Решение по дело №370/2018 на Районен съд - Сливница

Р Е Ш Е Н И Е

№  33

гр.Сливница  13 август 2019 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

           Сливнишкият районен съд, първи състав, в публичното заседание на втори април през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                                                     Председател: АНГЕЛИНА ГЕРГИНСКА

 

при секретаря Жанета Божилова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело №370 по описа на съда за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявеният иск е с правно основание чл. 422 от ГПК .

Ищецът В.В.И. с ЕГН **********, с адрес ***, е предявил против П.Е.С. с ЕГН **********,***,  иск с правно основание чл. 422 от ГПК вр. чл. 55, ал.1, предл.2-ро и чл. 86, ал.1 от ЗЗД. Ищецът основава претенцията си на неизпълнение на договор за доставка на автомобили сключен между страните, като твърди, че ответникът му е обещал да му достави 3 броя автомобили Опел Корса, 213р, сиви на цвят, с година на производство 2008г., с изминати километри между 150 000 и 20 000 км. На 19.07.2017г. ищецът е предал сумата от 4500 евро за доставка на посочените автомобили, с краен срок на доставка в срок до 30.09.2017г. За получената сума, срока на доставка и вида на колите, ответникът е издал разписка. След изтичане на крайния срок за доставка, ответникът не е изпълнил задължението си за доставка на колите. Ищецът е започнал да търси ответника, за да му върне дадената сума. До предявяване на иска ответникът се е укривал от ищеца.  Ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК. В РС Сливница е образувано ч.гр.д. № 133/ 2018г.по подаденото заявление. На 17.05.2018г. е получил уведомление от РС Сливница, че на основание чл. 415, ал.1, т.2, вр. с ал.4 от ГПК следва в едномесечен срок, да предяви иск за установяване на вземането си.  В изпълнение на указанието е предявил в срок настоящата искова молба, с която Моли, да бъде признато за установено, че ответникът П.Е.С. му дължи сумата от 4 500 евро главница и законна лихва върху нея за периода от 01.10.2017г. до окончателното плащане на задължението. Претендира разноски в заповедното и исково производство. Представя писмени доказателства,  прави искане за разпит на свидетел. В съдебно заседание се явява лично и с адвокат Иван Славов, като поддържа исковата молба.

Ответникът, П.Е.С., чрез назначеният му особен представител не е представил в срок писмен отговор по реда на чл. 131 от ГПК.   В съдебна зала, чрез особения си представител оспорва исковата молба.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От приложеното по делото ч.гр.д. № 133/2018г. се установява, че на 16.02.2018 год. ищецът депозирал в Районен съд София  заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу П.Е.С. с ЕГН **********,***, за заплащане на претендираните суми. На 26.02.2018г. е издадена Заповед № 90 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК. Заповедтта е връчена при условията на чл. 47, ал.5 от ГПК, поради което с разпореждане от 16.05.2018г., получено от ищеца на 17.05.2018г., съдът го е уведомил, че може да предяви установителен иск в месечен срок за установяване на вземането си.    Настоящите искове са предявени в указания срок.

От изложеното в исковата молба, съдът приема, че искът следва да се разгледа по чл. 55, ал.1, пр.2-ро от ЗЗД. С този иск разполагат лицата, които твърдят, че са престирали, с оглед на очаквано в бъдеще осъществяване на валидно правоотношение между страните, оправдаващо престацията, което правоотношение не е осъществено. В тази посока на страните са дадени указания за доказателствената тежест. В тежест на ищеца е да установи обстоятелствата на които основава иска си. Ответникът следва да докаже правопогасяващите факти.

Съгласно правната норма и практиката на ВКС ищецът е длъжен да докаже факта на плащането, а ответникът да установи, че е налице основание за получаване, респ. за задържане на полученото.

От представената, приета и неоспорена по делото разписка за получена сума от 19.07.2017г. ( следва да се отбележи, че в заповедното производство същата е представена в оригинал) се установява, че ответникът е получил от ищеца сумата от 4500,00 евро в изпълнение на доставка на 3 х Opel Corsa12i- 213p- сиви – 2008 – 150-200 хил. км. До 30.09.2017 краен срок.Разпитаният по делото свидетел заяви, че познава страните и е присъствал на разговора между тях за доставка на три коли марка Опел, които ответникът да докара от чужбина на ищеца. Страните са разписали разписка за 4500 евро. Коли от ответника на ищеца не са доставени до края на септември, а и към момента. Към момента: „ няма пари, няма коли, няма П.”. П., към периода на уговорената доставка се е занимавал с доставка на коли, доста хора са му направили поръчка, включително ответникът е предлагал и на свидетеля да му докара кола, но свидетелят не е разполагал с пари.

Ответникът не представя доказателства за изпълнение на поетото от него задължение да достави колите и/ или да е върнал получената сума.

Съгласно чл. 55, ал.1, предл.2-ро от ЗЗД „ Който е получил нещо с оглед неосъществено основание, е длъжен да го върне”, поради което предявеният иск се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен. С оглед събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът приема за установени всички кумулативни предпоставки на предявените претенции. Ищецът е  предал на ответника сумата от 4500 евро, като е очаквал да му бъдат доставени три броя автомобили. Ответникът не е изпълнил доставката и не е върнал предоставената му сума за доставката на ищеца. Ищецът претендира законна лихва върху сумата, считано от 01.10.2017г. Съгласно чл. 84, ал.1, изр. първо от ЗЗД, когато денят за изпълнение на задължението е точно определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му. Съгласно чл. 86, ал.1, изр. първо от ЗЗД, при неизпълнение на задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. В делото се установи, че крайната дата на изпълнение на доставката е 30.09.2017г. и считано от 01.10.2017г. ответникът е в забава, поради което претенцията на ищеца следва да бъде уважена.

По разноските в заповедното производство съдът следва да се произнесе по дължимостта им с оглед решението по установителният иск, съгласно Тълкувателно решение № 4 /2013г. на ОСГКТ. С процесната заповед ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата от 176,25 лв. за държавна такса.

По разноските в исковото производство, с оглед изхода от настоящия спор и на основание чл. 78, ал.1 на ищецът следва да се присъдят направените разноски в размер на 176,25 лв. за държавна такса и за назначения особен представител 300 лв., за които разноски представя списък.

 Предвид изложените съображения, съдът взе своето

 

Р Е Ш И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 от ГПК, че П.Е.С. с ЕГН **********,***  дължи на  В.В.И. с ЕГН **********, с адрес ***, сумата 4500,00 евро, представляваща предоставена сума по договор за доставка на 3 леки автомобила от 19.07.2017г., но който договор не е изпълнен в уговорения срок – до 30.09.2017г., ведно със законната лихва, считано от 01.10.2017г. до изплащане на вземането и за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 133/2018г. по описа на Районен съд Сливница, V-ти състав.

 

ОСЪЖДА П.Е.С. с ЕГН **********,***,  да заплати на В.В.И. с ЕГН **********, с адрес ***, направените по ч.гр.д. № 133/2018г. по описа на Районен съд Сливница, V-ти състав, разноски в размер на 176,25 лв. за държавна такса

ОСЪЖДА П.Е.С. с ЕГН **********,***,  да заплати на В.В.И. с ЕГН **********, с адрес *** , направените по делото разноски в размер на 176,25 лв. за държавна такса и 300 лв.  за особен представител.

 

Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Софийски окръжен съд.

 

 

 

                                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: