Решение по дело №237/2024 на Административен съд - Монтана

Производството е по реда на чл. 38 от ЗВО, респ. на основание чл. 120, ал. 2 от Конституцията на Република Бьлгария.

Образувано е по жалба на Е. Р. С., [населено място], чрез адв. Г. Б. против Заповед № Р-1401/08 05 2024 г. на Заместник – ректор по учебна дейност на Медицински университет - Пловдив, с която същата, в качеството си на студент, е наказана с отстраняване от МУ – Пловдив за срок от една година.

В жалбата се твърди, че издадената заповед е незаконосъобразна, необоснована и издадена в нарушение на материалния закон и при множество процесуални нарушения. Счита, че изцяло липсва изложение на фактическата обстановка и не става ясно за какво всъщност е наложено наказание на Е. С.. Посочено е. че последната е „обидила" медицинска сестра Н. И., с което е нарушила чл. 84, ал. 1, т. 5 от Правилника за устройството и дейността на МУ-Пловдив (ПУДМУП), съгласно който: Студентите, докторантите и специализантите са длъжни да спазват общоприетите морално-етични норми на поведение и отношение към колегите си, преподавателите, пациентите и техните близки". Никъде в заповедта обаче, не се конкретизира какво точно е казала или направила Е. С. и защо тези думи или действия са възприети от наказващия орган за „обида" и „неспазване на общоприетите морално-етични норми на поведение и отношение към колегите, преподавателите, пациентите и техните близки". Голословното посочване, че е налице „обида", без да бъде конкретизирано в какво се изразява същата, води до неяснота и съответно необоснованост на процесния акт относно това кое поведение наказващият оран е приел за несъответстващо на морално-етичните норми и защо. По-нататък в заповедта се сочи, че стажантката С. е отказала да изпълни разпореждане на дежурната сестра, а именно - да обезвъздуши инфузионна система, с което е извършила нарушение на чл. 84, ал. 1, т. 4 от Правилника за устройството и дейно спа на МУ- Пловдив /ПУДМУП/, съгласно който: „студентите докторантите и специализантите са длъжни да изпълняват указанията на академичния персонал, които не противоречат на закона и на този правилник", във връзка с чл. 136, ал. 2, т. 4 от Правилника за организацията на учебната дейност в МУ-Пловдив. съгласно който: „по време на преддипломния стаж студентите са длъжни да изпълняват всички разпореждания па своите ръководители, да изпълняват програмата отразена в дневника на стажанта, която представят при явяване на държавен изпит. Oт посочените норми става ясно, че задължителни за изпълнение са указанията на академичния персонал (съгл. чл. 84, ал. 1, т. 4 от ПУДМУП) и разпорежданията на ръководителите (съгл. чл. 136, ал. 2, т. 4 от ПОУДМУП). В тази връзка, за да е налице неизпълнение от страна на студентката, първо следва да е имало указание на член на академичния персонал или разпореждане на ръководител. Съгласно чл. 48 от ПУДМУП „академичният състав на МУ-Пловдив включва всички хабилитирани и нехабилитирани преподаватели, които работят на основен трудов договор към МУ-Пловдив или към УМБАЛ с допълнителен договор с МУ-Пловдив". В ПУДМУП няма определение за понятието ръководител", но от анализа на нормите става ясно, че това са лица, които ръководят катедра, секция, специалност или отдел. В чл. 134, ал. 4 от Правилника за организацията на учебната дейност в МУ-Пловдив /ПОУДМУП/ е посочено, че професионално - учебната дейност на стажантите от специалност „Медицинска сестра" се ръководи от асистенти и преподаватели (по практическо обучение), назначени със Заповед на Ректора. Изложеното обосновава извод, че медицинска сестра Н. И. няма качеството на член на „академичния персонал" нито на „ръководител" и следователно нейните разпореждания не са задължителни за студентката С. и неизпълнението им не представлява нарушение на нормите на ПУДМУП и ПОУДМУП. В заповедта не е посочено и не става ясно в какво качество е действала медицинската сестра, била ли е назначена като асистент или преподавател със заповед на ректора, за да има право да дава разпореждания на студентката, които да са задължителни за изпълнение. Никъде в заповедта наказващият орган не е обосновал защо е приел разпорежданията на служител на болницата, който не е назначен по надлежния ред за асистент или преподавател за задължителни за студентите и въз основа на какво ги приема за такива. На следващо място, съгласно чл. 71 ЗВО задълженията на студентите, докторантите и специализантите се уреждат в правилниците на висшето училище, а по законова делегация на чл. 37 от ЗВО всички въпроси на устройството и дейността на висшето училище, неуредени в закона, се регламентират с Правилника за дейността на висшето училище и други негови правилници. Съгласно чл. 114 от Правилника за организацията на учебната дейност в МУ - Пловдив /ПОУДМУП/ студент се отстранява от университета за определен срок със заповед на Ректора въз основа на доклад на декана директора на колежа директора на ДЕСО съобразно текста па чл. 84, ап. 4, във връзка с чл. 85 от ПУДМУ-Пловдив. В чл. 85, ал. 1 от Правилника за устройството и дейността на МУ-Пловдив /ПУДМУП/ е предвидено, че: „всеки студент, който наруши разпоредбите на ЗВО, на настоящия правилник или произтичащите от тях, или с поведението си уронва престижа и доброто име на Университета, в зависимост от тежестта на нарушението подлежи на следните санкции, наложени от Ректора: 1. Забележка; 2. Предупреждение; 3. отстраняване от университета за срок от 1 до 5 години; 4. изключване. В чл. 84. ап. 4 от Правилника за устройството и дейността на МУ - Пловдив /ПУДМУП/ е предвидено, че: „студент/докторант се отстранява с решение на PC от Висшето училище за определен срок при: 1. предоставяне на неверни данни, въз основа на които е приет във висшето училище, или подправяне нa документи за студентското си положение; 2. измама по време на провеждане на изпит; 3. системно неизпълнение на задълженията си по учебния план или правилниците на Висшето училище; 4. отстранените поради влязла в сила присъда за лишаване от свобода за извършено умишлено престъпление от общ характер, най-малко за срока па присъдата. От съвкупния анализ на посочените норми може да се направи обоснован извод, че за да бъде наложена санкция отстраняване от висшето училище, студентът трябва да е извършил някое от изчерпателно изброените в чл. 84, ал. 4 от ПУДМУП нарушения. Отстраняването за определен срок е почти най-тежкото наказание и именно затова случаите, в които същото може да бъде наложено са изчерпателно изброени. В настоящия случай Е. С. не е извършила нито едно от тях, поради което и наложеното наказание се явява незаконосъобразно. Наказанието е незаконосъобразно и с оглед това, че тежестта му не съответства на извършеното и налагането му е изцяло е необосновано. Е. С. няма налагани предходни наказания и ако беше налице извършено нарушение (каквото в случая няма, както стана ясно от по-горе посоченото) целта на закона би могла да се постигне чрез налагане на някое от другите по-леки наказания. Още повече от посоченото в процесната заповед не става ясно какви са мотивите на наказващия орган за налагане именно на такова тежко наказание. В заповедта дори не е посочено от кога се счита, че Е. С. е отстранена oт учебното заведение, който въпрос в конкретния казус е напълно основателен с оглед двумесечната липса на яснота и информация относно статута й на студент. Така изложените нарушения на материалния закон счита за самостоятелни и достатъчни основания за отмяна на процесната заповед, като отделно се твърди, че Заповедта е издадена и при неспазване на производствените правила. Процесуални нарушения са налице още от започването на производството по издаването на административния акт, тъй като студентката изобщо не е била уведомявана, че срещу нея е образувано производство по издаване на заповед за наказание. Казано й е единствено, че повече не може да продължи да посещава стажа, като не й е дадена никаква друга информация. В продължение на повече от два месеца - от 06.03.2024г. до 08.05.2024г. тя е била в пълно неведение за случващото се и за статута й като студент и стажант. Извършеното представлява грубо нарушение на чл. 26 от АПК, съгласно който „за започване на производството се уведомяват известните заинтересовани граждани и организации освен заявителя. Ако срокът за приключване на производството е по-дълъг от 7 дни, в уведомлението се включва и информация за датата, до която трябва да бъде издаден актът", което е самостоятелно и достатъчно основание за отмяна на заповедта. Освен това е налице и нарушение на чл. чл. 34. ал. 1 от АПК, тъй като въпреки многократните опити на оспорващата да получи информация и/или каквито и да било писмени актове за това дали трябва да посещава стаж или е отстранена, такива не са й предоставени, нито й е дадена възможност да преглежда документите по преписката, както и да си прави бележки и извадки или копия от тях по време на производството. Единствено й е казано от проф. С., че за момента няма право да продължи да посещава преддипломния стаж. В тази връзка следва да се има предвид, че устното ограничаване на студент от посещение на стаж без същият да бъде отстранен по законов ред и с нарочен акт е напълно незаконосъобразно и никъде в Закона за Висшето образование, Правилника за устройството и дейността на МУ-Пловдив и в Правилника за организацията на учебната дейност на МУ-Пловдив, не е регламентирана такава възможност. Въпреки това такова е допуснато, като за времето, в което е продължавало, срещу нея се е водило административно производство по издаване на заповед за наказание без същата да е била запозната с това и без спазване на каквито и да било правила и срокове. Процесната заповед е издадена и в нарушение на чл. 57, ал. 1 от АПК, тъй като от момента на започване па производството, който, имайки предвид разпоредбата на чл. 25, ал. 2 от АПК, следва да се приеме, че е дата 06.03.2024г., когато е направено оплакване от мед. сестра И., до издаването на процесния акт - 08.05.2024г. е изминал срок от повече от два месеца, а съгласно разпоредбата на чл. 57, ал. i от АПК административният акт се издава до 14 дни от датата на започване на производството. Моли за отмяна на оспорената Заповед № Р-1401/08.05.2024 г. на заместник ректор по учебна дейност на Медицински университет - Пловдив (съгл. Заповед № 3574/05.12.2023п) - проф. д-р В. Г.-М., ДМ), с която на Е. Р. С., студент в Медицински университет - Пловдив. ФН 20401056, IV курс, специалност медицинска сестра е наложено наказание „отстраняване от МУ-Пловдив за срок от една година". Моли присъждане на направените разноски по делото..

Ответната страна чрез юрисконсулт Р. К. - процесуален представител на Медицински университет – Пловдив, съгласно пълномощно № 2 от 13.06.2024 г. моли да се отхвърли подадената от Е. Р. С. жалба, като неоснователна. Твърди се, че изложените в жалбата оплаквания не обосновават незаконосъобразност на оспорения административен акт или пък съществуването на друг порок, който да води до неговата неправилност. Счита, че административният орган е приложил правилно материалния и процесуалния закон при издаването на процесната заповед. Основание за законосъобразността на всеки акт е при издаването му да е спазен законоустановения процесуален ред. Актът е издаден от Заместник - Ректора по учебна дейност - проф. д-р В. Г. - М., която на основание Заповед № Р-3574/05.12.2023 г., във връзка с чл. 33, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Закона за висшето образование има делегираното правомощие да издаде оспорения от жалбоподателката административен акт с № Р-1401 от 08.05.2024 г. Счита, че в мотивите на заповедта ясно е записано, че нарушението на чл. 84, ал. 1, т. 5 от ПОУД в МУ Пловдив се потвърждава от Рапорт на мед. сестра Н. Ц. с вх. № 78/07.03.2024 г.; Доклад на ст. преподавател Й. Т. З. с вх. № 79/07.03.2024 г.; писмените обяснения на Е. С. с вх. № 227/ 08.03.2024 г., където и в трите документа ясно може да се открие каква точно е обидата, която наказващият орган е възприел за нарушение на чл. 84, ал. 1, т. 5 от ПОУД в МУ - Пловдив. Съгласно константната съдебна практика мотивите на един административен акт могат да бъдат изложени и в друг предхождащ издаването на акта документ, стига този предхождащ документ да е инкорпориран в мотивите на индивидуалния административен акт (Решение № 1143 от 8.02.2022 г. на ВАС по адм. д. № 8280/2021 г., ГУ о., докладчик съдията М. Р.). По отношение на второто цитирано нарушение от жалбоподателката, противоречието с вътрешните правила на МУ - Пловдив се констатира от посочените в заповедта документи, а именно: Рапорт на мед. сестра Н. Ц. с вх. № 78/07.03.2024 г.; Доклад на ст. преподавател Й. Т. З. с вх. № 79/07.03.2024 г.; писмените обяснения на Е. С. с вх. № 227/ 08.03.2024 г. На база посочените документи, наказващият орган е счел отказът на стажантката Е. С. да изпълни разпореждане на дежурната сестра като нарушение на чл. 84, ал. 1, т. 4 от ПУДМУ - Пловдив във вр. с чл. 136, ал. 2, т. 4 от ПОУД на МУ - Пловдив, тъй като последващият доклад на старши преподавател Й. З. потвърждава отказът стажантката Е. С. да изпълни нареждането на дежурната мед. сестра. По този начин са потвърдени указанията на дежурната мед. сестра Ц. от страна на старши преподавател Й. З. и респективно тяхното неизпълнение се приема от наказващия орган като неизпълнения на указания от представител на академичния персонал, какъвто е старши преподавател Й. З., по смисъла на чл. 48, ал. 2 от ЗВО, във вр, с чл. 48, ал. 1, във вр. с ал. 2 т. 3 от ПУДМУ - Пловдив. Доводите на жалбоподателката относно незаконосъобразността на оспорената заповед с оглед тежестта на наказанието и необоснованото му налагане счита, че в заповедта е отбелязано, че видът на наказанието и неговия размер са взети на основание решение на Ректорски съвет Протокол № 8/09.04.2024 г, доклад от Д. К. - Ръководител на отдел „Правно обслужване" с вх. № Р- 3092/02.04.2024 г., както и резолюция на Декана на Факултета по обществено здраве. На всички тези основания е взето решение наказанието да бъде „отстраняване от МУ - Пловдив за срок от една година" , като това категорично не е сред най - тежките наказания, които са предвидени в ПУДМУ - Пловдив. Съгласно, чл. 85 от ПУДМУ - Пловдив отстраняването може да бъде за срок до 5 години, като т. 4 допуска и изключване на провинилия се студент. Наложеното отстраняване е за най-краткия предвиден срок, който ПУДМУ - Пловдив допуска, поради което доводите представени в жалбата не могат да обосноват нарушение на материалния закон по смисъла на чл. 146, т. 4 или чл. 146 т. 5 несъответствие с целта на закона. По отношение на издаването на акта, същото е извършено при спазване на производствените правила, а именно: Макар жалбоподателката да не е уведомена за започване на производството по смисъла на чл. 26 от АПК, същото не представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила по смисъла на чл. 146, т. З от АПК, защото „неуведомяването е съществено нарушение, когато се е отразило върху съдържанието на волеизявлението на органа, обективирано в процесното решение. Достатъчно за това е допускането, че ако административният орган е бил събрал и обсъдил обясненията и възраженията на участниците в административното правоотношение, те биха обосновали правен резултат, противоположен на възприетото решение." (Решение Хе 5333 от 2.06.2022 г. на ВАС по адм. д. № 11713/2021 г., V о., докладчик председателят Д. Д.). В допълнение, неспазването на чл. 26, ал. 1 от АПК и чл. 34 АПК за уведомяване за започване на административно производство и участие на страната в него, представлява нарушаване на административнопроизводствените правиш, но то не е съществено по смисъла на чл. 146, ал. 3 АПК. Съществено е онова нарушение, когато ако същото не бе допуснато, резултатът би бил различен, което създава вероятност за неистинност на фактите, които административният орган е счел за установени и които са от значение за съществуването на основанието. (Решение № 1133 от 24.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12863/2012 г., VII о., докладчик председателят Й. Д.). Видно от цитираните документи в заповедта, Е. С. на два пъти е давала писмени обяснения по отношение на цитираните в заповедта нарушения, като това се установява от писмените обяснения на студентката с вх. № 227/08.03.2024 г. и вх. № 290/27.03.2024 г. Следователно, дори Е. С. да е била уведомена за започване на производството, това не би променило съдържанието на волеизявлението на административния орган и резултатът не би бил различен, тъй като административният орган, преди издаването на акта, се е запознал с писмените обяснения на Е. С., в които е дадена възможност на студентката да изрази своята гледна точка по отношение на цитираните нарушения. Не кореспондира с истината твърдяното от жалбоподателката нарушение на чл. 34. ал.1 от АПК. Видно от протокол от 07.03.2024 г. от среща на 6-а група, 4 курс с вх. № 87/13.03.2024 г. стажантката е присъствала на въпросната среша, на която е обсъждана ситуацията, довела да обидата на мед. сестра Н. И.. В допълнение, видно от писмо до Е. С. с изх. № 71/ 25.03. 2024г. на същата са предоставени документи по административната преписка, във връзка с цитираните в заповедта нарушения. От всичко това може да бъде изведен обоснован извод, че на жалбоподателката е осигурена възможност да преглежда документи по преписката и активно да участва в административното производство като излага аргументи и прави бележки. Следователно, не е налице нарушаване на чл. 34 от АПК от страна на административният орган по смисъла на чл. 146, т.З от АПК, но дори д се приеме, че е налице такова, то същото не следва да се приема за съществено такова по смисъла на цитираната съдебна практика. По отношение на цитираното нарушение на чл. 57, aл. 1 от АПК, счита срокът за инструктивен, а не преклузивен. Съгласно общоприетата постановка, сроковете за произнасяне на компетентен административен орган по искания за издаване на индивидуални административни актове са инструктивни. Неспазването им няма за последица погасяване на материалната му компетентност, Компетентността произтича от закона и изтичането на определен времеви период, с изключение на мандатността, не лишава органа от нея. След изтичане на сроковете органът не губи възможността да се произнесе. Аргумент в тази насока се извлича от нормата на чл. 58, ал. 3 АПК, в който е предвидено, че при отмяна на мълчачив отказ се смята за отменен и последвалият го изричен такъв, т.е. органът може да се произнесе и след срока за това, в това число и при постъпила жалба против мълчалив отказ. Сроковете по чл. 57 и чл. 58 АПК са създадени за защита на правата на гражданите и юридическите лица, чрез пораждане на процесуално право за тях, ако органът не се произнесе в срок да обжалват мълчаливия отказ. След влизане в cилa на АПК не е загубила действие съдебната практика, изложена в т. 8 от Постановление N° 4/1976 г. по гр. д. № 3/76 г. на Пленума на Върховния съд, според която за административния орган сроковете са инструктивни и с изтичането им не се преклудира възможността да се произнесе по искането, с което е сезиран, като издадения по-късно акт е действителен (Тълкувателно решение № 1 от 17.09.2018 г. на ВАС по т. д. № 4/2016 г., OCC, I и II колегия, докладвано от съдията Л. М.). Моли да се потвърди като правилна и законосъобразна Заповед № Р-1401/08.05.2024 г. на Заместник - ректор по учебна дейност на Медицински университет-Пловдив а жалбата срещу нея да се отхвърли.

Доказателствата са писмени.

Административен съд Монтана след като обсъди сочените в жалбата основания във връзка със събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

С оспорената Заповед, на основание решение на PC Протокол № 8/09.04.2024 г., приет на основание Доклад от Д. К. - Ръководител на отдел „Правно обслужване" при Медицински университет - Пловдив с Вх. № Р-3092/02,04.2024 г., както и резолюция на Декан на ФОЗ във връзка с Рапорт от мед. сестра Н. Ц. И. (Вх. № 78/07.03.2024 г, от УМБАЛ „Пълмед" ООД); Доклад на Й. Т. З., ст. преподавател в катедра по „Сестрински грижи" (Вх. № 79/07.03.2024 г. от ФОЗ Катедра „Сестрински грижи"); Протокол от 07.03.2024 г. от среща на 6-а група, 4 курс 2023-2024 г. с Декан на ФОЗ и Ръководител на Катедра по сестрински грижи с Вх. № 87/13.03.2024 г.; писмени обяснения на Е. С. (Вх. № 227/08,03.2024 г.), представени в изпълнение на чл. 34 от АПК; Доклад от ст. мед. С. А. С. - Педиатрично отделение към УМБАЛ „Пълмед" ООД с Вх. № 83/13.03.2024 г.; Становище от С. К. - ст. мед. сестра на КВБ - Ендокринология УМБАЛ „Пълмед" ООД сВх.№ 86/13.03.2024 г.; Писмени обяснения на Е. С. (Вх. № 290/27.03.2024 г.), представени в изпълнение на чл. 34 от АПК; Доклад от Д. К. - Ръководител на отдел „Правно обслужване" при Медицински университет - Пловдив с вх. № Р-3092/02.04.2024 г. и на основание чл. 71 от Закона за висшето образование /ЗВО/, във връзка с чл. 114 от Правилника за организация на учебната дейност в МУ-Пловдив (ПОУД в МУ-Пловдив), във връзка с чл. 84, ал. 1, т. 5 („Студентите, докторантите и специализантите са длъжни да спазват общоприетите морално-етични норми на поведение и отношение към колегите си, преподавателите, пациентите и техните близки") и чл. 84, ал. 1, т. 4 („Студентите, докторантите и специализантите са длъжни да изпълняват указанията на академичния персонал, които не противоречат на закона и на този правилник"), във вр. с чл. 85, т. 3 от Правилника за устройството и дейността на МУ- Пловдив (ПУДМУ - Пловдив), студента Е. Р. С., IV курс, ФН 20401056, „Медицинска сестра" е наказана с отстраняване от МУ - Пловдив за срок от една година. Като мотиви за наложеното наказание е посочено, че стажантката Е. Р. С., 4-ти курс, специалност „Медицинска сестра", е нарушила чл. 84, ал. 1, т. 5 от Правилника за устройството и дейността на МУ - Пловдив, като е обидила медицинската сестра Н. И. по време на стажа й, Последното се потвърждава от изброените доклади, рапорт и обяснения. Посочено е още, че от доклада на Й. Т. З., ст. преподавател в катедра по „Сестрински грижи" (Вх. № 79/07.03.2024 г. от ФОЗ Катедра „Сестрински грижи") стажантката Е. С. е отказала да изпълни разпореждане на дежурната сестра („да обезвъздуши инфузионна система"), което на свой ред представлява нарушение на чл. 84, ап.1,т.4 от ПУДМУ – Пловдив, във вр. с чл. 136, ал. 2, т. 4 от Правилника за организация на учебната дейност в МУ - Пловдив.

По делото са представени още цитираните в Заповедта доказателства, ПУДМУ – Пловдив, ПОУД в МУ-Пловдив, както и Дневник за провеждане на преддипломен стаж на студенти от специалност „Медицинска сестра“ на Е. Р. С..

С Определение от 04 06 2024 г. е разпределена доказателствената тежест между страните и са дадени указания относими към изясняване предмета на спора при условията на чл. 171, ал. 5 от АПК. С Протоколно Определение от 20 06 2024 г. са дадени допълнителни указания.

При така изложената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е против ИАА, подлежащ на оспорване, от лице, имащо правен интерес – адресати на акта. Подадена е на 20 05 2024 г., видно от пощенския плик /л. 22/, а оспорената Заповед е получена на 08.05.2024 г., което я прави допустима за разглеждане по същество.

Съгласно чл. 67 от ЗВО - Статут на студент, докторант или специализант се придобива при записване във висше училище и се загубва при отписване, както и за срока на отстраняване от висшето училище по чл. 74, ал. 2.

Съгласно чл. 74, ал. 2 от ЗВО - Студент, докторант или специализант се отстранява от висшето училище за определен срок при:

1. предоставяне на неверни данни, въз основа на които е приет във висшето училище, или подправяне на документи за студентското му положение;

2. системно неизпълнение на задълженията си по учебния план или правилниците на висшето училище;

3. осъждане на лишаване от свобода за извършено умишлено престъпление от общ характер.

Съгласно чл. 24, ал. 1 от ЗВО - Органи за управление на висшето училище са Общото събрание, академичният съвет и ректорът.

Съгласно чл. 26, ал. 9, т. 1 от ЗВО - Деканът: ръководи факултета и го представлява.

Съгласно чл. 114 от Правилник за организация на учебната дейност в медицински университет Пловдив /ПОУДМУ Пловдив/ – Студент се отстранява от университета за определен срок със Заповед на Ректора въз основа на доклад на декана/директора на колежа/директора на ДЕСО, съобразно текста на чл. 84, ал. 4, във вр. с ч 85 от ПУДМУ – Пловдив.

Съгласно чл. 84, ал. 1, т. 5 от Правилник за устройството и дейността на медицински университет Пловдив /ПУДМУ Пловдив/ - Студентите, докторантите и специализантите са длъжни да спазват общоприетите морално-етични норми на поведение и отношения към колегите си, преподавателите, пациентите и техните близки.

Съдът с оглед вмененото служебно начало извършва проверка на всички основания за неговата законосъобразност и приема, че оспореният административен акт е издаден от орган, който не е компетентен да издава акт с посоченото съдържание, предвид приетото в чл. 114 от Правилник за организация на учебната дейност в медицински университет Пловдив /ПОУДМУ/, където е предвидено, че Заповедта за отстраняване на студент се издава от Ректора на висшето училище.

В настоящия случай Заповедта за отстраняване на студента Е. С. е издадена от Заместник – ректор по учебна дейност, на основание издадена Заповед № 3574/05 12 2023 г. на Ректор на МУ – Пловдив, за упълномощаване на проф. д-р В. М., заместник ректор по учебна дейност в МУ Пловдив, каквото делегиране на правомощия в чл. 114 ПОУДМУ Пловдив не е предвидено, поради което и упълномощаването не може да произведе целените правни последици, въпреки изричната заповед за това. Същевременно от цитираната Заповед е видно, че същата предоставя правомощия свързани с подписването на документи по приемане за записване и обучение на студенти, прекъсване на обучение, отписване и възстановяване на студентски права, както и възстановяване на внесени такси, в случаите когато Ректора на висшето училище следва да ги подписва. Няма правомощия за подписване на Заповеди за отстраняване на студенти. Отписване и отстраняване са две отделни и самостоятелни правни основания и са последица от сбъдването на различни фактически обстоятелства, поради което и некомпетентността на лицето издало оспорената Заповед съставлява самостоятелно основание за незаконосъобразност на оспорения акт в степен на нищожност.

На следващо място, този състав счита, че заповедта е издадена в нарушение на материалния закон. Действително студентите имат определени задължения, които следва да изпълняват, като част от тях са да спазват общоприетите морално-етични норми на поведение и отношения към колегите си, преподавателите, пациентите и техните близки – т. 5 на чл. 84 от Правилник за устройството и дейността на медицински университет Пловдив /ПУДМУ Пловдив/. При нарушаване на разпоредбите на ЗВО, на правилника или на произтичащите от тях задължения или с поведението си уронва престижа и доброто име на Университета, студент, докторант и специализант на МУ – Пловдив, в зависимост от тежестта на нарушението подлежи на санкции, наложени от Ректора. Отстраняването от Университета за срок от 1 до 5 години е предвидено в т. 3 на чл. 85 от ПУДМУ Пловдив.

ПУДМУ Пловдив е подзаконов нормативен акт, издаден въз основа на ЗВО. Законът в нормата на чл. 74, ал. 2 предвижда императивно хипотезите, при които студент може да бъде отстранен от висшето училище за определен срок.

В настоящия случай в заповедта като фактическа обстановка са посочени две самостоятелни обстоятелства, а именно, че стажантката Е. С., 4-ти курс е нарушила чл. 84, ал. 1, т. 5 от ПУДМУ Пловдив, като е обидила медицинската сестра Н. И. по време на стажа й, както и че е отказала да включи назначена на пациент банка. Тази фактическа обстановка не попада, нито под т. 1, нито под т. 3 на чл. 74, ал. 2 от ЗВО, поради което остава да се прецени дали е налице хипотезата на т. 2 на същия чл. 74 от закона. Текстът на т. 2 на цитирания чл. 74, ал. 2 от ЗВО изисква да се установи системно неизпълнение на задълженията на студента по изпълнение на учебния план или правилниците на висшето училище. Описаното нарушение свързано с обида на ме сестра, се отнася към текста на чл. 84, т. 5 от ПУДМУ Пловдив и има отношение към неизпълнение на задължения по приет правилник на висшето училище, но същото няма характер на системност. По отношение на второто описано нарушение за неизпълнение на дадено указание, освен че същото не е дадено от изброените в чл. 84, т. 4 на ПУДМУ Пловдив лица, за същото не са събрани достатъчно безспорни доказателства, че действително е направен отказ от изпълнение на същото, с оглед обясненията на студентката, че е за момента е имала нужда от кратка почивка. Не е ясно, също така, при какви условия и на какво основание студентката има задължения да изпълнява указаното й от мед.сестра, а именно: да обезвъздушава инфузионна система и то самостоятелно.

С оглед на така описаните обстоятелства, този състав приема, че със Заповедта е посочено едно неизпълнено задължение, което не покрива изискването за системно неизпълнение, а последното изисква да се установи определена последователност и нагласа от няколко на брой неизпълнени задължения. В тази връзка липсват доказателства за други налагани по-леки наказания – забележка и предупреждения, предвидени в същия ПУДМУ Пловдив, което е отделно и самостоятелно основание отразяващо се върху законосъобразността на акта.

По отношение на представения Дневник за провеждане на преддипломен стаж на студенти от специалност „Медицинска сестра“, то същият касае друг период, а именно: 05 02 2024 – 03 03 2024 г. и друго отделение - „детско отделение“, като същевременно същият не е в цялост.

Този състав установява спазване на процедурата по издаване на Заповед за отстраняване на оспорващата от МУ Пловдив чл. 114 от ПОУДМУ Пловдив/ - наличие на съставен доклад на висшето учебно заведение /л. 45-47/, което не променя горните правни изводи за нищожността на Заповедта, поради издаването й от некомпетентен орган и противоречието й с материалния закон.

С оглед на изложеното и предвид изричната разпоредба на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът следва да обяви оспореният административен акт за нищожен поради издаден от некомпетентен орган и с оглед на по-силното правно основание.

При този изход на делото основателно, с оглед чл. 143, ал. 1 от АПК се явява искането на процесуалния представител на оспорващата за присъждане на направените в производството разноски, съобразно представения списък и договор за правна защита и съдействие.

Мотивиран от горното и на основание чл. 172 от АПК съдът

Р Е Ш И :

ОБЯВЯВА за нищожна Заповед № Р-1401/08 05 2024 г. на Заместник – ректор по учебна дейност на Медицински университет – Пловдив.

ОСЪЖДА Медицински университет Пловдив ДА ЗАПЛАТИ на Е. Р. С., [ЕГН], [населено място], [улица], разноски в производството в размер на 1100 лева адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14 дневен срок от връчването му на страните.