне на обичайния и справедлив в
практиката на съдилищата размер на обезщетението за сходни претърпени неимуществени
вреди, което следва да допринесе за репатриране на неблагоприятните последици от
увреждащото събитие в неговия патримониум, а именно – обезщетение в размер на 10000,00
(десет хиляди) лева.
С оглед на горното, предявеният иск следва да се отхвърли като неоснователен за
разликата до пълния му предявен размер от 30000,00 (тридесет хиляди) лева.
6
Върху присъдената сума от 10000,00 лева – за неимуществени вреди, на осн.чл.409 от
КЗ съдът следва да присъди и законната лихва за забава върху дължимото застрахователно
обезщетение, считано от 11.06.2021 година - денят, следващ изтичането на тримесечния срок
за окончателно произнасяне по доброволната претенция, до окончателното изплащане на
присъдената сума, като отхвърли предявения иск в частта за периода от 10.03.2021 година до
10.06.2021 година, включително, като неоснователен.
По отношение на държавните такси и разноски:
Тъй като на осн. чл.83, ал.2 от ГПК ищецът е бил освободен от съда от заплащане на
такси и разноски по настоящото производство, с оглед изхода на делото и на осн. чл.78, ал.6
от ГПК ответникът следва да се осъди да заплати по сметка на съда дължимата държавна
такса върху уважения размер на иска – ДТ в размер на 400.00 лева.
Тъй като видно от представения договор за правна помощ, сключен между ищеца и
адвокат К. М. Д. от САК, същият е за оказване, на осн. чл.38, ал.1, т.2 от ЗА на безплатна
адвокатска помощ за процесуално представителство по делото, то на осн. чл.38, ал.2 от ЗА
съдът следва да определи размер на адвокатското възнаграждение за един адвокат,
съобразно правилата на чл.36, ал.2 от ЗА и чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1/09.07.2004 год. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения – в размер на 830,00 лева
/минималният размер по чл.7, ал.2, т.4 при уважен интерес от 10000,00 лева/, като осъди
ответника да я заплати на пълномощника, осъществил безплатното процесуално
представителство, съобразно уважената част от иска.
Тъй като ответникът е представляван по делото от юрисконсулт и е сторил разноски
по производството, съгл.представен списък по чл.80 от ГПК, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК
ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника общата сума от 133,33 лева от общо
претендираните 200,00 лева, съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОСЪЖДА на осн. чл.432, ал.1 и чл.409 от КЗ ЗК „Л.“ АД, ЕИК ., гр.С., бул.
„Симеоновско шосе“ № 67А да заплати на Ш. Р. К., ЕГН ********** сумата от 10000,00
(десет хиляди) лева, представляващи застрахователно обезщетение за причинени на ищцата
неимуществени вреди – болки и страдания вследствие на при ПТП, причинено виновно на
13.02.2020 година от водач при управление на застрахован при ответника лек автомобил
марка „Ауди“, модел „А3“ с peг. № ЕН 2156 КС, управляван от М.К.И., ЕГН **********,
ведно със законната лихва за забава, считано от 11.06.2021 година - денят, следващ
изтичането на тримесечния срок за окончателно произнасяне по доброволната претенция, до
окончателното изплащане на присъдената сума, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск В
ЧАСТТА МУ за разликата до пълния му предявен размер от 30000,00 (тридесет хиляди)
лева, както и за претендираните лихви, В ЧАСТТА за периода от 10.03.2021 година до
10.06.2021 година, включително.
7
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.6 от ГПК ЗК „Л.“ АД, ЕИК . да заплати по сметка на
Софийски окръжен съд сумата от 400.00 (четиристотин) лева, съставляващи дължима за
производството по делото държавна такса.
ОСЪЖДА на осн. чл.38, ал.2 от ЗА ЗК „Л.“ АД, ЕИК . да заплати на адвокат К. М. Д.
от Софийска адвокатска колегия сумата от 830,00 (осемстотин и тридесет) лева,
съставляваща определено от съда по реда на чл.38, ал.2 от ЗА адвокатско възнаграждение за
осъществено безплатно процесуално представителство по делото за един адвокат.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.3 от ГПК Ш. Р. К., ЕГН ********** да заплати на ЗК
„Л.“ АД, ЕИК . от 133,33 (сто тридесет и три лева и тридесет и три стотинки) лева,
съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски окръжен съд: _______________________
8