№ 1050
гр. Варна, 01.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 22 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Христо М. Минев
при участието на секретаря Таня Г. Иванова
като разгледа докладваното от Христо М. Минев Административно
наказателно дело № 20223110202320 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на Л.
Т. П. – ЕГН ********** против Наказателно Постановление № 443а-278/02.06.2020г.
на Директора на ОД-МВР-Варна, с което на основание чл.209 „а“ ал.1 от Закона за
здравето му е наложено административно наказание "ГЛОБА" в размер на 300.00лв.
В жалбата се твърди, че наказателното постановление е незаконосъобразно,
като са изложени множество доводи в тази насока, а именно че неправилно е бил
приложен материалния закон, че не е взето предвид че АУАН е съставен пред дома на
П., а не в Приморски парк, където се твърди, че е извършено нарушението. Наведени
са доводи и за това, че при съставяне на акта и постановлението са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, свързани с направеното описание
на нарушението и липса на свидетели на нарушението. Поради тези съображения се
иска отмяна на постановлението Не се иска присъждане на разноски по делото.
В съдебно заседание въз. П., редовно призован, се явява лично, поддържа
жалбата на посочените в нея основания. По същество отново пледира за отмяна на
постановлението като неправилно и незаконосъобразно и постановено при нарушние
на процесуалните правила.
Въззиваемата страна, редовно призована , не се представлява, депозирани са
писмении бележки от Директора на ОД МВР Варна, чрез ю.к.Лукова-Атанасова, в
които оспорва жалбата и пледира постановлението да бъде потвърдено. Направено е и
искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
1
След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
На 17.04.2020г. около 10.30ч. въз.Л.П. се намирал в гр.Варна в „Приморски
парк“ до Слънчевия часовник, като бил без поставена защитна маска за лице или
средство, покриващо носа и устата. По същото време в този район се намирали
служители на „Общинска полиция“ Варна, един от които св.Ч., които извършвали
проверки за спазване на въведените противоепидемични мерки. Св.Ч. възприел липсата
на маска на лицето на въз.П.. Поради това и съставил против въззивника акт за това, че
около 10,30ч., в гр.Варна в „Приморски парк“ е нарушил Заповед РД- 01-197 /
11.04.2020г. на Министъра на здравеопазването, като намирайки се на обществено
място до Слънчевия часовник, не е поставил защитна маска за лице или друго
средство, покриващо носа и устата. Нарушението било квалифицирано като такова по
чл.209 „а“ ал.1 от ЗЗ. При личното предявяване на акта въз. П. посочил че има
възражения. В срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН са депозирани писмени възражения. На
същите е поставена резолюция за извършване на проверка, но при издаването на НП
липсва произнасяне по възражението от страна на АНО.
Въз основа на акта за установяване на административно нарушение било
издадено и атакуваното пред настоящата инстанция наказателно постановление
4333“а“-278/02.06.2020г., с което административно-наказващият орган изцяло
възприел фактическите констатации в акта , както и правната квалификация на
нарушението. За него и на основание чл.209 „а“ ал.1 от ЗЗ на въз. П. била наложена
„Глоба“ в размер на 300.00лв. В постановлението липсва произнасяне по направените
възражения, въпреки, че по своята същност те са свързани с оспорване на фактическата
обстановка описана в АУАН. Изложени са съображения относно липсата на основание
за приложението на чл.28 от ЗАНН.
В хода на съдебното производство бе разпитан Х.Дж.Ч. -актосъставител, чиито
показания съдът кредитира. Свидетелят не си спомни никакви подробности за случая и
заяви, че поддържа написаното в акта, като установи, че акта е съставен на адреса,
където живее лицето, а не на мястото, където се твърди, че е извършено нарушението.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото
доказателства по административно наказателната преписка, тези, приложени към
жалбата, събраните в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства,
които са последователни, взаимно обвързани и безпротиворечиви и анализирани в
съвкупност не налагат различни изводи.
При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на
императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото
наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и
справедливостта на наложеното административно наказание, съдът прави следните
2
правни изводи:
Въззивната жалба е депозирана в законния срок и от легитимен субект, поради
което е процесуално допустима.
Наказателното постановление № 4333„а“-278/ 02.06.2020г. е издадено от
компетентен орган - от Директора на ОД-МВР-Варна, на основание чл.209“а“ ал.4 от
Закона за здравето. Актът за установяване на административно нарушение също е
съставен от компетентно лице съгласно Заповед № 365з-1952/24.03.2020г. на
Директора на ОД-МВР-Варна.
Наказателното постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен
срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. Административно-
наказателното производство е започнало с редовно съставен акт, съдържащ всички
минимално изискуеми по смисъла на чл.42 от ЗАНН реквизити, с който е било
установено извършеното от въз. П. нарушение. В наказателното постановление
се съдържат всички минимално изискуеми по силата на чл.57 от ЗАНН реквизити с
изключение на произнасяне по депозираното писмено възражение срещу АУАН, но
волята на АНО може да бъде безспорно изведена оот съдържанието на НП. Вмененото
във вина на въз. П. нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да
разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Направеното при предявяване
на акта възражение, не е съдържало спорни обстоятелства, нуждаещи се от
разследване, а направените в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН са били резюлирани за
извършване на проверка. Описанието на нарушението от фактическа страна съдържа
всички необходими съставомерни признаци, като посочването и на Заповед № РД -01-
124 от 13.03.2020г. , не води до неяснота, кое свое задължение въз.П. не е изпълнил.
По никакъв начин не е било накърнено правото му на защита, което е реализирал в
цялост с депозирането на жалба до въззивната инстанция. Поради това съдът намира
възраженията за допуснати нарушения на процесуалните правила за неоснователни.
Съдът намира, че правилно административно - наказващият орган е констатирал
нарушение на Закона за здравето, като е отнесъл фактите към хипотезата на правната
норма, въпреки, че в конкретния случай от докладните записки по делото се
установява, че е било налице и неизпълнение на полицейско разпореждане от страна на
въззивника. От доказателствата по делото, а именно от приложената по преписката
докладна записка, се установява, че въз. П. на 17.04.2020г. е бил установен от
полицейски служители на „Общинска полиция“ Варна, докато се е намирал на открито
обществено място – в Приморски парк в гр.Варна, като не е имал поставена защитна
маска за лице за еднократна или многократна употреба или друго средство, покриващо
носа и устата.
С Решение, обнародвано в ДВ, бр. 22 от 13.03.2020г., Народното събрание, по
предложение на Министерския съвет и на основание чл. 84, т. 12 от Конституцията на
3
Република България и във връзка с разрастващата се пандемия от COVID-19 е обявило
извънредно положение върху цялата територия на Република България, като съгласно
т. 2. е възложено на Министерския съвет да предприеме всички необходими мерки за
овладяване на извънредната ситуация във връзка с пандемията от COVID-19 и в
съответствие с чл. 57, ал. 3 от Конституцията на Република България. В съответствие с
обявеното извънредно положение Министърът на здравеопазването е издал заповеди
във връзка с овладяване на извънредната епидемична обстановка, които впоследствие
са многократно изменяни. Така министърът е издал Заповед № РД-01-124/13.03.2020г.,
изменена и допълнена със Заповед № РД-01-197/11.04.2020г., изменена и допълнена
със Заповед № РД-01-236 от 24.04.2020г., изменена и допълнена със Заповед № РД-01-
247/01.05.2020год. и впоследствие отменена със Заповед № РД-01-263/14.05.2020г.
В т.9 от Заповед № РД-01-197/11.04.2020г. за първи път е въведена
противоепидемична мярка, задължаваща всички лица, които се намират на закрити
или открити обществени места, в това число паркове, улици, автобусни спирки,
храмове, търговски обекти и др. да имат поставена защитна маска за лице за
еднократна или многократна употреба или друго средство, покриващо носа и устата. В
цитираната заповед е бил определен и срок на действие на тази противоепидемична
мярка – от 12.04.2020год. до 26.04.2020год. Т.е. към момента на съставяне на акта -
17.04.2020г., Заповед № РД-01-197/11.04.2020г. е била действаща и с нея са били
създадени задължения и непосредствено са били засегнати права, свободи и законни
интереси на неопределен брой лица.
Заповед № РД-01-197/11.04.2020г., за допълнение на Заповед № РД -01-124 от
13.03.2020г., на Министъра на здравеопазването е издадена на основание чл. 63 ал. 1
от Закона за здравето и във връзка с усложняващата се епидемична обстановка,
свързана с разпространението на COVID-19 на територията на страната и обявеното с
Решение от 13.03.2020г. на Народното събрание извънредно положение. Същата носи
белезите на общ административен акт по смисъла на чл. 65 от АПК. В този смисъл са
Определение № 8865 от 06.07.2020г. по адм. д. № 3873/2020 на Върховния
административен съд и Определение от 01.06.2020г. по адм. д. № 4088/2020 на
Върховния административен съд. Процесните заповеди не уреждат абстрактни правила
за поведение при извънредно положение поради здравни причини, нито дори правила
за COVID епидемии, а имат за цел да уредят възникналата ситуация покрай
настъпилата актуална пандемия с COVID-19. В тази връзка следва да се посочи, че
всички заповеди на министъра на здравеопазването са издадени като общи
административни актове, повечето с изрично позоваване на чл. 73 от АПК, в това
число и процесната, който изрично позволява да се издаде общ административен акт в
неотложни случаи без обществено обсъждане, какъвто неотложен случай безспорно е
настъпилата пандемия. АПК не предвижда обявяване на общия административен акт в
Държавен вестник, а е уредено специално производство във връзка с тяхното приемане
4
и оповестяване. Съгласно чл. 73 АПК, когато неотложно трябва да се издаде общ
административен акт за предотвратяване или преустановяване на нарушения, свързани
с националната сигурност и обществения ред, за осигуряване на живота, здравето и
имуществото на гражданите, може да не се спазят някои от разпоредбите на този
раздел за уведомяване и участие на заинтересованите лица в производството по
издаване на акта. В тези случаи в хода на изпълнението на акта се оповестяват
съображенията за издаването му. Заповедите на Министъра на здравеопазването са
издадени именно в неотложна ситуация за опазване на живота и здравето на
гражданите на територията на страната като същите са оповестени чрез средствата за
масово осведомяване, чрез извънредни пресконференции на НОЩ, както и на
страницата на Министерство на здравеопазването, където се намират и понастоящем.
По делото не е спорно, че процесните заповеди са обявени в интернет, на страницата
на МЗ, поради което съдът намира, че същите са породили правно действие.
Проследявайки уредбата се установява, че посочената Заповед № РД-01-197 от
11.04.2020г. е била изменена със заповед № РД-01-247/01.05.2020год. с което
задължението за носене на маска на открито е отпаднало, а в последствие и отменена
със заповед от 14.05.2020г., но нито изменението на заповедта, нито нейната отмяна се
отразяват върху отговорността на въз. П. , който е допуснал нарушение към момента,
към който Заповедта е предвиждала конкретна задължение до неопределен кръг от
лица – всички, които се намират на открити обществени места, в това число паркове,
градини и на улицата, да имат поставена защитна маска за лице или друго предпазващо
средство , покриващо носа и устата, в това число кърпа, шал. Като общ
административен акт тя е имала ограничено действие във времето и с отпадане на
предварително заложения в нея срок, действието й е отпаднало, но това не обезсилва
със задна дата правата и задълженията, които е пораждала през периода на действието
си. Това би било така единствено ако е била обявена за нищожна, но такива данни не
са налице по делото. В тази връзка не може да намери приложение и нормата на чл. 3
ал. 2 от ЗАНН , доколкото заповедите по чл. 63 от ЗЗ са общи административни актове
и отмяната или изменението им, не представлява изменение на нормативна разпоредба,
за да е приложима тази хипотеза на ЗАНН. Не би могло да намери приложение и ТР №
2 от 27.06.2016г. на ВАС на РБ, постановено по т. д. № 2/2015г., в мотивите на което е
прието, че отмяната на общ административен акт има обратно действие, т. е. той се
счита отменен от момента на издаването му. По отношение на горепосочените общи
административни актове, не са ангажирани по делото доказателства за отмяната им
като незаконосъобразни, поради което от значение е обстоятелството, че към датата на
извършване на нарушението заповедта е била действаща, пораждала е валидно правно
действие на територията на страната. Отделно от това в случая административно -
наказателната отговорност произтича не от заповедта, а от закона – чл. 209 „а“ ал. 1 от
ЗЗ, която разпоредба не е отменена или изменена в по-благоприятна редакция към
5
момента на издаване на наказателното постановление или към момента на
постановяване на настоящия съдебен акт.
Разпоредбата на чл.209 „а“ ал.1 от ЗЗ, действала към 17.04.2020г., за каквото
нарушение е ангажирана отговорността на въз. П., сочи, че който наруши или не
изпълни въведени с акт на министъра на здравеопазването или директор на регионална
здравна инспекция противоепидемични мерки по чл. 63 ал. 1 или 2, освен ако деянието
съставлява престъпление, се наказва с глоба от 300.00 до 1000.00лв. Видно от
съдържанието на нормата е, че тя съдържа в себе си както правило за поведение, така и
санкция за неизпълнение на това правило. От материалите по делото и по-конкретно
от приложената към преписката докладна записка, изготвена от св.Ч., се установява
по безспорен начин, че на 17.04.2020г. по време на действие на въведеното с
посочената по-горе заповед задължение до неопределен кръг от лица /всички, които се
намират в закрити или открити обществени места, в това число паркове, градини и на
улицата/ да имат поставена защитна маска за лице или друго предпазващо средство,
покриващо носа и устата, в това число кърпа, шал, въз. П. се е намирал на открито
обществено място по смисъла, вложен в разпоредбата на § 1а от Допълнителните
разпоредби на Закона за здравето, каквото се явява „Морската градина“ на гр.Варна
или т.нар.“Приморски парк“ гр.Варна, като не е имал поставена маска или друго
средство, покриващи носа и устата и не е поставил такова средство и в последствие.
Поради изложеното до тук съдът намира, че въз. П. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на нарушението, визирано в разпоредбата на чл. 209 „а“ ал.
1 от Закона за здравето и напълно правилно и законосъобразно е била ангажирана
административно-наказателната му отговорност. В хода на административното
производство са събрани доказателства, че П. е осуетил възможността да му бъде
съставен АУАН на мястото на нарушението, поради което такъв е бил съставен в
последствие на адреса на който живее.
Съобразно всички събрани по делото доказателства обаче съдът намира, че
случаят следва да бъде приет за маловажен. Действително в самия ЗАНН не е
предвиден законен критерий за преценката и квалифицирането като маловажен случай
на дадено административно нарушение, поради което следва да се изхожда от цялата
съвкупност на смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства на конкретното деяние,
кръга на засегнатите интереси, времетраенето на нарушението, значимостта на
конкретно увредените обществени отношения, за да се установи дали е социално
необходимо и оправдано да се прибегне до прилагане на административно
наказателната отговорност. Безспорно е, че нарушените противоепидемични мерки са
били въведени с цел осигуряване живота и защита на здравето на гражданите и
спазването им е с висок обществен интерес, но при ангажиране на административно-
наказателната отговорност следва да бъдат отчетени и конкретните фактически
обстоятелства на нарушението. В настоящият казус св.Ч., който е съставил акта против
6
въз.П. не можа да си спомни въобще за случая, от което може да се направи извод, че
случилото се не се е отличавало по интензитет и противоправност в голяма степен. В
приложената по преписката докладна записка не е било посочено около въззивникът да
е имало други хора, поради което и не може да се направи извод, че с нарушението на
противоепидемичните мерки сериозно са били застрашени живота и здравето на
околните. С оглед на това съдът намира, че административното нарушение, за което е
наказан жалбоподателят, представлява маловажен случай по смисъла на чл. 28 от
ЗАНН, тъй като в незначителна степен е засегнало установения ред на държавно
управление, без да предизвика никакви вредни последици. В този смисъл е и Решение
№ 814/15.06.2021г. по к.а.д.№ 928/2021г. на Административен съд-Варна. Поради
това и атакуваното наказателно постановление следва да бъде отменено като
неправилно и незаконосъобразно.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно Постановление № 433а-278/02.08.2020г. на Директора на
ОД-МВР-Варна, с което на основание чл.209 „а“ ал.1 от Закона за здравето на Л. Т.
П. е наложено административно наказание "ГЛОБА" в размер на 300.00лв.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване
на съобщението за изготвянето му пред Административен Съд-Варна по реда на АПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7