№ 12250
гр. София, 21.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 120 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АНЧ. КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20231110164787 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.124 и сл ГПК.
Образувано е по искова молба вх. № 340032/27.11.2023 г. на Д. Д. Г. с ЕГН
**********, гр. София, ул. Житница 22а, вх. В, ет. 4, ап. 7, чрез адвокат Д. М., със съдебен
адрес: гр. София, бул. Ал. Стамболийски № 125-2, ет. 5, офис 5.3., Еднолично адвокатско
дружество „Д. М.“ против „." АД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
Г.С.Раковски № 147, ет. 5, ап. 14, представлявано от ., чрез юрк. ., с която Предявени са
обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1,
предложение 1-во и 2-ро от ЗЗД вр. чл. 23 и чл. 22 ЗПК за прогласяване за нищожността на
клаузите на Договор за потребителски кредит от разстояние № 163384/13.04.2022 г. и
осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД за сумата в размер на 5.00
лева, представляваща частична претенция от сума в общ размер от 280.80 лв.,
представляваща платена недължимо сума по Договор за паричен заем № 163384/13.04.2022
г., ведно със законната лихва от депозиране на исковата молба на 27.11.2023 г. до
окончателно изплащане на вземането.
Осъдителният иск по чл. 55 от ЗЗД е увеличен от 5.00 лв. на 15.00 лв., като частична
претенция от сума в общ размер от 280.80 лв., представляваща платена недължимо сума по
Договор за паричен заем № 163384/13.04.2022 г., ведно със законната лихва от депозиране
на исковата молба на 27.11.2023 г. до окончателно изплащане на вземането, с протоколно
определение от 03.06.2024 г. по реда на чл. 214 от ГПК.
В исковата молба се твърди, че на 13.04.2022 г. между страните е сключен Договор
за потребителски кредит от разстояние № 163384/13.04.2022 г. за заем в размер на 300.00
лева със срок от 12 месеца с месечна вноска за погасяване, размер на годишен лихвен
процент от 41 % и размер на годишния процент на разходите (ГПР) – 49.65 %. В договора
било посочено, че кредитополучателят дължи сума в размер на 370.71 лв. в общ размер. В
чл. 10 от Договора било уговорено, че страните се съгласили кредитополучателят да дължи
неустойка с обезщетителен характер, в случай че не предостави обезпечение, съгласно реда
и условията на чл. 20 от Договора, договорена в размер на 2.34 лв. плюс 0.26 % от усвоения
1
размер на кредита за първия ден на забава и 0.26 % от усвоения размер на кредита за всеки
следващ ден, за който кредитът не е обезпечен. Твърди, че му е начислена неустойка в общ
размер на 280.80 лв., тъй като не е осигурил посочените в чл. 20 обезпечения. Така, общата
сума, която следвало ищецът да върне, възлизала на 651.51 лв. Сочи, че е погасил цялото
вземане по договора за кредит.
Ищецът твърди, че посочената клауза на чл. 10 от Договора за кредит е нищожна,
поради противоречие с Д.те нрави и поради това, че била уговорена при неспазване на
нормите на чл. 11, чл. 19, ал. 4 от ЗПК във връзка с чл. 22, както и чл. 143, ал. 1 от ЗЗП.
Счита, че с уговорената неустойка се цели заобикаляне на предвидения максимален размер
на ГПР в чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Излага подробни съображения за нищожност на клаузата за
неустойка. Моли съда да прогласи нейната нищожност и да бъде осъден ответника за
връщане на заплатените суми, платени при начална липса на основание. Претендира
разноски.
Ответникът в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК депозира отговор на исковата молба, с
който признава така предявените искове и моли съда да се произнесе при условията на
признание на иска и да му присъди разноски. С молба от 30.05.2024 г. ответникът е
извършил признание и на иска, увеличен до размера от 15 лв. като частичен от 280.80 лв.
Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на страните, приема
за установено следното:
По делото са приети за безспорни установени и ненуждаещи се от доказване в
отношенията между страните, че между страните е бил сключен валиден Договор за
потребителски кредит от разстояние № 163384/13.04.2022 г. за заем на сума в размер на
300.00 лев със срок за погасяване от 12 месеца с месечна вноска за погасяване, размер на
годишен лихвен процент от 41 % и размер на годишния процент на разходите (ГПР) – 49.65
%.; че кредитополучателят дължи, съгласно договора, сума в размер на 370.71 лв. в общ
размер; че в чл. 10 от Договора било уговорено, че страните се съгласили
кредитополучателят да дължи неустойка с обезщетителен характер, в случай че не
предостави обезпечение, съгласно реда и условията на чл. 20 от Договора, която неустойка
била договорена в размер на 2.34 лв. плюс 0.26 % от усвоения размер на кредита за първия
ден на забава и 0.26 % от усвоения размер на кредита за всеки следващ ден, за който
кредитът не е обезпечен; че е начислена неустойка в общ размер на 280.80 лв., поради
неосигуряване на посочените в чл. 20 обезпечения; общият размер на сумата, дължима по
договора от ищеца с включената неустойка възлизала на 651.51 лв.; че ищецът е погасил
цялото вземане по договора за кредит, на основание чл. 146 от ГПК.
Ответникът е признал иска, поради което съгласно разпоредбата на чл. 237 от ГПК не
се дължат мотиви. Същият обаче претендира разноските за производството по делото да се
възложат на ищцовата страна, като твърди, че не е дал повод за образуване на делото.
Ищцовата страна не оспорва правото на разноски на ответника, не ангажира и доказателства
за това ответникът да е дал повод за предявяване на исковете. Предвид изложеното, поради
липса на доказателства, че ответникът е дал повод за образуване на делото и е признал
исковете, в това число така увеличения размер на осъдителния иск, съдът счита, че следва
разноските да останат в тежест на ищеца, а на ответника да се присъди юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер от 100 лв.
С оглед на горното и на основание чл. 237 от ГПК, съдът
РЕШИ:
2
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено в отношенията между страните Д. Д. Г. с ЕГН
**********, гр. София, ул. Житница 22а, вх. В, ет. 4, ап. 7, чрез адвокат Д. М., със съдебен
адрес: гр. София, бул. Ал. Стамболийски № 125-2, ет. 5, офис 5.3., Еднолично адвокатско
дружество „Д. М.“ и „." АД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
Г.С.Раковски № 147, ет. 5, ап. 14, представлявано от ., чрез юрк. ., на основание чл. 124, ал. 1
вр. чл. 26, ал. 1, предложение 1-во и 2-ро от ЗЗД вр. чл. 23 и чл. 22 ЗПК, че клаузата на чл. 10
от Договор за паричен заем № 16338 от 13.04.2022 г., сключен между страните, се явява
нищожна.
ОСЪЖДА „." АД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
Г.С.Раковски № 147, ет. 5, ап. 14, представлявано от . да заплати на Д. Д. Г. с ЕГН
**********, гр. София, ул. Житница 22а, вх. В, ет. 4, ап. 7, сумата в размер на 15.00 лв.
(петнадесет лева), на основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД за сумата в размер на 5.00
лева, представляваща частична претенция от сума в общ размер от 280.80 лв. (двеста и
осемдесет лева и осемдесет стотинки), представляваща платена недължимо сума по Договор
за паричен заем № 163384/13.04.2022 г., ведно със законната лихва от депозиране на
исковата молба на 27.11.2023 г. до окончателно изплащане на вземането.
ОСЪЖДА Д. Д. Г. с ЕГН **********, гр. София, ул. Житница 22а, вх. В, ет. 4, ап. 7
да заплати на „." АД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
Г.С.Раковски № 147, ет. 5, ап. 14, представлявано от . за разноски по делото сумата от 100
(сто) лева за юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 2 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщаването му на
страните, пред СГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3